Решение по дело №7225/2022 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 3571
Дата: 1 ноември 2022 г. (в сила от 1 ноември 2022 г.)
Съдия: Христо Георгиев Иванов
Дело: 20225330107225
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 май 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 3571
гр. Пловдив, 01.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Христо Г. Иванов
при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска
като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело №
20225330107225 по описа за 2022 година
Производството е образувано е по искова молба, подадена от „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД срещу С. В. В., с която се претендира да бъде осъден
ответника да заплати на ищеца суми в размер от по 1374.66 лв., 1827.28 лева,
1911.39 лева/ съответно за трите обекта/, - стойността на разпределената
топлинна енергия за периода 01.5.2020 г. – 30.09.2021 г. за обекти, находящ се
в гр. П., гр. П., ул. „С.“ № ***, офис **,**,**, както и суми в размер от по
163.34лв., 214.63 лева и 227.24 лева/ съответно за трите обекта/,
представляващи мораторна лихва върху главницата, дължима за периода
02.7.2020г.- 18.05.2022г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда / ********г./ до
окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че в качеството си на енергийно предприятие е
единственото търговско дружество, притежаващо лицензия за производство и
пренос на топлинна енергия на територията на гр. П., като съгласно чл. 150 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия се осъществявала при публично известни
общи условия. Посочва, че ответника в качеството си на собственик на
обекти, находящ се в гр. П., ул. „С.“ № **, офис **, ** и **, има качеството на
1
клиент на топлинна енергия. Поддържа, че за процесния период 01.5.2020 г. –
30.09.2021 г. била доставена от ищеца и била разпределена от търговеца,
извършващ дялово разпределение, топлинна енергия отдадена от сградната
инсталация. Изтъква се, че посочената сума не е погасена своевременно,
поради което се дължи и мораторна лихва в размер по 163.34лв., 214.63 лева
и 227.24 лева/ съответно за трите обекта/ за периода 02.7.2020г.- 18.05.2022г.
Поради изложеното моли така предявената искова претенция да бъде
уважена. Претендира разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от
страна на ответницика .
Предявените обективно кумулативно съединени осъдително искове са с
правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ответникът е бил редовно призован за първото съдебно заседание, като
в изпратената до същия призовка, изрично е вписано, че при неподаване в
срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено
изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна
може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване
на делото, както и присъждане на разноски. Ответникът не се е явил, не е
изпратил упълномощен представител, няма и направено искане делото да се
гледа в негово отсъствие. Същевременно ищецът, чрез пълномощника си,
изрично е поискал на основание чл. 238, ал. 1 ГПК, да бъде постановено
неприсъствено решение срещу него.
Съдът намира, че всички предпоставки за постановяване на
неприсъствено решение са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор
на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, не изпраща представител в
първото по делото заседание, редовно призован и не е направил искане
делото да се разглежда в негово отсъствие. От писмените доказателства по
делото може да се направи извод за вероятна основателност на исковите
претенции. Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК, не следва неприсъственото решение
да се мотивира по същество. Ето защо, следва да се постанови решение по
реда на чл. 239 ГПК, с което предявените осъдителни искове да бъдат
уважени изцяло.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора, по арг. от чл. 78 ал.1 ГПК, право на разноски
2
има ищецът. В исковото производство се претендират разноски за заплатена
държавна такса в размер на 254,53 лева и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1
ЗЗД С. В. В., ЕГН **********, да заплати на „ЕВН България Топлофикация”
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
„Христо Г. Данов” № 37, суми в размер от по 1374.66 лв., 1827.28 лева,
1911.39 лева/ съответно за трите обекта, а именно- офис **, ** и **,
находящи се в гр. П., ул. „С.“ № **, офис **, ** и **/, - стойността на
разпределената топлинна енергия за периода 01.5.2020 г. – 30.09.2021 г. за
обекти, находящ се в гр. П., ул. „С.“ № **, офис **, ** и **, както и за суми
в размер от по 163.34лв., 214.63 лева и 227.24 лева/ съответно за трите
обекта/, представляващи мораторна лихва върху главницата, дължима за
периода 02.7.2020г.- 18.05.2022г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда /
*******г./ до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА С. В. В., ЕГН ********** да заплати на „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********, сумата от общо 354,53 лева -
разноски в производството.
Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси
защита по реда на чл. 240 ГПК пред Окръжен съд Пловдив в едномесечен
срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3