Р Е Ш Е Н И Е
№ 260130/12.3.***г.
гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, осми състав,
на девети март, през две хиляди двадесет и първа година,
в публично заседание, в следния състав:
Председател: Валентина
Тонева
Секретар: Й.К.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД № 32 по
описа на ШРС за 2021год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл.203, ал.2, пр.1 от КТ, вр. чл. 45 от ЗЗД.
Гр.д. № ******г. е образувано въз основа на решение на ШОС № ***от ***.***г.,
с което е обезсилено Решение №***/******г.
по гр.д.№***/ ***г. по описа на ШРС в
частта му, с която съдът е отхвърлил предявените от
“Ч. т” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ж.к. “Б. М.”,
***, ***, ***, срещу Т.И.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД, да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата
от 2000 лева – размер на отговорност за вреди от липса, при отчетническа
дейност, и законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението
по ЧГД № ***/***г., по описа на ШРС, до окончателното плащане, като
неоснователни, осъдил е “Ч. т”
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ж.к. “Б. М.”, ***, ***,
***, да заплати на Т.И.Х., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 370 лева,
представляващи разноски в производството, като недопустимо.
В останалата му част Решение
№***/******г. по гр.д.№***/***г. по описа на ШРС, с която съдът е признал за установено, че частен удостоверителен документ – РКО
/приложен на л. 6 от ЧГД № ***/***г., по описа на ШРС и на л. 37 от делото на
ШРС, в оригинал/, е неистински и го е изключил от доказателствата по ГД №***/***г.,
по описа на ШРС, е
потвърдено .
Ищецът “Ч. т” ЕООД, ЕИК ***, обосновава исковата си претенция, като твърди, че ответникът Т.И.Х., ЕГН **********,
с адрес: ***, работел при него на длъжност „шофьор“. Дружеството
извършвало международни превози и съществувала практиката на шофьорите да се
дава парична сума, като служебен аванс преди отпътуване, за заплащане на
различни такси. Ответникът следвало да извърши тпорт и в тази връзка получил
служебен аванс в офиса на дружеството няколко дни преди отпътуването му. Твърди
се, че ответникът изобщо не се явил на работа и въпреки телефонните обаждания,
не върнал получената парична сума като служебен аванс в размер на 2000лв.
Поради горното обстоятелство, от ищеца било подадено
заявление на основание чл. 410 от ГПК до ШРС, за което е образувано ч.г.д.№ ***/***г.
по описа на ШРС и издадена Заповед за изпълнение на парично задължение. Доколкото
по заповедното производство длъжникът депозирал възражение в срок, на заявителя
били дадени указания за предявяване на иск по чл. 422 от ГПК.
Иска да бъде прието за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 2000лв. - служебен аванс за командировка, ведно със
законната лихва върху общата сума от 2000лв., считано от датата на подаване на
заявлението - ******г. Претендира
разноски в настоящото и в заповедното производство. Прилага писмени
доказателства.
В предоставения, на основание чл. 131 от ГПК срок, ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който сочи, че искът
е неоснователен. Заявява, че не е получавал служебен аванс, поради което и не
дължи връщането му.
В съдебното заседание ищецът, редовно призован чрез
процесуалния си представител, не се явява и не изпраща представител. Ответникът
не се явява лично, изпраща процесуален представител - адв. П. при ШАК.
Съдът, като взе предвид събраните
доказателства, становищата на страните, прие за установено от фактическа страна
следното:
От приложеното по делото гр.д. № ***/***г.
по описа на ШРС, се установява, че на основание чл.410 от ГПК, съдът издал
Заповед за изпълнение № *** от ***.***г., съгласно която разпоредил длъжникът –
ответник да заплати на кредитора – ищец сумата 2000.00 лв.
/две хиляди лева/ - неотчетен служебен аванс, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на заявлението – ***.***г. до изплащане на вземането,
както и сумата 40.00лв. /четиридесет лева/ държавна такса и 400.00лв.
/четиристотин лева/ адвокатско възнаграждение. В срока по чл.414, ал.2 от ГПК, своевременно е
направено възражение срещу заповедта, като ищецът е предявил иск в месечния
срок по закон.
По допустимост: Правното основание на иска е по чл.422 от ГПК, като
същият е предявен при спазване на особените процесуални изисквания на чл.415,
във връзка с чл.414 от ГПК и е процесуално допустим.
По основателност:
Предметът на установителния иск е вземането на
кредитора по смисъла на чл.410 от ГПК. Разпределението на доказателствената
тежест в процеса изисква при предявен положителен установителен иск, ищецът да
докаже възникване на спорното вземане, а ответникът да докаже фактите, които го
изключват, унищожават или го погасяват. Ответникът заявява, че не е
получавал служебен аванс, поради което и не дължи връщането му .
В съдебно заседание се поддържа отговора от процесуалния
му представител. В съдебно заседание, проведено на ***.***г., ищецът, редовно
призован, не се явява, не се явява и процесуален представител, не се правят доказателствени
искания.
Съдът, съобразявайки
приложените по делото доказателства, намира следното: Съгласно разпоредбата на чл. 203, ал.
2 КТ, в случаите
на умишлено причинена вреда, отговорността на служителя се определя от
гражданския закон. Тази разпоредба препраща към договорната отговорност по ЗЗД,
тъй като имуществената отговорност на служителя е санкционна последица от
нарушаването на задължение, съществуващо по силата и включено в съдържанието на
трудовото правоотношение. В гражданското право вината е психическо отношение на
дееца към извършеното и настъпилите последици, която се проявява в две форми -
умисъл и небрежност. Умисълът се възприема като психическо отношение на дееца
към извършеното от него и последиците, до които то води. Небрежността
представлява неполагането на дължимата грижа, която би следвало да положи
всеки, изпълняващ някакво задължение с грижата на добрия стопанин. Съгласно чл.203,
ал.2 от КТ, в случаите на
умишлено причинена вреда, отговорността на служителя се определя от гражданския
закон, т.е препраща се към договорната отговорност по ЗЗД, тъй като
имуществената отговорност на служителя е санкционна последица от нарушаването
на задължение, съществуващо по силата и включено в съдържанието на трудовото
правоотношение. Доколкото ЗЗД не съдържа дефиниция на умисъла и небрежността
като форми на вината, следва да се приеме, че те имат интелектуално и волево съдържание,
определено в НК.
Съгласно
разпределената доказателствена тежест по делото, ищовата страна следваше да се
докаже наличието на специфичните елементи от фактическия състав на чл. 203,
ал.2, предл.1 от КТ, наличие на трудово правоотношение с работника,
към момента на причиняване на вредата, деяние, противоправност на деянието,
вреда, причинна връзка между деянието и вредата и че вредите са причинени
умишлено, че е действал виновно, при условията на умисъл; да установи всички
елементи от фактическия състав на деликта / чл. 45 от ЗЗД/,
наличието на деяние, чийто автор е ответникът; че деянието е противоправно; че
е причинена имуществена вреда и е налице причинна връзка между деянието и
вредата
Според чл. 203, ал.
2, пр. 1 от КТ за вреда, която е причинена умишлено, отговорността
на работника се определя от гражданския закон. Съгласно разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД,
всеки е длъжен да поправи вредите, виновно причинени другиму. За да бъде уважен
искът, следва по безспорен начин да бъдат установени всички елементи на
фактическия състав на непозволеното увреждане – противоправно деяние;
настъпване на конкретни вреди в неговия патримониум и наличие на причинно-следствена
връзка. Съобразно трайната и
непротиворечива практика, в доказателствена тежест на работодателя е да докаже
всички елементи от правопораждащия фактически състав, включително и
релевантната форма на вина – умисъл (решение № 870/24.02.2011 г. по гр. д. №
137/2010 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; решение № 8 от 01.02.2018 г. по гр. д. №
1111/2017 г., на ВКС, ГК, ІV ГО и др.).
Страните
по казуса не спорят, че ответникът е бил в трудови правоотношения с
дружеството-ищец. Видно от приложения по делото трудов договор от ***.***г.,
ответникът е назначен на длъжност „шофьор тежкотоварен автомобил“. Същевременно
съдът намира, че по делото от ищеца не се представиха доказателства, от които
да се направи категоричен извод, че претендираната сума в общ размер от 2000лв.
- служебен аванс- за заплащане на различни такси, е била действително получена
от ответника и със факта на невръщането й ответникът е причинил умишлено вреда
на ищеца. Съдът намира, че това обстоятелство не се установява и от
представените по делото писмени доказателства-Трудов договор № ***/***.***г.;
Пълномощно; Документи за доставка от Еконт–***.***г., както и от приложеното по
делото заповедно
производство по гр.д. № ***/***г. по описа на ШРС. При това положение
настоящата инстанция приема, че ищецът не е изпълнил доказателствената си
тежест, поради което искът е недоказан и
неоснователен и като такъв, следва да бъде отхвърлен.
Доколкото
в решение на ШОС № ***от ***.***г.по в.гр.д. № ***/***г. на ШОС са
дадени указания за произнасяне от настоящата инстанция по отговорността на
страните за разноските, направени във втората инстанция, съдът, съобразявайки
изхода на делото приема, че ищецът следва да заплати на ответника сумата от 370
лв. разноски за адвокатско възнаграждение, направени пред втората инстанция по
в.гр.д. № *** /***г. на ШОС. В настоящото производство направените от ответника
разноски са в размер на 370 лв. за адвокатско възнаграждение и следва да бъдат
заплатени от ищеца на ответника .
Водим от горното и на
посочените основания, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от “Ч. т” ЕООД, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление: гр. Б., ж.к. “Б. М.”, ***, ***, ***, срещу Т.И.Х.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 203, ал.
2, пр. 1 от КТ, вр. чл. 45 от ЗЗД, за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца общо сумата от 2000лв. служебен аванс, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението до
окончателното плащане, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение № *** от ***.***г. ЧГД № ***/***г., по описа на ШРС, като НЕДОКАЗАН и НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА “Ч. т” ЕООД,
ЕИК: *** със седалище и адрес на управление: гр. Б., ж.к.. “Б. М.”, ***, ***, ***,
да заплати на Т.И.Х., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 370,00лв. (триста и седемдесет лева),
представляващи разноски в настоящото производство, и сумата от 370,00лв. (триста и седемдесет лева) - разноски за адвокатско възнаграждение, направени пред втората инстанция по в.гр.д.
№ *** /***г. на ШОС.
Решението
подлежи на обжалване, пред Окръжен съд – Шумен, в двуседмичен срок, от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: