Определение по дело №2015/2022 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 3313
Дата: 21 ноември 2022 г. (в сила от 6 март 2023 г.)
Съдия: Наталия Георгиева Дичева
Дело: 20227050702015
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 31 август 2022 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№………………

гр. Варна, ……………… година

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, 23-ти състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди двадесет и втора година, като разгледа докладваното от съдия Наталия Дичева административно дело № 2015/22г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на Ж.Н.К. срещу Заповед № ЧР-09- 3 95/18.05.2022г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело” за прекратяване на служебното му правоотношение на осн. чл. 106, ал.1, т.2 от ЗДСл, считано от 19.05.22г., поради съкращение в щата.

Видно от доказателствата по делото, за издаването на заповедта е било съобщено устно на жалбоподателя на 18.05.22г. Същият е отказал да подпише, че е получил заповедта, което е удостоверено по надлежния ред чрез подписите на двама свидетели, положени върху самата заповед. Освен това е изготвен протокол с вх.№ 772/ 18.05.22г., видно от който жалбоподателят се е запознал на 18.05.22г. с текста на заповедта, но отказва да я подпише.

В срока по чл. 149, ал.1 от АПК, К. не е депозирал жалба срещу заповедта.

Съдът намира така направеното съобщаване на заповедта за редовно по см. на чл. 61 вр. чл. 18а, ал.7 от АПК, като нормата не поставя ограничения устното съобщаване за издаването на акта да се прави едва след неуспешно връчване на писмено съобщение/устно и писмено съобщаване са предвидени като алтернативни/. Нормата не поставя и ограничения актът да не може да се съобщава/устно или писмено/, докато лицето е в болничен отпуск. Такова ограничение няма разписано и в ЗДСл., като фактът, че жалбоподателят е бил в непрекъснат болничен за периода от 18.05.22г. следобед до 22.05.22г. също няма отношение към съобщаването на издадената заповед.

Както  ВАС, така и ВКС приемат, че законът – чл.335 КТ и ЗДСл. не предвижда изискване отказът на работник/служител да получи заповедта за прекратяване на трудовото/служебното правоотношение задължително да бъде отразен върху самата заповед. Приема се, че отказът може да бъде установен с всички доказателствени средства. Макар ЗДСл и АПК да не предвиждат изискване свидетелите за връчване на предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение да бъдат работници, важно е те да могат да установят пред съда/да възпроизведат/ изявлението на работодателя за прекратяването и че е достигнало до адресата. Следва да се посочи , че в ЗДСл липсва изискване връчването да стане единствено с подпис на адресата. 

С оглед на тази категорична практика съдът приема за доказано устното връчване на заповедта за уволнение ,  удостоверен с подписите на двама свидетели, за което двамата свидетели /С. Н. и Й. Й./ са дали показания пред първоинстанционния съд, в с.з. от 08.11.22г., в които потвърждават връчване именно на уволнителна заповед на служителя.

Устното уведомяване е направено от длъжностното лице- С. Н.-директор на ТД Варна, в кръга на служебните й задължения , като е съобразена практиката на ВАС в този смисъл - Определение № 5309/05.05.16г по дело № 2353/16г на ВАС.

Въз основа на изложеното ,  Съдът приема жалбата от 29.08.22г за просрочена и като такава, за недопустима за разглеждане.

На следващо място съдът приема, че жалбата е просрочена и тъй като видно от материалите по преписката /л.8/ жалбоподателят е подписал на 12.08.22г. , че е получил служебната си книжка серия А-2009 № 001316, което означава, че е запознат със съдържанието на заповедта за прекратяване на служебното му правоотношение. Жалбата до съда е подадена едва на 28.08.22г, което е след срока по чл.149 ал.1 АПК.

Водим от горното и на осн. чл. 159, т.5 от АПК Съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Ж.Н.К. срещу Заповед № ЧР-09- 3 95/18.05.2022г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело” за прекратяване на служебното му правоотношение на осн. чл. 106, ал.1, т.2 от ЗДСл, считано от 19.05.22г., поради съкращение в щата.

 

ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по адм.дело № 2015/22 по описа на АС-Варна.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на оспорване с частна жалба пред ВАС в 7-мо дневен срок от съобщението.

 

 

Съдия: