№ 13539
гр. София, 25.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20221110130945 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на А. С. срещу /фирма/, с която са
предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за установяване съществуването на
вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
6960/2022г. по описа на СРС, ГО, 40-ти състав, а именно: 400,00 евро, представляващи
обезщетение на основание Регламент (ЕО) № 261/2004 за закъснение с повече от 3 часа на
полет № ******* от ***********г. с маршрут летище Москва, Шереметиево - летище
Бургас, ведно със законната лихва от 11.02.2022г. до изплащане на вземането, и 238,20 лева,
представляващи лихва за забава за периода от 04.02.2019г. до 03.02.2022г.
Ищецът твърди, че между страните по делото е сключен договор за въздушен превоз,
по силата на който ответникът се задължил да го превози с полет № ******* по направление
Москва, Шереметиево – летище Бургас с планиран час на излитане 19:55ч. и планиран час
на кацане 22:25ч. на ***********г. Ищецът се явил навреме на гишето за регистрация на
летището и преминал надлежно всички проверки, но полетът бил изпълнен със закъснение
повече от 3 часа, като кацнал едва в 14:49ч. на 01.07.2017г. на летище Бургас. Поддържа, че
разстоянието между двете точки е над 1500 км. Предвид изложеното счита, че има право на
обезщетение по чл. 7, пар. 1, б. „б“ от Регламента в размер на 400 евро. Изпратил
извънсъдебна покана до ответника, с която същият признал вземането, но не платил, като
изпаднал и в забава.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде уважени
предявените искове. Претендира разноски.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба. Извън срока по чл. 131, ал. 1 ГПК,
на 25.08.2022г. е депозирал становище, с което оспорва между страните да има валидно
сключен договор за превоз и ответникът да се е явил навреме за регистрация за полета.
Прави и възражение за погасяване на вземанията по давност.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
1
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно
съединени установителни искове с правно основание чл. 7, пар. 1, б. „б“ от Регламент №
261/2004г. и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По делото е представен на хартиен носител в превод на български език електронен
билет, издаден от /фирма/ на пътника А. С. за полет FB627 от дата 30.06. от Москва,
Шереметиево до Бургас, България, с час на заминаване 19:55ч. и час на пристигане 22:25ч.
Представена е и електронна кореспонденция, водена между представители на страните,
която не е оспорена. От нея се установява, че служител от отдел „Жалби“ в ответното
дружество е признал дължимостта на обезщетение на А. С. за закъснение на полет *******
от Москва до Бургас на ***********г. От тези доказателства, ценени в своята съвкупност,
се установява по несъмнен начин, че между страните е възникнало облигационно
правоотношение по договор за въздушен превоз, по силата на който превозвачът е следвало
да извърши полет с № ******* на дата ***********г. с маршрут Москва – Бургас с
планиран час на кацане 22:25ч.
Не е спорно и е отделено за такова с доклада по делото, че разстоянието между двете
точки е над 1500км.
В проведеното на 13.10.2022г. открито съдебно заседание ответникът е задължен да
представи списък на всички пасажери, допуснати на полета, като е предупреден, че при
неизпълнение ще бъдат приложени последици на чл. 161 ГПК. Същият не е изпълнил
указанието на съда, въпреки че на 19.10.2022г. е получил препис от определението и следва
да разполага с този документ. Поради това, съдът намира, че същият е създал пречки за
събиране на допуснати доказателства и следва да се приложат неблагоприятните последици
на разпоредбата, като се приеме за доказан фактът, че ищецът е бил пасажер на полета, тоест
качил се е своевременно на него. Това от своя страна обуславя и извод, че навреме се е явил
за регистрация, като е спазил задълженията си по Регламента в качеството на пътник.
Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ответната страна по спора е да
докаже положителния факт на пълно и точно изпълнение на задълженията си по сключения
договор за въздушен превоз, а именно, че е извършил полета на уговорените дата и час на
излитане и същият е пристигнал в крайната дестинация навреме с оглед уговорения час на
кацане. На основание чл. 146, ал. 2 ГПК с определението от 04.08.2022г. съдът му е указал,
че не сочи доказателства за тези факти, като ответникът не е предприел активно поведение
по установяването им, а е бездействал. С оглед на това, съдът следва да приложи
неблагоприятните последици при неизпълнение на процесуалното задължения на страна в
процеса да установи чрез пълно доказване фактите, за които носи тежестта, и да ги приеме за
ненастъпили. В случая, това означава, че по делото не е установено полетът да е извършен
от превозвача точно във времево отношение. Още повече, че на представения билет в горния
десен ъгъл е отбелязано, че полетът е отложен за 01.07.2017г.
В Решение на СЕС от 19.11.2009г. по съединени дела C‑402/07 и C‑432/07 е
разяснено, че членове 5, 6 и 7 от Регламент № 261/2004 трябва да се тълкуват в смисъл, че
пътниците на закъснели полети може да се приравнят на пътниците на отменени полети за
целите на прилагането на правото на обезщетение и че така те могат да се позовават на
правото на обезщетение по член 7 от този регламент, когато поради закъснение на полет
претърпяват загуба на време, равна на или по-голяма от три часа, с други думи — когато
достигат своя краен пункт на пристигане три часа или повече след предварително
планираното от въздушния превозвач време за пристигане по разписание.
В чл. 7 от Регламент № 261/2004г. размерът на обезщетението е фиксиран и за всички
полети с разстояние над 1500км. същото е в размер на 400 евро.
С оглед изложеното съдът приема, че ищецът има право на обезщетение за
закъснението на процесния полет и съответно в неговия патримониум е възникнало вземане
в размер от 400 евро спрямо ответното дружество.
Направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност не следва да
бъде разглеждано и обсъждано, тъй като е направено след изтичане на срока по чл. 131, ал. 1
2
ГПК, а след този срок, за същото настъпва преклузия – ТР № 1/2013г., ОСГТК на ВКС.
С оглед изложеното, предявеният установителен иск за главницата се явява
основателен.
По иска за лихва за забава:
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В чл. 84, ал. 2 ЗЗД е
предвидено, че когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след
като бъде поканен от кредитора. В настоящия случай задължението няма предвиден падеж,
поради което ответникът изпада в забава след покана. Такава покана е изпратена по ел. път
на 02.02.2019г. /л. 7/, като последното не доказва да е изпълнило задължението си за
плащане, поради което е изпаднало в забава от следващия ден – 03.02.2019г., но в
настоящото производство лихвата се претендира от 04.02.2019г. Ето защо, ответникът
дължи и законна лихва, чийто размер възлиза на претендирания от ищеца, изчислен на
основание чл. 162 ГПК с помощта на интернет калкулатор.
По изложените съображения, изцяло основателен се явява и акцесорният иск за
лихва.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на присъждане на
сторените разноски има ищецът, който е доказал направата на такива в заповедното
производство в размер на 25лв. за държавна такса и 300лв. за адв. възнаграждение или общо
325лв. За исковото производство е доказал разноски в размер на 75лв. за държавна такса и
300лв. за адв. възнаграждение или общо 375лв. Ответникът е направил възражение за
прекомерност на адв. възнаграждение, което е неоснователно, тъй като същото е в
минималния размер по Наредба № 1/2004г.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правно основание чл. 7, пар. 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския
Парламент и на Съвета и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от А. С., гражданин на Руската федерация, родена
на **********г., срещу /фирма/, ЕИК: **************, със седалище и адрес на
управление: /населено място/, че ответникът дължи на ищеца следните суми, за които е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 6960/2022г. по описа на СРС,
ГО, 40-ти състав, а именно: 400,00 евро, представляващи обезщетение на основание
Регламент (ЕО) № 261/2004 за закъснение с повече от 3 часа на полет № ******* от
***********г. с маршрут летище Москва, Шереметиево - летище Бургас, ведно със
законната лихва от 11.02.2022г. до изплащане на вземането, и 238,20 лева, представляващи
лихва за забава за периода от 04.02.2019г. до 03.02.2022г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК /фирма/, ЕИК: **************, със
седалище и адрес на управление: /населено място/, да заплати на А. С., гражданин на
Руската федерация, родена на **********г., сумата от 325лв. – разноски в заповедното
производство и сумата от 375лв. – разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3