Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ,12.01.2021 год., гр.Пазарджик
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
граждански състав, на петнадесети декември двехиляди и двадесета година, в
публично заседание, в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЦВЕТАНКА ВЪЛЧЕВА
при секретаря Мария Кузева,
като разгледа докладваното от съдия Вълчева гр. дело №2699
по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.87 ал.3
от ЗЗД
– за разваляне на
договор за издръжка и гледане.
Подадена е
искова молба от Й.В.К., с ЕГН **********,*** и Н.П.К., с ЕГН **********,***,
двамата представлявани от пълномощника си адв.С.Д. ***, съдебен адрес:***,
адвокатска кантора С.Д.,***-партер против П.Н.К., с ЕГН **********,***, в която
ищците твърдят, че първата
ищца е баба на ответницата П.Н.К., а вторият ищец е
неин баща. Твърдят, че на 16.06.2014г.
двамата ищци прехвърлили на ответницата правото на собственост върху следния техен
недвижим имот, находящ се в с.Д. , общ.Пазарджик, обл.Пазарджик, а именно:
УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ 1-40 /парцел първи
за имот четиридесети/, с площ от 893 кв.м. (осемстотин деветдесет и три
квадратни метра), находящ се в квартал 12 /дванадесети/ по плана на с.Д. ,
ЕКАТТЕ 23457, общ.Пазарджик, обл.Пазарджик, ВЕДНО с построената в имота МАСИВНА
ЕДНОЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 71 кв.м. (седемдесет и един
квадратни метра), ведно с всички други подобрения и приращения в имота, при
съседи на имота: североизток-улица, югоизток-УПИ II-39, югозапад-УПИ XII-40,
северозапад-улица, срещу задължението на приемателката П.Н.К. да поеме
гледането и издръжката на тях - прехвърлителите, лично или чрез трето лице като им
осигури спокоен и нормален живот, такъв какъвто са
водили до сделката, докато са живи, като първата ищца
прехвърлила собствените си 4/6 /четири шести/ идеални
части от имота, а вторият ищец-собствените си 2/6 /две шести/ идеални части.
Сочат, че Договорът
за гледане и издръжка е обективиран в Нотариален
акт №73, том II, рег.№3749, дело №228/2014г. по
описа на архива на Нотариус Х. П. с район на действие PC-Пазарджик, рег.№070 в регистъра на Нотариалната
камара, вх.рег.№5440/16.06.2014г.,
дв.вх.рег.№5435, акт №126, том 20, дело №2379 по описа на Агенция по
вписванията, Служба по вписванията Пазарджик.
Твърдят, че
до датата на сделката тримата - ищците и ответницата, живеели заедно, в
описания по-горе имот. Ответницата П.К. била студентка в Медицинския
университет в Пловдив, където средствата за нейната издръжка поели изцяло те - двамата ищци. На баба й, първата ищца, й се налагало да работи като барман в един
кафе-аперитив в с.Д. , за да може да изкарва допълнителни средства над ниската
й пенсия, които пари изцяло отивали за издръжката на П. /плащали нейната частна
квартира, разходите по учението й, както и ежедневните й разходи - за
храна, пътни и др./. Надеждата им била, че
след като завърши ответницата пък ще помага на тях - нейните най-близки
родственици, първата от които /нейната баба/, е болна от години. Тази им надежда ги мотивирала и да й прехвърлят гореописания имот, като тя обещала, че от сега
нататък тя поема гледането и издръжката им, и баба й повече да не работи. Твърдят, че това й обещание обаче останало само на думи,
неизпълнено.
Твърдят, че
от датата на сключването на договора за гледане и издръжка и до датата на
подаването на настоящата молба в съда
ответницата никога не е гледала, нито издържала който и да било от тях двамата ищци-прехвърлителите. Никога не им е купувала стоки от първа необходимост /храна, дрехи,
лекарства и т.н./, никога не е плащала режийните разноски /за ток, вода, данъци
и такси за имота, разходи за неговата поддръжка/, нито веднъж не е осигурила
дърва за отоплението им през зимата. Не само, че не е полагала необходимите грижи за здравето и
домакинството им, но и когато те са се обръщали към нея с молби в тази насока, винаги е
отказвала да им съдейства. Както и категорично е отказвала да откликне на
молбите им да им изпрати пари, с които да посрещнат най-неотложните си нужди, когато това се е налагало. Така
от момента на прехвърлянето на имота по нотариален ред и до настоящия момент
ответницата не изпълнявала поетото към тях задължение да ги гледа
и издържа.
Твърдят, че П.К.
така и не завършила следването си. В началото на 2016г. решила, че повече няма
да учи и иска да замине за Великобритания, където от години живее нейната
майка. Дотогава, докато живееше при тях и те - двамата
ищци й осигурявали изцяло средствата за нейната издръжка, отношенията им били
много добри /като обаче до този момент те я гледали и издържали, а не тя - тях/. След като обаче в началото на 2016г.
заминала за Великобритания, ответницата променила
изцяло отношението си към тях. Още от самото начало на пребиваването й във
Великобритания започнала да отклонява телефонните им обаждания. Предпочитала да
контактуват, като пишат по Вайбър, вместо да разговарят
по телефона. В редките случаи, когато „благоволяла“
да отговори на обажданията им, ги обиждала, заплашвала ги, с думите: „ще
ви унищожа, ще ви съсипя“ и др. подобни.
Ищците твърдят, че откакто е
заминала за Великобритания, всяка есен, със съобщения по Вайбър или в телефонни
обаждания, я молят да им изпрати пари за дърва за огрев. Тя обаче с насмешка им
отказвала. И се налагало да взимат заеми, тъй като парите им не стигали.
През месец януари 2019г. бабата й
- първата ищца, се разболяла от тежка форма на пневмония. Наложило се дълго и
мъчително лечение, за което били нужни много средства. Отново се наложило да
взимат заеми от близки, за да се оправят с лечението. Тъй като от съобщения на П.
във Вайбър неколкократно им била писала, че получава много пари във
Великобритания, снимайки се като модел, многократно - с обаждания и със
съобщения по Вайбър, я молели да им изпрати средства, за да могат да изплатят
заемите си и да продължат лечението на баба й. Тя категорично отказала да им
предостави каквито и да било средства. За целия срок, откакто е заминала във
Великобритания, на два пъти им изпратила по 100 паунда. И нищо повече. Които
средства, изпратени им за три години и половина, не стигнали за нищо.
Твърдят, че първата ищца - бабата
на ответницата, освен тежкото заболяване от пневмония, което дало отражения и
на други вътрешни органи и лечението, от което продължавало и към момента,
страдала и от хронични заболявания, които също изискват както постоянно
лечение, така и ежедневни грижи. Тя страдала от дискова херния, хипертония и от
стенокардия. Често й се случвало да не може с дни да става от леглото. И в тези
моменти, когато вторият ищец е на работа, няма кой в къщи да й помогне да си
вземе лекарствата, да й сготви, да й напазарува най-необходимото, дори да
запали печката, когато е студено. Необходимо било да провежда и ежегодна
профилактика и лечение в специализирани санаториуми, но поради липса на
средства не можела да си позволи това.
Твърдят, че когато се обърнели
към ответницата за помощ да им изпрати средства или да се върне, за да им
помага, тя се присмивала и категорично им отказвала. Казвала, цитират дословно:
„Защо аз да ви пращам пари. Да изпратят моите братовчедки". Това го е казвала много
пъти - всеки път, когато я помолят за пари.
Твърдят, че вторият от тях-ищците,
който е баща на ответницата, ежегодно през зимата боледувал от тежки простудни
заболявания. В тези случаи, когато и той, и първата ищца са болни на легло,
нямало кой да ги обгрижва, да им пазарува, и често се налагало това да правят
трети лица - съседи. На няколко пъти при тези си заболявания вторият ищец е
искал от дъщеря си - ответницата, да изпрати парични средства за лечение, за да
може да си остане в къщи на постелен режим, в болнични, но тъй като тя винаги
му отказвала, се е налагало да ходи на работа и тежко болен, с много висока
температура, само и само да получи пълното си трудово възнаграждение.
Сочат, че заплатата на втория
ищец е 1030 лв. бруто, които средства не стигали за нормален живот на него и на
неговата болна майка, чиято пенсия е в размер на 276.88 лв. месечно.
Твърдят, че ответницата никога
сама не се е поинтересувала дали имат нужда от нещо, а когато те й се оплаквали,
тя отказвала да ги слуша и им се присмивала.
Твърдят, че тя не изпълнява
задължението си за гледане и издръжка, още от датата на сключването на договора
- 16.06.2014г. Докато следвала, до преди да замине за Великобритания, не тя тях,
а те нея гледали и издържали. А откакто заминала също не изпълнявала това си
задължение. Оттогава тя дори загубила почтителното отношение, което имала към тях,
докато си била при тях. Не изпълнявала това си задължение нито лично, нито чрез
трето лице, каквато възможност била предвидена в нотариалния акт, в който е
обективирана правната сделка.
Твърдят, че е налице пълно
неизпълнение от страна на ответницата на поетото от нея задължение в договора
за гледане и издръжка.
Горното породило правния им
интерес от предявяването на настоящия им иск за разваляне на договора за
гледане и издръжка, сключен между тях - ищците, като прехвърлители и
ответницата, като правоприемник, обективиран в Нотариален акт №73, том II, рег.
№3749, дело №228/2014г. по описа на архива на нотариус Х. П. с район на действие PC- Пазарджик, peг.№070 в
регистъра на Нотариалната камара, вх.рег.№5440/16.06.2014г., дв.вх.рег.№5435,
акт №126, том 20, дело №2379 по описа на Агенция по вписванията, Служба по
вписванията Пазарджик, поради пълно
неизпълнение на поетото от нея задължение да поеме гледането и издръжката на тях - прехвърлителите, лично
или чрез трети лица, като им осигури спокоен и нормален живот, такъв какъвто са
водили до сделката, докато са живи.
Сочат, че ответницата е
неомъжена, поради което й искът се предявява само срещу нея.
Молят съда да постанови решение,
с което да развали договора за гледане
и издръжка, сключен между тях-ищците като прехвърлители и ответницата,
като правоприемник, обективиран в Нотариален акт №73, том II, рег.№3749, дело
№228/2014г. по описа на архива на Нотариус Х. П. с район на действие PC-Пазарджик, рег.№070 в
регистъра на Нотариалната камара, вх.рег.№5440/16.06.2014г., дв.вх.рег.№5435,
акт №126, том 20, дело №2379 по описа на Агенция по вписванията, Служба по
вписванията Пазарджик, с който ищците прехвърлили върху ответницата правото на
собственост върху собствения си недвижим имот, от който първата ищца прехвърлила
4/6 идеални части, а вторият ищец - 2/6 идеални части, а именно: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ І-40 /парцел
първи за имот четиридесети/, с площ от
893 кв.м. (осемстотин деветдесет и три квадратни метра), находящ се в
квартал 12 /дванадесети/ по
плана на с.Д. , ЕКАТТЕ 23457,
общ.Пазарджик, обл.Пазарджик, ВЕДНО
с построената в имота МАСИВНА
ЕДНОЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, със застроена площ от 71 кв.м. (седемдесет и един квадратни метра) - съгласно титула за
собственост, а съгласно удостоверение изх.№151/14.06.2019г., издадено от Община
Пазарджик, Дирекция „Архитектура и ТУ" - двуетажна масивна жилищна сграда
със застроена площ от 62 кв.м. /шестдесет и два квадратни метра/, ведно с
всички други подобрения и приращения в имота, при съседи на имота:
североизток-улица, югоизток-УПИ II-39,
югозапад-УПИ XII-40, северозапад-улица,
срещу задължението на приемателя да поеме гледането и издръжката на тях-прехвърлителите,
лично или чрез трето лице, като им осигури спокоен и нормален живот, такъв какъвто
са водили до сделката, докато са живи,
поради пълно неизпълнение от страна на ответницата на поетото от нея договорно
задължение, което неизпълнение датира още от датата на сключването на договора
и продължава и към момента на предявяване на иска.
Молят да бъде осъдена ответницата
да им заплати сторените по делото съдебно-деловодни разноски, вкл. и за
снабдяването с документи, като доказателства за тези разноски ще бъдат
представени в един по-късен момент.
Представят писмени доказателства.
Правят доказателствени искания.
В срок по делото е постъпил
писмен отговор на исковата молба от особения представител на
ответницата, с който оспорва предявения иск на основание успешно изтекла
петгодишна давност.
Сочи, че съгласно разпоредбата на
чл.87 ал.5 ЗЗД потестативното право на изправната страна да иска разваляне на
договора се погасява с изтичане на 5 /пет/ годишна давност. Посочва, че от данните
по делото е видно, че договорът е сключен на 16.06.2014г., като в него липсва
уговорка за влизането му в сила на друга пo-късна дата от датата, посочена в
нотариалния акт.
Сочи, че съгласно
последователната и трайна съдебна практика давностният срок започва да тече от
момента на възникване на изискуемостта на дължимата от приобретателя по
договора престация, а именно - полагане на всякакви грижи и издръжка на
праводателите, в случая от 17.06.2014г. Сочи, че исковата молба е подадена в
Районен съд Пазарджик на 02.07.2019г. Налага се изводът, че искът е предявен
след изтичане на пет годишния давностен срок, което е станало на 17.06.2019г.
Твърди, че предявеният иск е недопустим, тъй като е предявен след изтичане
на петгодишната давност, предвидена в закона. Същият следва да се остави без
разглеждане. Недопустимо би било
и евентуално постановеното по него решение.
Оспорва иска и по други
съображения в случай, че съдът реши да разгледа същия по същество:
Сочи, че съгласно Тълкувателно
решение №96/28.06.1966г. на ОСГК на ВС, постановено на база разпоредбата на
чл.79 ал.1 от ЗЗД, когато неизправна страна по алеаторен договор е длъжникът, т.е.
той не изпълнява задълженията си точно, кредиторът има право във форма на
компенсаторно обезщетение да иска вместо изпълнение в натура, заплащането на
паричния му еквивалент.
Възразява, че по делото липсват
писмени данни, от които да е видно, че кредиторите по процесния алеаторен
договор, поради неизправност на длъжницата - ответница в настоящото
производство, са трансформирали дължимата им се престация в натура в парична
такава. Както липсват и категорични писмени доказателства, че същите са
направили правно релевантни волеизявления за трансформация на вземанията им от
натурални в парични, които волеизявления да са достигнали до длъжницата и да са
получени от нея.
Счита, че в случая не са
изчерпани законовите възможности за саниране изпълнението на алеаторния
договор, предмет на настоящото производство и искът за разваляне на договора е
преждевременно предявен.
В случай, че съдът приеме, че
предявеният иск е допустим и пристъпи към разглеждането му по същество, оспорва
същия като неоснователен и недоказан по отношение и на двамата кредитори.
Моли съд да постанови решение, с
което да остави без разглеждане иска по чл.87 ал.3 като недопустим, респективно - да го отхвърли като
неоснователен и недоказан.
Заявява, че няма да сочи
доказателства и ще се ползва от представените по делото.
В първото по делото съдебно
заседание, особеният представител на ответницата заяви, че не поддържа
възражението си за недопустимост на предявените искове и че същите са
допустими.
Предявените искове се поддържат изцяло
в проведеното по делото съдебно заседание от ищците и техния пълномощник. Молят
съда да уважи исковете като доказани и основателни. Излагат съображения по
същество. Изрично заявяват, че не желаят разноски по делото.
Особеният представител на ответницата
оспорва исковете и моли съда да ги отхвърли като недоказани и неоснователни,
евентуално да уважи иска само по отношение на ищцата Й.К.. Подробни доводи
излага в представените писмени бележки.
Съдът
като взе предвид твърденията на ищците и възраженията на особения представител
на ответницата и като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
От представените и приети по делото и неоспорени писмени
доказателства се установява, че ищцата Й.В.К. е баба на ответницата П.Н.К., а ищецът Н.П.К. - е нейн баща.
На 16.06.2014г., с Договорът
за издръжка и
гледане, обективиран в Нотариален акт №73, том II, рег.№3749, дело №228/2014г. по описа на Нотариус
Х. П. , вписан в регистъра на Нотариалната камара под №070, с район на действие PC-Пазарджик,
вх.рег.№5440/16.06.2014г., дв.вх.рег.№5435, акт
№126, том 20, дело №2379 по описа на Агенция по вписванията, Служба по
вписванията Пазарджик, двамата ищци Й.В.К. и Н.П.К. прехвърлили на ответницата П.Н.К. следния свой собствен недвижим имот, от който ищцата Й.В.К. притежавала 4/6
/четири шести/ идеални части, а ищецът Н.П.К. притежавал 2/6 /две шести/ идеални части, находящ се в с.Д. , общ.Пазарджик, обл.Пазарджик, а
именно:
УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ І-40 /парцел първи за имот четиридесети/, с площ от 893
кв.м. (осемстотин деветдесет и три квадратни метра), находящ се в квартал 12
/дванадесети/ по плана на с.Д. , ЕКАТТЕ 23457, общ.Пазарджик, обл.Пазарджик,
ВЕДНО с построената в имота МАСИВНА ЕДНОЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена
площ от 71 кв.м. (седемдесет и един квадратни метра), ведно с всички други
подобрения и приращения в имота, при съседи на имота: североизток-улица,
югоизток-УПИ II-39, югозапад-УПИ XII-40, северозапад-улица, срещу задължението
на приемателя
/ответницата П.Н.К./ да поеме гледането и издръжката на прехвърлителите Й.В.К. и Н.П.К. – първата нейна баба, а вторият –
неин баща, лично или чрез
трето лице като им
осигури спокоен и нормален живот, такъв какъвто са
водили досега, докато са
живи, като прехвърлителите
Й.В.К. и Н.П.К. са си запазили вещното право на ползване върху приземния етаж
от прехвърляната жилищна сграда и дворното място пожизнено и безвъзмездно,
заедно и поотделно.
Видно
от приетите писмени доказателства е, че ищцата Й.В.К. понастоящем е на 66
години, пенсионер, с влошено здравословно състояние. Получава пенсия в размер
на 276,88 лева месечно.
Ищецът Н.П.К. е на 49 години,
работи по трудов договор и получава месечно трудово възнаграждение в размер на
1030 лева.
От показанията на разпитаните по
делото свидетели се установява, че от 2012г. до 2016г. ищците и ответницата са
живели заедно в описания по-горе недвижим имот в с.Д. , като отношенията
помежду им били много добри.
Ответницата П.К. е
собственик на имота от 2014г. По това време тя била студентка в гр.Пловдив като средствата за нейната издръжка били поети изцяло от нейния баща и баба й по бащина
линия, т.е от двамата ищци по делото. За да й бъдат осигурени необходимите
средства за обучението и съпътстващите го разходи, се наложило баба й - ищцата да работи допълнително в кафе-аперитив в с.Д. . Ответницата П.К.
не завършила следването си. През
2016г. решила, че повече няма да учи и заминала за
Великобритания, където живеела нейната майка. От този момент нататък ответницата променила изцяло отношението си към ищците. Спряла да им се обажда, не си идвала в България или дори и да си дойдела,
не ходела на село при тях. Държала се неуважително с тях. Свидетелите разказват
за случаи, в които ищците са молели ответницата да им помогне като им изпрати
пари, необходими им за лекарства и за дърва за огрев. Тя обаче им отказвала,
въпреки че била финансово добре. Затова ищците се принудили да потърсят пари на
заем. Взели заеми от свидетелите на няколко пъти. Ищцата се разболяла от пневмония,
наложило се дълго лечение, за което били нужни много средства. И тогава
ответницата отново не се отзовала на молбата на ищците за парична помощ. Имало
случаи, в които ищецът също боледувал, особено през зимния период и когато това
съвпаднело с влошаване на здравословното състояние на ищцата, нямало кои да им
запали печката и да им закупи храна и лекарства. Тогава на помощ идвали
съседите, тъй като знаели, че няма кои друг да ги обслужи. И сега ищецът пиел
поддържащи лекарства. Свидетелите са категорични, че ответницата не е полагала
никакви грижи за ищците и че не се интересува от тях.
В исковата си молба ищците
признават, че откакто е заминала и се е установила да живее във Великобритания,
ответницата на два пъти им е изпратила по 100 паунда. Твърдят, че тези средства,
за период от три години и половина, не стигали за нищо.
От приложените медицински
документи е видно, че ищцата Й.В.К., освен прекараното тежко заболяване от
пневмония, страда и от хронични заболявания – дискова херния, хипертония и
стенокардия, които също изискват постоянно лечение и грижи.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:
Предявени
са искове с правно основание чл.87 ал.3 от ЗЗД – за разваляне на договор за
издръжка и гледане, поради неизпълнение
на задълженията на една от страните – ответницата, изразяващи се в това да
полага грижи и да дава издръжка на ищците.
Ответницата П.Н.К. е следвало в
изпълнение на договора да поеме и да осъществява ежедневни грижи, както и да
дава издръжка на ищците и прехвърлители по договора, според обема и характера
на техните нужди, лично или чрез трето лице.
В конкретния случай от събраните по делото доказателства, по безспорен начин се установи, че е
налице неизпълнение на задълженията за издръжка и гледане от страна на ответницата. Тя въобще не е полагала грижи и не е давала необходимата
издръжка на ищците през годините и най-вече след
пораждането на необходимостта от същите от 2016г. насам. Това наложило ищците
сами да се справят, както и да търсят помощта на други хора – близки и съседи.
В настоящия казус, съдът счита, че
ищците са се нуждаели и към момента имат нужда от грижи и внимание, каквито не са получавали и не получават от ответницата. Ищците не са получили никакво гледане от нейна
страна, а още по-малко такова според обема и нуждите, които те са имали. Задължението за даване на издръжка, според
нуждите на кредитора, също следва да се изпълнява непрекъснато,
но това не е правено от ответницата. Установи се по
делото, че всички разходи за храна, лекарства, ток, вода, дърва за огрев и
други консумативи ищците са поемали сами /често с взети назаем пари/.
Ако ответницата не е имала
възможност лично да се грижи за ищците, то пред нея е стояла възможността да
прави това чрез трето лице, според договореното в договора. Ответницата, обаче,
не е положила никакви усилия да потърси и ангажира друго лице, респ. лица –
болногледачка, домашна помощница и други, чрез които да изпълнява договорните
си задължения и които да готвят, чистят, пазаруват, палят печката и правят
всичко друго необходимо за нормалното ежедневно съществуване на ищците.
Ответницата не се е възползвала и
от правото си да поиска от съда да трансформира задължението й за гледане в
парично месечно задължение, след като е знаела, че сама и чрез други лица не може
да гледа ищците, особено с оглед отсъствието й от страната. В конкретния
случай, ищците не са получавали и необходимата им ежедневна и месечна издръжка.
Ищците са покривали месечните си нужди с получаваните от тях средства,
съответно от пенсия и заплата, както и с финансовата подкрепа под формата на
заем на други близки лица, т.е. налице е неизпълнение и на другото задължение на
ответницата - това за издръжка в пълния му обем.
От
всичко гореизложено се налага извода, че е доказано основанието на иска по чл.87 ал.3 от ЗЗД. Налице е неизпълнение на поетите задължения
за издръжка и
гледане, като причините за
неизпълнението са такива, за които длъжникът-ответницата отговаря - липсват обстоятелства, сочещи на невиновно неизпълнение.
Тъй като неизпълненият договор има за предмет прехвърляне собствеността на
недвижим имот, то неговото разваляне следва да стане по съдебен ред, като се
уважат предявените
от ищците конститутивни
искове по чл.87 ал.3
от ЗЗД.
Процесният алеаторен договор е валидно сключен между страните по делото и
съответно е породил своето правно действие между тях. В хода на производството
по делото не се установи наличието на предпоставки, водещи до неговата
недействителност /нищожност/. Затова неоснователни са възраженията на особения
представител на ответницата в този смисъл, изложени в депозираните писмени
бележки.
Неоснователно е и възражението на
особения представител на ответницата за изтекла петгодишна давност за
предявяване на исковете. Договорът за прехвърляне право на
собственост срещу задължение за гледане и издръжка продължава до смъртта на
кредиторите. Престацията, която се дължи продължава неопределен по време
период, чийто край е неизвестен на страните. Затова, ако изпълнението не е
започнало веднага със сключване на договора, а след изтичане на пет години или
изобщо не е започнало, вземането за дължимите гледане и издръжка не е погасено
за последните пет години преди предявяване на иска. Това е така, защото то е
ставало изискуемо ден по ден и всяко последващо неизпълнение е нов
правопораждащ юридически факт за правото по чл.87
ал.3 от ЗЗД.
В хода по същество на делото,
ищците, чрез пълномощника си, изрично заявиха, че не претендират разноски по
делото, поради което и въпреки изхода на делото, такива не им се присъждат.
По изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
Р Е
Ш И:
По исковете на Й.В.К., с ЕГН **********,*** и Н.П.К.,
с ЕГН **********,***, съдебен адрес:***, адвокатска кантора С.Д.,***- партер
против П.Н.К., с ЕГН **********,***, с правно основание чл.87 ал.3 от ЗЗД - за разваляне на договор за издръжка и гледане:
РАЗВАЛЯ ДОГОВОРА за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане, обективиран в Нотариален акт №73, том II, рег.№3749, дело
№228/2014г. по описа на Нотариус Х. П. , вписан в регистъра на Нотариалната
камара под №070, с район на действие Районен съд-гр.Пазарджик, вх.рег.№5440/16.06.2014г.,
дв.вх.рег.№5435, акт №126, том 20, дело №2379 по описа на Агенция по
вписванията, Служба по вписванията Пазарджик, по силата на който ищците Й.В.К.,
с ЕГН ********** и Н.П.К., с ЕГН ********** са прехвърлили на ответницата П.Н.К.,
с ЕГН ********** следния свой собствен недвижим имот, от който ищцата Й.В.К.
притежавала 4/6 /четири шести/
идеални части, а ищецът Н.П.К. притежавал 2/6
/две шести/ идеални части, находящ се в с.Д. ,
общ.Пазарджик, обл.Пазарджик, а именно:
УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ І-40 /парцел първи за имот четиридесети/, с площ от 893
кв.м. (осемстотин деветдесет и три квадратни метра), находящ се в квартал 12
/дванадесети/ по плана на с.Д. , ЕКАТТЕ 23457, общ.Пазарджик, обл.Пазарджик,
ВЕДНО с построената в имота МАСИВНА ЕДНОЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена
площ от 71 кв.м. (седемдесет и един квадратни метра) /съгласно титула за собственост,
а съгл. удостоверение изх.№151/14.06.2019г., издадено от Община Пазарджик,
Дирекция „Архитектура и ТУ" - двуетажна масивна жилищна сграда със
застроена площ от 62 кв.м. /шестдесет и два квадратни метра//, ведно с всички други подобрения и
приращения в имота, при съседи на имота: североизток-улица, югоизток-УПИ II-39,
югозапад-УПИ XII-40, северозапад-улица, срещу задължението на приемателя /ответницата П.Н.К./ да поеме гледането и издръжката на прехвърлителите Й.В.К. и Н.П.К. – първата нейна баба, а вторият –
неин баща, лично или чрез
трето лице като им
осигури спокоен и нормален живот, такъв какъвто са
водили досега, докато са
живи, като прехвърлителите
Й.В.К. и Н.П.К. са си запазили вещното право на ползване върху приземния етаж
от прехвърляната жилищна сграда и дворното място пожизнено и безвъзмездно,
заедно и поотделно, поради пълно
неизпълнение от страна на ответницата на поетото от нея договорно задължение.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Пазарджишкия Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: