Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 27.12.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, III-ти граждански състав, в
публичното заседание на 29.11.2018 година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА НИКОЛОВА
при
секретаря Даниела Маринова, като разгледа докладваното от съдията НИКОЛОВА гр.дело №2874 по
описа за 2018г. и на основание данните по делото и
закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано въз основа на
депозирана искова молба от “ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителния директор Й.В.,
чрез юрк. В.В., против Б.Ш.М., ЕГН **********,постоянен адрес: ***, в която се
твърди следното: ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за
изпълнение на основание чл.410 от ГПК срещу ответника, като по образуваното ч.гр. дело №588/2018г. по описа
на РС - Плевен е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника. Поради
невъзможност за връчване на книжата, на
ищеца е указано да предяви иск за установяване съществуване на вземането си, което е сторено от страна на
заявителя – сега ищец.
Предявен е иск за установяване
съществуване на вземане на ищеца спрямо ответника за консумирана и незаплатена
топлинна енергия/ТЕ/ за негов топлоснабден имот - апартамент, с абонатен номер
12585.
Вземането се обосновава със следното:
като собственик/ползвател/ на топлоснабден имот, находящ се в гр. Плевен,
ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на
чл.153.(1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ -
Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Затова за него важат разпоредбите
на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.
Съгласно чл. 150. (1) (Изм. - ДВ, бр.54 от 2012год., в сила от 17.07.2012 г.)
от ЗЕ - Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Съгласно ал.2
от ЗЕ същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен
и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично
писмено приемане от клиентите. Общите условия от 2007 г. са публикувани във
вестник „Нощен труд” от дата 13- 14.12.2007г. и във вестник „Посоки”
бр.239/13.12.2007г. С тях се регламентират търговските взаимоотношения между
клиентите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете
страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната
енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. В раздел VII от
ОУ от 2007 г. – „Заплащане на ТЕ” е определен реда и срока, по който купувачите
на ТЕ /в т.ч. и ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В
този смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в
размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на
текущия месец, следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на последния
ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума. като на основание
чл.31 ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума.
Ответникът е използвал доставяната от
дружеството топлинна енергия и не е погасил задължението си.
Сградата
- етажна собственост на ответника, в която се намира абонатната станция, от
която се доставя ТЕ до имота на ответника е сключила договор за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма “Т.С.“ ЕООД. Сумите
за ТЕ за процесния периода за процесния имот са начислявани от “Топлофикация -
Плевен” ЕАД по изготвяни отчети от фирмата, извършваща дяловото разпределение
на топлинна енергия в сградата фирма “ Т.С.“ ЕООД на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.61 ал.1 от
Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за Топлоснабдяването.
Съдът е сезиран с искане да постанови решение,
с което да признае за установено по отношение ответника, че дължи на
„Топлофикация - Плевен” ЕАД сума за консумирана топлинна енергия, както следва:
399,84лв. - главница за периода
01.10.2016г. - 30.11.2017г.
и лихва в размер на 29,95лв. за
периода от 02.12.2016 до 16.01.2018, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
по ч.гр.дело №588/2018г. по описа на ПлРС до окончателното изплащане на сумите.
Претендират се и направените съдебни
разноски и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150лв. на основание чл.78 от ГПК, както и разноски в
заповедното производство.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран
писмен отговор от назначения особен
представител на ответната страна – адв.А.Д. , която оспорва иска и навежда
доводи.
В о.с.з. ищецът не се представлява, депозирано е
уточнение на исковата молба – л.62 от делото.
Ответната страна се представлява от адв.А.Д., която заявява, че не осопрва размера на исковата
претенция, но моли съда да отхвърли
иска.
Представител на третото лице помагач
не се явява в о.с.з., но делото е попълнено с изисканите писмени доказателства.
Съдът, като взе предвид доказателствата по делото, доводите на
страните и разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
Предявеният иск е допустим, а по
същество - основателен и доказан и следва да бъде уважен.
От приложеното ч.гр.д. № 588/2018год.
по описа на ПлРС се установява, че
същото е образувано на 24.01.2018год. на основание депозирано от ищеца против ответника
заявление за издаване на заповед за изпълнение на основание чл.410 от ГПК.
Такава е издадена срещу длъжника/сега ответник/ за сумите, както следва:
399,84лв. – главница,
представляваща стойност на доставена, но незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.10.2016г. до 30.11.2017г.; 29,95лв. – лихва върху главницата за
периода от 02.12.2016г. до 16.01.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 24.01.2018г. до
окончателното изплащане на вземането, както и направени деловодни разноски:
25лв. – внесена държавна такса и 50лв. – юрисконсултско възнаграждение. В
заявлението е отразено, че вземането на
заявителя произтича от ползвана и незаплатена топлинна енергия за имот в ***за
периода от 01.10.2016г. до 30.11.2017г.
Издадената заповед за
изпълнение не е връчена на длъжника, което е
инициирало настоящото исково производство. Искът с правно основание
чл.422 от ГПК е предявен в срок и е
основателен.
По делото не се спори, че ответницата е
собственик на процесния имот, до който се подава топлоенергия от страна на
ищеца, а именно находящ се в ***, аб. № 12585. По отношение собствеността на
имота е представена от ищеца
справка от Служба по вписванията
–Плевен – л.8 и сл. от делото. От депозираната от ищеца допълнителна
уточнителна молба/л.62 от делото/ се установява ,че за процесния период от
време е начислена сума за отопление в
размер 277,74лв.; сума за ТЕ, отдадена от сградна инсталация -86,82лв.;сума за
услуга дялово разпределение – 35,28лв. Посочено е, че в имота има монтирани
отоплителни тела – уред – 2бр.; водомер – 1бр.; щранг-лира – 1бр. Т.к. претенцията
на ищеца не се оспорва по размер, то и съдът не е назначил съдебно-счетоводна
експертиза. При тези данни по делото, искът следва да бъде уважен изцяло.
Искът е основателен и доказан и следва
да бъде уважен.
При този изход на делото ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски по делото, както следва: 75лв. за
внесена държавна такса, разноски за един юрисконсулт в минимален размер от
100лв., разноски за особен представител 300лв.
– общо разноски 475лв.
Следва да се присъдят в полза на ищеца
и направените разноски в заповедното производство: 25лв. за внесена държавна
такса и минимален размер на юрисконсултско възнаграждение в размер 50лв.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК, че Б.Ш.М., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, представлявана по делото
от особен представител – адв.А.Д. от ПлАК ДЪЛЖИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
– ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** сумите,
както следва : 399,84лв. - главница за периода
01.10.2016г. - 30.11.2017г.
и лихва в размер на 29,95лв. за
периода от 02.12.2016 до 16.01.2018, ведно със законната лихва , считано от
24.01.2018год., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на основание чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №588/2018г. по
описа на ПлРС.
ОСЪЖДА
на основание чл.78 ал.1 от ГПК Б.Ш.М., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:*** направените разноски по делото в производството по чл.422 от ГПК
в общ размер 475лв., както и
разноски за заповедното производство по ч.гр.д. №588/2018год. по описа на
Плевенски районен съд – в общ размер 75лв.
Решението е постановено при участие по делото на трето
лице –помагач на ищеца - „Т.С.“ ЕООД-София.
Решението може да се обжалва с
въззивна жалба чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: