№ 460
гр. Варна, 14.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Христина В. Тодорова Колева
при участието на секретаря Цветелина Пл. Илиева
като разгледа докладваното от Христина В. Тодорова Колева Гражданско
дело № 20233110108567 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по повод предявени от
„П.К.Б.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***
срещу Д. Ж. К., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, съединени в условията на
първоначално обективно кумулативно съединяване на положителни
установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1
ГПК във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и осъдителни искове с правно основание
чл.79, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните,
че в полза на дружеството ищец съществува вземане, произтичащо от
Договор за потребителски кредит № ***/12.02.2020 г., в размер на 3272.31
лева – главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението в съда – 28.04.2023г.,. до окончателното
изплащане на задължението; 1229.30 лева - договорна възнаградителна
лихва, начислена за периода 20.12.2021 г. до 16.11.2022 г.; 120.25 лева -
законна лихва върху главницата, начислена за периода от 16.11.2022 г. до
27.04.2023 г. и 45.17 лева - законна лихва върху договорното
възнаграждение, начислена за периода от 16.11.2022 г. до 27.04.2023 г. и за
осъждане на ответника да заплати на ищеца възнаграждение за закупена
услуга Фаст в размер на 513.91 лева, възнаграждение за закупена услуга
Флекси в размер на 1079.33 лева, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от
провеждане на исковете, навеждайки следните фактически твърдения: на
12.02.2020г. между ищеца, в качеството му на кредитор и Д. Ж. К., в
качеството й на кредитополучател е сключен Договор за потребителски
кредит №*** при следните параметри: сума на кредита 5000 лева със срок на
издължаване 36 месеца и размер на месечната вноска 243.48 лева, платима на
1
20-то число от месеца. ГПР възлизал на 48.80.%, а ГЛП на 41.00 %. Така
общото задължение по кредита било 8765.02 лева. Кредитополучателят
закупил пакет за допълнителни услуги - Фаст срещу възнаграждение 1000
лева и Флекси срещу възнаграждение 2100 лева при размер на месечната
вноска 86.11 лева. Съгласно т.15.1. от ОУ към ДПК № ***,
кредитополучателят имал възможност да избере да не закупи допълнителна
услуга или да закупи една, или повече допълнителни услуги към договора.
Закупените допълнителни услуги „Фаст" и „Флекси" съдържат следните
възможности: приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит;
отлагане на определен брой погасителни вноски; намаляване на определен
брой погасителни вноски; смяна на падежната дата на вноските. Съгласно
чл.4 ОУ кредитополучателят дължал и договорено възнаграждение за
изтегления кредит. Общото задължение по кредита, ведно със закупени
допълнителни услуги възлизало на 11865.02 лева при месечна вноска 329.59
лева. С отпуснатия кредит са рефинансирани задължения на Д. Ж. К. към
П.К.Б. ЕООД – 3848.86 лева. На 25.09.2020 г. между страните е сключен
Анекс № 1 към ДПК № ***, с който страните се договорили да бъде отложена
погасителна вноска № 7, която да бъде заплатена в края на погасителния
план. Неразделна част от сключения Анекс бил нов коригиран погасителен
план. Погасителните вноски се променили от 36 на 37 броя. На 15.04.2021 г.
между страните е сключен Анекс № 2 към ДПК № ***, с който страните се
договорили да бъде отложена погасителна вноска № 13, която следвало да
бъде заплатена в края на погасителния план. Неразделна част от сключения
Анекс бил нов коригиран погасителен план. Погасителните вноски се
променили от 37 на 38 броя. На 30.11.2021 г. между страните е сключен
Анекс № 3 към ДПК № ***, с който страните се договорили да бъде намален
размерът на вноски № 19, 20 и 21, като те трябвало да бъдат заплатени в края
на погасителния план. Неразделна част от сключения Анекс бил коригиран
погасителен план. Погасителните вноски се променили от 37 на 40 броя.
Твърди се, че кредитополучателят направил осемнадесет пълни погасителни
вноски и една непълна. Съгласно т.12.3 от ОУ при просрочие на две или
повече последователни месечни вноски в пълен размер, кредиторът имал
право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Твърди се, че договорът е
обявен за предсрочно изискуем, считано от 16.11.2022г.. По договора били
извършени плащания в общ размер на 6 574.58 лв., с което са погасени част
от задълженията по договора, от които по погасителен в размер на 5719.92
лв., в т.ч. 486.09 лева от договорно възнаграждение за услуга Фаст и 1020.67
лева от договореното възнаграждение за услуга Флекси. Сумата от 657.45 лв.
е отнесена за погасяване на лихвите за забава по кредита, на основание т.12.1
от ОУ в размер на ОЛП+10% годишно. Сумата от 77.21 лева е отнесена за
погасяване на законна лихва. Сумата от 120.00 лв. е отнесена за погасяване на
такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, съгласно
уговореното в чл.17.4 от Общите условия към ДПК. Предвид неизпълнение
на поетите от ответника задължения, по негова инициатива е учредено
заповедно производство по образуваното ч.гр.д. № 5337/2023г. по описа на
ВРС, по което в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 ГПК. Срещу така издадената в негова полза заповед за изпълнение,
длъжникът е депозирал възражение в срок, поради което за него е налице
правен интерес от провеждане на избраната форма на искова защита. Моли за
2
постановяване на положително решение по предявените искове.
В отговор на исковата молба, депозиран в рамките на срока по чл. 131
ГПК, ответникът излага съображения за неоснователност на предявените
срещу него искове по същество. Оспорва сумата по кредита да е предоставена
на кредитополучателя лично или чрез рефинансиране на задължения. Счита
договора за нищожен поради нарушаване на добрите нрави. Счита, че
договорът не отговаря на чл.10 и 11 ЗПК, и е недействителен на основание
чл.22 ЗПК, поради неспазване на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1 т.7-12 и 20 и чл.12,
ал.1, т.7-9. Размерът на договорената възнаградителна лихва противоречи на
добрите нрави, поради което договорката за нейната дължимост е нищожна.
Клаузата от договора, с която се договаря ГЛП от 41% е неравноправна.
Недействителна е уговорката за възнаграждение за допълнителни услуги, тъй
като нарушава чл.10а и 19 ЗПК, поради което е неравноправна на основание
чл. 143 вр.146 ЗЗП. Възприема предвидените суми в договора за
допълнителни услуги като скрит добавък към възнаградителната лихва, като е
следвало да бъдат включени в годишния лихвен процент и в годишния
процент за разходите на осн. чл. 19, ал. 1 ЗПК. По този начин, заобикаляйки
императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК се стигало до неоснователно
обогатяване на кредитора. Навежда доводи, че не са налице предпоставките за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Позовава се на разпоредбата на
чл. 23 ЗПК съгласно която „Когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита". С плащане на
сумата в размер на 6574.58 лева, задълженията му по договора са погасени.
Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, въз основа на съвкупна преценка на доказателствата по делото
заедно и поотделно, намира за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед № 2474/02.05.2023 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 5337/2023 г. по описа на Районен съд –
Варна, 39 с-в, е разпоредено Д. Ж. К. да заплати на „П.К.Б.” ЕООД сумата от
3272.31 лева – главница, дължима по Договор за потребителски кредит №
***/12.02.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 28.04.2023г., до окончателното изплащане на
задължението, 1229.30 лева – договорна възнаградителна лихва, начислена за
периода 20.12.2021г. до 16.11.2022г.; 223.96 лева – законна лихва, начислена
за периода от 16.11.2022 г. до 27.04.2023г., както и сумата от 131.90 лв.,
представляваща сторени в заповедното производство разноски за заплатена
държавна такса от 94.51 лв. и сумата от 37.39 лв., юрисконсултско
възнаграждение.
Съгласно Договор за потребителски кредит Стандарт №*** от
12.02.2020г., „П.К.Б." ЕООД е предоставило на Д. Ж. К. кредит в размер от
5000 лева, при срок на кредита 36 месеца, размер на вноската 243.48 лева,
ГПР 48.80 %; ГЛП 41 %, лихвен процент на ден 0.11 ; дължима сума по
кредита 8765.02 лева, възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги
Фаст - 1000 лева и възнаграждение за закупени услуга Флекси - 2100 лева при
размер на вноската за закупен пакет допълнителни услуги 86.11 лева, дата на
погасяване 20-ти ден от месеца. При общо задължение включващо и дължимо
възнаграждение за закупени пакети допълнителни услуги 11 865.02 лева и
3
размер на вноската 329.59 лева.
Представени са ОУ на „П.К.Б." ЕООД към договор за потребителски
кредит.
Съгласно погасителния план към договора за кредит първата падежна
дата по кредита е 20.03.2020г., а последната 20.02.2023г.
Със сключен Анекс №1 към договора за кредит от 25.09.2020г. е
отложено плащането на седма по ред погасителна вноска, респ. подписан е
нов погасителен план.
Със сключен Анекс №2 към договора за кредит от 15.04.2021г. е
отложено плащането на тринадесета по ред погасителна вноска, респ.
подписан е нов погасителен план.
Със сключен Анекс №3 към договора за кредит от 30.11.2021г. е
намален размерът на погасителни вноски 19; 20;21 на 164.59 лева, респ.
подписан е нов погасителен план, като последната падежна дата е
20.06.2023г.
Представена е разписка за връчено уведомление за предсрочна
изискуемост, получено от Д. К. на 14.12.2022г.
Представено е извлечение от сметка към Договор за потребителски
кредит №***, в което са отразени извършените от кредитополучателя
плащания, които възлизат на общо 6574.58 лева. Сумата 1506.76 лева е
отнесена за погасяване на вноски по закупени допълнителни услуги.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК за безспорно и ненуждаещо се от
доказване в отношенията между страните по делото е прието, че между тях е
сключен Договор за потребителски кредит № ***/12.02.2020 г., по който от
страна на кредитополучателя е платена сума в общ размер на 6574.58 лева.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни и
осъдителни искове, предявени по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 и
т. 3 ГПК и с правна квалификация чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Приложено е ч.гр.д. №5337/2023г. по описа на ВРС, от което се
установява, че по заявление на “П.К.Б.” ЕООД с вх. 32121/28.04.2023, е
издадена заповед № 2474/02.03.2023 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК срещу длъжника Д. Ж. К. за вземанията, предмет на
предявените установителни искове.
В срока по чл. 414 срещу заповедта е подадено възражение от длъжника
и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК на заявителя са дадени указания за
възможността да предяви установителни искове за съществуване на
вземанията. С разпореждане № 16231/02.05.2023г. заявлението е отхвърлено
за сумите, претендирани като възнаграждение за закупени услуги Фаст и
Флекси, като на заявителя са дадени указания, че може да предяви
осъдителни искове за тези вземания съгласно чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК.
Установителните и осъдителните искове са предявени в срока по чл.
415 ГПК, за което са били представени доказателства пред заповедния съд и
са процесуално допустими.
4
Процесният договор е потребителски по см. на чл. 9 и сл. ЗПК, като
съдържанието му е установено в разпоредбата на чл. 11, ал. 1 ЗПК. При
неспазване на изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 7 – т. 12 и т.
20 и ал. 2 ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК, същият е недействителен на
основание чл. 22 ЗПК. Действителността на подписания между страните
договор за потребителски кредит следва да се прецени и с оглед договарянето
на предоставяне на пакет от допълнителни услуги. Настоящият състав на съда
намира, че клаузите в процесния договор за възнаградителна лихва и за
възнаграждение за избрания пакет допълнителни услуги са нищожни, поради
противоречие с разпоредбите на ЗПК и добрите нрави. Включените в пакета
услуги на практика са действия, обслужващи усвояването и управлението на
кредита, поради което не може да се приеме, че се касае за допълнителни
услуги по см. на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Предвидените такива в чл. 10а, ал. 1 ЗПК
нямат пряко отношение към насрещните задължения на страните по договора,
а именно предоставяне на паричната сума и нейното връщане, ведно с
договорената възнаградителна лихва, докато посочените допълнителни
услуги, по своята същност касаят изпълнението на задълженията на
потребителя по договора и на кредитодателя относно приоритетното
разглеждане и изплащане на потребителския кредит, което по своята същност
са действия по усвояването на кредита, за които разпоредбата на чл. 10а, ал. 2
ЗПК забранява събиране на такси и комисионни от кредитора. Също така,
следва да се има предвид и факта, че с оглед на естеството на част от
посочените допълнителни услуги, на практика се въвежда задължение за
потребителя да заплати за нещо, което страната има по силата на закона
(правото на страните да инициират предоговаряне на срока на падежа на
договора или плащане на вноските, свободата да договорят отлагане на една
или повече погасителни вноски), което води до значителна
неравнопоставеност на страните в облигационното правоотношение, тъй като
на практика излиза, че едната страна - потребителят, заплаща за правото си да
договоря с другата страна - кредитор за изменение на параметрите на
сключения договор, като на потребителя не му е гарантиран определен
резултат, а той зависи от волята на другата страна - кредитора.
С оглед на това настоящият състав намира, че целта на посочената
договорна клауза е да послужи като допълнително възнаграждение на
кредитора за предоставянето на сумата /т. нар. скрита възнаградителна
лихва/, уговорена в противоречие с добрите нрави и с разпоредбата на чл. 19,
ал. 4 ЗПК. Това възнаграждение също е следвало да се включи в годишния
процент на разходите, тъй като за потребителя това са разходи по см. на чл.
19, ал. 1 ЗПК. Изключването му от ГПР и уреждането му в договора като
допълнителен пакет услуги представлява заобикаляне на разпоредбата на чл.
19, ал. 4 ЗПК, доколкото начисляването и събирането му не представлява
плащане на услуга, а прикрит разход по кредита, с който се стига до
надхвърляне на ограниченията на закона за максималния размер на ГПР.
Посочените в договора размери на възнаградителната лихва и на ГПР
същевременно не съответстват на действително уговорените такива,
обуславящи значително неравновесие на правата и задълженията на
кредитора и потребителя, и нарушаващи принципа за добросъвестност в
гражданските и търговски отношения. Ако в годишния процент на разходите
се включи възнаграждението на ищцовото дружество за пакет от
5
допълнителни услуги в общ размер 3100 лева, то действителният му размер
би достигнал 138 %. Полученият ГПР при включването на възнаграждението
по пакета от допълнителни услуги надвишава законната лихва 14 пъти.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, последица от недействителността е
връщане само на чистата стойност по кредита от потребителя, без лихви или
други разходи.
В настоящия случай са падежирали всички вноски съобразно
погасителния план по договора за кредит. Съгласно представеното
извлечение от сметка, ответникът е направил плащания по договора в общ
размер на 6574.58 лева, а главницата възлиза на 5000 лева.
С оглед гореизложението, предявените искове се явяват неоснователни.
По разноските:
На основание чл.38, ал.2 ЗА и предвид отхвърлянето на предявените
искове, ищецът следва да бъде осъден да заплати на адвокат В. С. от САК, с
адрес на упражняване на дейността: гр.***, адвокатско възнаграждение за
оказаната от него безплатна правна помощ на ответницата в размер на 772.56
лева за заповедното производство и в размер на 926.03 лева за исковото
производство, определено в минимален размер на основание чл.7, ал.2, т. 2 от
Наредба №1/2004 г.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. *** срещу Д. Ж. К., ЕГН **********, с адрес: гр.
***, съединени в условията на първоначално обективно кумулативно
съединяване на положителни установителни искове с правно основание
чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1 ГПК във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и осъдителни
искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в
отношенията между страните, че в полза на дружеството ищец съществува
вземане, произтичащо от Договор за потребителски кредит № ***/12.02.2020
г., в размер на 3272.31 лева – главница, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
28.04.2023г.,. до окончателното изплащане на задължението; 1229.30 лева -
договорна възнаградителна лихва, начислена за периода 20.12.2021 г. до
16.11.2022 г.; 120.25 лева - законна лихва върху главницата, начислена за
периода от 16.11.2022 г. до 27.04.2023г. и 45.17 лева - законна лихва върху
договорното възнаграждение, начислена за периода от 16.11.2022 г. до
27.04.2023 г. и за осъждане на ответника да заплати на ищеца
възнаграждение за закупена услуга Фаст в размер на 513.91 лева,
възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 1079.33 лева,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане, като неоснователни.
ОСЪЖДА „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, да заплати на адвокат В. Ф. С. от САК, с адрес на
упражняване на дейността: гр.***, сумата от 772.56 лева и сумата от 926.03
6
лева за адвокатско възнаграждение за предоставената безплатна адвокатска
помощ и съдействие на ответницата в заповедното производство по
ч.гр.д.5337/2023 г. по опис на ВРС и в настоящото производство, на
основание чл. 38, ал. 2 във вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал.
2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7