Р Е Ш Е Н И Е
№ 1884 31.07.2020 г. гр. Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет и девети юли две хиляди и двадесета
година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЯН МУТАФЧИЕВ
Секретар: Милена Манолова,
като разгледа докладваното от съдия Мутафчиев гр.
дело № 10098
по описа на БРС за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод исковата молба на „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД против Я.П.П. за приемане за установено, че
ответникът дължи на ищеца суми, за които е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр. дело № ***/2019 г. по описа на БРС.
В
законоустановения срок по делото не постъпва отговор на исковата молба.
В
съдебно заседание представител на ищцовото дружество не се явява. В писмено становище преди заседанието, в
което е даден ход на съдебните прения, процесуалният представител на ищеца моли
съда да уважи претенциите, като присъди на страната сторените по делото
разноски.
В
съдебно заседание ответникът не се
явява и не се представлява.
Бургаският районен съд,
след като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа страна следното:
На 15.12.2016 г. между „***“ АД, в качеството на
заемодател, и Я.П.П., в качеството на заемател, е сключен договор за паричен
заем № *** (за краткост Договора), по силата на който дружеството предоставя на
физическото лице заем в размер на 3000 лева, представляваща главница и чиста
стойност на кредита. Договорената лихва по кредита е в размер на 575,52 лева.
Размерът на двуседмичната погасителна вноска в лева е 137,52 лева. Срокът на
заема в седмици е 52, а броят на вноските – 26. Общият размер на всички
плащания е 3575,52 лева, годишният процент на разходите на заема е 41,71 %.
Според чл.4, ал.1 от Договора заемателят се задължава в
срок до три дни, считано от датата на сключване на Договора, да предостави на
заемодателя едно от следните обезпечения: две физически лица – поръчители,
всяко от които да отговаря на няколко, изчерпателно посочени условия; банкова
гаранция с бенефициер – заемодателя за сумата от 3575,52 лева, със срок на
валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по Договора. При
неизпълнение на задължението да предостави обезпечение в срока, заемателят
дължи на заемодателя неустойка в размер на 2741,70 лева, която се плаща от
заемателя разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, като към всяка от
вноските се добавя сума в размер на 105,45 лева.
На 01.04.2018 г. е подписано Приложение № 1 към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г. със
страни „***“ АД (цедент) и „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ООД (цесионер), по
силата на което задължението по Договора е изкупено от цесионера. Според
договора за цесия старият кредитор се задължава да изпрати писмени уведомления
до длъжниците за цесията. С пълномощно ищцовото дружество е упълномощено да
изпрати съобщения до всички длъжници за цесията. Ответникът е уведомен за
цесията с получаване на книжата по делото, сред които се съдържа и уведомление
от стария кредитор чрез новия като пълномощник.
Ищецът признава в исковата молба, че длъжникът е изплатил
по заема сума в размер на 1585 лева, с която са погасени: неустойка в размер на
714,88 лева, такса разходи 45 лева, договорна лихва 222,35 лева и главница
602,77 лева. Такса разходи според ищеца се начислява за събиране на просрочени
задължения и е в размер на 9 лева за всеки следващ 30 дневен период, през който
има погасителна вноска, чието плащане е забавено повече от 30 календарни дни,
но не повече от 45 лева. Тази сума е начислена на длъжника.
Кредиторът подава в СРС на 24.10.2018 г. заявление
за издаване на заповед за изпълнение срещу П.,
по което е образувано ч. гр. дело № 68233/2018 г. по описа на съда. Производството е изпратено на БРС по подсъдност, като е
образувано ч. гр. дело № ***/2019 г. по описа на БРС.
На 05.06.2019 г. по това дело е издадена заповед за
изпълнение за следните суми: 2397,23 лева главница,
дължима по договор за паричен заем № ***/16.12.2016
г.; 353,17 лева, договорна лихва за
периода от 23.03.2017 г. до 14.12.2017 г.; 2026,82 лева неустойка за
неизпълнение на задължение за периода от
23.03.2017 г. до 14.12.2017 г.; 290,85 лева, обезщетение за забава
за периода от 24.03.2017 г. до 23.10.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата, начиная от 24.10.2018 г. до изплащане на
вземането. Тъй като длъжникът е уведомен
за заповедта по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК, заявителят предявява установителни
искове за вземанията си пред БРС, по който е образувано
настоящото производство.
По доказателствата:
Така
описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства.
При така установените
факти съдът намира от правна страна следното:
Предявени са в условията на
обективно кумулативно съединяване четири
установителни иска
с правно основание чл.422, вр.
чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.9 от ЗПК, вр.
чл.86, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.92 от ЗЗД.
Господин П. не е уведомен
за цесията преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
защото пратката не е потърсена от адресата.
Установеното в чл. 99, ал. 4 ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за
извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу
ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което
не е носител на вземането. Ответникът
по делото е уведомен
от цесионера за цесията, но действащ като
пълномощник на стария кредитор, т.е. господин П. узнава точно кое негово
задължение към кой кредитор е прехвърлено, и
доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да
бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното
производство по предявен иск за прехвърленото вземане следва да се зачете – в
този смисъл Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т.
о. Ето защо с получаването на книжата по делото ответникът е уведомен за цесията.
По съществото
на спора:
Ответникът не дължи сумата от 2026,82 неустойка, като
мотивите за това са следните:
Съдът
следи служебно за противоречие с добрите нрави на неустоечната клауза – в този смисъл решение № 229
от 21.01.2013 г., по т. д.№ 1050/2011 г. на II т. о. на ВКС, т. 3 от ТР № 1/15.06.2010
г. на ОСТК на ВКС и др. Предвидената в чл.4, ал.2 от Договора клауза
за неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение
противоречи на добрите нрави, като
мотивите за това са следните:
Действително,
принципът на договорната свобода (чл.
9 от ЗЗД) е основополагащ, но
тази свобода на договаряне във всички случаи е ограничена от повелителните
правни норми, вкл. от т.нар.добри нрави. В конкретния случай, по начина, по който е
уговорена,
неустойката излиза извън присъщите й функции - обезпечителна, обезщетителна и
санкционна, в каквато връзка са указанията, дадени с ТР № 1/15.06.2010 г. по
т.д.№ 1/2009 г. ОСГТК на ВКС. Преценявана към момента на сключване на договора,
неустойката изпълнява единствено
обезпечителна функция, тъй като има за цел да стимулира точното изпълнение на
поетото задължение по предоставяне на обезпечение. Тук е мястото да се
отбележи, че при договора за потребителски кредит вредите за кредитора са
свързани със забавата при възстановяване на предоставените от него средства в
заем, заплащането на възнаграждение за ползването на заемната сума и
направените разходи по събиране. Уговорената с договора неустойка в случая не
обезпечава възстановяването на вредите, т.е. тя няма обезщетителен характер. От
неизпълнението на поетото от ответника задължение за предоставяне на
обезпечение не настъпва вреда,
която да подлежи на обезвреда чрез включване на клауза за договорна неустойка.
При неизпълнение на задължението за връщане на дадената в заем сума и
уговореното възнаграждение за ползването й,
кредиторът, с оглед правилото на чл. 133 от ЗЗД, има право да се удовлетвори от
имуществото на длъжника, което служи за общо обезпечение.
В този смисъл, макар и да е
уговорена като санкционна,
доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води
до скрито оскъпяване на кредита, т.е. при
заплащането й ще е
налице обективна неравностойност на насрещните задължения, а това, от своя страна, означава
неоснователно обогатяване на кредитора.
Неустоечната клауза е
в отклонение от
основния принцип за добросъвестност и справедливост в търговските отношения и
като накърняваща добрите нрави се явява нищожна по смисъла на чл. 26, ал.1,
предл.3 от ЗЗД, поради което и на основание
чл.26, ал.4
ЗЗД в тази си част Договорът
изобщо не е породил правно действие. Оттук и претенцията за
неустойка следва да бъде отхвърлена.
Установи се по делото, че главницата и възнаградителната
лихва са в размер на 3575,52 лева, а длъжникът е заплатил сума в размер на 1585
лева, с която не следва да се погасяват неустойка и такса разходи, защото
такива не се дължат. Такса разходи не намира опора в Договора (няма клауза,
която да предвижда такова вземане за кредитора), поради което не се дължи.
Извън горното, според чл.10а, ал.2 от ЗПК кредиторът не
може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. Всяко
действие по събирането на вземане е действие по управление на кредита, поради
което разходът за него, определен във фиксиран размер,
без връзка с и независимо от реално
вложените средства, представлява „такса“, т.е. заемателят не дължи сумата от 45 лева такса
разходи.
На основание разпоредбата на чл.76, ал.2 от ЗЗД и т.1 от Тълкувателно
решение № 3 от 27.03.2019 г. на ВКС по т. д. № 3/2017 г., ОСГТК, според която когато
извършеното плащане не е достатъчно, погасителният ефект за законната лихва за
забава при неизпълнение на парично задължение настъпва при условията и в поредността
по чл.
76, ал. 2 ЗЗД, с платената от
длъжника сума от 1585 лева изцяло са погасени възнаградителната лихва и лихвата
за забава (обезщетението за забава), както и част от главницата в размер на
718,63 лева, т.е. длъжникът остава да дължи главница в размер на 2281,37 лева,
до който размер искът за главница се явява основателен, а останалите искове
следва да бъдат отхвърлени.
Според разпоредбата на чл.6 от Закон
за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение
на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците (за краткост Закона) до
два месеца след отмяната на извънредното положение при забава за плащане на
задължения на частноправни субекти, длъжници по договори за кредит и други
форми на финансиране, предоставени от финансови институции по чл. 3 от
Закона за кредитните институции, с изключение на дъщерните дружества на
банките, включително когато вземанията са придобити от банки, финансови
институции или трети лица, не се начисляват лихви
за забава и неустойки, задължението не може да бъде обявено за предсрочно
изискуемо и договорът не може да бъде развален поради неизпълнение. Ищецът е финансова институция, а законната лихва по
същество представлява лихва за забава от момента на сезиране на съда, поради
което за периода от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г. не може да начислява законна
лихва върху неизплатената част от главницата.
По въпроса за
разноските:
При този изход на делото право на разноски имат и двете
страни, но ответникът не е направил искане за присъждане на разноски, поради
което такива не му се дължат.
С оглед уважената част от исковете ищецът има право на
разноски в заповедното производство в размер на 68,13 лева (част от заплатена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение).
Ищецът е
защитаван в процеса от юрисконсулт, като на основание чл.78, ал.8 от ГПК съдът
определя за справедливо юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева на
основание чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ. С оглед уважената
част от иска страната има право на разноски в исковото производство в размер на
124,06 лева (част от заплатена държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение).
Мотивиран
от горното Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по делото, че Я.П.П.,
ЕГН – **********, дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК –
*********, сумата от 2281,37 лева (две хиляди двеста осемдесет и един лева и
тридесет и седем стотинки), представляваща неизплатена част от
главница по договор за паричен заем № ***/16.12.2016 г., ведно със
законната лихва от 24.10.2018 г. до 12.03.2020 г. и от 15.07.2020 г. до
окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № ***/2019 г. по описа на БРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над призната
сума на вземането до пълния претендиран размер от 2397,23 лева, както и за
присъждане на законна лихва върху неизплатената част от главницата за периода
от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г.
ОТХВЪРЛЯ исковете на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК –
*********, против Я.П.П., ЕГН – **********, за приемане за установено, че
ответникът дължи на ищеца следните суми: 353,17 лева (триста петдесет и три лева и седемнадесет
стотинки), договорна лихва за периода от 23.03.2017 г. до 14.12.2017 г.; 2026,82 лева (две хиляди двадесет и шест лева и осемдесет и две
стотинки) неустойка за неизпълнение на задължение за периода от 23.03.2017 г. до 14.12.2017 г.; 290,85
лева (двеста и деветдесет лева и осемдесет и пет стотинки), обезщетение
за забава за периода от 24.03.2017 г. до 23.10.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК по ч. гр. дело № ***/2019 г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА Я.П.П., ЕГН – **********, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК – *********, сумата от 68,13 лева (шестдесет и
осем лева и тринадесет стотинки), разноски по ч. гр. дело № ***/2019 г. по
описа на БРС, и сумата от 124,06 лева (сто двадесет и четири лева и шест стотинки),
разноски в настоящото производство, и двете суми съобразно уважената част от
исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Вярно с
оригинала!
ММ