№ 7436
гр. Варна, 01.07.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи
юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Христина В. Тодорова Колева
като разгледа докладваното от Христина В. Тодорова Колева Гражданско
дело № 20243110103865 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявен от М. Д. Ц., ЕГН **********, с
адрес: гр. Варна, бул. „Съборни“ № 17, ет.1, ап.2 срещу Община Варна, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул. „Осми приморски полк“ № 43 положителен
установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1, т.1 ГПК вр. чл.
55, ал. 1, пр. I ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза
на ищеца съществува вземане против ответника, в размер на сумата от 10.00 лв. /десет лева/,
представляваща недължимо платена сума за издаване на удостоверение за данъчна оценка
по заявление вх.№ 4643521/04.10.2023г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 29.12.2023 г. до окончателното
изплащане на задължението.
На основание чл. 130 ГПК, при проверка на исковата молба, след наведените в
отговора по същата възражения за недопустимост на производството, съдът констатира, че
образуваното производство е недопустимо, поради липса на правен интерес.
Съображенията за това са следните:
В случая, съдът не е сезиран с гражданскоправен спор за защита права на ищеца,
засегнати от него, който да е подведомствен на гражданските съдилища. Не са налице
процесуални предпоставки за допустимостта на производството - наличието на
подведомствен на съда гражданскоправен спор (неразрешен със сила на пресъдено нещо)
между правоспособните лица, чиято правна сфера е засегната от съществуването му.
За ищеца съществува специален ред, по който може да защити правата си, който
изключва настоящия.
Спорът се свежда до това дали следва платената от страна на ищеца такса за издаване
на удостоверение за данъчна оценка в размер на 10 лева да бъде възстановена като
надвнесена.
Процесната сума представлява публично общинско вземане по смисъла на чл. 162, ал.
2, т. 3 ДОПК, тъй като по своята същност е общинска такса, установена по своето основание
в закон - чл. 6, ал. 1, б. „е“, вр. чл. 110, ал.2, т.12 , вр. Приложение 2 чл.3, ал.2 ЗМДТ, чийто
размер по делегация от чл. 9 ЗМДТ се определя от общинския съвет с наредба. Трайна е
съдебната практика, че досежно отношенията между задължените лица и общината,
възникнали по повод недължимо внесени или събрани суми за местни данъци и такси,
съставляващи публични общински вземания, е приложим чл. 128 ДОПК, а процедурата по
прихващане или възстановяване на недължимо внесени публични общински вземания е
установена съответно в чл. 129 ДОПК (Решение № 4828 от 29.04.2015 г. на ВАС по адм. д.
1
№ 11969/2014 г., VII о.; Решение № 558 от 19.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2568/2014 г.,
VII о.; Решение № 12016 от 10.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2567/2014 г., VII о.; Решение
№ 17411 от 21.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11079/2013 г., VII о. и Решение № 3695 от
18.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1638/2013 г., VII о.).
Съгласно разпоредбата чл. 128 ДОПК, недължимо платени или събрани суми за
данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и
имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или
осигурителното законодателство от НАП, се прихващат от органите по приходите за
погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от НАП. Възстановяването на
недължими суми, внесени от данъчния субект или събрани въз основа на подадена от него
декларация, се осъществява по негово искане. Общият ред за подаване на искането и
компетентността на органа са регламентирани чл. 129 и чл. 130 ДОПК. Съгласно чл. 129, ал.
2 ДОПК, след постъпване на искането се извършва проверка или ревизия, като в първата
хипотеза се издава акт за прихващане или възстановяване. Изборът на способ, чрез който да
бъде установена дължимостта или недължимостта на претендираните от лицето суми, е
изцяло в правомощията на органа по приходите.
На основание чл. 129, ал. 6 ДОПК недължимо внесени или събрани суми, с
изключение на задължителни осигурителни вноски, се връщат със законната лихва за
изтеклия период, когато са внесени или събрани въз основа на акта на орган по приходите.
Лихвата има обезщетителна функция и нейната дължимост произтича от принципа на
справедливостта, който изисква данъчно задълженият субект да бъде компенсиран за
времето, през което е бил лишен от ползването на паричните средства.
За издаването на удостоверение за данъчна оценка, както и за други административни
и технически услуги, се събират такси по ЗМДТ и ЗДТ. Законодателят изрично е
регламентирал, че за издаването на удостоверение за данъчна оценка, издаването на каквото
е административна услуга по см. ЗМДТ, се събира местна такса по силата на чл. 6, ал. 1, б
"е" ЗМДТ.
Ето защо така събраната такса представлява публично общинско вземане по смисъла
на чл.162, ал. 2, т. 3 ДОПК , чийто размер по делегация от чл.9 ЗМДТ се определя от
Общинския съвет с Наредба. Таксите са вид публично държавно вземане, подобно на
данъците и те се определят едностранно от държавата, но за разлика от данъците, при тях е
налице насрещна престация под формата на услуга.
При определянето на таксите, подобно на данъците, се използва властническият
метод на правно регулиране. Плащането им е скрепено с държавна принуда. При таксата
основно и същественото е, че държавата дължи на данъчно задълженото лице насрещна
престация под формата на услуга. Таксата е финансово плащане, методът на правно
регулиране е властнически, но таксата има възмезден характер (плаща се за получаването на
услуга).
Институтът на прихващането и възстановяването е уреден в Глава 16 "Особени
производства", Раздел I "Прихващане и възстановяване", чл. 128 - чл. 132 на ДОПК.
Съгласно чл. 128 от кодекса, недължимо платени или събрани суми за данъци,
задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и
имуществени санкции, както и суми подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или
осигурителното законодателство от НАП, се прихващат от органите по приходите за
погасяване от изискуеми публични вземания, събирани от НАП.
Прихващането или възстановяването на недължимо платени суми по чл. 129 и сл. от
ДОПК се извършва по искане на лицето или по инициатива на органа по приходите.
Процесното искане е направено в цитираната законова хипотеза, тъй като касае
задължение, за което са приложими и разпоредбите на специалния закон – Закон за местните
2
данъци и такси (ЗМДТ).
По силата на препращащите норми на чл. 4, ал. 1-5 и чл. 9б ЗМДТ, установяването,
обезпечаването и събирането на местните данъци и такси се извършва от служители на
общинската администрация по реда на ДОПК. Този ред следва да се приеме за приложим и
по отношение на процедурата за прихващане или възстановяване на недължимо внесени
местни данъци и такси, доколкото тази процедура е следствие от установяването и
събирането на публични задължения, каквато безспорно е процесната такса.
Служител на общинската администрация, който е определен със заповед на кмета на
общината да изпълнява функциите на орган по приходите, съгласно чл. 4, ал. 3 ЗМДТ,
приложим и за местните такси по силата на чл. 9б ЗМДТ, е компетентният орган да се
произнесе по искането за прихващане или възстановяване, а кметът на съответната община
упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК, съгласно чл. 4, ал. 3
ЗМДТ.
Съгласно чл. 131, ал.1 ДОПК непроизнасянето в срок по искане за издаване на акт за
прихващане и възстановяване се смята за мълчалив отказ и в случая такъв е формиран.
Жалба против мълчалив отказ може да се подаде в 14 дневен срок от изтичането на срока за
произнасяне като обжалването се извършва по реда за обжалване на ревизионния акт (чл.
131, ал.2 ДОПК). В случая, до горестоящия административен орган жалба не е подавана и
такъв предмет на оспорване не е бил заявен, т.е мълчаливият отказ на приходния орган не е
бил оспорен по административен ред.
Съгласно чл. 129, ал.7 и чл. 131, ал.2 ДОПК, отказите за възстановяване или
прихващане - изрични или мълчаливи, подлежат на обжалване по реда за обжалване на
ревизионните актове. В чл. 156, ал.1 ДОПК е предвидено, че ревизионният акт, в частта
която не е отменена с решението по чл. 155 (решението на решаващия орган при
обжалването по административен ред), може да се обжалва чрез решаващия орган пред
административния съд по местонахождението му в 14 дневен срок от получаването на
решението, а в чл. 156, ал.2 ДОПК изрично е предвидено, че ревизионният акт не може да се
обжалва по съдебен ред в частта, в която не е обжалван по административен ред. С
цитираните правни норми за определена категория административни актове е изключено
прякото обжалване пред съд, като обжалването им по административен ред е процесуална
предпоставка за допустимост на съдебния контрол.
В разглеждания случай не е проведено административно оспорване на мълчалия
отказ на органа по приходите по искането за възстановяване на таксите и следователно от
кмета не е формирано релевантно мълчаливо потвърждение на такъв отказ. Ищецът има
право да подаде ново искане за прихващане или възстановяване по реда на чл.131, ал.3
ДОПК.
Дори и при евентуално установяване на незаконосъобразност на обжалван изричен
или мълчалив отказ за издаване на АПВ, съдът не може да разпореди възстановяване или да
извърши прихващане на недължимо платени суми за местни данъци и такси, тъй като това е
от компетентността на органа по приходите при съответната община.
При тези данни, настоящият състав приема, че е недопустимо сезиран.
Когато е налице предвиден в ДОПК и АПК специален ред за защита на права,
недопустимо е тези права да се защитават чрез предявяване на иск по реда на ГПК.
Предвид прекратяване на производството по чл. 422, ал.1 ГПК, съдът намира, че
издадената по ч.гр.д.№ 16808/2023г. по описа на ВРС заповед за изпълнение следва да се
обезсили от настоящия състав (т.13 от ТР № 4/ 18.06.2014 г. на ВКС ОСГТК по т.д. 4/ 2013
г.).
Мотивиран от така изложените съображения, Варненския районен съд
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 3865/2024г. по описа на ВРС, XXXIX -
ти състав, на основание чл. 130 ГПК.
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение № 106/08.01.2024 г.
по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 16808/2023г. на ВРС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски
окръжен съд в едноседмичен срок от получаване на съобщението за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4