Р Е Ш Е Н И Е
№ 257
гр. Велико Търново, 06.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико
Търново, първи
касационен състав, в публично заседание на двадесет и седми октомври две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАНКА МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ
ДАНАИЛОВА
РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при секретаря М.Н. и участието на прокурора Светлана Иванова, разгледа
докладваното от съдия Данаилова касационно НАХД № 10247/2023 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63в от Закона
за административните нарушения и наказания.
С Решение № 356 от 05.07.2023г. по НАХД №
402/2023г. по описа на Районен съд Велико Търново, е потвърдено Наказателно постановление № НП №
22-1275-000134 от 10.02.2023 г. на Началник група в Сектор „ПП“ към ОД на МВР -
В. Търново, с което за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 и на основание чл.
179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер
на 200лв. и за нарушение на чл. 139, ал. 2, т. 1 и на основание чл. 185 от ЗДвП
му е наложено административно наказание глоба в размер на 20лв.
В
законния срок срещу решението е подадена касационна жалба от Й.И.К.,
чрез ***Н.Н. от ВТАК, с което
въззивното решение се обжалва по касационен ред като неправилно - постановено
при нарушение на материалния закон. По същество касаторът излага доводи, че в
съдебния акт не е обсъден въпросът за субективната страна на деянието, а именно
могъл ли е водачът да предвиди и съзнавал ли е техническата повреда на
автомобила. В процесния случай не е изследван проблемът дали е налице дефект в
светлинния източник или в електрическата уредба, което е довело да не работи
задна лява габаритна светлина и не работи светлина за осветляване на задната
регистрационна табела. След като не била установена причината, не можело да се
класифицира по критериите и каква е неизправността, от където следвало, че НП
не е доказано. Отделно от това, разпоредбата на чл. 101 от ЗДвП и чл. 11 от
ППЗДвП разгранича отделните хипотези на възникване на техническата
неизправност, а именно дали тя е възникнала по време на движение или е
съществувала преди това. По делото не било установено кога е възникнала
процесната неизправност. Принципно движението на МПС, което е технически
неизправно е забранено, освен в изчерпателно изброените от закона случаи,
когато техническата неизправност е възникнала по време на движение и повредата
е от такова естество, че не се налага незабавното спиране на автомобила. Според
касатора, в случая е налице незначителна техническа неизправност и се касае за
случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК, което изключвало виновността на
извършителя. Предвид гореизложеното моли решението да бъде отменено, както и НП
също бъде отменено. Претендира направените пред двете инстанции разноски.
Ответникът по касация, Началник група в Сектор „ПП“ към
ОД на МВР - В. Търново не се явява и не заема становище по жалбата.
Представителят на ВТОП дава становище за
неоснователност на касационната жалба. Възраженията в
касационната жалба са били направени пред РС и той е изложил обстойни аргументи
относно съставомерността на деянието от обективна и субективна страна. В хода
на производството не са събрани каквито и да е било доказателства, че
светлините са изгорели по време на движение на автомобила, а такива твърдения
няма нито в жалбата до съда, нито в АУАН. Ето защо не може да бъде споделено
твърдението в касационната жалба, че се касае за случайно деяние и че нарушителят
не е съзнавал всички елементи от обективната страна на нарушението. Поради това
правилно съдът е приел, че НП е законосъобразно и по тези съображения предлага решението да
бъде оставено в сила.
Настоящият касационен състав на Административен
съд – Велико Търново, като взе предвид събраните по делото доказателства от
ВТРС и наведените от касатора възражения намира за установено от правна страна
следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна
страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и
чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл. 63в от ЗАНН. Като такава
същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН
проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и
допустимостта на обжалвания съдебен акт.
Въззивният съд правилно е установил следната
фактическата обстановка по делото:
На 24.01.2023 год. в 01.20
часа в Община В. Търново на второкласен път II-55 км 0+300 в посока към гр.
Гурково, Й.К. управлява лек автомобил "Фолксваген голф", собственост
на друго лице, след като автомобила се движи със значителна техническа
неизправност в тъмната част на денонощието. Тази неизправност се изразявала в
това, че не работи задна лява габаритна светлина и не работи светлината за
осветяване на задна регистрационна табела. При проверката било установено, че
автомобила не е оборудван със светлоотразителен триъгълник.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен на място, в
присъствието на жалбоподателя, връчен му е надлежно и е подписан от него без
възражения. Такива не са последвали в законоустановения седмодневен срок. Въз
основа на АУАН е последвало и издаването на НП, в което наказващият орган е
възпроизвел описаната в акта фактическа обстановка, подвел е нарушението под
санкционните разпоредби, както следва:
за адм. нарушение чл. 139 ал. 1 т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 179 ал. 6
т. 2 от ЗДвП. е наложеноадминистративно наказание глоба в размер на
200лв.; за адм. нарушение чл. 139 ал. 2
т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 185 от ЗДвП. е наложено административно наказание глоба в размер на 20
лева.
С обжалваното решение въззивният съд е
потвърдил наказателното постановление като законосъобразно, тъй като са
налице достатъчно доказателства в подкрепа на издаденото постановление. При
съставяне на АУАН и при издаване на процесното НП не е допуснато съществено
процесуално нарушение на разпоредбите на чл. 42, ал.
1, т. 3 и на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, което да е довело до нарушаване
правото на защита на жалбоподателя. В
конкретния случай е доказано нарушението по чл. 139, ал.
1, т. 1 от ЗДвП, като неизправността на МПС се е изразявала в това,
че не свети лява задна габаритна светлина и светлината за осветяване на задна
регистрационна табела, безспорно установено при извършената проверка. От текста
на чл. 139, ал.
1, т. 1 от ЗДвП се установява, че придвижването с технически
неизправно средство е принципно забранено и осъществяването му в нарушение на
визираното правило представлява нарушение. Неизправностите биват незначителни,
значителни или опасни, които понятия са дефинирани в § 6, т. 71,
72
и 73 от ДР на
ЗДвП. Според т. 72 "значителни неизправности", включително
при укрепването на товара, са откритите по време на проверка неизправности, които
могат да засегнат безопасността на превозното средство или да имат въздействие
върху околната среда, или да породят риск за други участници в движението по
пътищата, както и други позначителни несъответствия. В разпоредбата на чл. 37 от
Наредба №Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка
на техническата изправност на пътните превозни средства, освен категоризирането
на неизправностите като незначителни неизправности, значителни неизправности и
опасни неизправности (ал. 1), в следващите три алинеи видовете неизправности са
дефинирани по подробно за разлика от § 6, т. 71,
72
и 73 от ДР на
ЗДвП. Попадането на всеки един елемент в някоя от групите и нивото
на сериозността на неизправността му се определя съобразно списъка в Методиката
за извършване на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на
пътните превозни средства – Приложение № 5 към чл. 31, ал. 1 от цитираната
наредба. Определеното наказание е с фиксиран размер по чл. 179, ал.
6, т. 2 от ЗДвП 200 лева, поради което не може да бъде намалено. По
отношение на второто нарушение не са изложени никакви съображения и съдът е счел
същото за законосъобразно.
Настоящият състав намира решението за правилно.
Касационната жалба, с оплакванията формулирани в нея, е неоснователна. Решаващият
състав на РС е формирал изводите си въз основа на изцяло изяснената от него
фактическа обстановка, след като е обсъдил всички обстоятелства по делото,
установяващи се от събраните писмени доказателства, както и наведените
от страните доводи и възражения. При постановяване на обжалваното решение правилно е
приложен материалния закон. Районният съд не е нарушил процесуалните правила
относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства, и е попълнил делото с такива, установяващи
наведените като спорни в производството пред него факти.
В обжалваното решение е направен цялостен анализ на събраните гласни и
писмени доказателства и съдът е изложил мотиви в достатъчен обем, от които е
видно, че правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на Й.К.
за твърдяното нарушение. Съдът е изпълнил служебното си задължение да проведе
съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно
изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване, при
точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и
анализ на доказателствената съвкупност и не е допуснал нарушения на
съдопроизводствените правила.
Техническата изправност
означава нормално функциониране на всички системи на МПС. Разпоредбата на чл. 10 от
Правилника за прилагане на ЗДвП (ППЗДвП) урежда изчерпателно
повредите и неизправностите, при наличието на които МПС следва да се считат за
технически неизправни. Сред изброените в чл. 10, ал. 1, т. 12 е посочено, че
технически неизправно МПС с неизправност по осветителната уредба има когато: в)
не светят дългите, късите, габаритните светлини или стоп-светлините, а в т. е)
недостатъчно осветена задна табела с регистрационния номер. Съгласно
чл. 101, ал.1
и ал.2 от ЗДвП,
при възникване по време на движение на повреда или неизправност в ППС, която
застрашава безопасността на движението, водачът е длъжен да спре и да вземе
мерки за нейното отстраняване. Когато отстраняването на повредата или
неизправността на място е невъзможно, водачът може да придвижи ППС - то на
собствен ход до място за тяхното отстраняване, но само след като вземе
необходимите мерки за безопасност на движението.
Настоящият
съдебен състав намира за неоснователно оплакването, че ВТРС незаконосъобразно е приел
наличие на обективна и субективна страна
на административно нарушение и отговорност на касационния жалбоподател е ангажирана
за описаното нарушение. Обосновани са изводите на съда за наличие на
обективните признаци на административно нарушение предвид неработеща задна,
лява габаритна светлина и осветяване на задна регистрационна табела през
тъмната част на денонощето – 01:20ч. Законът въвежда изискване движещите се по
пътищата, отворени за обществено ползване, ППС да са технически изправни. При
това положение следва да се приеме, че относими към нарушаването на чл. 139, ал.
1, т. 1 от ЗДвП са единствено конкретни разпоредби на ППЗДвП,
покриващи "обикновеното" определение за технически неизправно МПС –
обстоятелство, установимо и от контролни органи без специални знания. Противно
на твърденията в жалбата, не е в тежест на АНО да изследва дали проблемът се
дължи на дефект в светлинния източник или в електрическата уредба.
Настоящият състав намира, че в
случая е налице и субективния елемент. Деянието е извършено по непредпазливост
под формата на небрежност, като не са налице признаците на случайно деяние.
Водачът е бил длъжен и е могъл да предвиди общественоопасните последици от
ползването на автомобил без габарити в тъмната част на денонощието. При управлението
на чужд автомобил същият е следвало да се убеди в техническата изправност на
същия, вкл. изправност на осветителната уредба. По делото не са налични никакви
доказателства във връзка с твърдението, че неизправността е настъпила по време
на процесното движение. Изслушаните св. Г.и П.изнасят пред ВТРС, че К. е обяснил
да е бил помолен да закара автомобила, който не е негова собственост до Килифарево
и не е знаел за техническата неизправност. Същия обаче е имал задължение преди
да управлява автомобила да се убеди в техническата изправност на същия. Не е
налице възражение от негова страна при съставянето на АУАН, че неизправността е
настъпила в процеса на управление, като преди потегляне се е уверил, че светят
габаритни светлини и регистрационната табела на автомобила, нито са ангажирани
каквито и да било доказателства в тази връзка.
Досежно административното нарушение по
чл. 139 ал. 2
т. 1 от ЗДвП, за което на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева,
и в настоящата касационна инстанция също не се излагат никакви аргументи. Съгласно
чл. 139 ал. 2
т. 1 от ЗДвП движещите се по пътя три и четириколесни моторни
превозни средства се оборудват с обезопасителен триъгълник. От свидетелските
показанията на актосъставителя и свидетеля по акта става ясно, че са проверели
оборудването на автомобила. При констатирана липса са категорични, че това е
било отразено в АУАН. Касаторът не оспорва, че е липсвал светлоотразителен триъгълник. За наложеното
наказание е предвидена глоба от 20 лева в твърд размер. Правилен е изводът на ВТРС, че НП е
законосъобразно и в тази част, и като такова следва да се потвърди.
При така изложеното настоящият състав намира, че
обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни основания за
отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което
следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2
от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Велико Търново, първи
касационен състав
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 356 от 05.07.2023г. по НАХД № 402/2023г.
по описа на Районен съд Велико Търново.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.