№ 62
гр. Пловдив, 06.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев
при участието на секретаря Нина Б. Стоянова
в присъствието на прокурора А.Атанасов
като разгледа докладваното от Веселин Г. Ганев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20225000600036 по описа за 2022 година
Производство по Глава 21 НПК.
С присъда № 260023 от 21.10.2021г., постановена по НОХД №342/2020г.
по описа на Окръжен съд - Пазарджик подсъдимия Я.М.Ф. е бил признат за
виновен в това, че за времето от 01.04.2010г. до 16.05.2011г. в гр.П. в
качеството си на управител и представител на „Щ.“ ЕООД / за периода от
01.04.2010г. до 26.01.2011г. / и като лице, осъществяващо фактически
дейността и функциите на данъчно задълженото лице „Щ.“ ЕООД при
условията на продължавано престъпление и при условията на посредствено
извършителство- чрез счетоводителя З.П.М.- Ч. е избегнал установяване и
плащане на данъчни задължения в особено големи размери – 2 499 903.11 лв.
за “ Щ. ” ЕООД, представляващи дължим данък върху добавената стойност,
като при водене на счетоводството е съставил документи с невярно
съдържание- отчетни регистри - дневници за покупките на “ Щ. ” ЕООД
съгласно чл. 124, ал.1, т.1 от ЗДДС и чл. 113, ал.1 и ал.3 от ППЗДДС, в които
е отразил 33 броя данъчни фактури по неполучени доставки с право на
данъчен кредит, като е потвърдил неистина в декларации, съгласно чл.125,
ал.1 от ЗДДС и чл. 116, ал.1 от ППЗДДС и е приспаднал неследващ се
данъчен кредит в размер на 2 501 944.72 лв., поради което и на основание
чл.255 ал.3 вр.ал.1 т.2 пр.1 т.6 и т.7 вр.чл.26 ал.1 и чл.57 ал.2 от НК е бил
осъден на лишаване от свобода за срок от три години и шест месеца, както и
на конфискация на 1/3 идеална част от имуществото на подс.Я.М.Ф..
1
На основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС е бил определен първоначален общ
режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.
Също така подс. Я.М.Ф. е бил осъден да заплати на гражданския ищец
Държавата чрез министъра на финансите сумата от 2 499 903.11 лв.,
представляваща имуществени вреди от престъплението по чл.255 ал.3 от НК,
ведно със законната лихва считано от 17.05.2011г. до окончателното й
изплащане, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 420 лв.
Присъдата е била обжалвана от защитника на подс. Я.М.Ф. адв. Г.С. като
неправилна- постановена в нарушение на
материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения,
поради което се иска отмяната й и оправдаване на подсъдимия по
повдигнатото му обвинение за извършено данъчно престъпление, а
алтернативно намаляване на наказанието под три години лишаване от свобода
и прилагане на чл.66 ал.1 от НК или отмяна на присъдата и връщане на
делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Съображения за
постановяване на присъдата при допуснати съществени процесуални
нарушения и за нарушено право на защита на подс.Я.Ф. са изложени в
допълнителното писмено изложение към въззивната жалба.
Прокурорът предлага обжалваната присъда да се потвърди като правилна
и законосъобразна.
Молба – становище за потвърждаване на присъдата е постъпила от
пълномощника на гражданския ищец министъра на финансите.
Пловдивският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
провери изцяло правилността на постановената присъда, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена в изискуемия срок от надлежна страна и е
процесуално допустима, а разгледана по същество се явява основателна
относно искането за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново
разглеждане.
Въззивната инстанция констатира, че подс. Я.Ф. за първи път от мотивите
към обжалваната присъда, при все че са коректно и задълбочено изготвени, е
разбрал и научил нови фактически обстоятелства, свързани с обосноваността
на обвинителната теза, които не са му били предявени с обвинителния акт и
които не са му били известни както в хода на досъдебното производство, така
и по време на развилото се съдебно следствие. Подс. Ф. е бил обвинен, че
през инкриминирания период 01.04.2010г. – 16.05.2011г. първоначално като
управител, а след това като лице, което фактически осъществява функциите
на данъчно задълженото лице „ Щ.“ ЕООД при условията на посредствено
извършителство чрез упълномощеното лице- счетоводителя З. Ч. е избегнал
установяване и плащане на данъчни задължения в особено големи размери,
като при водене на счетоводството е съставил документи с невярно
съдържание- отчетни регистри, като е потвърдил неистина в писмени
декларации, които се изискват по силата на закона и като е приспаднал
неследващ се данъчен кредит. В обстоятелствената част на обвинителния акт,
2
на стр.4, е посочено, че за периода на обвинението, дружеството било
обслужвано счетоводно от св.З. М.- Ч., която била „упълномощена от
обвиняемия“ да подава от негово име и за негова сметка ежемесечните
справки-декларации по ЗДДС и на 13.05.2010г. подала в ТД на НАП-П.
заявление за подаване на документи по електронен път с УЕП на
упълномощено лице от името на „Щ.“ ЕООД. Т.е. упълномощаването на
свидетелката З. Ч. е прието като част от правната конструкция на
обвинението чрез посредствен извършител за изпълнение намерението на
подс. Я.Ф. да укрива данъчни задължения. В мотивите обаче, а и за първи път
в пледоарията на прокурора, е прието нещо съвсем различно като фактическа
установеност- че не подсъдимият Я.Ф., а бившият управител на „Щ.“ ЕООД
св.Й.Щ. упълномощил счетоводителя З. Ч. за тази цел преди 13.05.2010г.,
при това неуточнено кога. Дори съдът е доразвил тезата за
упълномощаването, като е прибавил нови факти, които липсват в
обвинителния акт- че подс.Ф. завел св. Щ., пак неясно кога, в офиса на
счетоводителката М. – Ч., която им предоставила личните си данни за
изготвяне на пълномощното. „Двамата / Щ. и Ф. /отишли при нотариус,
пълномощното било заверено, впоследствие се върнали при счетоводителката
й и предали пълномощното.“ От тази фактология в мотивните съображения
към присъдата резонно възниква въпросът каква е била ролята на св.Й.Щ. при
упълномощаването при положение, че категорично той е упълномощителят и
дали е част от конструкцията на т.нар. посредствено извършителство наред
със счетоводителя З. М. – Ч., още повече, че в обвинителния акт, на стр.27
горе, е записано, че“…обв.Ф. е проявил особена хитрост и комбинативност
при използването на посредствените извършители- счетоводителката М.- Ч.
…“, а очевидно другият е доразвит в мотивите с приетите от съда нови
фактически положения. Всички тези обстоятелства са от съществено
значение както за обосноваността на обвинителната теза от обективна и от
субективна страна/ за умисъла на дееца- ако се приема още една структура
или верига от посредствено извършителство, както и за правото на
подсъдимия да се защитава само по фактите, които са му били предявени с
обвинителния акт. В съдебната практика неотменно се приема, включително
и принципните указания на ТР № 2/2002г. са в този смисъл, че
обвинителният акт определя фактическата и правната рамка на обвинението-
времето, мястото, изпълнителното деяние, механизма на извършване на
престъплението- и поставя границите, в които се развива производството,
доказателствения процес и правото на защита, като е недопустимо
решаващият орган без надлежно изменение на дефинираното обвинение /
както е в случая / да излиза извън очертаните от прокурора фактически и
правни предели.
Във връзка с възприетата от обвинението правна фигура на посредствено
извършителство, въззивната инстанция констатира и друго- на няколко места
в обстоятелствената част на обвинителния акт е описано, че счетоводителката
М.- Ч. „влязла в ролята на посредствен извършител“, а на стр.25 долу, пак в
обстоятелствената част, се твърди, че „Свидетелката М.- Ч. се явява
фактически извършител…“ – тогава въпросът, който е съществен за правото
3
на защита на подсъдимия и въобще за фактите по делото, е какъв е
подсъдимият Я.Ф.- фактически извършител, както се твърди в диспозитива на
обвинителния акт, посредствен извършител и кой всъщност е осъществил
признаците от изпълнителното деяние на престъплението по чл.255 ал.3 от
НК.
Предвид на изложените съображения, въззивната инстанция намира, че е
налице основанието на чл.335 ал.2 вр.чл.348 ал.3 т.1 от НПК за отмяна на
присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на първата инстанция
като постановена при съществено нарушение на процесуалните правила,
довело до нарушаване на правото на защита на подс.Я.Ф. по предявеното му
фактическо и правно обвинение, поради което ПАС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № 260023 от 21.10.2021г., постановена по НОХД
№342/2020г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик и ВРЪЩА делото за ново
разглеждане от друг състав на Пазарджишкия окръжен съд.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4