Решение по дело №159/2019 на Административен съд - Перник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 16 октомври 2019 г. (в сила от 24 юли 2020 г.)
Съдия: Силвия Иванова Димитрова
Дело: 20197160700159
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 7 март 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 267

 

гр. Перник, 16.10.2019 г.

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

Административен съд – Перник, в открито заседание на седемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

      СЪДИЯ: СИЛВИЯ Д.

 

при секретаря Емилия  Владимирова, като разгледа докладваното от съдия Д. административно дело № 159 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка със Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/.

Образувано е по Жалба вх. № 693/07.03.2019 г., депозирана от Л.Д.Д. с ЕГН **********, И.М. Д. с ЕГН **********, Н.М.Б. с ЕГН ********** и Н.М.Т. с ЕГН **********  – в качеството им на законни наследници на общият им наследодател М.Р. Д.с ЕГН **********, починал на 10.11.2017 г., чрез адв. Е.Ф. от САК, срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за Кампания 2015, издадено от заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ Петя Славчева.

Жалбоподателите, чрез адв. Е.Ф., релевират доводи за незаконосъобразност на административния акт - липса на мотиви, неправилно приложение на материалния закон и съществени нарушения на административнопроизводствените правила, съставляващи отменителни основания по чл.146, т.2, т.3 и т.4 от АПК. Твърдят, че обжалваното уведомително писмо не им е връчвано, а за съществуването му разбрали чрез справка в онлайн системата на ДФЗ – РА, че същото не съдържа дата на издаване, както и че е адресирано срещу несъществуващ субект, а именно срещу наследодателят им Михал Р. Динчев, който е починал на 10.11.2017 г. – преди издаване на акта. Според тях акта е немотивиран, тъй като не съдържа конкретни данни за наддекларираните площи, респ.дали те попадат или не в допустимия слой за подпомагане, като същевременно твърдят, че по отношение на тях Заповед № РД-46-236 от 01.03.2016 г. на министъра на земеделието и храните, с която е одобрен специализираният слой „Площи, допустими за подпомагане“ за 2015 г. не е влязла в сила, тъй като са подали жалба срещу нея, по която е образувано административно дело № ***/2019 г. по описа на Административен съд – Перник. Това обстоятелство, според жалбоподателите, води до липса на фактически и правни основания за издаване на оспорения акт.

По съображенията в жалбата и изложените такива в писмени бележки по съществото на спора, жалбоподателите, чрез представляващата ги адв. Е.Ф., молят процесното уведомително писмо да бъде прогласено за нищожно или да бъде отменено като незаконосъобразно. Претендират присъждане на направените по делото разноски.

Ответната страна – заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, чрез процесуалните си представители ст.ю.к. В. М.и гл.ю.к. М. М.-П., изразява становище, че административният акт е издаден от компетентен орган, в кръга на правомощията му, при липса на допуснати съществени нарушения в хода на производството. Посочва, че Уведомителното писмо е законосъобразно и същото напълно съответства на приложимите материалноправни разпоредби. Моли да бъде постановено решение, с което жалбата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноски.

Административен съд Перник, след като се запозна с доводите в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:

Жалбоподателите са наследници по закон на М Р. Д. с ЕГН **********, починал на ***2017 г. Това се установява от Удостоверение за наследници изх. № 17/ГРС-6803 от 11.12.2017 г. /л.13 от делото/.

Приживе М. Р. Д. бил регистриран като земеделски производител и подал Заявление за подпомагане 2015 с УИН 1429061541254 за имотите, които стопанисвал и ползвал през стопанската 2014/2015 година.

На 15.09.2015 г. от ДФ „Земеделие“ до Д. било изпратено Уведомително писмо за площи, декларирани от повече от един кандидат, с приложена към него таблица на установените застъпвания и опис на предоставените документи. То било получено от Л.Д.Д. /упълномощен представител на М. Р. Д. – видно от нотариално заверено пълномощно на л.57/ на 20.01.2017 г. Преди последната дата, запознавайки се с обхвата на специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2015 в частта му, касаеща декларираните от него площи със Заявление за подпомагане с УИН 1429061541254, М.Р. Д. подал Възражение с вх. № 32 от 05.01.2016 г. при ДФ „Земеделие“ и помолил слоят да бъде преразгледан относно установеното несъответствие между декларираната и допустимата за подпомагане площ. Отговор на това възражение не бил получен нито от Д. приживе, нито впоследствие от неговите наследници.

Същевременно, на 01.03.2015 г. министърът на земеделието и храните издал Заповед № РД-46-236 от 01.03.2016 г., с която одобрил специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“ за 2015 г. Тъй като голяма част от заявените от Динчев парцели не били включени в одобрения специализиран слой, наследниците му подали жалба срещу нея с вх. № 545/22.02.2019 г. при Административен съд – Перник. Въз основа на същата било образувано административно дело № ***/2019 г., което не е приключило с влязъл в сила съдебен акт, поради което и самата Заповед № РД-46-236 от 01.03.2016 г. на министъра на земеделието и храните не е влязла в сила по отношение на жалбоподателите.

На 02.02.2019 г. заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ П. С. издала процесното Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за Кампания 2015. С него адресатът М.Р. Д.се уведомявал, че декларираните в заявлението за подпомагане за Кампания 2015 площи по Схема за единно плащане на площ /СЕПП/, Подмярка 13.1/НР1 – Компенсаторни плащания в планински райони и Схема за преразпределително плащане /СПП/, след извършени проверки и прилагане на процедурите по приложимите за всяка мярка регламенти и вътрешни подзаконови нормативни актове е оторизирана сумата от 0,00 лева за първата, 0,00 лева за втората и 0,00 лева за третата мярка, позовавайки се на констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане. , поради което било отказано финансово подпомагане на основание Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/.

Според съдържанието на процесното писмо, административният орган е базирал преценките си на съпоставка между декларираните от Д. данни и резултатите от извършени задължителни административни проверки и проверки на място /в съответствие с чл.37 от ЗПЗП/ на същите /т.е. на данните в подаденото заявление/. Същият, в табличен вид посочил площите, за които са констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане и уточнил, че разплащателната агенция намалява или отказва финансово подпомагане на основание чл.43, ал.4 от ЗПЗП, както и разпоредбите на чл.13 на Наредба № 6 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 13 „Плащания за райони с природни или други специфични ограничения“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020. При определяне на площите, допустими за подпомагане, органът взел предвид издадените от министъра на земеделието и храните Заповед № РД 09-937 от 22.12.2015 г. и Заповед РД 46-236 от 01.03.2016 г.

По делото е назначена и приета съдебно-техническа експертиза, която базира заключението си на Заповед РД 46-236 от 01.03.2016 г. на министъра на земеделието и храните, с която е определен специализираният слой „Площи допустими за подпомагане“ за 2015 г. и посочва наддекларираните от заявителя площи, сравнявайки ги с приетия специализиран слой.

Констатациите на вещото лице са оспорени от жалбоподателите, но съдът приема заключението за обосновано и компетентно дадено, тъй като отговаря на въпросите съобразно условията на заданието.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема за установено от правна страна следното:

Предмет на оспорване е Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за Кампания 2015 с изх. № 02-140-6500/288 от 02.02.2018 г. /видно от документа, приложен в административната преписка – л.32 от делото/.

Съгласно чл.168, ал.1 от АПК съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта на закона.

Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за спора, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, административният съд приема жалбата за основателна, тъй като при постановяването му не са спазени изискванията за форма, а освен това същият е постановен при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби. Конкретните съображения са следните:

Изпълнителния директор на ДФ “Земеделие“, съгласно чл.20а от ЗПЗП, организира и ръководи дейността и на Разплащателната агенция /РА/ и я представлява. Той притежава правомощия по отношение одобряването или отхвърлянето на проекти по схеми и мерки на Общата селскостопанска политика, които може да делегира, съгласно чл.20а ал.3 и ал.4 от закона. На съда е служебно известно, че със своя Заповед № 03-РД/715 от 27.06.2017 г. изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ е делегирал на заместник изпълнителния директор Петя Славчева, права да издава и подписва уведомителни писма от вида на процесното, поради което то се явява издадено от компетентен орган, съобразно предоставените му правомощия.

Обжалваният административен акт има наименование, върху екземпляра, представен с административната преписка е посочен и номера на същия – изх. № 02-140-6500/288 от 02.02.2018 г. при ДФ „Земеделие“.

Адресат на акта е М. Р. Д. от с. Г. Г., общ. З., обл. П., който е починал на ***2017 г. От този момент той е загубил възможността да бъде носител на юридически права и задължения, загубил е своята правоспособност, дееспособност и деликтоспособност, т.е. престанал е да съществува като правен субект. Това е станало около три месеца преди издаването на процесния административен акт, поради което в административното производство, на основание чл.227 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, е следвало да бъдат конституирани неговите наследници. Според чл.227 от ГПК, когато страната умре или юридическото лице престане да съществува, производството по делото продължава с участието на правоприемника.

Относно фактическите и правни основания за издаване на акта: При издаване на процесното уведомително писмо административният орган се е позовал на Заповед № РД 09-937 от 22.12.2015 г. и Заповед № РД 46-236/01.03.2016 г. на министъра на ЗХГ, с които е одобрен обновеният и окончателният специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2015 г. Посочени са и правните основания, съдържащи се в ЗПЗП, Регламент (ЕО) № 809/2014 и Регламент (ЕО) 1306/2013 от 13.12.2013 г., както и в Наредба № 5/2009 г. и Наредба № 105/2006 г.

При извършената служебна справка се установява, че на производство в Административен съд – Перник е административно дело № ***/2019 г., което е образувано по жалба на наследниците на М. Д.. Предмет на същото е Заповед № РД-46-236 от 01.03.2016 г. на министъра на земеделието и храните, с която е одобрен специализираният слой „Площи, допустими за подпомагане“ за 2015 г. Делото не е приключило, по него няма влязъл в сила съдебен акт. С оглед на това, по отношение на наследниците на М. Д. /жалбоподатели и в настоящото производство/ заповедта не е влязла в сила. Този факт е от голямо значение, тъй като именно от този акт зависи възникването и упражняването на правото на подпомагане по схемите и мерките, посочени в ЗПЗП. С издаването на уведомителното писмо преди влизане в сила на министерската заповед на практика е пропуснат един задължителен етап от процедурата. Правото на земеделския производител да получи субсидии зависи изцяло от този документ /заповедта/, тъй като в него се определят точния размер и точните граници на специализирания слой, а в случая окончателният такъв по отношение на жалбоподателите не е конкретизиран. Поради това е невъзможно да се направи извод дали и доколко декларираните от М. Д. отговарят или не отговарят на изискванията за подпомагане, а извършването на административни проверки и проверки на място е безпредметно, тъй като липсва база за сравнение и съпоставка, както и начин да се определят размерите на оторизираните суми.

С оглед на гореизложеното, съдът счита, че процесното уведомително писмо страда от тежък и непреодолим порок във формата. То е издадено при липса на фактически и правни основания, което всякога води до невъзможност да се направи проверка за законосъобразност на оспорения акт, тъй като не може да се прецени как административният орган е субсумирал фактическата обстановка по случая и дали я е подвел под относимата правна норма, респ. има ли основание за пораждане на последици от него.

Неспазването на формата представлява съществено процесуално нарушение – отменително основание по чл.146, т.2 от АПК, а отделно от гореизложеното се налага извода, че оспорения акт е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила – отменително основание по чл.146, т.3 от АПК.

Отделно, при направената преценка за съответствие на обжалвания административен акт с материалния закон съдът намира, че уведомителното писмо е постановено в противоречие с материалноправните изисквания на закона. Условията и реда за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания на площ са нормативно установени в ЗПЗП и Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Приложими са също така и разпоредбите на Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол, издадена от министъра на земеделието и горите. Според последната, МЗХ създава в системата за идентификация на земеделските парцели специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“, който включва допустими за подпомагане площи в рамките на всеки физически блок. Специализираният слой „Площи, допустими за подпомагане“ се обновява ежегодно чрез включване или изключване на площи с цел отразяване на реалното състояние и ползване на площите като данните в системата се обновяват ежегодно чрез дешифрация /дистанционно разчитане, §1 т.4 от ДР на Наредба № 105/ на актуална цифрова ортофотокарта, изготвена чрез самолетно или сателитно заснемане и чрез извършване на проверки на място по чл.37 от ЗПЗП. Съгласно чл.16б, ал.1, изр.1 от Наредба № 105/2006 г., всяка година след приключване на обновяването по чл.15, ал.2 Министерството на земеделието и храните открива производство по чл.66 от АПК за одобряване на изготвения специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“. Това производство представлява сложен фактически състав на процедура, провеждана от министъра на земеделието и храните чрез съответните ОД „Земеделие“, която завършва със заповед на министъра на земеделието и храните по чл.16г, ал.4, в случая със Заповед № РД 46-236/01.03.2015 г., с която се одобрява окончателния специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“. Съгласно Тълкувателно решение № 8 от 11.12.2015г. по т.д. № 1/2015г. на ВАС, заповедта създава права и задължения и засяга интереси на земеделските производители и тя е самостоятелен административен акт, който подлежи на обжалване по реда на АПК. От правото да обжалват този акт са се възползвали наследниците на М.Р. Д. – жалбоподатели и по настоящото дело, и са депозирали Жалба с вх. № 545/22.02.2019 г. при Административен съд – Перник, която е приета за разглеждане като редовна и допустима в производството по административно дело № ***/2019 г., което към момента на постановяване на процесното уведомително писмо не е приключило. Съгласно чл.16г, ал.5 от Наредба № 105, въз основа на одобрения от министъра на земеделието и храните специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ разплащателната агенция извършва окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година и приема заявления за подпомагане през следващата година. Следователно РА действа в условията на обвързана компетентност и няма възможност да извърши окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година, ако парцелът на съответното лице не е включен в заповедта, но и няма как да извърши оторизация и или да откаже плащания ако заповедта не е влязла в сила.

С оглед на всичко изложено, съдът намира, че оспорваният административен акт - Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за Кампания 2015 с изх. № 02-140-6500/288 от 02.02.2018 г., адресирано до М. Р. Д. с УРН: 191248, е незаконосъобразен, тъй като е постановен при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби, поради което жалбата срещу него се явява основателна, а той следва да бъде отменен.

Поради горния извод и на основание чл.143, ал.1 от АПК ответникът дължи заплащане направените от жалбоподателите съдебни и деловодни разноски, които са в размер на 140,00 лв. /сто и четиридесет лева/, от които: 40,00 лв. /четиридесет лева/ - внесена държавна такса, и 100,00 лв. /сто лева/ - възнаграждение на вещо лице.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2, пр.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за Кампания 2015 с изх. № 02-140-6500/288 от 02.02.2018 г. на , издадено от заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ П.С., адресирано до М. Р. Д. с УРН: ***.

ОСЪЖДА ДФ „ЗЕМЕДЕЛИЕ“ да заплати на Л.Д.Д. с ЕГН ********** и адрес: ***, И.М. Д. с ЕГН ********** и адрес: ***, Н.М.Б. с ЕГН ********** и адрес: ***, и Н.М.Т. с ЕГН ********** и адрес: ***, направените по делото разноски в размер на 140,00 лв. /сто и четиридесет лева/, от които: 40,00 лв. /четиридесет лева/ - внесена държавна такса, и 100,00 лв. /сто лева/ - възнаграждение на вещо лице.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване от страните пред ВАС в 14-дневен срок получаване на съобщенията за изготвянето му.

РЕШЕНИЕТО да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

СЪДИЯ:/п/