Р
Е Ш Е Н И Е №260470
гр.Русе, 11.06.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
VІ-ти граждански състав, в публично
заседание на 13-ти
май през две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА БАЛДЖИЕВА
при секретаря Галя Георгиева,
като разгледа
докладваното от съдията гр.дело №
5524 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, съобрази следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.132, ал.1,
т.2 от СК. Ищецът Н.М.И. твърди, че от съвместния си живот с ответницата М.О.С.
имали родени две деца Нурсин Н.М., с
ЕГН:**********, роден на ***г. и Мерт Н.М. с ЕГН:********** , роден на ***г. С
времето ответницата се дезинтересирала
от своето семейство и изоставила децата си, като заминала в чуж6ина. Това била
причината ищеца да заведе дело за родителските права и по образуваното гр.д.
№7894/2018г. по описа на РРС , X1V -ти граждански сьстав, с Решение №830 са му
предоставени упражняването на родителските права върху двете деца и ответницата
е осъдена да заплаща издръжка за тях.
От
тогава и до настоящия момент ищеца поел
изцяло грижите за двете деца, като ги изпълнявал стриктно и сьвестно. В
отглеждането на децата му помагали и неговите родители.
Твърди още, че от горепосоченото сьдебно решение и досега включително
майката М.О.С. не изпълнявала режима си на лични отношения с децата. Не знаел
нейното местонахождение, нито къде и какво работи тя. Тя единствено се обаждала
от време на време и говорела по телефона с децата, не ги е виждала и нямала
личен контакт с тях.
Счита, че е налице цялостно неизпълнение на родителските задължения на
ответницата. Ответницата се дезинтересирала напълно от нуждите на децата си без
основателна причина. Тя изцяло не присьствала в живота на децата си, не тьрсела
личен контакти с тях, не ги виждала и не полагала никакви грижи за тях.
Възрастта, в която се намирали и двете момчета, предполагала специфични нужди
от майчин контакт и закрила- неща които в случая напълно липсвали.
Предвид това и че може да се наложи медицинско лечение и други
обстоятелства важни за бъдещето на децата и това че местонахождението на
майката е неизвестно- тя постоянно отсьствала, правела необходимостта на бащата
да лиши майката от родителски права належаща.
Моли съда да постанови решение, с което да лиши от родителски права
ответницата М.О.С. спрямо децата Нурсин Н.М.,
с ЕГН:**********, роден на ***г. и Мерт Н.М. с ЕГН:**********, роден на ***г. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК процесуалния представител на ответницата е депозирал отговор,
оспорва исковете, като счита, че същите са неоснователни и недоказани.
Д"СП"- гр. Русе редовно уведомена, изпраща
представител в съдебно заседание. Представят социален доклад,
неоспорен от страните и приет по делото.
Представителят
на Районна прокуратура – В.Господинов предоставя на съда преценката относно
основателността на предявения иск.
След преценка на представените по делото доказателства, доводите на
страните и разпоредбите на закона, съдът приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Не е спорно, че страните по делото са родители на малолетните деца Нурсин
Н.М., с ЕГН:**********, роден на ***г. и
Мерт Н.М. с ЕГН:**********, роден на ***г. С решение №830 от 17.05.2019г. постановено по гр.д.№7894/2018г. по описа на РРС съдът е предоставил упражняването на родителските права
върху малолтните
деца на страните Нурсин Н.М., роден на ***г. и Мерт Н.М.,
роден на ***г. на бащата, определил е режим на лични отношения на майката с двете деца и е осъдил ответницата да заплаща издръжка за децата в размер на по 140.00лв. за всяко дете, считано от 26.11.2019г.
От показанията на разпитаната по делото свидетелка Леман Мехмед Рамадан, майка
на ищеца, се утановява се, че от
2018 г. страните са
разделени. Заявява,
че двете деца са останали при ищеца и понастоящем се отглеждат от него. Знае, че ответницата се намира в Германия и от
2019г. сина й получава от нея издръжка за двете деца. През лятото на 2019г.
ответницата изпратила подаръци за децата – дрехи и два таблета. Заявява, че
майката рядко се обаждала на децата.
Свидетелят Сюлейман Ахмедов М.,
дядо на ответницата, споделя, че М. много често е искала да говори с двете си
деца по телефона, но родителите на ищеца и самия ищец не разрешавали. Заради
това М. се обърнала към „Закрила на
детето“, откъдето на няколко пъти ходили
в с.Кошарна и вселдствие на това й разрешили да се чува с децата. Пояснява, че М. изплаща издръжка за двете
деца. В честите си разговори с ответницата, тя му казала, че изпратила колет на
децата, но ответникът и неговите родители не искали тя да изпраща подаръци.
Ответницата искала да вижда децата си, но в Германия имала родено едно дете на годинка и поради
пандемията не можела да се върне в България.
При
тази фактическа обстановка, съдът прави следните прави изводи:
Детето е от кръга на лицата, за които законодателят е предвидил специална
закрила и във всички производства, с които се засягат неговите права и законни
интереси съдът служебно търси осигуряването им по най-добрия начин /чл.
1, ал. 4 от Закона за закрила на детето/. Според чл.
27, т. 2, чл.
18 и чл.
3 от Конвенция за правата на детето, приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г.,
ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. /ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., в
сила от 03.07.1991 г./, се вменява на родителя/родителите или другите лица,
отговорни за детето, първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите
способности и финансови възможности условията за живот, необходими за
развитието на детето. Висшите интереси на детето са първостепенно съображение
във всички действия, отнасящи се до децата. Висшите интереси на детето са
основна грижа на родителите. В този аспект е актуално и Постановление № 1 от
12.11.1974 г. по гр. д. № 3/1974 г. на Пленума на Върховния съд на РБ, с което
са дадени разяснения, че конкретното съдържание на мерките за лични отношения
между родителя и детето е въпрос на целесъобразност и зависи от конкретния
случай. Критерий е интересът на детето, който е обективна категория.
Съдът приема, че не е налице и хипотезата на чл.
132, ал. 1, т. 2 от СК - когато родителят без основателна причина трайно не
полага грижи за детето и не му дава издръжка. Предпоставките са дадени
кумулативно. Според установената трайна практика на ВКС /решение №
406/27.12.2011 г. по гр. д. № 1125/2010 г. на ІV г. о., решение №
209/06.04.2010 г. на ВКС по г. д. № 4468/2008 г. на ІV г. о. на ВКС и др. /
трайното неполагане на грижи за детето и липсата на финансов или друг
материален принос за отглеждането му сочи противоправно поведение на родителя и
представлява цялостно неизпълнение на родителските задължения и е основание за
лишаване от родителски права при условията на чл.
132, ал. 1, т. 2 СК. В производството за лишаване от родителски права,
съдът е необходимо да изследва всички обстоятелства, касаещи поведението на родителя,
в т. ч. налице ли е основателна причина за трайно пренебрегване на родителския
дълг. Когато не е налице такава обективна основателна причина, установяването
на която е в тежест на страната, която твърди наличието й, недаването на
издръжка за осигуряване живота на детето и трайното неполагане на грижи за
отглеждането му, сочи за дезинтересиране и пренебрегване на родителските
задължения. Грижата по смисъла на цитираната норма е посочената в чл. 125 СК и представлява съвкупност от действия на родителя, насочени към
осигуряване на правилно психофизическо развитие на детето, активност в
търсенето на контакти с него за развиване на доброто им взаимно познаване и
емоционална връзка. От друга страна родителят дължи и финансови средства за
отглеждането на детето, като недаването на издръжка без основателна причина от
пълнолетния и трудоспособен родител е неизпълнение на задължението за
материалното осигуряване на детето. Няма спор, а и видно от представеното по делото
удостоверение, изходящо от ЧСИ В.Никоилов, ответницата от 21.01.2020г. до
12.05.2021г. е изплащала присъдената й издръжка и към посочената дата
-12.05.2021г. същата няма текущи задължения за издръжка и такси по
изпълнителното дело. От доказателствата по делото
се установява, че майката живее и работи в Германия, където е създала ново семейство и има
родено момченце – на 1 година. Същата е била възпрепятствана от ищеца и
неговите родители да разговаря с децата си, което изключва твърденията на
ищеца в исковата молба че същата не
търси и няма желание да общува с децата си. В
приетия по делото социален доклад на Д"СП"- гр. Русе се
съдържа преди всичко интерпретация на изложеното от бащата на двете деца, което е известно на съда. Няма конкретно или косвено изразено
становище, което да обосновава извод за съда ответницата да
следва да бъде лишена от родителски права. От изнесените данни в с.з. на 18.03.2021г. от
социалния работник към Д“СП“ –Русе става ясно, че децата не са казали нищо лошо
за майка си. Те са се похвалили, че тя им е изпратила два таблета и не са се
притеснявали от въпросите, свързани с майка им. Същите са били спокойни. Неминуемо, ако страните по делото, като родители на децата, за
в бъдеще постигнат подобряване на отношенията си, то това ще се отрази
положително и на техните деца, т. к. понастоящем може да
се каже, че те
не общуват пълноценно помежду си. Тези обаче комплицирани
отношения между страните не могат да обосноват искането на ищеца
ответницата да бъде лишена от родителски права, за което съдът изложи мотиви
по-горе в решението си. Разбира се, в бъдеще, ако ответницата има
поведение и отношение към децата, което би застрашило в сериозна степен живота
и/или здравето на децата; ако при контактите си с децата същата
извършва действия, с които ги разстройва, вреди на тяхното
развитие и възпитание, то ищеца би могъл да поиска лишаване от
родителски права или ограничаване на родителските й
права.
Въз основа на така изложените съображения, съдът намира иска за лишаване
на майката - ответник в процеса, от родителските права по отношение на децата й за неоснователен. Съдът не следва да определя режим на лични отношения,
т. к. такъв понастоящем е определен - по силата на решението, постановено по
гр. д. № 7894/2018 год. по описа на РРС
Съгласно чл.78, ал.3 ГПК, ищецът следва да заплати на ответницата 400.00
лв. разноски за адвокатско възнаграждение по делото.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235
от ГПК, Русенският районен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.М.И., ЕГН:********** против М.О.С., ЕГН: ********** иск с правно осн.чл.132 ал.1, т.2 от СК за лишаването й от родителски права по отношение на малолетните й деца Нурсин Н.М., с ЕГН:**********,
роден на ***г. и Мерт Н.М., с ЕГН:**********, роден на ***г.,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Н.М.И., ЕГН:**********
да заплати на М.О.С., ЕГН: **********,***, улЦърковна
независимост“, №2, вх.В, партер, чрез адв.П.М.
разноски по делото, в размер на 400.00 лв., на основание чл.
78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:.