Определение по дело №1771/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 260169
Дата: 21 септември 2020 г.
Съдия: Екатерина Владимирова Мандалиева
Дело: 20205300501771
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 12 август 2020 г.

Съдържание на акта

 

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   №260169

 

 

           Гр.Пловдив 21.09.2020г.

 

           

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, VІІІ – ми граждански състав, в  закрито заседание на двадесет и първи септември,  през  две хиляди и  двадесета  година в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА

                                                               ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА

                                                                                             НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА

 

 

Като разгледа докладвано от председателя  ч.гр.д.№1771 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

           

                       

Производството е образувано въз основа на частна жалба с вх.№22982/12.08.2020г. депозирана от М.Д.Д. с ЕГН-********** ***, чрез процесуалния и представител адв. Д.Б., със съдебен адрес:*** против Определение №6751/01.07.2020г.  постановено по гр.д.№18 393/2019г. по описа на ПРС,  пети гр.с., с което се прекратява производството по делото, поради отказ от иска. Жалбоподателят твърди, че сключеното между него и ответника споразумение, дало основание на ищцата да направи отказ от  иска -   е  унищожаемо, тъй като е сключено при крайна нужда и  явно неизгодни за  нея условия. В тази връзка се иска от въззивния съд да отмени първоинстанционния акт и да спре производството по настоящата частна жалба да окончателното приключване на правния спор относно унищожаемостта на споразумението сключено между страните в първоинстанционното производство.

            Ответникът  по жалбата „Изи Асет Мениджмънт“ АД ЕИК *********,  чрез процесуалния представител юрисконсулт М.К. оспорва жалбата като неоснователна, моли същата да се остави без уважение по съображения изложени  в  отговора.

            ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по  делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

            Жалбата е депозирана в срок, от страна имаща правен интерес да обжалва, против акт подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява процесуално допустима.

            Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна по следните съображения:

            Предмет на  съдебен контрол е  акт на първоинстанционният съд, с  който е прекратено производството по делото на основание чл.233 ГПК, предвид  депозирана молбата за отказ от предявения иск, подадена от легитимирано лице,  с   изрично  изразено волеизявление за отказ.

            Доводите на  жалбоподателката за отмяна на постановеният съдебен акт, се основават на твърдения касаещи сключено между страните извънсъдебно споразумение, дало  основание на ищцата да направи отказ от иска, което  споразумение жалбоподателката – ищца в  първоинстанционото производство твърди  да  е унищожаемо, тъй  като е сключено при крайна нужда и  явно неизгодни за нея условия.

            Настоящият съдебен състав намира така постановеното определение за правилно. Приложена е точно разпоредбата на чл.233 ГПК. Съдът е взел предвид направеното искане от страна на  ищцата и с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, правилно е приел, че е десезиран  от  разглеждане на делото. Отказа от  иска е  направен с валидно волеизявление на  страната в съдебния процес, която е  носител на правото на иск, с което десезира съда. Това процесуално действие зависи изцяло от волята на ищеца и съдът проверява единствено дали волеизявлението изхожда от  легитимирана страна, и дали е направено  в рамките на висящ процес. Отказът от  иск непоколебимо се възприема като изявление на ищеца, отправено до съда, че не поддържа занапред иска си, тъй като е неоснователен. Чрез  това едностранно процесуално действие, ищецът се отказва  окончателно  от търсената  с иска защита и  се пресича възможността му да предяви отново същият иск срещу същият ответник. Какви са били мотивите и  основания на ищеца  за отказ от иска, законът не  се интересува, поради което наведените от ищеца доводи в тази насока се явяват ирелевантни  по отношение на спора  и изразената от ищеца воля за прекратяване  на  производството по делото.

            В случаят първоинстанционният съд правилно е приел, че са налице  всички  предпоставки на чл.233 ГПК – отказът е  направен от легитимна страна, по висящ процес, поради което настоящият състав приема,  че  отказът  е породил целените от него правни последици – десезиране на съда и прекратяване на производството по делото. Що  се касае до това, дали отказа от  иска е оттегляем след като съдът се  е произнесъл по същия, то съдебната практика е категорична  относно недопустимостта му.

            Мотивиран от горното жалбата се явява неоснователна, както и инкорпорираното в нея искане за спиране на производството по настоящата частна жалба.

Предвид горните съображения съдът

 

                                        

                                     О  П  Р Е Д Е Л И:

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ   частна жалба с вх.№22982/12.08.2020г. депозирана от М.Д.Д. с ЕГН-********** ***, чрез процесуалния и представител адв. Д.Б., със съдебен адрес:*** против Определение №6751/01.07.2020г.  постановено по гр.д.№18 393/2019г. по описа на ПРС,  пети гр.с., с което се прекратява производството по делото, поради отказ от иска, както и  инкорпорираното в жалбата искане за спиране на производството по настоящата частна жалба.

 

 

           Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                          

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                               

 

                                                  

                                                        ЧЛЕНОВЕ :