О  П  Р  Е  Д  Е Л  Е  Н  И  Е

гр.Сливен, 01.07.2020 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, граждански състав, в закрито заседание на първи юли , през две хиляди и двадесета година в състав:

 

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                        Мл.с.: ЮЛИАНА ТОЛЕВА

 

 

като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА  гр. дело № 341 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството се движи по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

 

         Делото е образувано във връзка с депозирана частна жалба от ст.юриск. С. – пълномощник на ГД „ Изпълнение на наказанията“  гр. София, против определение№1008/13.03.2020 г. по гр.д. 3786/2019 г. на Сливенския районен съд, с което е била оставена без уважение молбата на жалбоподателя за намаляване на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение.

         В жалбата се посочва, че определението на РС е неправилно и незаконосъобразно. Мораторната лихва била свързана с основателността на главния иск , поради което не следвало да се определят разноски като за отделен иск, а да се гледа общия материален интерес. Делото не се отличавало нито с правна, нито с фактическа сложност, поради което платеното адвокатско възнаграждение следвало да се редуцира.

Моли се обжалваното определение да бъде отменено и да се постанови друго, с което да се намали до минимален размер присъденото адвокатско възнаграждение.

         След преценка на събраните по делото доказателства съдът установи следното от фактическа страна:

         На 05.07.2019г. пред РС – Сливен е била депозирана искова молба от Т.Г.Г., с процесуален представител адв. П. против ГДИН – София. По нея било образувано гр.д. 3786/2019г. по описа на СлРС. С исковата молба били предявени два иска – за заплащане на извънреден труд и за заплащане на мораторна лихва. Към исковата молба били приложени писмени доказателства. За изясняване на фактическата обстановка по молба на ищцата била назначена и изслушана СИЕ. Били проведени две открити съдебни заседания, по които пълномощникът на ищцата – адв. П. взел участие. По делото било постановено решение № 137/04.02.2020г., с което жалбоподателят бил осъден да заплати на ищцата възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 985.42 лв. и обезщетение за забава в размер на 154.49лв. По договора за правна помощ , ищцата била заплатила на процесуалния си представител адв.П. възнаграждение в размер на 500.00 лв. за двата иска.

В срока на обжалване на решението жалбоподателят депозирал молба за изменение на решението в частта на разноските като поискал същите да бъдат редуцирани.

На 13.03.2020 г. било постановено обжалваното разпореждане, с което молбата по чл. 248 от ГПК била оставена без уважение.

         Обжалваното определение било съобщено на жалбоподателя на  15.05.2020 г. Същото е било обжалвано на 28.05.2020 г. - в двуседмичния законоопределен срок.

         В законния срок насрещната страна не е изразила становище по частната жалба.

         След преценка на събраните по делото доказателства съдът направи следните правни изводи:

         Депозираната частна жалба е процесуално допустима, като депозирана от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт в законния срок. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

         В разпоредбата на чл. 78 ал. 1 от ГПК се предвижда, че заплатените от ищеца такси и разноски по производството, както и възнаграждението за един адвокат се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Пред първоинстанционния съд са били предявени два оценими иска – за заплащане на обезщетение за положен извънреден труд и за заплащане на мораторна лихва. Към момента на заплащане на адвокатското възнаграждение е била приложима Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията от 22.01.2019г. В чл. 7 ал. 2 т. 1 е предвидено, че минималното адвокатско възнаграждение при интерес до 1000.00 лв. е в размер на 300.00 лв. В случая това означава, че дължимото възнаграждение е в размер на 600.00лв, което е по – малко от платеното и търсеното от страната. В случая разпоредбата на чл. 47 ал. 6 от ГПК е неприложима, тъй като ищцовата страна се представлява от представител по пълномощие, а не от особен представител. Поради изложеното не следва редуцира присъденото адвокатско възнаграждение.

         Тъй като правните изводи на съда съвпадат с тези на първоинстанционния съд обжалваното определение следва да се потвърди.

         С оглед на изложеното, съдът

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

        

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на ГД „ Изпълнение на наказанията“  гр. София, против определение№1008/13.03.2020 г. по гр.д. 3786/2019 г. на Сливенския районен съд, като неоснователна.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

          ЧЛЕНОВЕ: