РЕШЕНИЕ

гр. Радомир, 17.04.2009 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Радомирският районен съд, гражданска колегия, пети състав, в публичното заседание на седемнадесети март две хиляди и девета година, в състав:

Районен съдия:  А.И.

при секретаря  В.К., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 8, по описа за 2009 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 26, ал.1 ЗЗД.

По изложените в исковата молба от ищеца Община Радомир, и доразвити в съдебно заседание от неговия представител обстоятелства и съображения е предявен иск против ответниците Ц.Г.Ц. и Ц.Л.Ц.,***, с който моли съда да постанови решение, с което да бъде прогласена нищожността, поради противоречие със закона на сключения на 12.09.2000 г., между община Радомир, в качеството й на продавач и Ц.Г.Ц. и Ц.Л.Ц., в качеството им на купувачи от друга страна, договор за покупко- продажба на общинско помещение, находящо се в с.Долна Диканя /бивша спирка за автобуси/, със застроена площ от 62 кв. м., при граници: магистрала София- Кулата, Здравен дом, общински терен и административна сграда, като и да бъдат присъдени разноските по делото.

Ответниците, чрез своя представител оспорват изцяло така предявения иск и молят съда да го отхвърли изцяло, като неоснователен и недоказан, както и да им бъдат присъдени направените по делото разноски.

С Решение № 240/30.11.2006 г., постановено по гр. д. № 148/2006 г. по описа на РРС, искът е бил отхвърлен.

С Решение № 176/18.07.2007 г. по гр. д. № 64/2007 г. на ПОС, решението на районния съд е обезсилено, като делото е върнато със задължителни указания за ново разглеждане по предявения иск, а именно- нищожност на договора поради противоречие със закона.

Решението на окръжния съд е оставено в сила с Решение № 1393/11.12.2008 г. по гр. д. № 5912/2007 г. на ВКС на РБ.

Радомирският районен съд, преценявайки събраните, по делото, доказателства, по реда на чл. 188 ГПК /отм./, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предвид задължителните указания на въззивната инстанция, съдът е длъжен да се произнесе по иска с правно основание чл.26, ал.1, предлож.І-во ЗЗД, а именно нищожност на договора, поради противречие със закона. С допълнителна молба и в съдебно заседание представителят на ищеца е направил уточнение на иска, а именно, че се касае за противоречие на договора със закона- лиса на валидно взето решение от Общински съвет за разпореждане с общинско имущество, както и, че е продаден друг обект, за който липсва валидно взето решение. От изявлението на представителя на ищеца не е видно, да е направено изменение на иска по реда на чл.116, ал.1 ГПК /отм./. В този смисъл, съдът счита, че неоснователно се явява възражението на представителя на ответниците, по отношение на това, че не му е осигурена възможност да организира защитата си срещу такова изменение, а именно: липса на индивидуализация на имота, предмет на сделката, липса на съгласие на продавача и липса на предмет, които по своята същност представляват други основания за прогласяване нищожността на договор, визирани в чл.26, ал.2, предлож.І-во и ІІ-ро ЗЗД.

Договорът за продажба на имот- частна общинска собственост, от 12.09.2000 г. е сключен между община Радомир, в качеството й на продавач и Ц.Г.Ц. в качеството му на купувач. Предвид факта, че двамата ответници имат сключен граждански брак към момента на сключване на сделката и придобитото чрез възмездна сделка, каквато се явява договорът за покупко- продажба на недвижим имот, същият е в режим на съпружеска имуществена общност и съпрузите са конституирани  като задължителни другари в процеса. В исковата молба ищецът твърди, че като основание за сключването на договора за покупко- продажба на общинско помещение, находящо се в с.Долна Диканя /бивша спирка за автобуси/, със застроена площ от 62 кв. м., при граници: магистрала София- Кулата, Здравен дом, общински терен и административна сграда,  е посочено Решение на Общински съвет- Радомир № 91/27.06.2000 г. Видно от самия договор, в същия е посочено Решение № 103/27.06.2000 г. По делото е приложен препис от Протокол № 18, с който е взето Решение № 91/27.06.2000 г. на Общински съвет- Радомир. Същият е в непълен вид, като единствено е видно, че е взето решение да бъде продаден следният недвижим имот, фигуриращ под № 9, а именно- помещение в с.Долна Диканя, с площ от 30 кв. м. С Протокол  № 19/28.07.2000 г. е взето Решение № 103, с което е допълнено Решение № 91/27.06.2000 г., като са добавени следните две точки: ІV Наематели, които коректно са изпълнявали задълженията си  към Общината- редовно са изплащали наема, поддържали са обектите в приличен вид и други подобни, да закупят приоритетно без търг ползваните обекти, общинска собственост, по цени, определени от лицензиран оценител и V Общинският съвет дава право на Кмета на Общината да води преговори с потенциални купувачи и сключва договори за продажба на общинска собственост, на основание чл.3, ал.1, т.1 от Наредбата за реда за провеждане на търгове, конкурси и преговори за сключване на правни сделки с общинско имущество.   

Съгласно разпоредбата на чл.127, ал.1 ГПК /отм./, всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. Цитираната разпоредба възпроизвежда принципа на диспозитивното  начало в процеса, залегнало в отменения ГПК, в смисъл, че лицето, търсещо защита само определя нейните параметри и съдът е длъжен да се произнесе единствено в рамките на същите, а всички твърдения на ищцовата страна, залегнали в исковата молба и доразвити в процеса, следва да бъдат подкрепени със съответните доказателства, ангажирани от същата. Съдът счита, че приложените по делото такива, а именно- цитираните по- горе протоколни решения, не навеждат на извода, че се касае за сделка, сключена в нарушение на разпоредбата на чл.35, ал.1 ЗОС. Цитираният текст гласи: „Продажба на имоти и вещи - частна общинска собственост, се извършва след решение на общинския съвет от кмета на общината чрез публичен търг или публично оповестен конкурс.” Следва да се приеме обаче, че същият не е императивен, тъй като разпоредбата на ал.4 дава възможност продажбата да се извърши без търг или конкурс по ред, определен в наредбата по чл.8, ал.2 ЗОС, който текст от своя страна гласи: „Редът за придобиване на право на собственост и на ограничени вещни права, за предоставяне за управление, под наем и за разпореждане с имоти и вещи- общинска собственост и правомощията на кмета на общината, на кметовете на райони, на кметовете на кметства и на кметските наместници се определят с наредба на общинския съвет при спазване на разпоредбите на този закон и на специалните закони в тази област.”

Предвид изложеното, съдът счита, че искът се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен изцяло, като на основание чл.64, ал.2 ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответниците направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение на един адвокат, а именно- 300 лв.

По изложените съображения, районният съд,

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска на Община Радомир, против Ц.Г.Ц. и Ц.Л.Ц.,***, с който моли съда да постанови решение, с което да бъде прогласена нищожността на сключения на 12.09.2000 г., между община Радомир, в качеството й на продавач и Ц.Г.Ц. и Ц.Л.Ц., в качеството им на купувачи от друга страна, договор за покупко- продажба на общинско помещение, находящо се в с.Долна Диканя /бивша спирка за автобуси/, със застроена площ от 62 кв. м., при граници: магистрала София- Кулата, Здравен дом, общински терен и административна сграда

ОСЪЖДА община Радомир да заплати на Ц.Г.Ц. и Ц.Л.Ц.,***, сумата от 300 /триста/ лв.- направени разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, пред Пернишкия окръжен съд, в четиринадесетдневен срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено с мотивите.

                                  

 

 

                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: