№ 376
гр. Пловдив, 21.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Десислава Пл. Порязова
при участието на секретаря Десислава Ст. Терзова
като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно
наказателно дело № 20215330208371 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН
Обжалвано е наказателно постановление № 21-0435-000482
01.11.2021гг. издадено от Г.Н.М. на длъжност ** РУ –2 към ОД на МВР-
Пловдив ,с което на Д.В.П. ЕГН ********** е наложено административно
наказание:
на основание чл. 183, ал.4т.7пр.1 от ЗДП е наложено административно
наказание глоба в размер на 50 лева, за нарушение на чл. 137 А ал.1 от ЗДП.
В жалбата подадена от П. , а и в съдебно заседание лично от нея и от
пълномощвика й адв.Я. се прави искане за отмяна на наказателното
постановление,тъй като във връзка с нарушението по чл. 137 а ал.1 от
ЗДП жалбоподателят имала оплаквания и болка в гръдния кош , което било
причината да не ползва обезопасителен колан.
Въззиваемата страна – Второ РУ при ОДМВ –Пловдив, не изпраща
представител,като взема писмено становище по съществото на спора.Като
иска потвърждаване на наказателното постановление като правилно и
законосъобразно.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена от лице с правно основание и в
предвидения в закона срок ,както и е основателна.
На 22.10.2021г., в 08.10 часа в гр.Пловдив на ,бул.Шести септември
посока запад непосредствено след къстовището с бул.Руски по време не
движение на лек автомобил Нисан алмера тино с рег.№ **** /собственост на
1
С.И./е установено,че водача Д.В.П. не ползва обезопасителен колан,с който
МПС е оборудвано.Това довело до издаване на АУАН, в който залегнали
именно тези обстоятелства. При което впоследствие и издадено настоящето
наказателно постановление, в което посочените по-горе обстоятелства били
изложени по идентичен начин, както и по идентичен начин е изписана
правната квалификация на нарушенията.Съответно в НП същата била
санкционирана само за нарушението по чл. 137 А ал.1 от ЗДП.АУАН е
предявен на водача,като същата е вписала ,че била с колан ,според
контролиращия орган неправилно сложен,поради болки в гръдния
кош“.Върху посоченото възражения има задрасквания направени лично от
жалбоподателя П..
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява
по безспорен и категоричен начин, като същата не се оспорва от
жалбоподател .В качеството на свидетел и разпитан актосъставителя-Н.Б.
,който потвърждава своите констатации ,като няма спомен дали водача към
момента на проверката е възразил ,че има някакво оплакване ,което не му
позволява да ползва обезопасителен колан.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед
изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП
намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН. Не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно -
наказателното производство по налагане на наказание санкция на
жалбоподателя. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в
него не съществуват съществени пороци , водещи до накърняване правото на
защита на жалбоподателя.
Досежно искането за отмяна на НП , а именно за нарушение по чл. 137 а
ал.1 от ЗДП са изложени доводи, че жалб.П. била поставила колана си през
кръста,тъй като имала болка в гръдния кош и се нуждаела от пространство в
тази област ,за да поема повече въздух.Предписано й било съответно лечение
,за което представя документи,с които не е разполагала към проверката и
представя заедно с жалбата си.Към датата на проверката имала
оплаквания,като впоследствие при преглед ,за което е представен
амбулаторен лист и листовка от медикамента .
Нормата на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП предвижда изключения при
изпълнение на задължението за поставяне на предпазен колан при управление
на МПС. Това задължение, вменено на водачите на МПС, не е безусловно.
Съгласно чл. 137, ал.2 от ЗДвП могат да не използват обезопасителни колани
лицата, чието физическо състояние не позволява използването на
обезопасителен колан. Видно е от представеното с жалбата и прието по
делото на основание чл. 283 от НПК и обсъдени по –горе документи като
писмени доказателства се ,че физическото състояние на жалбоподателя
2
предвид претърпените интервенции е такова, което го освобождава от
поставянето на предпазен колан при шофиране.
С оглед на всичко това съдът намира, че на посочените в наказателното
постановление дата, час и място жалбоподателят не е имал безусловното
задължение да използва обезопасителен колан при управление на процесното
МПС, тъй като неговото физическо състояние не е позволявало използването
на такъв. Съгласно чл. 137а ал. 2, т. 1 от ЗДвП бременните жени също са
освободени от задължението да поставят обезопасителен колан и не са
длъжни да носят документ, а то може и да не е видимо. Фактите по чл. 137а
ал. 2 от ЗДвП са относими към фактическото състояние, като само в т. 2 то е
посочено общо като обективен факт, който изключва задължението за
поставяне на обезопасителен колан. Това състояние лицето следва да докаже,
когато се позовава на него,в АУАН , а впоследствие към жалбата си
представя и доказателства.Проверката е на 22.10.2021г ,а представения
амбулаторен лист с описано лечение е от 16.11.2021г. Оплакванията касаят
гръдната област –като е вписано двустранно везикуларно дишане с удължено
издишване и прибавени сухи свиркащи хрипове.Тоест касаят мястото където
преминава и обезопасителния колан, когато лицето управлява лек автомобил.
От тези факти може да се направи извод, че обезопасителния колан, в случаи
като процесния, може да притиска и така да вреди на мястото на дишане.
Като с оглед представените доказателства, впиксването и в самия АУАН
,както и предвид липсата на експертно заключение по делото ,то следва да се
отдаде значение на представените писмени доказателства, а именно
представения амбулаторен лист и назначено лечение,от което може да се
направи извод,че в конкретния случай и време ползването на обезопасителен
колан е пречка за физическото състояние на водача.
Ето ,защо настоящия съд счита ,че процесното наказателно
постановлеине следва да бъде отменено.
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН, в съдебните производства,
развиващи се по реда на посочения закон, страните имат право на присъждане
на разноски по реда на Административно процесуалния кодекс / АПК/. От
своя страна, чл. 143, ал. 1 АПК разпределя отговорността за разноски в
хипотезата, при която оспорваният акт е отменен, която гласи, че когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.
Съгласно т. 6 от ДР на АПК „поемане на разноски от административен орган“
означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на
което е административният орган. Следователно в случая разноските следва
да бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част
административно наказващият орган, а това е ОДМВР-Пловдив.
3
Предвид гореизложените принципни съображения,досежно размера на
искането за присъждане на разноски, то следва да се посочи, че договорът за
правна защита е сключен на 15 и л.16 делото на основание чл.38ал.1 т.3 от
Закона за адвокатурата.Впоследствие от направено искане от адв. Я. да му
бъдат присъден минималния размер от 300 лева на основание чл.38ал.2 от
Закона за адвокатурата и чл.18ал.2вр.чл.7ал.2 т.1 от Наредба №1\2004 г.за
минималните размери на адвокатските възнаграждения .В този смисъл
искането и е основателно ,поради което и следва да бъде уважено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-0435-000482 01.11.2021гг.
издадено от Г.Н.М. на длъжност ** РУ –2 към ОД на МВР-Пловдив ,с което
на Д.В.П. ЕГН ********** е наложено административно наказание:
на основание чл. 183, ал.4т.7пр.1 от ЗДП е наложено административно
наказание глоба в размер на 50 лева, за нарушение на чл. 137 А ал.1 от ЗДП.
ОСЪЖДА –ОД на МВР-Пловдив да заплати адв.Б.К.Я вписан под №
** в регистъра на Адвокатски съвет-Бургас с адрес **** сумата от
300/триста/ лева,представляваща адвокатско възнаграждение на основание
чл.38ал.2 от ЗА,за процесуално представителство на жалбоподателя.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4