МОТИВИ
към Присъда
№260107 от 22.12.2020г. по НОХД № 4819/2020г. по
описа на Варненския районен съд
Производството пред първоинстанционния
съд е образувано по внесен на 25.11.2020г. обвинителен акт от Районна
прокуратура-Варна, с който е възведено обвинения срещу подсъдимия: Й.И.Й., роден на ***г***, български гражданин, женен, не
осъждан, с ЕГН ********** за престъпление по чл.343, ал.3 предложение последно буква „а" предложение първо
алтернатива втора връзка ал.1 буква „б" предложение второ връзка с чл.342,
ал.1 от НК, за това, че:
На 09.12.2019г., в град Варна, при управление
на моторно превозно средство -лек автомобил „Ауди A3" с рег.№ В 00 09 КР,
нарушил правилата за движение по Закона за движение по пътищата, а именно -
чл.116 „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и
предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания,
в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите,
които се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора." и чл.119,
ал.4 „Водачите на завиващите нерелсови пътни превозни средства са длъжни да
пропуснат пешеходците." и по непредпазливост причинил на С.Х.Г. средна
телесна повреда, изразяваща се: в счупване в областта на телата на първи и
трети поясни прешлени, обусловило трайно затруднение в движението на снагата за
период не по-малко от 5-6 месеца и в счупване в областта на дясна срамна кост,
определящо трайно затруднение в движението на десния долен крайник за период не
по-малък от 2,5-3 месеца, като деянието е извършено на пешеходна пътека.
Предвид
изразеното в хода на разпоредителното заседание желание на подсъдимия за
разглеждане на делото по диференцираната процедура на гл.27 от НПК, на
основание чл.252, ал.1 от НПК, съдът разгледа делото незабавно след провеждане
на разпоредително заседание.
Производството по делото се проведе при
условията и реда на глава 27 от НПК, като по искане на подсъдимия бе проведено
съкратено съдебно следствие. Същият, при условията на чл.371, т.2 от НПК призна
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласи да не се събират доказателства за тези факти. Съдът намери, че
направените от подсъдимия самопризнания се подкрепят от събраните в досъдебното
производство доказателства, поради което и обяви, че при постановяване на
присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимия без да събира доказателства
за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и ще ползва
съдържанието на протоколите за разпит на свидетелите и експертните заключения,
дадени на досъдебното производство, без да извършва разпит на подсъдимия,
свидетелите и вещите лица.
Участващият
в производството представител на ВРП поддържа предявеното срещу подсъдимия
обвинение. Моли същият да бъде
признат за виновен, като му бъде наложно
наказание лишаване от свобода между минималния и средния размер, което да бъде
отложена с изпитателен срок по реда на чл.66 от НК. Пледира и за налагане на
кумулативно наказание – лишаване от право да управлява МПС за срок не по-малко
от 12 месеца, като мотивира този размер на наказанието с обстоятелството, че
подсъдимият е предаден на съд за тежко умишлено престъпление, като акцентира и
на съставомерното обстоятелство - че деянието е
извършено на пешеходна пътека, както и на обстоятелствата, че деянието е
извършено в светлата част на денонощието, при добра видимост и на оживено
кръстовище.
Защитникът на подсъдимия - адв.Б. намира, че поради
наличието на множество смекчаващи обстоятелства на подсъдимия следва да бъде
наложено наказание в минимален размер, като моли на същия да не бъде налагано
наказание лишаване от право да управлява МПС.
Подсъдимият Й. се признава за виновен,
изцяло признава фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Изразява съжаление за извършеното и сочи че с шофьорската си книжка изкарва
прехраната си.
След
преценка на събраните по делото релевантни гласни и писмени доказателства, по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият
Й.И.Й. е роден на ***г***. Притежава ЕГН **********. Той е със средно образование и е женен.
Подсъдимият
Й. е правоспособен водач на моторно превозно средство. Той притежава
свидетелство за правоуправление на моторно превозно средство за категориите „В“
и „АМ“ с валидност до 04.10.2026г. Работи като шофьор и арматурист във „Варна Бау“ ООД.
На 09.12.2019г., около 13:40 часа, подс.Й. управлявал лек автомобил „Ауди A3" с рег.№ В
00 09 КР, като се движел в град Варна, по ул. „Под игото" в посока ул. „Г.
Пеячевич". Времето било ясно, с добра видимост,
а пътната настилка била суха, запазена и без неравности. Движейки се по ул.
„Под игото" подс. достигнал до кръстовището с
ул. „Г. Пеячевич", което било регулирано от
светофарна уредба. Спрял като първа кола на излъчвания от светофарната уредба
червен сигнал и зачакал светване на зеления разрешителен сигнал. Подс. имал намерението да завие наляво в посока ул. „Г. Пеячевич". От мястото, на което бил спрял, той имал видимост
към цялото кръстовище, която не се ограничавала и възпрепятствала от други
предмети и обекти. Вляво след кръстовището, гледано в посоката на движение на подс.Й.,***, по която възнамерявал да продължал движението
си след светване на зелен сигнал на светофарната уредба, имало разположена
пешеходна пътека.
На горепосочената дата и час свидетелят С.Х.Г.
вървял пеша и достигнал до пешеходната пътека, като възнамерявал да пресече ул. „Г.
Пеячевич" по протежение на пешеходната пътека и
да продължал движението си в посока към ул. „Черешово топче", където
живеел. Достигайки до пешеходната пътека той спрял тъй като светофарната уредба
светела в червен забранителен сигнал за пешеходците. При спирането му непосредствено
в края на тротоара, пред пешеходната пътека, св.Г. ясно демонстрирал
намерението си да пресече пешеходната пътека при светването на зелен
разрешителен сигнал за пешеходците. Неговото местоположение било видимо за подс.Й., който се намирал с автомобила си пред светофарната
уредба на ул. „Под игото" и имал видимост към цялото кръстовище, в това
число и към спрелия вляво от него, пред пешеходната пътека пешеходец. По това
време двете описани светофарни уредби светели в червен забранителен цвят. Зелен
разрешителен сигнал за движение настъпвал със секунда по-рано за светофарната
уредба, пред която се намирал подс.Й., който при
светването на зеленият цвят веднага потеглил, завивайки към ул. „Г. Пеячевич", без да съобрази обстоятелството, че пред
пешеходната пътека се намирал св.Г.. Така при светването на зеления сигнал на
светофарната уредба пред която се намирал подс.Й. той
не пропуснал пешеходеца Г., а потеглил и предприел завиване. При светването на
зеленият разрешителен сигнал от светофарната уредба за пешеходците на ул. „Г. Пеячевич" св.Г. стъпил върху пешеходната пътека и
започнал да я пресича, подс.Й. го достигнал, видял
го, предприел аварийно спиране, въпреки което възникнал удар между тях на
пешеходната пътека, на разстояние около 3,40 метра от десния край на пътното
платно на ул. „Г. Пеячевич". Ударът се
реализирал с предната част на автомобила управляван от подс.Й.
в лявата част от тялото на пешеходеца Г.. От силата на удара св.Г. се възкачил
върху предния капак на превозното средство, достигнал до панорамното стъкло,
след което паднал на пътната настилка. При този удар и падане св. Г. получил
счупване в областта на телата на първи и трети поясни прешлени и счупване в
областта на дясната срамна кост. Подс.Й. успял да
спре превозното средство малко след пешеходната пътека, излязъл и отишъл при
св.Г.. След като видял състоянието му, подс.Й. се
обадил на единния тел.112 и подал сигнал за настъпилия пътен инцидент, като
поискал на място да бъде изпратен медицински екип.
На местопроизшествието спрял и св.П.Х.Г.,
който по същото време се движел в района на кръстовището.
На място пристигнал медицински екип, който
прегледал пострадалия. Св.Г. бил в съзнание, но изпитвал силни болки в областта
на кръста, при което бил транспортиран до МБАЛ „Св.Анна-Варна" АД за
лечение.
На мястото на произшествието била
изпратена дежурна група, която извършила оглед на местопроизшествие, като било
започнато досъдебно производство.
Съгласно назначените и изготвени в хода на
ДП съдебно-медицински експертизи /л.63-66 и л.68-71 от ДП/ в резултат на
възникналото пътно произшествие на 09.12.2019г. св.Г. е получил счупване в
областта на телата на първи и трети поясни прешлени, което обусловило трайно
затруднение в движението на снагата за период не по-малко от 5-6 месеца и
счупване в областта на дясна срамна кост, което определило трайно затруднение в
движението на десния долен крайник за период не по-малък от 2,5-3 месеца.
Назначена и изготвена е съдебно авто-техническа експертиза /л.81-104 от ДП/, от която се
установяват следните обстоятелства: мястото на удара се реализирал по
протежение на пешеходната пътека, на около 3,40 метра от десния край на пътното
платно на ул. „Г. Пеячевич"; към момента
предшестващ предприемане на пресичане от страна на св.Г. не е имало наличие на
обекти или предмети, които да са ограничавали видимостта и обзорността
в района на произшествието, като пешеходецът се е намирал в края на десния
тротоар на ул. „Г. Пеячевич", непосредствено
пред пешеходната пътека и е бил видим за останалите участници в движението и е
изчаквал зелен сигнал на светофарната уредба, с което е демонстрирал намерение
да я пресече; общо изминатият път от водача на автомобила от момента на
потеглянето му до момента на удара бил 14,61 м., а от момента на стъпването на
пешеходеца Г. на пешеходната пътека обвиняемият изминал вече 9 метра, при което
оставащото му разстояние до мястото на удара попадало в опасната му зона за
спиране и е нямал техническа възможност да спрял преди удара, но произшествието
било предотвратимо, ако обв.Й. още в самото начало
бил пропуснал пресичащия пешеходец Г..
В хода на ДП е била назначена и изготвена
видео-техническа експертиза/л.73-79 от ДП/. Същата проследява в хронологичен
ред действията на водача Й. и на пешеходеца- св.Г., както и сигналите на
светофарните уредби в района на произшествието. Съгласно експертното заключение
на вещото лице Т.И., видеофайловте са цифров презапис и няма следи от манипулация. Според вещото лице
извлечените изображения на автомобила и на пешеходеца са негодни за иднтификация.
Видно от назначените и
изготвени химически експертизи за пострадалият Г. и на подс.Й.
/л.57 и л.60 от ДП/ не е установена алкохолна концентрация в кръвта им.
От
приетите по делото справки съдимост /л. 25 от ДП и л.11 от СД/ за подс.Й.Й. е видно, че същият е с
чисто съдебно минало - не е осъждан и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на чл.78а от НК.
Видно от приложената по делото справка за
нарушител/ водач за подс.Й. /л.27 от ДП/ същият е
правоспособен водач на МПС за категориите „В“ и „АМ“ от м.05.1986г.. СУМПС на подс. е с валидност до 04.10.2026г. Същият няма отнети
контролни точки за нарушения на ЗДвП. За почете от 34г. правоспособност като
водач на МПС, спрямо същия са влезли в сила две НП през 2007г. и през 2011г.,
като с тях той е санкциониран за дребни нарушения на ЗДвП. Спрямо водача са
издадени и няколко фиша за нарушения на ЗДвП- за управление без използване на обезопасителен колан, за нарушаване на пътна маркировки и
за неносене на документ.
Видно от представеното в
хода на разпоредитено заседание заверено копие от Допълнително
споразумение към трудов договор №384/19.10.2020г. /л.18 от СД/ подс. Й. работи на непълен работен ден във „Варна Бау“ ООД, като съвместява длъжностите арматурист и шофьор
на лекотоварен автомобил.
В хода на разпоредително заседание бе
представено заверено за вярност копие на
Договор между пострадалия и подсъдимия с дата 21.01.2020г./л.19 от СД/, видно
от което подс. доброволно и по собствено желание е
предоставил на пострадалия сумата от 6000 лева за лечение на травмите получени
при ПТП на 09.12.19г.
Горната
фактическа обстановка, принципно безспорна между страните, съдът прие за
установена въз основа на гласните доказателства по делото - самопризнанията на
подсъдимия Й., който изцяло призна фактите, посочени в обстоятелствената част
на обвинителния акт, от показанията на свидетелите, дадени в хода на досъдебното производство, от протокол
за оглед на местопроизшествие и фотоалбум към него, съдебно-медицинските
експертизи, съдебно - автотехническа експертиза,
видео-техническа експертиза, химически експертизи на подсъдимия и на
пострадалия, копия от медицински
документи, приложения по делото видеозапис, съдържащ се на 1 бр. носител –диск,
заснел инкриминираното деяние, звукозаписи от телефон 112, съдържащи се на
електронен носител, справка за нарушител/водач, заверени копия на допълнително
споразумение към трудов договор, заверено за вярност копие на договор между подс.Й. и св.Г., справки за съдимост, както и
от другите писмени материали по делото, инкорпорирани по реда на чл.283 от НПК, не
оспорени от страните, чиито съвкупен анализ не налага различни изводи.
Съдът изцяло кредитира самопризнанията на
подсъдимия Й.Й., тъй като същите напълно
кореспондират с останалия събран доказателствен материал.
Съдът изцяло кредитира
показанията на свидетелите - С.Х.Г., П.Х.Г. и Я.Х.К., тъй
като същите са непротиворечиви, последователни, взаимно допълващи се и
кореспондиращи със заключението на приобщените по делото химически експертизи,
съдебно-медицински експертизи, автотехническа
експертиза, видео-техническа експертиза и с останалия доказателствен материал.
Съдът
приема заключенията на изготвените в хода на досъдебното производство СМЕ,
САТЕ, ВТЕ и ХЕ като компетентни и безпристрастни, като освен това кредитира и
всички писмени и веществени материали, приобщени към доказателствата по делото,
тъй като те са непротиворечиви по между си и съответстват на установената
фактическа обстановка.
Както
беше отбелязано по-горе, съдебното следствие протече по реда на диференцираната
процедура по чл.371, т.2 от НПК. Подсъдимият Й. доброволно, съзнателно и при
яснота за последиците от това, призна
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
От
коментирания по-горе доказателствен материал, съдът прави извод за подкрепеност на направените признания от валидно събрани
доказателства в хода на досъдебното производство. Следва да се
отбележи, че поради характера на проведената диференцирана процедура,
съдът не дължи анализ на доказателствената
съвкупност, в обем който би бил изискуем при мотивиране на съдебния акт ако
делото се разглежда по общите правила, а само положителна констатация за подкрепеност на самопризнанието от събраните на досъдебното
производство доказателства. В този смисъл е и практиката на ВКС – Решение
359/14.01.2016 г. по н.д. № 1214/2015 на Трето н.о., решение № 9/01.04.2016 г.
по н.д.№ 1593/2015 г на Първо н.о. и др.
При разглеждане на делото по реда на тази
диференцирана процедура, е необходимо и достатъчно по делото да са надлежно
събрани доказателства, които, заедно с направеното самопризнание, да
потвърждават фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
без да е задължително те да са абсолютно еднопосочни и напълно и изцяло да
съответстват на всички приети за установени факти (ТР № 1 / 2009 год.на ОСНК на
ВКС, т. 4). В случая, такива доказателства се извеждат от обясненията на
подсъдимия и от показанията на свидетелите по С.Х.Г., П.Х.Г. и Я.Х.К., от протокола за оглед на
местопроизшествието- относно пътната обстановка на инкриминираното място и дата
и относно обективните находки установени
при ПТП, от заключението на съдебно-медицинските
експертизи относно характера на телесните повреди на пострадалия Г., от
заключението на автотехническата експертиза относно
причините за ПТП и ВТЛЕ- относно сигналите на светофарната уредба и действията
на подсъдимия и пострадалия на инкриминираната дата и място. Всички факти,
съдържащи се в гласните доказателствени източници са
преки доказателства, според отношението им към главния факт на процеса и
първични, според източника им. Оценени по действителното им съдържание, те не
пораждат съмнения за достоверността им.
При
така установената по делото фактическа обстановка, след преценка на всички
доказателства по делото, съобразно разпоредбата на чл.14 от НПК-поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът прави следните правни изводи:
Подс. Й.И.Й., роден на ***г***,
български гражданин, женен, не осъждан, с ЕГН ********** е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъпление по чл.343, ал.3
предложение последно буква „а" предложение първо алтернатива втора връзка
ал.1 буква „б" предложение второ връзка с чл.342, ал.1 от НК, тъй като
на 09.12.2019г., в град Варна, при управление на моторно превозно средство -лек
автомобил „Ауди A3" с рег.№ В 00 09 КР, нарушил правилата за движение по
Закона за движение по пътищата, а именно - чл.116 „Водачът на пътно превозно
средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към
децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат
с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с
червено-бял бастун и към престарелите хора." и чл.119, ал.4 „Водачите на
завиващите нерелсови пътни превозни средства са длъжни да пропуснат пешеходците."
и по непредпазливост причинил на С.Х.Г. средна телесна повреда, изразяваща се:
в счупване в областта на телата на първи и трети поясни прешлени, обусловило
трайно затруднение в движението на снагата за период не по-малко от 5-6 месеца
и в счупване в областта на дясна срамна кост, определящо трайно затруднение в
движението на десния долен крайник за период не по-малък от 2,5-3 месеца, като
деянието е извършено на пешеходна пътека.
Касае се за непредпазливо общоопасно деяние, което се осъществява чрез управление на
превозното средство, при което чрез нарушаване правилата за движение на превозното средство и правилата
за безопасност на движението /престъпление по транспорта/, се стига до засягане
здравето на други лица. Престъплението по чл.343, ал.3 предл.
последно, б."а" пр.2, вр.чл.343, ал.1,
б."б", пр.2 вр.чл.342, ал.1 от НК е
квалифициран случай на общоопасно престъпление по
транспорта, извършено при непредпазливост, при което се стига до реално
увреждане.
В случая подсъдимият с действията си
безспорно е нарушила разпоредбите на чл.116 и чл.119, ал.4, представляващи
негово задължение относно правилата за безопасно движение по пътищата. Съгласно
чл.116 водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив
към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност
към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите,
които се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора, а съгласно
чл.119, ал.4 водачите на завиващите нерелсови пътни превозни средства са длъжни
да пропуснат пешеходците. Като не е изпълнил тези свои задължения по ЗДвП и не
е пропуснал движещия се по пешеходната пътека св.Г. посредством спиране на МПС,
подсъдимият е станал причина за възникване на ПТП между управлявания от него
автомобил и пешеходеца. В резултат на този сблъсък на пострадалия свидетел – С.Х.Г.
била причинена средна телесна повреда.
Видно от приложените по делото заключения
по съдебномедицински експертизи, на пострадалия С.Х.Г. е била причинена средна
телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.1 от НК, изразяваща се изразяваща се в
счупване в областта на телата на първи и трети поясни прешлени, обусловило
трайно затруднение в движението на снагата за период не по-малко от 5-6 месеца
и в счупване в областта на дясна срамна кост, определящо трайно затруднение в
движението на десния долен крайник за период не по-малък от 2,5-3 месеца.
Съобразно т.18 от Постановление № 3 от
27.IX.1979 г., Пленум на ВС когато с деянието се причиняват на едно лице две
или повече различни по вид телесни увреждания, е налице едно престъпление,
което следва да се квалифицира с оглед на най-тежкия резултат. С оглед
заключението на изготвената в ДП експертизи счупването в областта на телата на
първи и трети поясни прешлени е обусловило трайно затруднение в движението на
снагата за период не по-малко от 5-6 месеца, а счупване в областта на дясна
срамна кост е предизвикало трайно затруднение в движението на десния долен крайник
за период не по-малък от 2,5-3 месеца. Тези две телесни увреждания безспорно
изпълват медикобиологичните характеристики
на средни телесни повреди по смисъла на чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК, като с оглед задължителната практика на
съдилищата, в частност с цитираното Постановление на ВС /т.18/ следва да се
квалифицират като едно престъпление респективно като средна телесна повреда.
Безспорно от доказателствата по делото е
видно, че на мястото, където е пресичал пострадалият пешеходец С.Г. е именно
пешеходна пътека, която е била урегулирана и с пешеходен светофар, затова и
деянието се явява извършено на пешеходна пътека.
По делото не се спори за вида и характера
на общественоопасния
резултат -причиняване на средна телесна повреда на пострадалото лице, както и
относно обстоятелствата, че той се намира в причинна връзка с настъпилото ПТП и
че ПТП е реализирано на пешеходна пътека, поради което и осъщественото от
подсъдимия деяние се явява съставомерно по чл.343,
ал.3 предл. последно, б."а" пр.2, вр.чл.343, ал.1, б."б", пр.2 вр.чл.342,
ал.1 от НК .
Субект
на престъплението е вменяемо, пълнолетно,
неосъждано физическо лице.
Обект на престъплението са обществените
отношения, свързани с правилата за движение по пътищата и преди всичко тяхното
спазване от водачите на МПС.
От
обективна страна: изпълнителното деяние е осъществено чрез действие –
управление на МПС, при което подсъдимият е нарушила разпоредбите на чл. 116 и 119, ал. 4 от ЗДвП.
От
субективна страна деянието е извършено при форма на вината - непредпазливост по смисъла на чл.11, ал.3 от НК. Съгласно чл.11, ал.3 от НК деянието е непредпазливо, когато деецът не е
предвиждал настъпването на обществено опасните последици, но е бил длъжен и е
могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на обществено
опасните последици, но се е надявал да ги предотврати. В случая съдът намира,
че е налице първия вид на непредпазливостта - небрежността, тъй като
подсъдимият не е предвиждал настъпването на обществено опасните последици, но е
бил длъжен и е могъл да ги предвиди, след като е правоспособен водач на МПС от
1986г. Въпреки това подсъдимият не се е съобразила с пътната
обстановка, с дневните условия на осветеност и видимост, със светофарната
уредба, даваща възможност на пешеходците да преминават, като не пропуснал не е
пропуснал пресичащия пешеходец и го е блъснал с предната част на управлявания
от него автомобил. Подсъдимият е разчитала на опита си като водач на МПС да
предотврати евентуалното настъпване на общественоопасните последици
от противоправното си поведение, но е
проявил небрежност и без да се увери, че може безопасно да извърши маневрата е
предизвикала ПТП.
При горните констатации и тъй като прецени
че обвинението против подс. Й.Й. е доказано по несъмнен начин, съгласно чл.303
ал.2 от НПК, със събраните в
производството доказателства, съдът призна подсъдимия за виновен в извършването
на престъпление по чл.343, ал.3 предл. последно,
б."а" пр.2, вр.чл.343, ал.1,
б."б", пр.2 вр.чл.342, ал.1 от НК.
При индивидуализацията на наказанието по
отношение на подс. Й. за извършеното от него
престъпление по чл.343, ал.3 предл. последно,
б."а" пр.2, вр.чл.343, ал.1,
б."б", пр.2 вр.чл.342, ал.1 от НК,
съдът отчита като отегчаващо вината
обстоятелство единствено наличните в справката нарушител/водач наложени
наказания за допуснати макар и незначителни нарушения на ЗДвП. Съдът не споделя
становището на държавното обвинение, че като отегчаващо отговорността
обстоятелство следва да се вземе предвид обстоятелството, че деянието е било
извършено на пешеходна пътека, тъй като това е квалифициращ признак, предвиден
от разпоредбите на закона, за който е повдигнато обвинение от страна на
прокурора и който не би могъл да бъде отчетен като отегчаващо вината
обстоятелство съобразно изричната законова регламентация – чл.56 от НК.
Доводите на прокурора, че ПТП било извършено през деня , при добра видимост и
на оживено кръстовище, което предполагало засилено внимание на водача към
пешеходците също са несъстоятелни и не биха могли да се ценят като допълнително
отегчаващо вината обстоятелство, тъй като осторожното
внимание на водача и съобразяването му с конкретната пътна обстановка е негово
задължение по ЗДвП и не зависи от обстоятелството дали управлението на МПС се
извършва през деня и в друга част от денонощието.
Съдът
намира, че като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства следва да се
ценят чистото съдебно минало на подсъдимия и оказаната помощ на пострадалия -
сам подсъдимият е бил първият който е позвънил на тел. 112, съобщил е за ПТП и
за мястото на неговото реализиране, като видно от приобщения звукозапис е настоявал на място да
бъде изпратен медицински екип с оглед състоянието на пострадалия. Настоящата
инстанция счита, че като смекчаващо отговорността обстоятелство, в унисон с
трайно установената съдебна практика, следва да бъде отчетено и оказано в хода
на ДП съдействие за разкриване на престъплението. Подс.
от първия момент е признал вината си и е
съобщил подробности около ПТП. Нещо повече, сам подсъдимият, доброволно и по
собствена подбуда, н 20.01.2020г. е заплатил
на пострадалия сумата от 6000 лева за лечение на причинените му травми
при ПТП. Видно от сключения по между им договор това е станало само един месец
след реализиране на ПТП т.е. още в този ранен момент, когато разследването на
ДП е било в съвсем начална фаза, като първите разпити и следствени действия
извън извършения оглед, са били реализирани през месец февруари 2020г.,
подсъдният е поел вината си и е направил всичко възможно, за да отстрани
последиците от неправомерното си поведение. Като смекчаващо вината
обстоятелство съдът отчита и искреното съжаление на подсъдимия за причиненото
деяние, което съжаление е заявено още в ДП и е потвърдено и пред съдебния
състав.
Самопризнанието в съдебното производство,
предвид процедурата, по която протече съдебното производство, не би могло да се
приеме за смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като това би било в разрез със задължителната съдебна практика
по приложение на института на съкратеното
съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК - т.7 от Тълкувателно решение №1 от
06.04.2009г. по т.д.№1/2008г., ОСНК на ВКС. Съгласно цитираната точка от
ТР, при
определяне на наказанието съгласно правилата на чл. 373, ал. 2 НПК, признанието
по чл. 371, т. 2 НПК не следва да се третира като допълнително смекчаващо
отговорността обстоятелство.
Съдът, определяйки наказанието с оглед
разпоредбите на НК и предвид изричната
разпоредба на чл.373,ал.2 от НПК прецени, че на подсъдимия следва да се наложи
наказание при условията на чл.55, ал.1, т.1
от НК.
Съгласно действащата разпоредба на чл.58а,
ал.1 от НК, при постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл. 373, ал.
2 от НПК съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от
разпоредбите на Общата част на този кодекс и намалява така определеното
наказание с една трета. За престъплението по чл.343, ал.3 предл. последно, б."а" пр.2, вр.чл.343,
ал.1, б."б", пр.2 вр.чл.342, ал.1 от НК
е предвидено наказание „лишаване от свобода“ от 1 до 6 години, както и
наказание „лишаване от право да управлява МПС“. Съгласно разпоредбата на чл.58а, ал.4 от НК в случаите, когато
едновременно са налице условията по чл.58, ал. 1 от НК и условията на чл.
55 от НК, съдът прилага само чл. 55, ако е по-благоприятен за дееца.
Предвид коментираните смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства, съдът
намери, че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, при
което и най- лекото предвидено в закона наказание /в случая 1 година лишаване
от свобода/ се явява несъразмерно тежко, поради което при определянето му
приложи разпоредбата на чл.58а,
ал.4 вр. с
чл.55, ал.1, т.1 от НК. Съдът, счете
че целите на наказанието съгласно чл.36, ал.1 от НК ще се постигнат ако на
подсъдимия Й. бъде определено наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за
срок от СЕДЕМ МЕСЕЦА. Това наказание би било съответно както на обществената
опасност на дееца, така и на извършеното деяние и би било необходимо и
достатъчно за постигане на нужното поправително, възпитателно и възпиращо
въздействие, като наказание лишаване от свобода за по-дълъг срок би имало
по-скоро негативно въздействие спрямо Й.. С
оглед специалната и генерална превенция, като отчете размера на
наложеното наказание, от една страна и от друга данните за личността на
подсъдимия /неосъждан/, в зряла възраст /на 55години/ , работещ, обстоятелството и че и след деянията не са
регистрирани каквито и да било прояви за същия, съдът счете, че за постигане
целите на наказанието и най-вече за поправяне на подсъдимия не е необходимо
така наложеното му наказание да бъдат изтърпяно ефективно, поради което и
приложи разпоредбата на чл. 66 от НК и отложи изтърпяването на наказанието,
като определи на подсъдимия минималния изпитателен срок от три години. Съдът намира, че изолирането на
конкретния деец в пенитенциарно заведение, не би
оправдало обществените очаквания за справедливо наказание в конкретния случай и
при конкретните данни за дееца и деянието му.
В разпоредбата на чл.343г от НК се предвижда
кумулативно определяне на наказание лишаване от права за престъпление като процесното. Разпоредбата на чл.55, ал.3 от НК от своя
страна предвижда преценката за налагане на това наказание, в производство като настоящото, при прилагане
на разпоредбата на чл.55 от НК, да се извърши от съда. В конкретния случай
според съда не се налага подс. Й. да бъде лишен и от
право да управлява МПС, като се има предвид характера на настъпилото ПТП, броя
и тежестта на извършените нарушения по ЗДвП, а така също и данните относно
поведението на подс. като водач на МПС, изведени от
приложената справка за нарушител/водач, от която е видно, че за първи път
същият допуска нарушения на правилата на
ЗДвП, които да доведат до причиняване на
каквито и да било вреди другиму, в случая телесна повреда. Отделно от това,
като отчете, че трудовата заетост на подс.Й. е
свързана с управление на МПС – доколкото той работи като шофьор, съдът реши, че
лишаването от право да управлява МПС дори и за минимален срок би лишило на
практика подсъдимия от средства за препитание и за издръжка на семейството му,
което е в разрез със смисъла и целите на чл.36 от НК. В конкретния случай съдът
намира, че и проведеното срещу подсъдимия ДП, както и съдебно такова, ведно с
наложеното наказание лишаване от свобода в размер на 7 месеца, отложено с
изпитателен срок от три години, което не е незначително, би било достатъчно за
постигане на целите, предвидени в НК,
без налагане на наказание „лишаване от право да управлява МПС“, още
повече, че сам подсъдимият е сторил всичко възможно, за да отстрани последиците
от собственото си виновно поведение, като обезщети вредите, които виновно е
причинил другиму.
Съдът
се произнесе и по отношение на веществените доказателства по делото - два броя
СД-дискове, съдържащи записи от охранителни камери и записи от тел.112, като на
основание чл.112, ал.4 от НПК постанови същите да останат по делото.
На основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът
възложи разноските по делото в размер на 1035.62 лв. в тежест на подсъдимия.
Мотивиран
от горното и по изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :