Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Кърджали, 25.11.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в публично заседание
на четвърти ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНГЕЛ МОМЧИЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:
АЙГЮЛ ШЕФКИ
МАРИЯ
БОЖКОВА
при секретаря Павлина Петрова и в присъствието
на прокурор Делчева от ОП-Кърджали, като разгледа докладваното
от съдия Шефки КАНД № 138 по описа на КАС за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Е.М.Х. от ***, чрез пълномощник, срещу
Решение №246/07.08.2020 г., постановено по анд №696/2020 г.
по описа на Районен съд-Кърджали. В жалбата се твърди незаконосъобразност на
решението, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и
при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила. Жалбоподателят счита, че описаното в НП нарушение не се установява от
приложените по делото доказателства, както и че при издаването на НП,
наказващият орган не съобразил разпоредбата на чл.54 от ЗАНН. Твърди, че не е
извършил процесното нарушение по чл.103 от ЗДвП, тъй
като не видял някой да се опитва да го спре. Сочи, че булевардът, по който се
движил бил много натоварен и имало спрени коли в дясната част на платното,
което обстоятелство се установило и от свидетелските показания. Районният съд
обаче не обсъдил горните обстоятелства и формирал вътрешното си убеждение в
противоречие с принципите на процесуалния закон и по този начин допуснал
съществено процесуално нарушение. Иска от настоящата инстанция да отмени
обжалваното решение.
Ответникът
по жалбата – началник на РУ - Кърджали
при ОД на МВР-Кърджали, не взема становище по жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Кърджали намира жалбата за неоснователна, а оспореното
решение за законосъобразно. Счита, че са събрани убедителни доказателства, за
извършено от касатора нарушение на чл.103 от ЗДвП,
която правилно била отнесена към санкционната разпоредба на чл.175, ал.1, т.4
от ЗДвП. Счита също, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
поради което следва оспореното решене да се остави в сила.
Административният съд, след
като извърши проверка на обжалваното
решение във връзка със заявените
в жалбата касационни основания, констатира следното:
Касационната
жалба е допустима - постъпила е в срок, и е подадена от надлежно легитимирано
лице - страна по анд №696/2020 г. по описа на КРС, а
по същество е неоснователна.
С оспореното решение, съдът е потвърдил Наказателно постановление № 20-1947-000254 от 21.05.2020 г., издадено от
началник на РУ-Кърджали към ОД МВР-Кърджали, с което, на основание чл.175,
ал.1, т.4 от ЗДвП, на касатора е наложена глоба в
размер на 150 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца,
за извършено нарушение по чл.103 от ЗДвП.
С горното решение, касаторът е осъден да заплати
на ОД на МВР и сумата от 80 лв.,
представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
За да постанови решението си районният съд намерил за безспорно установено, че на посочените в наказателното постановление дата и място,
жалбоподателят е управлявал
мотоциклет „Ямаха“ с
рег. № ***, като при подаден ясен сигнал да спре, не се подчинил и не спрял на посоченото от контролния орган
място. На жалбоподателя бил подаден знак за спиране по реда на чл.170, ал.3 от ЗДвП, а именно чрез стоп-палка от униформения полицейски орган. От показанията
на разпитаните по делото свидетели се установило, че водачът Е.Х. е възприел
подадения му сигнал, но въпреки това не се подчинил, което наложило да бъде
преследван с патрулния автомобил. Затова правилно административнонаказващият орган приел, че жалбоподателят е осъществил състав на
нарушение по чл.103 от ЗДвП. Законосъобразно наказанието било наложено на
основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, като при индивидуализиране на санкцията
наказващият орган е спазил принципите на чл.27 от ЗАНН, и е определил
наказанията „глоба“ и „лишаване от право да управлява МПС“, към средния
предвиден размер. При извършената служебна проверка не констатирал и допуснати,
в хода на административнонаказателното производство,
нарушения на процесуалните правила или на материалния закон, които да
съставляват основание за отмяна на атакуваното постановление. Актът за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление били
съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, с необходимите
реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Даденото описание на констатираното
нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответствали на
посочената като нарушена правна норма, както и на санкционната такава. Във
връзка с твърденията на жалбоподателя, че на процесната
дата и място не е видял знак за спиране, както и че имало спрени коли в дясната
част на платното, приел, че горните твърдения се опровергават напълно от показанията
на свидетелите-очевидци Д. и М., които били категорични, че сигналът е бил
възприет от жалбоподателя. Показателно било и поведението на водача Е.Х., който
след подадения сигнал е увеличил скоростта на управлявания мотоциклет и се наложило
да бъде преследван от полицейския патрул. Районният съд намерил за неоснователно
и искането за прилагане на чл.28 от ЗАНН, защото извършеното нарушение не
представлявало маловажен случай.
Осъщественото деяние не разкривало признаци, които да го отличават по
степен на обществена опасност от типичната за обикновените случаи на
административно нарушение по чл.103 от ЗДвП. По изложените съображения, потвърдил
изцяло оспореното постановление, като
правилно и законосъобразно.
Настоящия
състав намира, че постановеното от районния съд съдебно решение е
законосъобразно. При правилно установена фактическа обстановка, въз основа на
цялостен анализ на събраните по делото доказателства, съдът е направил
законосъобразни правни изводи относно законосъобразността на обжалваното НП.
Установената от въззивнатата инстанция фактическа обстановка изцяло се споделя
от настоящия съдебен състав, тъй като е в съответствие
със събраните по делото гласни
и писмени доказателства. По съществото
на спора правилно е установено, че касаторът в настоящото производство е осъществил виновно състава на нарушението
по чл.103 от ЗДвП и правилно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност
по чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП.
При
постановяване на обжалваното решение не е било допуснато твърдяното от касатора нарушение на процесуални правила. Решението, видно
от мотивите към него, е постановено след обсъждане на всички обстоятелства по
делото, както и на наведените от жалбоподателя доводи. Не са оборени фактите в
съставения АУАН, подкрепени от показанията на свидетелите-очевидци Д. и М. Видно
от обстоятелствената част на Наказателното постановление, същото е било издадено срещу водача Х. за това, че на 13.05.2020
г., като водач на собствения си мотоциклет,
след подаден знак със стоп-палка от компетентен полицейски орган, не изпълнил
указанията му и не спрял посоченото място.
Не
се възприемат от настоящата инстанция доводите на касатора
за липса на извършено нарушение, тъй като не бил възприел подадения му сигнал
за спиране. От доказателствата по делото се установява, че сигналът за спиране
е бил подаден достатъчно ясно - със стоп-палка по образец, за да бъде възприет
от водача. Установено е също, че мястото, на което са се намирали контролните
органи е било осветено и в непосредствена близост до пътното платно, както и че
полицейските служители са били с униформено облекло. Т.е., като участник в
движението касаторът е следвало да е в състояние да
възприеме подадения му сигнал и да изпълни указанията на полицейския орган. Респ.,
обстоятелството, че водачът не е съобразил поведението си с конкретната пътна
обстановка, не прави деянието му несъставомерно.
Разпоредбата
на чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП, на която е основано НП, предвижда административно
наказание за водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и
регулиране на движението. Посоченото от наказващия орган нарушение се изразява в
това, че след подаден сигнал със стоп–палка от контролния орган, наказаният
водач не е спрял. Това поведение представлява неизпълнение на нареждане на органите
за контрол и регулиране на движението по смисъла на ЗМВР, във вр. с чл.170, ал.3 от ЗДвП, и относима
за извършеното административно нарушение е именно санкционната норма на чл.
175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП.
По
изложените съображения, настоящият състав счита, че обжалваното решение е
законосъобразно. При извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, се
установи, че процесното решение е и валидно и допустимо, поради което
и въз основа на изложеното по-горе, ще следва да се остави в сила.
Ето защо и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №246/07.08.2020 г.,
постановено по нахд №696/2020 г. по
описа на Районен съд-Кърджали.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.