О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.Хасково, 01.07.2021 г.
Административен
съд – Хасково,
в
закрито съдебно заседание на първи юли през две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
СЪДИЯ:
АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
като
разгледа адм.дело № 599 по описа на съда за 2021 г.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Съдебното
производство е образувано по повод подадена от П.Т.З. ***, чрез пълномощник –
адв. Б.Б., жалба против Решение № 52/03.06.2021 г., издадено от Кметски
наместник на с.Бодрово, община Димитровград, в частта му по т. 5, с която са
определени разходи по предоставяне достъп до обществена информация в размер на
0.11 лева с ДДС.
Жалбоподателят
твърди, че решението в оспорената му част е незаконосъобразно. Сочи, че
неправилно с оспореното решение е определено да заплати разходи с включен в тях
ДДС, тъй като местните органи съгласно чл. 3, ал. 5 от ЗДДС не са данъчно задължени
лица, освен в лимитативно и изчерпателно изброените в същата разпоредба
дейности, сред които не попадали тези, свързани с предоставяне на услуга по
предоставяне достъп до обществена информация.
По изложените в
жалбата съображения се моли за отмяна на решението в оспорената му част.
Претендират се разноски. Към жалбата са приложени пълномощно, удостоверяващо
представителната власт на адв. Б., разписка за внесена ДТ по сметка на съда в
размер на 10.00 лева и квитанция, удостоверяваща платената сума от 0.11 лева по
оспорената част от процесното решение. Приложени са и списък на разноските,
договор за правна защита и съдействие и относими към административната преписка
документи.
Във връзка с
дадени от съда указания, с Молба вх. № 4026 от 18.06.2021 г. жалбоподателят уточнява,
че оспорването е насочено само срещу размера на начисления върху нормативно
определената основа ДДС съгласно Заповед № ЗМФ-1472/2011 г. на Министъра на
финансите, но тъй като в оспорената част от процесното решение органът не бил
конкретизирал и не посочил никоя от хипотезите на дължими разходи по същата
заповед, въз основа на която да е определил дължимите разходи с ДДС, то
жалбоподателят бил в невъзможност да разграничи колко е размерът на начисления
ДДС от общо дължимата сума от 0.11 лева с вкл. ДДС. Поради което се моли
решението в оспорената част да бъде отменено, като преписката се върне на
административния орган с указания да определи размер на дължимите разходи,
съгласно относимите към случая хипотези на Заповед № ЗМФ-1472 от 2011 г. на Министъра
на финансите, без да начислява ДДС.
В молба вх. № 4172
от 24.06.2021г. жалбоподателят сочи, че предвид обстоятелството, че с
допълнително свое решение № 66/16.06.2021 г. ответникът е отменил оспорената
част от процесното решение и е възстановил на оспорващия неправилно начисления
размер на ДДС, то съдът следва да прекрати производството по делото поради
удовлетворяване на жалбата и да присъди на оспорващия сторените от него
деловодни разноски.
С молба вх. № 4180
от 25.06.2021г. по делото е представена пълната административна преписка по
издаване на оспореното решение.
Под вх. № 4182
от 25.06.2021 г. и вх.№ 4347 от 01.07.2021 г. по делото са депозирани отговори по
жалбата, изходящи съответно от Т.И. – старши юрисконсулт в администрацията на
Община Димитровград, и М. М.– кметски наместник на с.Бодрово. С отговорите се
моли делото да бъде прекратено поради отпаднал правен интерес на жалбоподателя
и се прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение. Представя се Решение № 66/16.06.2021 г. на Кметски наместник на
с.Бодрово, с което е изменено Решение № 52 от 03.06.2021 г. за достъп до
обществена информация в частта му по т. 5, като е определено разходите по
предоставяне на достъп до исканата обществена информация в заявената форма да
са в размер на 0.09 лева без ДДС, както и писмо, с което на жалбоподателя се
изпраща посоченото решение, разписка за получаването му и платежно нареждане,
удостоверяващо възстановена на жалбоподателя сума.
Предвид така
изложеното, съдът намира, че подадената жалба следва да бъде оставена без
разглеждане, а производството по делото следва да бъде прекратено поради
следните съображения:
Разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗДОИ предвижда
решенията за предоставяне на достъп до обществена информация или за отказ за
предоставяне на достъп до обществена информация да се обжалват пред съответния
административен съд по реда на АПК.
На обжалване по реда на АПК подлежат
индивидуалните административни актове, общите административни актове и
подзаконовите административни актове, съответно посочени в чл. 21, ал. 1 - 4,
чл. 65 и чл. 75 от АПК. За всяка една от тези категории актове е характерно, че
съдържат властническо волеизявление, с което се създават задължения или непосредствено
се засягат права, свободи или законни интереси.
Общата разпоредба на чл. 147, ал. 1 от АПК, съгласно
която право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите,
чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него,
или за които той поражда задължения, намира приложение и в производството по
обжалване на решения за предоставяне на достъп до обществена информация.
Видно от конкретното съдържание на
оспореното решение, със същото на жалбоподателя се предоставя поискания от него
достъп до обществена информация по реда на ЗДОИ. Предмет на обжалване в
настоящото производство е решението само в частта му по т. 5, касателно
определените разходи за предоставяне на исканата информация, в размер на 0.11 лева
с ДДС. Жалбоподателят не оспорва факта, че дължи разходи за предоставената му
информация на хартиен носител, но твърди, че има правен интерес да обжалва
процесното решение в тази му част, тъй като незаконосъобразно в така определените
разходи е включен ДДС, като изрично уточнява, че оспорването е насочено само
срещу размера на начисления с решението ДДС. Съответно и при така изложените в
жалбата и уточняващата я молба съображения, следва да се приеме, че към датата
на депозиране на жалбата в съда - 14.06.2021 г. за жалбоподателя е съществувал
правен интерес от обжалване на решението в частта му по т. 5, касателно
начисляването на ДДС върху разходите за предоставяне на достъп до исканата
обществена информация.
Процесуалноправният интерес от обжалване на акта се
обосновава с необходимостта чрез търсената съдебна защита да се защити
материалното субективно право на лицето, засегнато от оспорения акт. В
хода на настоящото съдебно производство този интерес е отпаднал. Това е така,
тъй като след постановяване на изменително Решение № 66/16.06.2021 г. от
административния орган, са отстранени неблагоприятните последици, които
оспорващият твърди, че е търпял от първоначално постановеното Решение № 52/03.06.2021 г., издадено от Кметски наместник на
с.Бодрово. Предвид факта, че обжалваното решение в оспорената
му част, след постановяване на изменително решение № 66/16.06.2021 г.,
понастоящем не засяга неблагоприятно правната сфера на жалбоподателя, то
последният няма правен интерес от оспорването му. Правният интерес е абсолютна
процесуална предпоставка за упражняване правото на жалба, поради което
отсъствието му прави жалбата недопустима. Съответно отпадането на правния
интерес на жалбоподателя превръща жалбата в процесуално недопустима и е
основание за оставянето й без разглеждане и прекратяване на съдебното
производство.
По исканията за
разноски на страните по делото, съда намира следното:
Основателна се
явява претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски. Това е така, тъй
като с поведението си органът е дал повод за завеждане на делото и при
депозиране на жалбата в съда за оспорващия е съществувал правен интерес от
оспорване на акта в частта му по т. 5, касателно начисляването на ДДС.
По отношение размера, в който следва да се присъдят
разноски за жалбоподателя:
Претендираните
разноски съгласно представен списък са 560.97 лева, от които 10.97 лева - внесена
ДТ за образуване на производството и такса превод и 550.00 лева - действително
заплатено адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и
съдействие. В настоящото производство между страните липсва спор по фактите и
приложимия закон, като делото не се характеризира с фактическа и правна
сложност, която да оправдава възлагането на пълния размер на договореното и
заплатено възнаграждение за един адвокат в тежест на другата страна, която не
оспорва жалбата. С оглед фазата на която производството се прекратява, то не
може да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като в тези случаи
съгласно сформираната трайна практика на ВАС по идентични случаи, изразена в
Определение № 4786 от 23.04.2020 г. на ВАС по адм. дело № 2817/2020 г.,
Определение № 5148 от 29.02.2020 г., постановено по адм. дело № 2812 от 2020 г.,
Определение № 1103/23.01.2020 г., постановено по адм. дело № 28/2020 г. и др.,
по делото не е осъществено процесуално представителство, защита и съдействие в
открито съдебно заседание. Ето защо и предвид така сформираната практика на
касационната инстанция, както и своевременно направеното възражение на
административния орган за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
последното следва да се приеме за основателно и на жалбоподателя следва да
бъдат присъдени разноски в размер на 160.00 лева. Не се дължи присъждане на разноските
за банков превод, тъй като същите не представляват съдебни разноски и
по-конкретно не представляват държавна такса, нито са разноски по съдебното
производство.
Предвид това на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени разноски в размер на общо
170.00 лева, от които 10.00 лева - внесена ДТ и 160.00 лева - заплатено
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 159, т. 4 от АПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на П.Т.З. с ЕГН : **********,***,
против Решение № 52/03.06.2021 г., в частта му по т. 5, с която е начислен ДДС
върху разходите по предоставяне на исканата обществена информация, издадено от
Кметски наместник на с. Бодрово, община Димитровград
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 599/2021 г.
по описа на Административен съд - Хасково.
ОСЪЖДА Община Димитровград да заплати на П.Т.З., с ЕГН : **********,***,
разноски по делото в размер на 170.00 (сто и седемдесет) лева.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от съобщаването
му на страните.
СЪДИЯ: