Р Е Ш Е Н И Е
№ 261910 08.07.2021 г. Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН
СЪД, I-ви гр. състав в открито съдебно заседание на двадесет и осми юни две хиляди и двадесет и първа а година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА
ТРАЙКОВА
при участието на секретаря Невена Назарева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 12231 по описа на ПРС
за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по
чл. 200 от КТ.
Ищцата М.Д.Д., ЕГН **********, в качеството й на наследник на Д.Р.Д., ЕГН **********,
е предявила срещу ответника „******“
ЕООД, ЕИК ******* иск за осъждане на
ответника да заплати на ищцата сумата от 150 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпена от ищцата, вследствие на смъртта на наследодателя й,
настъпила на 21.04.202г., вследствие на трудова злополука, претърпяна на
21.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на злополуката
– 21.04.2020 г., до окончателното плащане на дължимата сума.
Излага се, че
трудовата злополука е претърпяна на
21.04.2020 г. , при движение на товарния
автомобил, управляван от бащата на ищцата по магистрала *****, в резултат на която
е била причинена смъртта на последния.
Твърди се, че
наследодателят на ищцата е бил в трудовоправни отношения с ответника на
длъжност „******”, като по време на задгранична командировка на 21.04.2020г. на
път А40, в близост со ******, малко след 14,30 часа, МПС влекач с ДК№ РВ ******
и полуремарке, управлявани от пострадалия, напускат пътното платно, преобръщат
се в намиращата се в близост до пътното платно тревна площ, МПС се деформира и
запалва с още живия вътре водач, който почива.
С разпореждане от 18.08.2020г. на ТП на НОИ П.
злополуката била приета за трудова.
Смъртта на бащата причинила огромни негативни и
необратими промени в психиката на ищцата, която преживяла дълбоки по своя
характер болки и страдания, съпътствани
с чувство на тъга и скръб, като ищцата развила клинична депресия. Претендира
разноски.
В срок е постъпил писмен отговор от ответника, с който
искът се оспорва. Признава се това, че ищцата е дъщеря на починалия водач на
товарен автомобил, че между бащата на ищцата и ответника е съществувало ТПО, че
починалия е бил командирован от работодателя за процесния период в чужбина и че
за инцидента е издадена разпореждане на ТП на НОИ П. за приемане на злополуката
като трудова.
Релевирано е възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от починалия работник, изразяващо се в нарушаване на изискванията за
правилно и безопасно управление на товарните автомобили, като поради невнимание
е допуснал товарния автомобил да пресече цялото пътно платно, да излезе от пътя
и да се обърне в тревните площи. Претендира разноски.
Третото лице помагач на ответника ЗАД „Алианц България“
оспорва иска като неоснователен. Излага възражение възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от наследника на ищеца, изразяващо се в нарушаване на
изискванията за правилно и безопасно управление на товарните автомобили, като
поради невнимание е допуснал товарния автомобил да пресече цялото пътно платно,
да излезе от пътя и да се обърне в тревните площи.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, намери следното:
От
събраните по делото доказателства – трудов договор, длъжностна характеристика,
удостоверение за наследници, удостоверение за смърт, протокол № *******. за
резултатите от извършеното разследване на злополука от 21.04.2020 г.,
разпореждане № ****** г. на ТП на НОИ - *****
с което злополуката се признава за трудова, се установява, че Д.Р.Д., ЕГН **********
е починал на 21.04.2020 г. в 14:50 часа в Германия, като е оставил трима
наследници - съпруга и две дъщери, една от които е ищцата.
Починалият е бил в трудово
правоотношение с ответника, като е заемал длъжността „******”, като между
страните не се спори, и от събраните писмени доказателства се установява, че
към момента на настъпване на злополуката същият е изпълнявал служебните си
задължения, като е извършвал превоз на стоки до Европа. На 21.04.2020 г. през време и по повод на
извършваната работа, при управление на товарен автомобил с полуремарке и
влекач, е претърпял ПТП, вследствие на което е възникнало внезапно увреждане на
здравето му и е починал. Злополуката е настъпила по време на пътуването близо
до ********, където поради неясни причини около 14,50 часа при движение по
магистралата А40, при височината Вахтендонк камионът е излязъл от пътното платно и се е преобърнал в зелената площ до платното, влекачът
се е възпламенил и е изгорял напълно, като водачът е починал на място.
С разпореждане № ******* г. на ТП на НОИ****** злополуката е приета за
трудова на осн. чл. 55, ал. 1 от КСО, като разпореждането не е обжалвано от
работодателя и е влязло в сила. В протокола за резултатите от извършеното
разследване на злополуката е констатирано, че шофьорът е починал в резултат на
настъпило ПТП по време на управление на товарен камион с влекач около 14,50
часа на магистрала в Германия. По неясни причини камионът е излезнал от
платното за движение, и се е обърнал в
зелените площи до пътя, след което се е
запалил и водача му загинал.
Технически неизправности на МПС не
са били известни, преки свидетели на инцидента не е имало.
За установяване
твърденията на ищцата за наличие на близки отношения с наследодателя й и за
установяване на понесените болки и страдания, са разпитани свидетелите Д.Г. и М.
И..
От показанията на
свидетелите се установява, че между ищцата и нейния покоен баща е имало
изградена силна връзка, била момичето на тате, който се грижил за нея,
подкрепял я финансово, понеже била студентка и не работила. След смъртта му
настъпила коренна промяна в поведението й,
спряла да се усмихва, не излизала от вкъщи, не искала да се вижда с
хора, плачела често и изпаднала в депресия. допълнително била травмирана от
това, че трябвало да даде ДНК за разпознаването на баща й.
По делото е
представена документация от немските следствени власти, видно от която
идентичносттта на починалия е установена
по-късно след ДНК, тъй като кабината в която се
возел починлия шофьор е изгоряла напълно, като по тази причина не е била извършена и аутопсия на тялото, която
евентуално би се оказала безпредметна с оглед на състоянието на находката.
Предполагаемият механизъм на ПТП е, че камионът е излезнал от пътното платно и
се е преобърнал в зелената площ до пътя.
Изготвени са две
САТЕ – основна на в. л. С.М. и допълнителна изготвена от същото вещо лице. От
основното се изяснява, че съгласно протокол от полицейското управление
Дюселдорф няма данни за техническа грешка /дефект/, като вещото лице на база
данните по делото не може да отговори на въпроса защо композицията се е
отклонила и е напуснала пътното платно. Според експерта теоретично има
вероятност това да се дължи и на загуба на контрол от водача.
Според доп.
заключение на вещото лице липсват данни за рязко спирани,като композицията
се е движела със скорост от около 84
км/ч, след което скоростта е започнала да намалява плавно до около 75 км/ч ,
като след лек завой на ляво камионът
напуснал платното за движение.
При така
събраните доказателства съдът намира, че по делото е безспорно по установено,
че на 21.04.2020 г. около 14.50 часа местно време на магистрала **** Германия е
настъпило пътно-транспортно произшествие, в резултат на което е причинена
смъртта на Д.Р.Д., който е бил в трудовоправна връзка с ответника, като
злополуката е настъпила по време на изпълнение на служебните му задължения.
Установяват се и
претърпените от ищцата неимуществени вреди, ето защо съдът намира иска по чл.
200 от КТ за доказан изцяло по основание.
Относно размера
на обезщетението, съдът го определя, на осн. чл. 52 от ЗЗД предвид възрастта на
пострадалия и близките отношения с ищцата, в размер на 120 000 лева, като
изцяло съответстващо на критериите по чл. 52 от ЗЗД и на претърпените от ищцата
болки и страдания.
По възражението
за съпричиняване, съдът намира същото за недоказано, по следните съображения:
В доказ. тежест на ответника
е да установи, че от страна на
наследодателя на ищцата е имало съпричиняване, довело до настъпване на
трудовата злополука, в частност с какви конкретни свои действия и бездействия
същият е допуснал груба небрежност и е допринесъл за нейното настъпване.
Съгл.
разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, водачите на МПС са длъжни да контролират
непрекъснато ППС, които управляват, а съгл. ал. 2 - при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението.
В случая
ответникът е бил водач на влекач с ремарке, като от събраните по делото
доказателства не се установи каква е причината автомобилът да е напуснал
платното за движение, няма данни за превишаване на максимално допустимата
скорост преди ПТП, нито водачът да е навлязъл в платното за насрещно движение.
Не са известни факторите, довели до възникване на ПТП, от приложената преписка
и приетите заключения на две САТЕ не можа да се установи причината, поради
която влекачът е напуснал пътното платно и се е преобърнал.
Ето защо,
доколкото не се установява при условията на пълно и главно доказване нито
допринасяне от страна на пострадалия за вредоносния резултат, нито такова да е
извършено под формата на груба небрежност или умисъл, твърденията на ответника за наличие на
съпричиняване от страна на ищеца се явяват неоснователни.
Ето защо съдът
намира, че обезщетението, полагащо се на ищцата, не следва да се намалява
поради съпричиняване, тъй като същото е недоказано.
На осн. чл. 84,
ал. 4 ЗЗД, вр. с чл. 212 от КТ на ищцата се дължи законната лихва върху
обезщетението от деня на увреждането – 21.04.2020 г. до окончателното плащане
на обезщетението. Същата е претендирана, поради което следва да бъде присъдена.
С оглед изхода на
спора всяка от страните има право на разноски по съразмерност. Ищцата
претендира, но не доказва плащането на разноски в размер на 5030 лева за адв.
възнаграждение, ето защо такива не й се присъждат.
С оглед изхода на
спора ответникът има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
Същият претендира разноски съгл. представен списък, както следва – 150 лева за
вещо лице, 30 лева за свидетел и 5436 лева заплатено адвокатско възнаграждение,
като по съразмерност ще му се присъдят 1123,20 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по
сметка на ПРС дължимата държавна такса върху уважените искове, като същата на
основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК възлиза на 4800 лева. В негова
тежест следва да се възложат и направените от бюджета на съда разноски за
съдебна автотехническа експертиза в размер на 150 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „******“ ЕООД, ЕИК ****** да заплати на М.Д.Д.,
ЕГН **********сумата от 120 000 лева (сто
и двадесет хиляди лева), представляваща обезщетение на осн. чл. 200, ал.
1 вр. с ал. 4 от Кодекса на труда за неимуществени
вреди, претърпени вследствие на смъртта на баща й Д.Р.Д., ЕГН **********,
настъпила на 21.04.2010г. вследствие на трудова злополука, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на злополуката – 21.04.2020 г. до окончателното плащане на дължимите
суми, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
над раземра на сумата от 120 000 лева до пълния предявен размер от 150 000
лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА М.Д.Д., ЕГН **********
да заплати на „********“ ЕООД, ЕИК ***** разноски от 1123,20 лева.
ОСЪЖДА „****** ЕООД, ЕИК *******да заплати
в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския
районен съд сумата от 4800 лева държавна такса върху уважения иск,
както и сумата от 150 лева разноски за съдебна автотехническа
експертиза от бюджета на съда.
Решението е постановено с
участието на третото лице помагач на ответника ЗАД „Алианц България“.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Районен съдия: /п/ Анета
Трайкова
Вярно с оригинала.
Секретар: Н.Н.