РЕШЕНИЕ
№ 146
гр. П., 21.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Николинка Н. П.
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско
дело № 20235200500146 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно обжалване .
Районен съд П. е сезиран с искова молба подадена от З.А. Г., ЕГН **********, от гр. П.,
бул. „Х. Б." № 43, вх. В, ет. 6, ап. 52 (починала в хода на производството и производството е продължило
с нейните наследници-останалите ищци), Е. Г. М., ЕГН **********, от гр. П., ул. „С.А." № 87, вх.
А, ет. 6, ап. 17, С. Г. Г., ЕГН **********, от гр. П., бул. „Х. Б." № 43, вх. В, ет. 6, ап. 52 и В.
Г. Г., ЕГН **********, от гр. П., бул. „Х. Б." № 43, вх. В, ет.6, ап. 52, всички
представлявани от И. Н. Ц., адвокат от АК - П., ул. "Х.О." № 2, съдебен адрес за всички
ищци: П., ул. „Х.О." № 2, против А. Т. С.,ЕГН **********, от с. Д., община П., ул. „16-та“
№6, и против Община П., ЕИК **********, представлявана от кмета на общината Т.П..
С Решение № 44/ 16. 01.2023г. на районен съд П. , постановено по гр. д. № 2374/2020г. по
описа на същия съд, предявения иск е уважен частично само по отношение на
ответника А. Т. С..По отношение на Община П. иска е отхвърлен изцяло . Присъдени
са разноски.
Решението на районния съд се обжалва в уважителната му част с въззивна жалба от
ответника в първоинстанционното производство А. Т. С., подадена чрез пълномощника на
страната.Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалването
решение,поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Искането е да се
отмени решението на районния съд в обжалваната част и се постанови ново решение от
1
въззивната инстанция по съществото на спора, с което се отхвърли предявения иск. Прави
се искане за присъждане на сторените съдебно- деловодни разноски в двете инстанции.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК са постъпили писмени отговори от въззиваемите страни .
В отговорите се оспорва въззивната жалба. Прави се искане решението на районния съд ,
като правилно и законосъобразно да се остави в сила в обжалваната част .
В открито съдебно заседание страните чрез пълномощниците си поддържат становищата си.
Пазарджишкият окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на
обжалваното съдебното решение които са посочени във въззивната жалба , като взе
предвид становището на страните и събраните доказателства пред първата инстанция , при
спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК, прие за установено следното :
Въззивната жалба е процесуално допустима . Жалбата е подадена от активно
легитимирана страна ( ответник в производството пред районния съд ). Жалбата е подадена в
преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.
В текста на чл. 269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на
обжалваното съдебно решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността на
решението . По допустимостта на решението в обжалваната му част . По останалите въпроси въззивната
инстанция е ограничена от посоченото в жалбата .
Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно
решение или за неговата процесуална недопустимост.Възраженията са свързани с
правилността на решението.
І. Правно основание на предявения иск и фактически състав на правната норма .
Районен съд П. е сезиран с вещен,осъдителен собственически,негаторен иск.Правното
основание на иска е по чл. 109 от ЗС. При този вид петиторна защита в тежест на ищеца е
да докаже фактическият състав на правната норма . Основните разяснения по отношение
фактическия състав на негаторния иск по чл. 109 от ЗС са дадени в ТР № 31/ 84г.от 06. 02.
1985г. на ОСГК на ВС и т. 3 на ТР № 4/ 2015г. от 06. 11. 2017г. на ОСГК на ВКС. И двете
ТР имат задължителен характер за съдилищата по силата на чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК и ТР №
1/2009г.от 19. 02. 2010г. на ОСГТК на ВКС .
Фактическият състав на правната норма е следния:
а/ ищеца трябва да докаже ,че е собственик, съсобственик на вещта или носител на
ограничено вещно право върху вещта ;
б/ че едно трето лице ( съсобственик , собственик на съседен имот или чуждо на собствеността лице )
извършва неоснователни действия,които пречат, ограничават или смущават собственика
на вещта да упражнява правото си на собственост спокойно, в пълен обем,съобразно
правата си в имота и съобразно предназначението на вещта;
По отношение неоснователостта на действията ( неоснователното въздействие ) трябва да се
има предвид следното :
нарушението може да бъде извършено с действие , с бездействие, с поддържане на
2
създадено състояние в резултат на действията или бездействията или вредно
отражение върху вещта . Правнорелевантни са и трите форми на човешко
въздействие.;
действието във всички случаи трябва да бъде противоправно ( да се нарушават конкретни
правни норми или общото правило да не се вреди другимо ) ;
въздействието върху вещта може да бъде ,както пряко ,така и косвено ;
при този вид нарушение на собствеността ,за разлика от ревандикационния иск
владението нито се накърнява ,нито се отнема ;
неоснователното действие трябва да ограничава , смущава , пречи или заплашва
пълноценното ползване на вещта според нейното предназначение.
противоправното въздействие трябва да съществува към момента на предявяване на
иска , разглеждане на спора и постановяване на съдебното решение или да
съществува опасност, че то ще продължи и за в бъдеще или да са останали трайни
последици от нарушението ;
в/ пречките за ползване на имота трябва да са по- големи от обикновените ( виж чл. 50 от
ЗС);
г/ искът по чл. 109 от ЗС,като всеки вещен иск не се погасява по давност;
д/ ако действията на ответника са основателни иска по чл. 109 от ЗС ще следва да се
отхвърли , като неоснователен. Ако действията на ответника са неоснователни,но това не
създава пречки на собственика да ползва вещта според нейното предназначение иска
отново ще следва да се отхвърли ,като неоснователен;
е/ в някои случаи естеството на извършеното от ответника нарушение е такова ,че от
съдържанието на нарушението става ясно ,че то пречи на собственика да упражнява правото
си на собственост в пълен обем. В тези случаи ищеца не е длъжен да доказва ,че
неоснователното действие му пречи да упражнява спокойно и в пълен обем правото си на
собственост , съобразно предназначението на вещта(виж Определение № 466/21. 10. 2019г. по гр.д. №
1686/2019г. на І-во гр.отд. на ВКС). .
ж/ в други случаи ищеца следва да установи и докаже ,че с противоправното въздействие
ответника нарушава строителни , санитарно- хигиенни или други норми , с които се пречи за
пълноценното ползване на вещта;
з/ Преди да пристъпи към разглеждане на спора по същество съдът е длъжен да отбележи
следното, когато се касае до незаконно извършено строителство:
Един строеж може да е извършен без разрешение за строеж, в отклонение от даденото
строително разрешение или да е извършен въз основа на нищожен административен акт.
Строежът може да нарушава технически , технологически , санитарно –
хигиенни,застроителни планове и технически нормативни, по които следва да се осъществи
строителството. Въпреки всичко това , защитата чрез негаторния иск ще бъде
недопустима( неоснователна ) , ако незаконното строителство не пречи на собственика на
съседния имот да ползва собствеността си в пълен обем и съобразно предназначението на
имота.Собственикът на съседния имот ще бъде длъжен да търпи незаконното
3
строителство в чуждия имот ,защото то по никакъв начин не засяга неговото право на
собственост върху дворното място и / или върху постройките в това дворно място .
ІІ. Правни изводи .
С доклада по делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните
обстоятелството , че ищците са собственици на имот пл. № 183 , за който имот е отреден
УПИ VII-183 в кв.26 по плана на с. Д.,а ответника С. е собственик на съседния имот пл.
№ 184 , за който са отредени УПИ IV-184 и УПИ XIII-184 в кв.27 по плана на
с.Д..Имотът на ответника е съседен на имота на ищците. Това обстоятелство се установява
от представените по делото документи за собственост.
Установено е по делото че за осигуряване на достъпа до имота на ищците е създадена улица
с о.т. 43а-43б, която граничи с имотите на ответника.Ищците твърдят, че ответникът
препятства достъпа до имота на ищците, като непрекъснато и целенасочено създава пречки
за преминаване по улицата,като поставя различни предмети по улицата (бидони, чували,
щайги, стара дограма, поставя напреко на осовата линия траверси от жп линии,паркира на улицата собственото си
превозно средство, въпреки че лицето на неговия УПИ е от друга улица и по този начин прави невъзможно
преминаването на други автомобили).Към датата на депозирането на уточнителна молба с вх. №
16663/06.10.2020 г. е напълнил найлонови чували с камъни и ги е поставил на улицата така,
че да не може да се преминава по нея и ищците да не могат да достигнат до имота си с
автомобил.
Ищците твърдят, че достъпът до имотът им е само по улица о. т. 43а - 436 и поради своя
характер на тупик тази улица е с ограничени габарити. Твърдят,че поставянето на обемисти
предмети върху улицата прави невъзможен достъпът до имота с МПС, а понякога
затруднява достъпа и на човек. По този начин пълноценното упражняване на правото им на
собственост върху собствения им имот е затруднено и в определени моменти е невъзможно.
Искането е да се постанови решение, с което да бъде осъдена ответната страна да
преустанови създаването на пречки за свободно преминаване на хора и автомобили по
улицата.
С отговора на исковата молба ответника А. Т. С. оспорва иска, като твърди ,че така
наречената „улица” от ищците е с дължина около 56 м. Твърди, че за тази „улица” в кв.27 по
плана на с. Д. нямало издадена и одобрена Заповед от Община П. за проектирането й. Имало
издадена от Община П. Заповед № 1355/06.06.2016 г. за отчуждаване на част от имота му, от
УПИ IV-184 с площ от 51,4 кв.м. като му е заплатено й обезщетение от 510 лева. Тази част
от „улицата“ била с дължина 33 м. Също така имало й издаден Акт за частна общинска
собственост № 4782 от 23.06.2017 г. на АВ-СВ - гр.П. при PC-гр.П.. За другата част от
около 90 кв.м. площ от тази така наречена улица в кв.27 плана на с. Д. нямало издадена и
одобрена заповед от Община П. за проектирането й, не е имало отчуждително
производство и не му било изплащано никакво обезщетение.
Ответникът Община П., чрез процесуалния си представител моли съда да отхвърли
исковата претенция по отношение на тях, като неоснователна.
Въззивната инстанция намира за обоснован и законосъобразен извода на районния съд
за наличието на неоснователни действия на ответника, които създават пречки за
собствениците да упражняват правото си на собственост в неговия пълен обем.
За изясняване на спора от фактическа страна по делото е разпитан свидетеля С.В.С..
4
Изслушани са и са приети първоначално и допълнително заключение на СТЕ,изготвена от
вещото лице Д.Г. , както и повторна СТЕ, изготвена от вещото лице Д.З. .
На първо място, следва да се отбележи ,че ответника А. С. признава в отговора на исковата
молба, че съзнателно създава пречки за ползването на имота на ищците.Признава,че е
поставил траверси от ж.п. линия, които били на границата между заплатената му площ от
общ. П. от 51,4 кв.м. и незаплатената така от около 90 кв.м., която бил заградил и защитил.
Признава, че на улицата имало поставена дограма и други предмети, който е сложил лично,
за да защити другата част от улицата, която не му била платена. Признава обстоятелството,
че мрежата се намира все още там където е посочил свидетелят Стоянов.
Признанието на ответника ,на неизгодни за него факти, следва да се преценяват от съда в
съвкупност с другите доказателства по делото, според правната норма на чл.175 от ГПК.
Наличието на извършени от ответника неоснователни действия се установява и от огледа на
място, извършен от вещото лице Г. по допуснатата СТЕ.Вещото лице е установило ,че на
улицата има поставени 2-3 бр. траверси.
От свидетелските показания, както и от приложеното по делото наказателно
постановление № 494/24.09.2020 г. и Решение № 194/01.04.2021 г. по АНД № 1462/2020
г., по описа на РС П., с което е потвърдено НП, се установява, че на улицата-тупик е имало
поставено ремарке, което е възпрепятствало преминаването по нея.
Свидетелят С. С. обяснява ,че ответника е поставял различни предмети на улицата-тупик,
като по този начин е създавал пречки за нормалното ползване на собствения на ищците
имот, а именно – поставил е ремарке, на което бил спаднал гумите, паркирал колата си в
началото на улицата-тупик. Поставял е дървени прозорци, „каси “, както и че в
момента съществува поставена мрежа.
Вещото лице Д.Г. е категорично в заключението си , че от имота на ответника са
отчуждени само 51,4 кв.м., а останалата квадратура за изграждане на улицата са отчуждени
от другите имоти. Обяснява ,че отчуждените от имота на ответника квадратни метри ,
касаят средната част от улицата, като вещите, които е поставил ответникът не попадат в
тези 51,4 кв.м., а са поставени в друга част от улицата.
Неоснователно е възражението на ответникът С., че процесната улица не е създадена.
По категоричен начин от представените по делото писмени доказателства и от
заключенията на вещите лица се установява, че има изградена улица- тупик с о.т.о.т. 43а-
43б.Установено е по делото че общината е завършила отчуждителната процедура и е
заплатила дължимите обезщетения.
Ирелевантно за спора е възражението на ответника, че неговите имоти се намирали в
кв.27 по плана на с. Д.. Между страните няма спор, къде е фактическото местоположение на
техните имоти.
Неоснователно е възражението на ответника А. С. за това , че Община П. не е
собственик на реална част от 51,4 кв.м. от ПИ № 184, попадащи в улицата, въз основа на
АЧОС № 4782/23.06.2017 г..
По делото е безспорно установено че е приключила отчуждителната процедура, касаеща
посочените квадратни метри, както и че ответникът и другия съсобственик е получил
дължимото обезщетение за тях. Недоказани са останали възраженията на ответника , с
които оспорва съдържанието на АЧОС. От ответника не са ангажирани доказателства в
5
тази насока.
На основание чл. 271 ал. 1 от ГПК решението на районния съд , като правилно и
законосъобразно ще следва да се потвърди .
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция и на основание чл. 78 ал.3 от ГПК ще
следва да се осъди жалбоподателя да заплати в полза на ответницата по въззивната жалба
Е. Г. М., ЕГН **********, от гр. П., ул. „С.А." № 87, вх. А, ет. 6, ап. 17, сумата 400
лв.,представляваща сторени разноски за възнаграждение на един адвокат пред въззивната
инстанция , по представения договор за правна помощ и списък на разноските по чл. 80 от
ГПК.
Ще следва да се осъди жалбоподателя да заплати в полза на ответника Община П., ЕИК
**********, представлявана от кмета на общината Т.П., сумата 180 лв. ,представляваща
юрисконсулско възнаграждение за въззивната инстанция ,на основание чл. 23т. 4 от НЗПП
във вр. с чл. 37 от ЗПП.
Предвид на гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК и чл. 271 ал.1 от ГПК
Пазарджишкия Окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 44/ 16. 01.2023г. на районен съд П., постановено по гр. д. №
2374/2020г. по описа на същия съд, в обжалваната част.
ОСЪЖДА А. Т. С.,ЕГН **********, от с. Д., община П., ул. „16-та“ №6, да заплати в
полза на Е. Г. М., ЕГН **********, от гр. П., ул. „С.А." № 87, вх. А, ет. 6, ап. 17, сумата
400 лв.,представляваща сторени разноски за възнаграждение на един адвокат пред
въззивната инстанция.
ОСЪЖДА А. Т. С.,ЕГН **********, от с. Д., община П., ул. „16-та“ №6, да заплати в
полза на Община П., ЕИК **********, представлявана от кмета на общината Т.П., сумата
180 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение за въззивната инстанция
На основание чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК решението на въззивната инстанция подлежи
на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщението на страните за изготвянето
му пред ВКС ( иск за защита на вещно право върху недвижим имот ).
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7