Р Е Ш
Е Н И Е
№ 13
Гр.Н.,22.02.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен съд Н. в публичното съдебно
заседание,проведено на двадесет и втори януари през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Районен
съдия:СВЕТЛА РАДЕВА
Секретар:НЕЛА КОСТАДИНОВА
Като
разгледа докладваното от съдия Радева АНХД №345 по описа за 2018 година,за да
се произнесе,взе предвид:
Производство с правно основание чл.59 и сл.от ЗАНН,по жалба,депозирана от П.Д.И. с ЕГН:**********,с адрес:с*** срещу
Наказателно постановление №16-0307-000970/17.01.2017г.на Началник РУП към ОДМВР
Шумен,РУ Н..
Жалбоподателят твърди,че обжалва
горепосоченото наказателно постановление като
нищожно,неправилно,незаконосъобразно,издадено при нарушение на материалния
закон и процесуалноправните норми и правила.Моли същото да бъде отменено или
изменено.
Твърди,че наказателното постановление е
нищожно,тъй като не изхожда от лицето,посочено като негов издател.Постановилият
го орган не притежавал съответната компетентност-материална и териториална
такава за издаването на такива наказателни постановления.
Процесното НП било издадено в противоречие
и нарушение на ЗАНН.АУАН бил съставен в нарушение на императивната разпоредба
на чл.40 ал.2 от ЗАНН,което водело до невъзможност същият да служи като годно
доказателство.
Жалбоподателят категорично отрича да е
извършил соченото в наказателното постановление административно нарушение.
Предвид гореизложеното,моли да бъде
призован на съд и след доказване основателността на твърденията,изложени в
жалбата ,съдът отмени изцяло атакуваното наказателно постановление.
Административно-наказващият орган не
изпраща представител по делото.В съпроводително писмо сочи,че жалбата е
допустима,но неоснователна по същество.АУАН и НП били издадени от компетентни
длъжностни лица.В хода на административнонаказателното производство не били
допуснати съществени нарушения на материалния и процесуални закон.
Моли съдът да постанови решение,с което
предявената жалба бъде оставена без уважение,а процесното НП –потвърдено като
законосъобразно.
Съдът като прецени събраните по делото
писмени и гласни доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,прие за
установено от фактическа страна следното:
Акт за установяване на административно
нарушение №1083/08.12.2016г.е съставен от инсп.И.Й.И. *** в присъствието на
свидетелите Д.И.Д. и П.П.С. *** ,срещу П.Д.И. затова,че на 06.09.2016г.в
16.06часа в гр.Н. по ул.“***“при кръстовището с ул. „***“ в посока към гр.В.
управлява лек автомобил „***“ с рег.№***,собственост на В.С.,като в населено
място,при максимално допустима скорост 50 км/ч,се движи със скорост 104
км/ч.Скоростта е установена със система за видеоконтрол TFR1-М №591/12 клип №2488.,намалена с 3% ,поради
възможна техническа грешка.АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя ,по реда
на чл.40 ал.2 от ЗАНН и във връзка с получена на 16.11.2016г.покана.Нарушението
е квалифицирано като такова по чл.21 ал.1 от Закона за движение по пътищата.
Във връзка със съставения АУАН,с
Наказателно постановление №16-0307-000970/17.01.2017г.,издадено от В.К.Р.- ***
РУП към ОДМВР Шумен,РУ Н., на основание чл.53 от ЗАНН и чл.182 ал.1 т.6 от
ЗДВП,на П.Д.И. са наложени административно наказание „глоба“ в размер на
350.00лв. и „лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца“.
Видно от представената Заповед
№8121з-748/24.06.2015г.,издадена от Министъра на вътрешните работи е,че
началникът на РУ при ОДМВР е родово,материално и териториално компетентен да
издаде атакуваното наказателно постановление.
Наказателното постановление е връчено на
визирания нарушител на 08.03.2018г.и в законоустановения срок той е обжалвал
същото пред съда чрез административно-наказващия орган.
Към административно-наказателната преписка
е приложена служебно изготвена справка от Централна база –КАТ за собствеността
на управлявания лек автомобил и видно от изготвената такава е,че собственик на
лек автомобил „***“ с рег.№*** е В.С. И. с ЕГН:**********.
Административно-наказващият орган е
представил /в заварено копие/Протокол
№2-55-16 от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR-1М и данни за
показанията на скоростта на посоченото по-горе моторно превозно средство
,Протокол за използване на автоматизирано техническо средство от
06.09.2016г.,ведно с Докладна записка №307р-11195/09.09.2016г-.,съставена от П.С.,работил
с техническото средство на посочените в НП GPS
координати и актосъставител,,снимка на знак Е24,поставен преди началото на
проверката.
От представения протокол се установява,че
мобилната система за видеоконтрол е технически изправна.
Представени са Декларация за предоставяне на
информация във връзка с разпоредбата на чл.188 от ЗДвП,попълнена от собственика
на автомобила и съответно Декларация,попълнена от ползвателя на автомобила.В
посочената декларация от 21.10.2016г,В.С. И. е декларирала,че на дата 06.09.2016г.в
16.06часа ,автомобилът й се е управлявал от П.Д.И..Същото е декларирал и самият
жалбоподател в попълнената от него декларация на 16.11.2016г.
Съдът кредитира с доверие показанията на
разпитаните по делото свидетели И.Й.И.,П.П.С. и Д.И.Д. ,като добросъвестно и
безпристрастно дадени,под страх от наказателна отговорност по чл.290 от НК и
кореспондиращи с писмените доказателства по делото,от които се установява,че на
посочената в АУАН и НП дата и място като осъществяващ проверка по пътен контрол
с посочената система за видеонаблюдение е работил св.П.С.,който е изготвил
снимковия материал,относим към настоящия правен спор.След разчитане на
видеоклипа на констатираното административно нарушение,изразяващо се в
управление на МПС в населено място със скорост,над максимално
допустимата,конкретно ,със скорост 104 км/ч.от страна на водача,управляващ
посоченото МПС ,при извършената служебна справка за собственика на автомобила,чрез
2-ро РУ Д.,до същия е била изпратена декларация кой е управлявал посоченото
МПС,както и покана за явяване на нарушителя,за да му бъде съставен
АУАН.Впоследствие са представени цитираните по-горе 2бр.декларации.,от които се
установява,че посоченият лек автомобил не е бил управляван в този ден и час от
собственика си,а от ползвателя П.Д.И..
Въпреки допуснатия в негова полза свидетел,с
чиито показания евентуално да разколебае констатациите в АУАН,а оттам и в
обжалваното НП, след многобройни отлагания по различни причини,сочени от
жалбоподателя и неосигуряване на искания свидетел,съдът счете,че делото следва
да бъде решено ,без изслушване на показанията на същия.
От служебно приложената справка за
нарущител /водач се установява,че жалбоподателят П.И. е наказван многократно по
административен ред за извършени от него нарушения по Закона за движение по
пътищата.,повечето от които наказания са погасени по давност.Някои от
наложените му наказания „глоба“са платени,други –не.
При така установеното от фактическа
страна,съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежно
легитимирано лице,при наличие на правен интерес,в законоустановения срок и се
явява процесуално допустима,а разгледана по същество-неоснователна,поради
следните съображения:
Не се установява твърдяното от
жалбоподателя нарушение на правилото на чл.40
,ал.2 от ЗАНН при съставяне на АУАН ,съответно обжалваното наказателно
постановление е издадено от орган,притежават съответната
компетентност.Доколкото жалбоподателят оспорва авторството на издателя,в негова
тежест беше да ангажира доказателства в полза на противното.
При издаване на АУАН и НП не се установи
съществено нарушение на процесуалните правила,водещи до неговата формална
незаконосъобразност от външна страна.
От събраните доказателства се установи по
категоричен начин,че на посочената дата и място, жалбоподателят осъществил от
обективна страна състава на вмененото му административно нарушение,изразяващо
се в управление на МПС в населено място,със скорост ,по-висока с 54 км/ч.от
максимално допустимата,което съставлява нарушение по чл.21 ал.1 т.1 от ЗДвП.
Въпреки ,че оспорва авторството си,съдът
намира,че от субективна страна нарушението е извършено при наличието на пряк
умисъл.
За въпросното съставомерно административно
нарушение,съответната санкционна норма по чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП към момента
на извършване на нарушението и налагане на административното наказание/ДВ
бр.10/2011г./,но приложима към настоящия случай по арг.на чл.3 ал.2 от ЗАНН,доколкото е по-благоприятна за нарушителя, предвижда за управление на МПС
в населено място с превишаване на разрешената максимална скорост с над 50
км/ч.:административни наказания:“глоба в размер на 350 лв. и три месеца
лишаване от правоуправление на МПС“.
Тоест,законодателят е фиксирал точно
определени по вид и размер наказания и
при доказано нарушение,административно-наказващят орган е приложил правилната
санкционна материално-правна норма.
Извършеното нарушение,с оглед
превишението на допустимата за съответния пътен участък скорост ,както и
предвид многобройните нарушения,извършвани от жалбоподателя по този
закон,категорично сочат за невъзможност за квалифициране на нарушението като
маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН във вр.чл.93 т.9 от НК,поради което съдът
намира,че правилно е ангажирана административно-наказателната отговорност на
жалбоподателя.
Ето защо,съдът намира,че атакуваното
наказателно постановление се явява изцяло правилно и законосъобразно и следва
да бъде потвърдено,а жалбата против него-неоснователна,поради и което следва да
се остави без уважение.
Водим от гореизложеното,на основание
чл.63 ал.1 т.1 от ЗАНН,съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло като правилно и законосъобразно Наказателно постановление
№16-0307-000970/17.01.2017г.,издадено от В.К.Р.- Началник РУП към ОДМВР Ш.,РУ Н.,
въз основа на АУАН Г591653/08.12.2016г.,съставен от И.Й.И. –полицейски
инспектор към ОДМВР Ш.,с което ,за извършено на 06.09.2016г.в гр.Н.
административно нарушение на чл.21 ал.1 т.1 от Закона за движение по
пътищата,на основание чл.53 от ЗАНН и чл.182 ал.1 т.6 от ЗДВП,на П.Д.И. с ЕГН:**********,с
адрес:с*** са наложени административно
наказание „глоба“ в размер на 350.00лв. и „лишаване от право да управлява МПС
за 3 месеца“.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Административен съд Ш. в 14-дневен срок от съобщаването до страните,че е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: