РЕШЕНИЕ
гр. София, 25.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-22 състав, в открито заседание
на 01.11.2022 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИН
БОРИСОВ
при участието на секретаря Вяра Баева, като разгледа докладваното от съдията
Борисов гр.д. № 8418 по описа за 2020 г.
и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Д.М.Я.
ЕГН ********** чрез адв. Я.Д. от САК, със съд. адрес ***, починал в хода на
процеса и на негово място са конституирани законните му наследници М.Ж.Я., М.Д.Я.
и Ж.Д.Я., срещу ЗК „Л.И.“ АД ЕИК ******** със седалище и адрес на управление ***,
с която е предявен иск за осъждане на ответника в качеството му на
застраховател по застраховка ГО относно товарен автомобил марка ДАФ модел ФТ ХФ
с рег. № ********, чийто водач има вина за настъпилото ПТП на 21.02.2020 г. да
заплати на ищеца сумата от 70 000лв., представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 03.07.2020
г. – датата на датата на изтичане на тримесечния срок по чл. 496 от КЗ до
окончателното изплащане, сума в размер на 5 156.10 лв., представляващи
обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 03.07.2020 г. – датата на датата на изтичане на тримесечния
срок по чл. 496 от КЗ до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че на 21.02.2020 г. около 11.30ч. в
гр.София на ул.“Т.“ водачът на товарен автомобил марка ДАФ модел ФТ ХФ с рег. №
********, управляван от В.И.К. предприел маневра преден ход и в нарушение на
правилата за движение по пътищата блъснал пешеходеца Д.М.Я.. В резултат ищеца е
получил следните травматични увреждания – счупване на външен латерален малеолус
на ляв крак и счупване на вътрешен медиален малеолус на десен крак.
След инцидента ищеца бил транспортиран в спешното
отделение при УМБАЛ Света Анна АД,
където бил прегледан и е било назначено и проведено оперативно лечение и
факсация на счупванията. Твърди, че изпитва
болки и страдания в продължение на шест месеца след инцидента, като не може да
се обслужва самостоятелно. Твърди, че и към момента не е напълно възстановен.
Придвижвала се с помощно средство – патерици. Освен физическите болки, търпял и
такива психически – станал неспокоен и напрегнат. Претърпял и имуществени вреди
в размер на 5 156.10 лв., представляващи значителни разходи за лечението,
за които има издадени счетоводни документи.
Твърди, че към момента на настъпване на ПТП за
процесния лек автомобил е била валидна
застраховка ГО на автомобилистите, валидна от 17.08.2019г. до 16.08.2020г.,
сключена с ответника за товарен автомобил марка ДАФ модел ФТ ХФ с рег. № ********.
Ищецът твърди, че с молба от 03.04.2020 г. е предявиа
пред ответното застрахователно дружество писмена претенция за заплащане на
обезщетение за причинените му неимуществени вреди, но плащане не последвало в
предвидения тримесечен срок по чл. 496 от КЗ.
Ответникът ЗК „Л.И.“ АД е депозирал писмен отговор на
исковата молба по реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК, с който оспорва изцяло
предявените искове като неоснователни. Оспорва изцяло основателността на
предявения иск. Оспорва механизма на ПТП. Не оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение между него и собственика на процесния автомобил. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от ищеца. Оспорва размера на претендираните вреди, както и момента от
който се претендира законната лихва.
При тези данни съдът намира следното от фактическа
страна.
По
делото е приет като доказателство констативен протокол за ПТП № K-101 от 21.02.2020 г., издаден от ОПП СДВР, от който е
видно, че на 21.02.2020 г. около 11.30ч. в гр.София на ул.“Т.“ водачът на
товарен автомобил марка ДАФ модел ФТ ХФ с рег. № ********, управляван от В.И.К.
предприел маневра преден ход и в нарушение на правилата за движение по пътищата
блъснал пешеходеца Д.М.Я.. В резултат ищеца е получил следните травматични
увреждания – фрактури на ляв и десен външен глезен.
Видно от влязло в сила постановление
от 01.06.2021 г. постановено по пр. пр. №
32460/2020 г. по описа на СРП, производството по делото за престъпление по чл.
343, ал. 1, б. б от НК е прекратено поради липса на престъпление.
Безспорно между страните е наличието на
застрахователно правоотношение /респ.застрахователно покритие/ между ответника
и виновния водач, поради което съдът намира, че е съществувало валидно
застрахователно правоотношение между ответното дружество и собственика на товарен
автомобил марка ДАФ модел ФТ ХФ с рег. № ******** по застраховка ГО, валидна от
17.08.2019г. до 16.08.2020 г.
По делото са приети като писмени доказателства
медицинските документи, издадени във връзка с лечението на ищеца /л. 52-54 и 78
и сл. от делото/, от които е видно, че ищеца е получил следните травматични
увреждания – счупване на външен латерален малеолус на ляв крак и счупване на
вътрешен медиален малеолус на десен крак.
Видно от заключението на
вещите лица по комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза,
депозирано на 04.04.2022 г., От приложените по делото медицински документи и
разпитания на назначените и извършени рентгенографии на името на Д.М.Я. се
установява, че на 21.02.2020г. при ПТП като пешеходец с товарен автомобил -
влекач, е получил следните травматични увреждания: Счупване на лявата малкопищялна
кост в областта на глезенния израстък /латерален малеол/. Трималеоларно
счупване на дясната глезенна става тип Вебер С стадий IV, представляващо
комбинация от следните травматични увреждания: Авулзивна фрактура на
малеоларния израстък - медиален малеол, на дясната малкопищялна кост /счупване
чрез изтръгване, откъсване на костен фрагмент обичайно в областта на залавно
място на сухожилие/. Увеличено пространство между дисталната
фибула и тибия - скъсване на
предната синдесмоза. Спираловидна супрасиндесмозна фрактура на малкопищялната
кост. Фрактура на заден малеол. В хода на лечението е настъпило усложнение,
изразяващо се във възпаление и некроза на меките тъкани и фасцията в областта
на счупването на дясната и на лявата глезенни стави, наложили извършване на
изрязване на некротизиралата тъкан, а в по-късен етап - оперативна интервенция
за присаждане на кожа в областта на мекотъканния дефект на дясната подбедрица и
глезенна става. Счупването на лявата малкопищялна кост в областта на глезенния
израстък /външния глезен на лявата подбедрица/, наложило извършване на
оперативна интервенция за наместване и фиксиране на костните фрагменти с
метални остеосинтезни следства, реализира критериите на медико-биологичния
признак ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ НА ДВИЖЕНИЯТА НА ЛЕВИЯ ДОЛЕН КРАЙНИК за срок
по-дълъг от 30 дни. При липса на усложнения трудоспособността се възстановява
между 2.5 и 4.5мес.
Счупване на голямопиящлната и на малкопищялната кости
на дясната подбедрица /външен и вътрешен глезен на дясната подбедрица/ с
разкъсване на синдесмозата между двете кости, наложили извършване на оперативна
интервенция за наместване и фиксиране на костните фрагменти с метална
остеосинтеза, по отделно и в съвкупност реализира критериите на медико-
биологичния признак ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ НА ДВИЖЕНИЯТА НА ДЕСНИЯ ДОЛЕН КРАЙНИК за
срок по-дълъг от 30 дни. При липса на усложнения трудоспособността се
възстановява за около 3-4 месеца. Настъпилото в хода на лечение на фрактурата
усложнение - възпалителен процес с некроза на меките тъкани и възпаление на
съединително тъканната обвивка /фасция/, диагностицирани като Флегмон на
долните крайници, довело до влошаване на общото състояние и наложило извършване
на оперативни интервенции за отстраняване на некротичните тъкани, реализира
критериите на медико-биологичния признак РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, ВРЕМЕННО
ОПАСНО ЗА ЖИВОТА. При данните за притискане/прегазване на долните крайници от
гумите на превозното средство може да се приеме, че травмите на долните
крайници са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Травмите, установени
при пострадалият Д.Я. са свързани със силни болки към момента на получаването и
в ранния постоперативен период, които налага прием на обезболяващи медикаменти.
В случая такива медикаменти са назначавани по време на хоспитализацията в УМБАЛ
Света Анна гр. София и са препоръчани да се прилагат в домашно-амбулаторни
условия при необходимост. В следоперативния период болките постепенно
намаляват, като могат да се засилят в процеса на раздвижване и започване на
натоварване на травмирания крайник. Често при промяна в климатичните условия
/застудяване/ пострадалите съобщават за болки, които обичайно не налагат прием
на медикаменти и с времето имат затихващ характер, но могат да доведат до
временно щадене на крайника.
Според експерта всички разходи, за които са представени медицински
документи по настоящето дело, са били свързани с лечението на травмите на
долните крайници и техните усложнения. Разходите касаят закупуването на метални
импланти /плаки и винтове/; вакуум системи за лечение на възпалителния процес,
развил се като усложнение в хода на лечение на счупванията; закупуване на
антиагреганти, изписване в постоперативния период при лечение на счупванията с
цел превенция настъпването на дълбоки венозни тромбози, съответно образуване на
тромбемболи; специализиран медицински транспорт до болнични заведения за
извършване на превръзки и контролни прегледи; закупуване на сребърни платна и
сребърни гъби за лечение на мекотъканните възпаления, развили се в областта на
счупванията.
От заключението на вещо лице по комплексна
съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, част техническа, се установява,
че Процесното ПТП е настъпило в гр. София в района на паркинга на Полиграфснаб
на ул. Т. № 100, на прав пътен участък. Паркинга е с правоъгълна форма, върху
който е имало установени полуремаркета и стопански сгради. ПТП е настъпило в
светлата част от денонощието с добра метеорологична видимост. Процесният влекач
се е движил в свободна площ на паркинга на заден ход и е спрял. След известно
време водачът е потеглил напред със скорост 10 км/ч, като е изминал няколко
метра. От дясната страна на влекача е имало будка, в която се е намирал
пострадалия пешеходец. Когато предната част на влекача е достигнала до зоната
на будката, пострадалия пешеходец е излязъл през вратата на будката, движейки
се назад. Пешеходеца е изминал 1 м. от вратата на будката, като е достигнал до
предната странична дясна част на влекача. Реализирало се е ПТП. Автомобилът с
предната си дясна част странично в зоната на преден десен калник на автомобила
е ударил пешеходеца от дясната му страна. Следствие на удара, той е бил изведен
от равновесие и е паднал на терена, при което е получил травмите описани в
медицинската част на експертизата. След удара автомобилът е продължил
движението си и се е установил на 4 м. след мястото на удара. Причина за ПТП са
субективните действия на пешеходеца, който се е движил на заден ход към
динамичния коридор на процесния влекач, като е навлязъл в невидимата зона за водача
на автомобила. Когато процесния влекач се е движил към мястото на удара с
пешеходеца, пешеходеца се е движил от дясно на ляво спрямо десния габарит на
автомобила и се е намирал на около 1,5 м. пред фронта му. В тази зона водачът
не е имал възможност да го забележи през поставенита огледала и при наблюдение
през предното стъкло на кабината. На базата на данните от медицинската
документация може да се приеме, че е било налице притискане от елементи на
автомобила върху десния долен крайник - дясна подбедрица на нивото на
глезенната става. Водачът не е имал възможност да види пешеходеца, но
последният е могъл да го възприеме.
По делото е прието и заключение на
повторна съдебно – автотехническа експертиза от 25.10.2022 г. Според вещото
лице водачът е има техническа възможност да възприеме пешеходеца през дясно
странично огледало от клас V и през предно огледало от клас ІV, т.е. липсата на
постоянен зрителен контрол на водача към пътния участък пред автомобила преди и
по време на маневра движение напред е причина за настъпване на ПТП. Друга
причина за настъпване на ПТП е че пешеходецът е имал техническа възможност да
възприеме слухово автомобила, респ. чрез обръщане и зрителен контрол преди и по
време на движението си назад. Пешеходецът се е движил на заден ход с около 2.4
км.ч., а товарния автомобил с около 4.09 км.ч., като траекториите са се
сключвали под прав ъгъл.
По делото са събрани гласни
доказателства. Разпитаният свидетел М.Я., съпруга на ищеца, твърди, че видяла
съпруга си в Окръжна болница на количка, бил страшно притеснен. Били му счупени
и двата глезена. Всички грижи за него били поети от близките му. В болницата
бил около една седмица, след това го прибрали в къщи. Купили му инвалидна
количка. Ищецът бил много притеснен, че някой друг трябва да се грижи за него.
Имал силни болки, като получил и некроза и трябвало да влезе отново в болница.
Прекарал около един месец в клиниката, след което се преместил вкъщи. Ходил с
проходилка около 3-4 месеца, като изпитвал силни болки. Краката го болят и до
момента.
Съдът, като прецени изложените в
исковата молба фактически твърдения и съобрази формулираното искане, намира, че
е сезиран с искове с правна квалификация чл. 432,
ал. 1 от КЗ и чл. 86 ЗЗД. Претендираното обезщетение по пряк иск срещу
застраховател по „ГО на автомобилистите“ произтича от следните обстоятелства:
причинна връзка от виновно противоправно деяние на лице-виновен водач при ПТП,
чиято гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника.
Твърди се, че от деянието са настъпили неимуществени вреди /болки и страдания/,
както и имуществени вреди в резултат на процесното ПТП.
Съдът намира за установено, че на 21.02.2020
г. около 11.30ч. в гр.София на ул.“Т.“ водачът на товарен автомобил марка ДАФ
модел ФТ ХФ с рег. № ********, управляван от В.И.К. предприел маневра преден
ход и в нарушение на правилата за движение по пътищата блъснал пешеходеца Д.М.Я..
В резултат ищеца е получил следните травматични увреждания Счупване на лявата
малкопищялна кост в областта на глезенния израстък /латерален малеол/.
Трималеоларно счупване на дясната глезенна става тип Вебер С стадий IV,
представляващо комбинация от следните травматични увреждания: Авулзивна
фрактура на малеоларния израстък - медиален малеол, на дясната малкопищялна
кост /счупване чрез изтръгване, откъсване на костен фрагмент обичайно в
областта на залавно място на сухожилие/. Увеличено пространство между дисталната
фибула и тибия - скъсване на
предната синдесмоза. Спираловидна супрасиндесмозна фрактура на малкопищялната
кост. Фрактура на заден малеол. В хода на лечението е настъпило усложнение,
изразяващо се във възпаление и некроза на меките тъкани и фасцията в областта
на счупването на дясната и на лявата глезенни стави, наложили извършване на
изрязване на некротизиралата тъкан, а в по-късен етап - оперативна интервенция
за присаждане на кожа в областта на мекотъканния дефект на дясната подбедрица и
глезенна става. В тази връзка съдът кредитира съставения констативен протокол
за ПТП № K-101 от 21.02.2020 г., издаден от
ОПП СДВР, който е официален свидетелстващ документ за обстоятелствата възприети
от актосъставителя. Отделно от това механизмът на ПТП се установява от заключение
на вещо лице по комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза.
При тези данни съдът намира за частично основателен иска
по чл. 432, ал. 1 от КЗ по следните съображения. Ищецът, в качеството си на
увреден при ПТП има право на пряк иск срещу застрахователя на виновния водач. Вината на водача на товарен автомобил марка ДАФ модел ФТ ХФ с рег. № ********
се установява безспорно, по
следните съображения. Видно от повторната автотехническа експертиза,
причини за настъпване на ПТП са от една страна действията на водача, който е
имал техническа възможност да възприеме пешеходеца през дясно странично
огледало от клас V и през предно огледало от клас ІV, т.е. липсата на постоянен
зрителен контрол на водача към пътния участък пред автомобила преди и по време
на маневра движение напред е причина за настъпване на ПТП. Друга причина за
настъпване на ПТП е че пешеходецът е имал техническа възможност да възприеме
слухово автомобила, респ. чрез обръщане и зрителен контрол преди и по време на
движението си назад. Пешеходецът се е движил на заден ход с около 2.4 км.ч., а
товарния автомобил с около 4.09 км.ч., като траекториите са се сключвали под
прав ъгъл. По този начин съдът
намира, че водачът е нарушил разпоредбите на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП,
вменяващи му задължение да контролира непрекъснато превозното средство и при избиране скоростта на движението да
се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието
на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението. В тази насока следва да се има предвид, че съдът кредитира
заключението на вещото лице по повторната експертиза, а не по първоначалната
такава, тъй като вещото лице Т. е дал по – пълно и обосновано заключение.
На
следващо място съдът намира, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, а
именно болки и страдания в резултат на ПТП. До този извод се стига след анализ
на събраните по делото доказателства, а именно комплексна съдебно-медицинска и
автотехническа експертиза, част медицинска и свидетелските показания на М.Я..
Последната независимо, че е съпруга на ищеца и е заинтересована от изхода на
делото е дала показания, които са в съответствие със събраните по делото
писмени доказателства, а и заключението на експерта по съдебно-медицинската
експертиза. От заключението на вещото лице се установява, че ищеца е получил множество
травматични увреждания, а усложнения, както следва – Счупване на лявата
малкопищялна кост в областта на глезенния израстък /латерален малеол/.
Трималеоларно счупване на дясната глезенна става тип Вебер С стадий IV,
представляващо комбинация от следните травматични увреждания: Авулзивна
фрактура на малеоларния израстък - медиален малеол, на дясната малкопищялна
кост /счупване чрез изтръгване, откъсване на костен фрагмент обичайно в
областта на залавно място на сухожилие/. Увеличено пространство между дисталната
фибула и тибия - скъсване на
предната синдесмоза. Спираловидна супрасиндесмозна фрактура на малкопищялната
кост. Фрактура на заден малеол. В хода на лечението е настъпило усложнение,
изразяващо се във възпаление и некроза на меките тъкани и фасцията в областта
на счупването на дясната и на лявата глезенни стави, наложили извършване на
изрязване на некротизиралата тъкан, а в по-късен етап - оперативна интервенция
за присаждане на кожа в областта на мекотъканния дефект на дясната подбедрица и
глезенна става. Получените от ищеца травми са с продължителен период на
зарастване и възстановяване от 3-4 месеца. Претърпените телесни увреждания са в
резултат на ПТП. Твърдените болки и страдания се установяват и от свидетелските
показания на свидетеля М.Я., като болките били особено силни.
В тази насока и след прилагане на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, според
която обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост,
съдът намира, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди следва да
бъде определено в размер на 70 000 лв. Следва да се има предвид, че от
данните по делото не се установява претендирания размер на обезщетение да е
прекомерен, с оглед обстоятелството, че на ищеца са били нанесени множество
наранявания, включително две счупвания на краката, с последвало усложнание.
Периодът на възстановяване е бил дълъг – повече от три месеца, като болките и
страданията са били с особено висок интезитет. Съдът съобразява и конкретната
икономическа обстановка в страната, като преценката се извършва при изпълнение
на приетите указания по т. 11 от ППВС 4/68 г., задължителната практика на ВС,
съгласно която при приложение на чл. 52 от ЗЗД, приложима и по отношение на
отговорността на застрахователя като функционална на отговорността на
деликвента, доразвита в постановени от ВКС решения: решение № 749/05.12.2008 г.
по т. д. № 387/2008 г. на ІІ ТО, решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011
г. на І ТО на ВКС, решение 103/2.11.2020 г. по т.д.2181/19 г., ВКС, 1 ТО,
решение 240 от 15.01.2019 г. по т.д. 518/19 г,. 1 ТО на ВКС.
На следващо място съдът намира за основателно
възражението на ответника за съпричиняване от страна на пострадалия, тъй като
такова се установява от данните по делото. Това е така, защото видно от заключението на повторната съдебно
автотехническа експертиза, а и комплексната съдебно-медицинска и автотехническа
експертиза, част техническа, сред причините за ПТП са и действията на пострадалия
ищец. Последният е предприел движение назад при навлизане на пътно платно без
да е упражнявал постоянен визуален контрол към платното, въпреки наличието на
пряка видимост, както и липсата на адекватна реакция. Пешеходецът е имал
техническа възможност да възприеме слухово автомобила, респ. чрез обръщане и
зрителен контрол преди и по време на движението си назад. В тази насока следва
да се има предвид и че ищеца е пресичал на място от пътното платно, където не е
имало пешеходна пътека или светофар и е следвало при пресичането да прояви
особена бдителност, т.е. нарушил е разпоредбата на чл. 113, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
За да е налице съпричиняване на вредата, е необходимо да бъде установена по
несъмнен начин пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД трябва да е направен въз основа на доказан при условията на
пълно и главно доказване в процеса принос, а не да е предполагаем, като следва
да бъде доказано по безспорен начин, че с конкретни действия или бездействия
пострадалият обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал
условия или е улеснил неговото настъпване. В този смисъл е решение № 47 от
5.06.2019 г. на ВКС по т. д. № 504/2018 г., II т. о., постановено по чл. 290 от ГПК, решение № 64 от 16.05.2019 г. на ВКС по т. д. № 1781/2018 г., II т. о.,
ТК, постановено по чл. 290 от ГПК и множество други. Всичко изложено
води до извода, че ищеца, със своите действия по време на инцидента има
сериозен принос към настъпването на ПТП, като при анализ на всички данни по
делото, съдът намира, че същия следва да бъде определен на 50%. Затова съдът
намира иска за основателен за сума в размер на 35 000 лв., а до пълния предявен
размер искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отношение на иска за заплащане на сума в размер на 5 156.10
лв., представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди, съдът намира за
доказан и този иск. В тази насока съдът кредитира заключението на вещото лице
по комплексната съдебна експертиза, част медицинска. Според експерта всички
разходи, за които са представени медицински документи по настоящето дело, са
били свързани с лечението на травмите на долните крайници и техните усложнения.
Разходите касаят закупуването на метални импланти /плаки и винтове/; вакуум
системи за лечение на възпалителния процес, развил се като усложнение в хода на
лечение на счупванията; закупуване на антиагреганти, изписване в
постоперативния период при лечение на счупванията с цел превенция настъпването
на дълбоки венозни тромбози, съответно образуване на тромбемболи; специализиран
медицински транспорт до болнични заведения за извършване на превръзки и контролни
прегледи; закупуване на сребърни платна и сребърни гъби за лечение на
мекотъканните възпаления, развили се в областта на счупванията. С оглед приетия
процент на съпричиняване, съдът намира, че искът е основателен за сума в размер
на 2 578.05 лв., а до пълния размер иска следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
С оглед извода за частична основателност
на главните искове за сума в размер на 35 000 лв. и 2 578.05 лв., съдът
намира за оснавателен и иска по чл. 86 от ЗЗД за присъждане на законната лихва
върху тези суми за периода, считано от 03.07.2020 г. – датата на датата на
изтичане на тримесечния срок по чл. 496 от КЗ до окончателното изплащане.
С оглед изхода на делото и искането на
страните за присъждане на разноски, искането на ищците за присъждане на
разноски за държавна такса в размер на 1 000 лв. е основателно, с оглед
частично заплатената държавна такса, според определение от 07.10.2020 г., както
и искането на адв. Д., процесуален представител на ищците, осъществявал
безплатна правна помощ по реда на чл. 38 от ЗА е основателно за сумата от 3 656.24
лв., представляващи минимално адвоктско възнаграждение, а искането на ответника
по реда на чл. 78, ал. 3 от ГПК е основателно за сума в размер на 350 лв.,
представляващи юрисконсултско възнаграждение и депозит за вещо лице. На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК на ответника следва да бъде възложена и остатъка
от дължимата държавна такса в размер на 503.12 лв. и възнаграждение за вещи
лица в размер на 600 лв., платими по сметка на съда.
Воден от
горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА
ЗК „Л.И.“
АД ЕИК ******** със седалище и адрес на управление ***, да заплати на М.Ж.Я.
ЕГН **********, М.Д.Я. ЕГН ********** и Ж.Д.Я. ЕГН **********, като законни
наследници на починалия в хода на процеса ищец Д.М.Я., всички чрез адв. Я.Д. от
САК, със съд. адрес ***, сума в размер на 35 000 лв., представляващи
обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 21.02.2020 г. около 11.30ч. в гр.София на ул.“Т.“ водачът
на товарен автомобил марка ДАФ модел ФТ ХФ с рег. № ********, управляван от В.И.К.
предприел маневра преден ход и в нарушение на правилата за движение по пътищата
блъснал пешеходеца Д.М.Я., ведно
със законната лихва от 03.07.2020 г. – датата на датата на изтичане на
тримесечния срок по чл. 496 от КЗ до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер
от 70 000 лв.
ОСЪЖДА
ЗК „Л.И.“
АД ЕИК ******** със седалище и адрес на управление ***, да заплати на М.Ж.Я.
ЕГН **********, М.Д.Я. ЕГН ********** и Ж.Д.Я. ЕГН **********, като законни
наследници на починалия в хода на процеса ищец Д.М.Я., всички чрез адв. Я.Д. от
САК, със съд. адрес ***, сума в размер на 2 578.05 лв., представляващи
обезщетение за имуществени вреди от ПТП на 21.02.2020 г. около 11.30ч. в гр.София на ул.“Т.“ водачът
на товарен автомобил марка ДАФ модел ФТ ХФ с рег. № ********, управляван от В.И.К.
предприел маневра преден ход и в нарушение на правилата за движение по пътищата
блъснал пешеходеца Д.М.Я., ведно
със законната лихва от 03.07.2020 г. – датата на датата на изтичане на
тримесечния срок по чл. 496 от КЗ до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер
от 5 156.10 лв.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД ЕИК ******** със седалище и адрес на
управление ***, да заплати на М.Ж.Я. ЕГН **********, М.Д.Я. ЕГН ********** и Ж.Д.Я.
ЕГН **********, като законни наследници на починалия в хода на процеса ищец Д.М.Я.,
всички чрез адв. Я.Д. от САК, със съд. адрес ***, сума в размер на 1 000
лв., представляващи разноски по делото.
ОСЪЖДА „Л.И.“ АД
ЕИК ******** със седалище и адрес на управление ***, да заплати на адв. Я.Д.Д.
ЕГН ********** от САК, със съд. адрес ***, осъществявал безплатна правна помощ по реда на чл. 38 от ЗА, сума
в размер на 3 656.24 лв.,
представляващи адвоктско възнаграждение.
ОСЪЖДА М.Ж.Я.
ЕГН **********, М.Д.Я. ЕГН ********** и Ж.Д.Я. ЕГН **********, като законни
наследници на починалия в хода на процеса ищец Д.М.Я., всички чрез адв. Я.Д. от
САК, със съд. адрес ***, да заплатят на ЗК „Л.И.“ АД ЕИК ******** със
седалище и адрес на управление ***, сума в размер на 350 лв., представляващи
разноски по делото.
ОСЪЖДА
ЗК „Л.И.“
АД ЕИК ******** със седалище и адрес на управление ***, да заплати по сметка на
Софийски градски съд държавна
такса и възнаграждение за вещи лица в размер на 1 103.12 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия: