№ 9132
гр. София, 16.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря ЦВЕТАНА Б. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20231110105920 по описа за 2023 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от „Топлофикация София” ЕАД срещу А. Ю. Р., Р. А. Р. чрез законния му
представител А. Ю. Р. и Д. А. Р. чрез законния й представител А. Ю. Р., за осъждане на
ответниците да заплатят при условията на разделност при квоти, както следва: за А. Р.- 4/6;
за Р. Р. и Д. Р.- по 1/6, следните суми: сумата от 452,22 лева, представляваща главница за
доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019г. до м.10.2021г. за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. „Бадемова гора“, № 35, бл. 68, вх. А, ап. 41,
аб. № 99450, сумата от 23,91 лева, представляваща мораторна лихва за забава за периода от
15.09.2020г. до 05.01.2023г., сумата от 2,32 лева, представляваща главница за дялово
разпределение за периода от 02.2020г. до 02.2021г., както и 1,81 лева, представляваща
мораторна лихва върху цената за услугата дялово разпределение за периода от 15.09.2020г.
до 05.01.2023г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на
исковата молба- 02.02.2023г., до окончателното изплащане на вземането.
Сумите се разпределят както следва:
За А. Ю. Р.: сумата от 301,48 лева, представляваща главница за доставена, но
незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019г. до м.10.2021г. за топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, ул. „Бадемова гора“, № 35, бл. 68, вх. А, ап. 41, аб. № 99450,
ведно със законната лихва считано от 02.02.2023г. до окончателното изплащане на
вземанията, сумата от 15,94 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
15.09.2020г. до 05.01.2023г., сумата от 1,54 лева, представляваща главница за дялово
разпределение за периода от 02.2020г. до 02.2021г., ведно със законната лихва считано от
1
02.02.2023г. до окончателното изплащане на вземанията, както и сумата от 1,20 лева,
представляваща мораторна лихва върху цената за услугата дялово разпределение за периода
от 15.09.2020г. до 05.01.2023г.
За Р. А. Р.: сумата от 75,37 лева, представляваща главница за доставена, но незаплатена
топлинна енергия за периода от м.05.2019г. до м.10.2021г. за топлоснабден имот, находящ се
в гр. София, ул. „Бадемова гора“, № 35, бл. 68, вх. А, ап. 41, аб. № 99450, ведно със
законната лихва считано от 02.02.2023г. до окончателното изплащане на вземанията, сумата
от 3,98 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 05.01.2023г.,
сумата от 0,38 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от
02.2020г. до 02.2021г., ведно със законната лихва считано от 02.02.2023г. до окончателното
изплащане на вземанията, както и сумата от 0,30 лева, представляваща мораторна лихва
върху цената за услугата дялово разпределение за периода от 15.09.2020г. до 05.01.2023г.
За Д. А. Р.: сумата от 75,37 лева, представляваща главница за доставена, но
незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019г. до м.10.2021г. за топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, ул. „Бадемова гора“, № 35, бл. 68, вх. А, ап. 41, аб. № 99450,
ведно със законната лихва считано от 02.02.2023г. до окончателното изплащане на
вземанията, сумата от 3,98 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020г.
до 05.01.2023г., сумата от 0,38 лева, представляваща главница за дялово разпределение за
периода от 02.2020г. до 02.2021г., ведно със законната лихва считано от 02.02.2023г. до
окончателното изплащане на вземанията, както и сумата от 0,30 лева, представляваща
мораторна лихва върху цената за услугата дялово разпределение за периода от 15.09.2020г.
до 05.01.2023г.
В исковата молба са изложени твърдения, че А. Ю. Р. и Теодора Георгиева Маджарова
са клиенти на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. С оглед
настъпилата смърт на Теодора Маджарова насочват претенцията си и срещу нейните
наследници. Сочат, че ответниците са употребили топлинна енергия в имот[1]ап. 41,
находящ се в гр. София, ул. Бадемова гора № 35, бл. 68, вх. А, ет. 9, аб. № 99450 за периода
от м. 05.2019г. до м. 10.2021г., както и услуга за дялово разпределение за периода от м.
02.2020г. до м. 02.2021г. за процесната стойност, но не са я заплатили, като не са погасили
задълженията си. С уточнителна молба от 15.03.2023г. ищецът е посочил, че насочва
претенцията си срещу А. Ю. Русинов в лично качество и в качеството му на законен
наследник на Теодора Георгиева Маджарова, починала на 04.06.2018г., както и срещу Р. А.
Р. и Д. А. Р. в качеството им на наследници на Теодора Маджарова. Искането към съда е да
уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника А. Р.,
с който се възразява за недължимост на претендираната сума поради нейното погасяване
чрез онлайн платформа epay.bg, чрез която са извършени следните плащания- на
11.12.2021г.- 58,22 лева; на 15.10.2021г.- 75,73 лева; на 27.09.2021г. – 26,43 лева; на
20.08.2021г.- 164,43 лева; на 29.07.2021г.- 20,33 лева; на 20.06.2021г.- на 16,56 лева; на
28.05.2021г.- 129,54 лева и на 20.04.2021г.- 138,14 лева, общо- 629,38 лева. Било извършено
2
и плащане на 11.08.2020г. чрез онлайн банкирането на А. Р. в размер на 15,35 лева. При
условията на евентуалност прави възражение за изтекла погасителна давност. Искането към
съда е да отхвърли предявения иск поради заплащане на претендираните суми. Претендира
разноски.
Третото лице-помагач „Техем Сървисис“ ЕООД на страната на ищеца „Топлофикация
София“ ЕАД не взема становище по предявените искове.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
По така предявените искове в доказателствена тежест на ищеца да докаже е наличието
на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между
страните, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за
процесния период и нейната стойност, изпадането на ответниците в забава и размера на
мораторните лихви. С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност, в
тежест на ищеца е да докаже и наличието на факти и обстоятелства, водещи до спиране или
прекъсване на давността. В тежест на ответниците е да докажат погасяване на дълга.
Страните не спорят и с обявения за окончателен доклад съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следните обстоятелства: че
между страните за процесния период са били налице облигационни правоотношения по
договор за продажба на топлинна енергия, както и че за процесния имот през процесния
период ищецът е доставил топлинна енергия в количеството и стойността, посочена в
исковата молба.
Освен безспорния им характер, тези обстоятелства се установяват от приетия
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 12.06.2012г. от който е видно, че
Теодора Георгиева Маджарова и А. Ю. Р. са придобили правото на собственост върху
процесния имот апартамент № 41, находящ се в гр. София, ул. „Бадемова гора“ № 35, бл. 68,
вх. А, ет. 9, като съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. От
приетото удостоверение за наследници на Теодора Георгиева Маджарова се установява, че
същата е починала на 04.06.2018г. /преди началото на процесния период/ и е оставила за
наследници ответниците А. Ю. Р. /притежаващ общо 4/6 ид.ч. от имота/, Р. А. Р.
/притежаващ 1/6 ид.ч./ и Д. А. Р. /притежаваща 1/6 ид.ч./. Също така размерите на
процесните вземания се потвърждават от представените с исковата молба фактури и от
експертното заключение по съдебно-счетоводната експертиза.
На следващо място от представените от ищеца протокол от ОС на ЕС за избор на
фирма за дялово разпределение и договор между ищеца и избраната фирма за дялово
разпределение се установява, че дяловото разпределение в сградата е възложено на „Техем
Сървисис“ ЕООД и същото е извършено. В чл. 36, ал. 1 от приложимите общи условия на
3
ищеца е уредено задължение на потребителите да заплащат стойността на тази услуга на
топлопреносното предприятие. Видно от представените общи условия, същите са
публикувани. Следователно за ищцовото дружество е възникнало вземане за цена на
услугата дялово разпределение.
Относно мораторната ливхва върху главницата за топлинна енергия, по отношение на
процесните вземания са приложими общите условия на ищеца, одобрени на 27.06.2016г. В
чл. 32, ал. 1 от тях е предвидено, че месечната дължима сума по прогнозно потребление се
издава ежемесечна фактура. Според чл. 32, ал. 3 ОУ, след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за
отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки /т. нар. обща фактура/. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурите /месечни и общи/ в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Обезщетението за забава, съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се
начислява при неплащане на задължението по общите фактури в определения срок.
Следователно задължението за плащане на сумата за топлинна енергия е с определен падеж
/45-дневен срок считано от края на периода, за който се отнася фактурата/ и вземането за
мораторна лихва възниква на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД с изтичане на срока за плащане, без
да е необходима покана. Ето защо ответниците са изпаднали в забава за плащане на
главницата за топлинна енергия, поради което дължат мораторна лихва за процесния период.
По различен начин стои въпросът относно претендираната лихва върху главницата за
дялово разпределение, тъй като посочените по-горе клаузи от общите условия касаят
единствено вземанията за топлинна енергия. Относно вземането за цена на услугата дялово
разпределение в чл. 36, ал. 2 ОУ е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата
“дялово разпределение” се определят от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата „дялово разпределение“ и се обявява по подходящ начин на клиентите. В случая
ищецът не е ангажирал доказателства за наличието на такъв предвиден ред и неговото
съдържание, липсват и доказателства за отправена до ответниците покана за плащане на
главницата за дялово разпределение. Ето защо предявените искове за мораторна лихва върху
цената на услугата за дялово разпределение за периода от 15.09.2020 г. до 05.01.2023 г.,
следва да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни.
Спорът в настоящото производство се концентрира върху заявеното възражение за
погасяване на процесните задължения чрез плащане, както и за изтекла погасителна
давност. В тази насока съдът намира следното.
От приетото експертно заключение по съдебно-счетоводната експертиза, което съдът
кредитира изцяло като пълно, ясно и компетентно изготвено, се установява, че
претендираните вземания за цена на топлинна енергия в размер на общо 452,22 лева са
дължими само за периода от м.05.2019г. до м.04.2020г. включително. Макар че с исковата си
молба ищецът е заявил период на вземането от м.05.2019г. до м.10.2021г., в действителност
за времето от м.05.2020г. до м.10.2021г. няма дължими и претендирани суми, тъй като
4
всички те са погасени чрез извършените от ответника А. Р. плащания преди предявяването
на иска. В експертното заключение и приложението към него, както и при разпита на
вещото лице е изяснено по категоричен начин, че плащанията по представените с отговора
на исковата молба платежни документи са отчетени от ищцовото дружество, но с тях не е
погасена процесната главница за цена на топлинна енергия от 452,22 лева. Въпреки
предоставената на ответниците допълнителна възможност, последните не са представили
допълнителни доказателства за плащане и на процесната сума от 452,22 лева, дължима за
периода от м.05.2019г. до м.04.2020г. Ето защо възражението за погасяване на процесната
сума чрез плащане е неоснователно.
Частично основателно е възражението за погасяване на вземанията по давност. При
действието на общите условия от 27.06.2016г. давността за всяко месечно задължение
започва да тече с изтичане на 45-дневния срок за плащане считано от края на месеца, за
който се отнася. Както е установено с Тълкувателно решение № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС,
вземанията за цена на доставена топлинна енергия имат периодичен характер и се погасяват
с изтичането на тригодишен давностен срок съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
Също така, съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците /ЗМДВИП/, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се
погасяват или придобиват права от частноправните субекти /каквито са страните по делото/.
Възобновяването на течението на спрените срокове е извършено с пар. 13 от ПЗР на Закона
за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020
г./, според който сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по
ЗМДВИП, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в
"Държавен вестник". Законът е обнародван на 13.05.2020г., поради което течението на
давностния срок е възобновено на 21.05.2020г. Следователно процесният давностен срок е
бил спрян за период от два месеца и седем дни считано от 13.03.2020г. до 20.05.2020г.
При прилагане на тези правила се установява, че към датата подаване на исковата
молба /02.02.2023г./ са погасени по давност вземанията за топлинна енергия за периода от
м.05.2019г. до м.09.2019г. включително. Вземането за м.09.2019г. е станало изискуемо на
14.11.2019г. с изтичане на 45-дневния срок считано от 01.10.2019г., и тригодишната давност
за него е следвало да изтече на 14.11.2022г. След удължаване на давностния срок с периода
от 2 месеца и 7 дни, през който не е текла давност по силата на чл. 3, т. 2 ЗМДВИП, следва
изводът, че давностният срок изтича на 21.01.2023г. – преди датата на исковата молба. Ето
защо вземането за м.09.2019г. и за предходните месеци е погасено по давност. Вземането за
следващия месец – м.10.2019г. е станало изискуемо на 15.12.2019г. и давността за него е
следвало да изтече на 15.12.2022г., като след удължаване на давностния срок с 2 месеца и 7
дни, същият изтича на 22.02.2023г. – след датата на подаване на исковата молба. Ето защо
вземането за м.10.2019г. и за всички следващи месеци не е погасено по давност.
От експертното заключение по ССчЕ се установява, че за обхванатия от давността
5
период от м.05.2019г. до м.09.2019г. се дължи сумата от общо 55,67 лева, поради което за
остатъка от периода от м,10.2019г. до м. 04.2020г. се дължи разликата от 396,55 лева /452,22
– 55,67/. От тази обща сума ответникът А. Р. дължи 4/6 части или 264,37 лева, а ответниците
Р. Р. и Д. Р. дължат по 1/6 част или по 66,09 лева всеки.
На следващо място съдът констатира, че към датата на подаване на исковата молба,
няма погасени по давност вземания за мораторни лихви за периода от 15.09.2020г. до
05.01.2023г. Съгласно чл. 119 ЗЗД, обаче, погасяването по давност на главницата води до
погасяване и на произтичащото от него вземане за мораторна лихва, независимо дали
давността за лихвата е изтекла. Съдът по реда на чл. 162 ГПК чрез използване на електронен
лихвен калкулатор установи, че размерът на мораторната лихва за периода от 15.09.2020г.
до 05.01.2023г. само върху дължимата главница от 396,55 лева се равнява на общо 20,97
лева. От тази обща сума ответникът А. Р. дължи 4/6 части или 13,98 лева, а ответниците Р.
Р. и Д. Р. дължат по 1/6 част или по 3,49 лева всеки.
На последно място, от експертното заключение по ССчЕ се установява, че процесното
вземане за цена на услугата дялово разпределение от 2,32 лева е дължима само за месец
07.2020г., а всички останали вземания за периода от м.02.2020г. до м.06.2020г. и от
м.08.2020г. до м.02.2021г. са погасени чрез плащане. Доказателства за плащане на
процесната сума от 2,32 лева не са ангажирани и такова не се установява от експертизата.
Същевременно към датата на подаване на исковата молба 02.02.2023г. тригодишната
давност за това вземане не е изтекла. От тази обща сума ответникът А. Р. дължи 4/6 части
или 1,54 лева, а ответниците Р. Р. и Д. Р. дължат по 1/6 част или по 0,38 лева всеки
съобразно претендираните размери.
С оглед гореизложеното, ответниците дължат следните суми:
А. Р. дължи сумата от 264,37 лева, представляваща главница за доставена, но
незаплатена топлинна енергия за периода от м.10.2019г. до м.04.2020г за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, ул. „Бадемова гора“, № 35, бл. 68, вх. А, ет. 9 ап. 41, аб. № 99450,
ведно със законната лихва считано от 02.02.2023г. до окончателното изплащане на
вземането, сумата от 13,98 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020г.
до 05.01.2023г. и сумата от 1,54 лева, представляваща главница за дялово разпределение за
м.07.2020г., ведно със законната лихва считано от 02.02.2023г. до окончателното изплащане
на вземането. Искът за цена на топлинна енергия следва да бъде отхвърлен за разликата над
264,37 лева до пълния претендиран размер от 301,48 лева и за периодите от м.05.2019г. до
м.09.2019г. и от м.05.2020г. до м.10.2021г., искът за мораторна лихва върху тази главница
следва да бъде отхвърлен за разликата над 13,98 лева до пълния претендиран размер от 15,94
лева, искът за цена на услугата дялово разпределение следва да бъде отхвърлен за периодите
от м.02.2020г. до м.06.2020г. и от м.08.2020г. до м.02.2021г., и следва да бъде отхвърлен
изцяло искът за сумата от 1,20 лева, представляваща мораторна лихва върху цената за
услугата дялово разпределение за периода от 15.09.2020г. до 05.01.2023г.
Р. Р. и Д. Р. дължат всеки от тях по 66,09 лева, представляваща главница за доставена,
но незаплатена топлинна енергия за периода от м.10.2019г. до м.04.2020г за топлоснабден
6
имот, находящ се в гр. София, ул. „Бадемова гора“, № 35, бл. 68, вх. А, ет. 9 ап. 41, аб. №
99450, ведно със законната лихва считано от 02.02.2023г. до окончателното изплащане на
вземанията; по 3,49 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до
05.01.2023г. и по 0,38 лева, представляваща главница за дялово разпределение за
м.07.2020г., ведно със законната лихва считано от 02.02.2023г. до окончателното изплащане
на вземанията. Исковете за цена на топлинна енергия срещу всеки от тях следва да бъдат
отхвърлени за разликата над 66,09 лева до пълния претендиран размер от по 75,37 лева и за
периодите от м.05.2019г. до м.09.2019г. и от м.05.2020г. до м.10.2021г., исковете за
мораторна лихва върху тази главница следва да бъдат отхвърлени за разликата над 3,49 лева
до пълния претендиран размер от по 3,98 лева, исковете за цена на услугата дялово
разпределение следва да бъдат отхвърлени за периодите от м.02.2020г. до м.06.2020г. и от
м.08.2020г. до м.02.2021г., и следва да бъдат отхвърлени изцяло исковете за по 0,30 лева,
представляваща мораторна лихва върху цената за услугата дялово разпределение за периода
от 15.09.2020г. до 05.01.2023г.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски имат и двете страни. Ответниците, обаче,
не са представили доказателства за сторени разноски, поради което такива не им се дължат.
Ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 100 лева, за депозит за
възнаграждение на вещо лице в размер на 250 лева и претендира юрисконсултско
възнаграждение, чийто размер съдът определи на 100 лева съгласно чл. 25, ал. 1 НЗПП, или
общо 450 лева. С оглед уважената част от исковете му се дължат разноски в размер на
393,37 лева. От тях А. Р. дължи 262,25 лева, а Р. Р. и Д. Р. дължат по 65,56 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. Ю. Р., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Гоце Делчев“, бл. 68,
вх. А, ет. 9, ап. 41, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *******, с адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал.
1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 264,37 лева, представляваща цена на доставена топлинна
енергия за периода от м.10.2019г. до м.04.2020г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.
София, ул. „Бадемова гора“, № 35, бл. 68, вх. А, ет. 9 ап. 41, аб. № 99450, ведно със
законната лихва считано от 02.02.2023г. до окончателното изплащане на вземането, сумата
от 13,98 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 05.01.2023г. и
сумата от 1,54 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за м.07.2020г.,
ведно със законната лихва считано от 02.02.2023г. до окончателното изплащане на
вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 262,25 лева, представляваща
сторените по делото разноски, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за цена на топлинна
енергия за разликата над 264,37 лева до пълния претендиран размер от 301,48 лева и за
периодите от м.05.2019г. до м.09.2019г. и от м.05.2020г. до м.10.2021г.; предявения иск за
7
мораторна лихва върху тази главница за разликата над 13,98 лева до пълния претендиран
размер от 15,94 лева; предявения иск за цена на услугата дялово разпределение за периодите
от м.02.2020г. до м.06.2020г. и от м.08.2020г. до м.02.2021г., и предявения иск за сумата от
1,20 лева, представляваща мораторна лихва върху цената за услугата дялово разпределение
за периода от 15.09.2020г. до 05.01.2023г.
ОСЪЖДА Р. А. Р., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Гоце Делчев“, бл. 68,
вх. А, ет. 9, ап. 41, чрез неговия законен представител А. Ю. Р., с ЕГН: **********, да
заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *******, с адрес на управление: гр. София,
ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
сумата от 66,09 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от
м.10.2019г. до м.04.2020г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. „Бадемова
гора“, № 35, бл. 68, вх. А, ет. 9 ап. 41, аб. № 99450, ведно със законната лихва считано от
02.02.2023г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 3,49 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 05.01.2023г. и сумата от 0,38
лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за м.07.2020г., ведно със
законната лихва считано от 02.02.2023г. до окончателното изплащане на вземането, както и
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 65,56 лева, представляваща сторените по делото
разноски, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за цена на топлинна енергия за разликата над
66,09 лева до пълния претендиран размер от по 75,37 лева и за периодите от м.05.2019г. до
м.09.2019г. и от м.05.2020г. до м.10.2021г.; предявения иск за мораторна лихва върху тази
главница за разликата над 3,49 лева до пълния претендиран размер от 3,98 лева; предявения
иск за цена на услугата дялово разпределение за периодите от м.02.2020г. до м.06.2020г. и от
м.08.2020г. до м.02.2021г., и предявения иск за сумата от 0,30 лева, представляваща
мораторна лихва върху цената за услугата дялово разпределение за периода от 15.09.2020г.
до 05.01.2023г.
ОСЪЖДА Д. А. Р., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Гоце Делчев“, бл. 68,
вх. А, ет. 9, ап. 41, чрез нейния законен представител А. Ю. Р., с ЕГН: **********, да
заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *******, с адрес на управление: гр. София,
ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
сумата от 66,09 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от
м.10.2019г. до м.04.2020г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. „Бадемова
гора“, № 35, бл. 68, вх. А, ет. 9 ап. 41, аб. № 99450, ведно със законната лихва считано от
02.02.2023г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 3,49 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 05.01.2023г. и сумата от 0,38
лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за м.07.2020г., ведно със
законната лихва считано от 02.02.2023г. до окончателното изплащане на вземането, както и
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 65,56 лева, представляваща сторените по делото
разноски, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за цена на топлинна енергия за разликата над
66,09 лева до пълния претендиран размер от по 75,37 лева и за периодите от м.05.2019г. до
м.09.2019г. и от м.05.2020г. до м.10.2021г.; предявения иск за мораторна лихва върху тази
8
главница за разликата над 3,49 лева до пълния претендиран размер от 3,98 лева; предявения
иск за цена на услугата дялово разпределение за периодите от м.02.2020г. до м.06.2020г. и от
м.08.2020г. до м.02.2021г., и предявения иск за сумата от 0,30 лева, представляваща
мораторна лихва върху цената за услугата дялово разпределение за периода от 15.09.2020г.
до 05.01.2023г.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице – помагач „Техем
Сървисис“ ЕООД на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9