Р Е Ш Е Н И Е
№ 260049/30.03.2021 г.
гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Варненският апелативен съд, гражданско
отделение, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
РОСИЦА
СТАНЧЕВА
при
секретаря Юлия Калчева
като
разгледа докладваното от съдия Р. Станчева
въззивно гражданско дело
№ 492 по описа за 2020 год.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и
сл.ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Г.Д.Х.,
ЕГН ********** против решение № 260442/24.08.2020г. на ОС - Варна, постановено
по гр.д. №1608/2019г. и с което въззивницата е осъдена да заплати на Р.И.Х.,
ЕГН ********** сумата от 30 000 лева, част от общо 80 402 лева, представляващи
стойността на продаден на публична продан недвижим имот, собствен на ищеца -
апартамент № 78, находящ се в гр.Варна, жк "Младост" бл.140, вх.4,
ет.2, ведно с избено помещение № 6 и 7.0368% ид.ч. от общите части на сградата
и правото на строеж, върху който е учредил договорна ипотека с нот.акт № 45,
том І, рег. № 1254, д. № 45/2009г., в качеството му на ипотекарен гарант на
ответницата във връзка със сключен от нея с "УниКредит Булбанк" АД
договор за ипотечен кредит на физическо лице № TR 1171094/13/13.04.2009г., ведно със
законната лихва върху главницата от 30 000 лева, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда - 26.08.2019г. до окончателното изплащане,
на основание чл.155 ал.2 ЗЗД, както и следващите се за производството разноски.
Наведените в жалбата оплаквания са за
неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт. Твърди се, че същият е
постановен при допуснати процесуални нарушения и неправилен анализ на събраните
по делото доказателства, в резултат на което са направени изводи,
некореспондиращи на действителните отношения между страните и в противоречие с
материалния закон. Излагат се доводи по съществото на спора. Отправеното до
настоящата инстанция искане е за отмяна на първоинстанционното решение и
постановяване на акт, с който исковата претенция да бъде отхвърлена като
неоснователна, ведно с присъждане на направените съдебни разноски.
В с.з., чрез процесуален представител
въззивната жалба се поддържа.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил
писмен отговор от насрещната страна - въззиваемия Р.И.Х., с който жалбата се
оспорва като неоснователна. По същество, чрез процесуалните си представители
пледира за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно.
Обжалваното
решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд се е
произнесъл по предявен частичен иск с правно основание чл.155 ал.2 ЗЗД.
Наведените в исковата молба фактически
основания са, че за обезпечаване на произтичащо от сключен между въззивницата Г.Х.
и "УниКредит Булбанк" АД договор за ипотечен кредит за покупка и
довършителни работи на недвижим имот в размер на 68 000 евро нейно лично
задължение, ищецът и настоящ въззиваем е учредил в полза на банката договорна
ипотека върху свой собствен недвижим имот - апартамент № 78, находящ се в
гр.Варна, жк Младост, бл.140, вх.4. Поради неплащане на следващите се погасителни
вноски кредиторът "УниКредит Булбанк" АД се е снабдил с изпълнителен
лист, въз основа на който е образувано изп.д. № 20153110401335 на ДСИ. В хода
на това изпълнение ипотекираният от него имот е бил изнесен на публична продан,
в резултат на което с Постановление за възлагане от 01.02.2016г., влязло в сила
на 29.02.2016г. е възложен на обявения купувач за сумата от 80 402 лева.
Съгласно Протокол за разпределение в полза на взискателя "УниКредит
Булбанк" е била преведена сумата от
76 235.28 лева за частично погасяване на вземането му, а остатъкът от цената е
разпределен за погасяване на привилегировани вземания за местен данък върху
имота и такси по изпълнението. Твърди, че с оглед така осъщественото
принудително изпълнение спрямо имота му и на основание чл.155 ал.2, предл.
първо вр. чл.155 ал.1 ЗЗД се е суброгирал в правата на удоволетворения кредитор
до размер на постъпилата от публична продан сума, като интересът му за това е
признат от закона, без да е необходимо да го доказва. С оглед на това и доколкото
не е бил лично задължен към кредитора, освен да търпи изпълнение върху имота си,
счита, че са установени и регресните му права спрямо въззивницата, която се е
обогатила неоснователно в размер на погасените с продажната цена на имота му
задължения за главница, лихви и разноски по изпълнението. Предвид на това е
предявил и иска си за нейното осъждане да му заплати сумата от 30 000 лева, претендирана
като част от общия размер на вземането му от 80 402 лева.
С депозирания в срока по чл.131 ГПК
отговор въззивницата не е оспорила наличието на сключен от нея договор за
ипотечен кредит, обезпечаването на същия от страна на въззиваемия чрез ипотека
на негов личен имот, както и реализираното принудително изпълнение спрямо
имота. Навежда възражения за неоснователност на исковата претенция, оспорвайки
правото на въззиваемия да се суброгира в правата на удоволетворения кредитор и
наличието на обедняване за нейна сметка. Твърди, че непосредствената причина за
сключване на договора за кредит е необходимостта от осигуряване на финансови
средства за дейността на ръководената от ищеца фирма - собственик и строител на
закупения от нея имот, която към този момент не е можела да ползва банкови
заеми. В тази връзка въззивницата, като близка роднина на въззиваемия се е
съгласила да закупи имот от фирмата чрез отпуснатия банков кредит, но при
изрично поето задължение от страна на въззиваемия Х. да заплаща погасителните
вноски по кредита вместо нея, като при последваща продажба на имота същият е
щял да си възстанови платеното, вкл. и да се разпредели евентуална печалба
между тях. Сочи, че подобни уговорки, респ. такива договори за кредит са
сключени и от брат й и съпруга й, както и че първоначално въззиваемият е
изпълнявал поетите към тях задължения по погасяване на кредитите, което според
нея доказва уговорките им по изплащане на кредита. Направено е и възражение за
погасяване на исковата претенция по давност.
По
съществото на спора, като взе предвид становищата на страните и наведените в
жалбата оплаквания, ангажираните по делото доказателства и въз основа на приложимия
закон, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не е спорна, респ. липсват наведени в
жалбата оплаквания относно приетата за установена от първоинстанционния съд следна
фактическа обстановка - Въззивницата Г.Х. е племенница на въззиваемия Р.Х.,
който е акционер, представляващ и управляващ "Консорциум Реми Груп"
АД. На 13.04.2009г. същата е сключила с "УниКредит Булбанк" АД целеви
договор за кредит в размер на 68 000 евро за покупка и довършителни работи на
недвижим имот. За обезпечаване вземането по договора за кредит с нот.акт №
45/14.04.2009г. от страна на въззиваемия е учредена договорна ипотека върху
негов собствен имот - апартамент № 78, находящ се в гр.Варна, жк
"Младост", бл.140. По отпочнато принудително изпълнение от
"УниКредит Булбанк" срещу кредитополучателя Г.Х., въззиваемия като
ипотекарен длъжник и поръчителя по договора за кредит Веселка Методиева е реализирана
публична продан на ипотекирания от въззиваемия имот за сумата от 80 042 лева,
съгласно влязло в сила на 29.02.2016г. постановление за възлагане, която сума е
разпределена за частично погашение вземането на взискателя.
Установено е от фактическа страна също
така, че с нот.акт № 44/14.04.2009г. по договор за покупко-продажба на недвижим
имот Г.Х. е закупила от "Консорциум Реми Груп" АД апартамент № 8,
находящ се в новострояща се жилищна сграда в гр.Бяла за сумата от 53 879 лева,
платима с отпуснатия банков кредит от 13.04.2009г. Съгласно приетата като
доказателство разпечатка от движението на банковата сметка, от която е усвоен и
обслужван кредита на въззивницата на 17.04.2009г. в полза на
дружеството-продавач е преведена сумата от 59 370 евро /116 117.63 лева/, с
посочено основание - по договор за покупко-продажба. За получената от
"Консорциум Реми Груп" АД сума е издадена фактура от 17.04.2009г. с
вписано основание - продажбата на ап.8 и аванс за СМР.
Липсва спор и относно установеното, че
в периода около сключване на договора за кредит и закупуването на имота от
страна на въззивницата, апартаменти в новостроящата се сграда на
"Консорциум Реми Груп" АД са закупили и съпругът й С. К. Ц., както и
брат й И. Х., продажната цена за които също е заплатена чрез заемни средства по
сключени от приобретателите и "УниКредит Булбанк" договори за банков
кредит.
Обстоятелството, че въззиваемият Х. е
претърпял изпълнение спрямо свой имот, даден като обезпечение за чуждо
задължение предпоставя правото му да се суброгира в правата на удоволетворения
кредитор, на основание чл.155 ал.2 ЗЗД, без да е необходимо да доказва интерес
по см. на чл.74 ЗЗД. Суброгацията настъпва по силата на закона с факта на
плащане на чуждия дълг, респ. реализиране на принудителното изпълнение спрямо
дадения като обезпечение имот на ипотекарния гарант. В същото време следва да
се отчете, че суброгаторното право е предназначено да гарантира и улесни реализирането на регресните права на
третото лице във вътрешните му отношения с длъжника
във връзка с изпълнението от него към кредитора, поради което и с оглед принципа за забрана на
неоснователното обогатяване, регресното право е предпоставка за суброгаторното право, а последното има акцесорен
и обезпечителен характер по отношение
на правото на регрес. Суброгация без регрес е възможна само в изрично предвидените от закона случаи /чл. 178 ЗЗД/.
Ето защо, признатия от закона интерес
на ипотекарния длъжник от плащане на чуждия дълг и правото
му да се суброгира при извършено от него плащане, респ. претърпяно принудително
изпълнение не изключва
възможността ответната страна да навежда възражения и да доказва основание за плащане, изключващо встъпването в чужди права.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест ответникът,
който оспорва правото на регрес следва да проведе главно и пълно доказване на
това свое възражение.
Преценката за наличие на регресни
права във връзка с изпълнението на третото лице
към кредитора се извършва на плоскостта на вътрешните отношения на третото лице и длъжника. Така регресна отговорност може да възникне във
връзка с изпълнение по договор за поръчка, сключен между длъжника и третото лице, при
осъществяване на фактическия състав на водене на чужда работа без пълномощие или неоснователно обогатяване
на длъжника за сметка на третото лице. Третото лице няма да има регресни права,
ако е предприело изпълнението с дарствено
намерение или за погасяване на свой дълг към длъжника.
Наведените от въззивницата възражения
са именно във връзка със съществуването на регресни права за въззиваемия,
твърдейки поето от него задължение за погасяване на изтегления от нея кредит
доколкото сумата по кредита е била предназначена за финансово подпомагане на
дружеството-продавач, като между страните в настоящия процес е била постигната
уговорка след завършването закупеният апартамент да бъде препродаден и с
получената сума да бъде погасен кредита, евентуално остатъкът да бъде
разпределен между тях. Възражения за симулативност както на сключения договор
за покупко-продажба, така и на договора за кредит не се навеждат от
въззивницата. Същата изрично заявява, че е желаела придобиването на
собствеността, както и че именно тя е страната по договора за кредит, т.е.
сключила е същия от свое име, поемайки следващите се от това задължения към
банковата институция.
Въззиваемият е оспорил твърдението за
поето от него задължение за плащане на погасителните вноски вместо
въззивницата. Съгласно дадените по реда на чл.176 ГПК от него обяснения, същият
е извършвал плащания по кредита на въззивницата единствено поради това, че е
ипотекарен гарант със свой собствен имот, но не и в изпълнение на други
задължения, поети от него към въззивницата. Не оспорва, че е правил плащания и
по кредитите на брат й и съпруга й, но сочи, че единствен мотив за това е било
желанието му да им помогне. Отрича да е съдействал за сключването на договорите
за кредит, да е поемал задължение да погасява същите, както и твърденията за
постигнати договорки за препродажба на апартаментите и разпределяне на печалба
от това.
От съвкупния анализ на ангажираните по
делото доказателства за установяване отношенията между страните и уговорките
между тях вр. закупуването на апартамента от въззивницата и сключения договор
за кредит, настоящият състав намира възраженията за поети от въззивника
задължения по погасяване на кредита за негова сметка за недоказани.
От показанията на разпитаните по
делото свидетели К. Г., И. Х. и В. М. могат да се направят изводи, че действително
към 2009г. управляваното от въззиваемия дружество е имало финансови затруднения,
по повод на които същият е предложил на свои служители, сред които въззивницата,
нейния брат и съпруга й да закупят обекти от новострояща се сграда /изградена в
груб вид, без акт 16/, като за целта бъдат сключени и договори за банков
кредит, с които да се обезпечи плащането на цената и довършителните работи. От
същите обаче, ценени в съвкупност с останалия доказателствен материал и при
условията на чл.172 ГПК досежно показанията на св.Х. /брат на въззивницата/и
св.Методиева /майка/, не могат да се направят еднозначни изводи относно конкретно
постигнатите договорки по погасяването на кредитите, в частност за поето от
въззивника лично задължение за заплащане вноските по кредита на въззивницата,
наличието на каквото задължение би изключило регресните му права вр.
претърпяното принудително изпълнение спрямо собствения му недвижим имот.
Св.Господинов не е присъствал на
водените между Р.Х. и Г.Х. разговори. Същият сочи, че според споделеното от
въззивницата въззиваемият й е обещавал, че вноските по кредита щели да се
погасяват лично от него, или от "Консорциум Реми Груп", или от някое
трето свързано лице, но не и от нея. Конкретни впечатления относно уговорките
свидетелят няма, поради което и обещанието, че тя няма да има задължения по
кредита, освен че не се установява, но и не сочи на поето лично задължение от
въззиваемия.
Разколебани от останалия
доказателствен материал, при отчитане и тяхната заинтересованост, са и показанията
на другите двама свидетели, в частта им в която сочат, че въззиваемият лично се
е задължил да заплаща следващите се погасителни вноски, както и че единствената
цел на кредита е била да се подпомогне дружеството на въззиваемия, по повод на
което последният да се е задължил за неговото погасяване. Неподкрепени са и
показанията им в частта, в която сочат, че след завършването закупените
апартаменти е трябвало да бъдат препродадени, а с получените суми да се погасят
кредитите и евентуално да бъде разпределена печалба между тях.
Видно от коментираната по-горе справка
за движението по банковата сметка, по която е усвояван и изплащан кредита погасителните
вноски през първата година са плащани от въззивницата /до м.06 2010г./, без да
е установено по делото средствата за това да са й били предоставяни от
въззиваемия. След това погашения са правени от въззиваемия Р.Х., И. Х. и Д. Х. /синове
на въззиваемия/, брат й И. Х., както и от нея. Логично обосновано и
неопровергано е твърдението на въззиваемия, че причината за извършените от него
плащания е обстоятелството, че е ипотекарен гарант. Що се отнася до правените
вноски от синовете му, съдът намира, че дори и да са правени по негово
възлагане, то това не е достатъчно да обоснове извод, че същото е в изпълнение
на поето задължение за погасяване на кредита от него и за негова сметка.
Наред с това, от обсъжданата справка
се установява и това, че не цялата отпусната сума е предоставена на
"Консорциум Реми Груп" - въззивницата е изтеглила на каса сумата от 2
770 евро, за които няма данни впоследствие да са преведени на дружеството. В
показанията си св.Х. сочи, че с част от неговия кредит е погасено друго негово
кредитно задължение, т.е. че не цялата сума от кредита е предоставена на
дружеството. Тези обстоятелства също опровергават твърденията на въззивницата
за непосредствената и единствена цел на сключените от нея, брат й и съпруга й договори
за кредит и за условията за тяхното погасяване.
По силата на договора за покупко-продажба
въззивницата е придобила в собственост недвижим имот.Това придобиване е
възмездно, като заплащането на цената, както и стойността на довършителните
СМР, възложени на дружеството продавач /съгласно издадената фактура/ е осъществено
със заемни средства по сключения между нея и "УниКредит Булбанк"
договор за кредит. Задълженото лице по този договор за кредит е тя. Мотивите на
въззивницата за придобиване на имота, чийто собственик продължава да е и към
момента, респ. за избрания от нея начин за обезпечаване на придобивната цена не
я освобождават от задълженията й по договора за кредит. В същото време не се
установи от обсъдените по-горе доказателства поето към въззивницата задължение от
страна на въззиваемия в лично качество, наличието на което да изключи правото
му на регрес от претърпяното принудително изпълнение върху собствения му
недвижим имот, даден от него като обезпечение по договора за кредит. С
претърпяното принудително изпълнение спрямо дадения като обезпечение негов
личен имот същият е изпълнил чуждо задължение, в резултат на което задълженото
лице /въззивницата/ се е обогатила за негова сметка. Това обуславя и извода на
съда, че същият се е суброгирал в правата на удоволетворения кредитор до размер
на цената, получена от публичната продан /същата не надхвърля обезпеченото с
ипотеката вземане/.
Предявеният частичен иск за заплащане
на сумата от 30 000 лева е основателен.
Поради съвпадане изводите относно
изхода от спора обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като в
диспозитива бъде отразено настъпилото в хода на процеса прехвърляне на
вземането, доказателства за което са представени с въззивната жалба.
На основание чл.78 ГПК въззивницата
следва да заплати на въззиваемия направените разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция, които съгласно представения списък по
чл.80 ГПК и договор за правна помощ са в размер на 1 400 лева.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 260442/24.08.2020г. на ОС - Варна, постановено по гр.д. № 1608/2019г.
с което Г.Д.Х., ЕГН ********** е осъдена да заплати на Р.И.Х., ЕГН **********
сумата от 30 000 лева, част от общо 80 402 лева, представляващи стойността на
продаден на публична продан недвижим имот, собствен на ищеца - апартамент № 78,
находящ се в гр.Варна, жк "Младост" бл.140, вх.4, ет.2, ведно с
избено помещение № 6 и 7.0368% ид.ч. от общите части на сградата и правото на
строеж, върху който е учредил договорна ипотека с нот.акт № 45, том І, рег. №
1254, д. № 45/2009г., в качеството му на ипотекарен гарант на ответницата във
връзка със сключен от нея с "УниКредит Булбанк" АД договор за
ипотечен кредит на физическо лице № TR 1171094/13/13.04.2009г., ведно със законната лихва върху
главницата от 30 000 лева, считано от датата на депозиране на исковата молба в
съда - 26.08.2019г. до окончателното изплащане, на основание чл.155 ал.2 ЗЗД,
което вземане е прехвърлено в хода на процеса с договори за цесия от
24.01.2020г. в полза на "Консорциум Реми Груп", ЕИК *********.
ОСЪЖДА
Г.Д.Х., ЕГН **********, с адрес *** ДА
ЗАПЛАТИ на Р.И.Х., ЕГН ********** сумата от 1 400 /хиляда и четиристотин/
лева, представляваща разноски за въззивното производство, на основание чл.78 ГПК.
Решението подлежи на обжалване, при
условията на чл.280 ГПК, с касационна жалба пред Върховния касационен съд, в
1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.