РЕШЕНИЕ
№ 2973
гр. София, 03.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА
при участието на секретаря ДАНИЕЛА ПЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно
наказателно дело № 20211110213906 по описа за 2021 година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН /относимата редакция
към датата на образуване на производството/.
Образувано е по жалба на „З. Б.“ ЕООД, ЕИК ... , седалище и адрес на
управление: гр. С., район М., бул. „Ц.“ № ..., офис сграда..., ет..., ап. офис ...,
чрез адв. П. П., срещу наказателно постановление (НП) № ЗППР - 00015 от
25.08.2021 г., издадено от К. Д. Р., член на Комисия за защита на
потребителите (КЗП), с което на дружеството – жалбоподател на основание
чл. 204 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл. 47, ал. 1, т. 12
от ЗЗП и на основание чл. 225в от ЗЗП – „имуществена санкция“ в размер на
500 /петстотин/ лева за нарушение на чл. 181н, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗЗП.
В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно и неправилно.
Поддържа се, че актът за установяване на административно нарушение
(АУАН) и НП са издадени при допуснати съществени процесуални
нарушения и в противоречие на материалния закон. Оспорва се фактическата
обстановка, приета за установена в двата процесуални акта. Сочи се, че
АУАН е съставен в отсъствие на представител на дружеството, без да са
налице предпоставките за това съгласно чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, а НП е
издадено без наказващият орган да е съобразил подадените писмени
възражения срещу акта и съдържанието на достъпните на интернет
страницата на дружеството Общи условия за покупки и използване.
1
Алтернативно, излагат се съображения за маловажност на случая. Моли се за
отмяна на процесното НП.
В съдебно заседание дружеството – жалбоподател, редовно призовано,
се представлява от адв. Д. М., който поддържа жалбата и по изложените в нея
съображения моли за отмяна на наказателното постановление.
Въззиваемата страна – К. Д. Р., член на КЗП, редовно призована, не се
явява и не се представлява. В съпроводителното писмо към
административнонаказателната преписка е изразено становище, че
подадената жалба е неоснователна и са изложени съображения за правилност
и законосъобразност на оспореното НП.
След анализ на събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, съдът намира от фактическа страна следното:
В КЗП постъпила жалба с вх. № Ц-03-1036/29.01.2021г., в която
потребител съобщил, че на 08.01.2021 г. е направил поръчка № 52399092180
от интернет страница https://www.zara.com/bg/, като платил с карта, но
впоследствие се отказал от поръчката и я анулирал, но заплатената сума не му
била възстановена.
Във връзка с постъпилата в КЗП жалба на 12.02.2021 г. свидетелката
Г.Н. К., на длъжност „старши експерт“ в Дирекция „ЗППР“ при КЗП,
извършила проверка на интернет страница https://www.z.....com/bg/. При
проверката било установено, че на посочената интернет страница
дружеството – жалбоподател „З. Б.“ ЕООД предлагало стоки чрез сключване
на договор за продажба от разстояние по смисъла на чл. 45 от ЗЗП. На
профилната страница били налични следните секции: „Започни сесия“,
„Търсене“, „Помощ“, „Кошница“, публикувани снимки на продавните
артикули, „Филтри“ – даващ възможност да бъде избран размер, цвят и
колекция на артикула. Под снимките на първата страница се визуализирало
следното: „ПОМОЩ“, със следните подсекции – „Пазаруване в Z..com“;
„Продукт“; „Плащане“; „Доставка“; „Замени и връщания“; „Магазини и
фирма“; „Програма за събиране на дрехи“; „Моят акаунт“. Най-отдолу, на
профилната страница, били налични и следните секции: „ПОСЛЕДВАЙТЕ
НИ“ със следните: секция „Последвате ни“ с подсекции: „БЮЛЕТИН“,
„instagram“, „facebook“, „twitter“, „youtube“. Секция „КОМПАНИЯ“ била със
следните подсекции: „ЗА НАС“, „ОФИСИ“, „МАГАЗИНИ“, „РАБОТА ПРИ
НАС“. Секция „ПОЛИТИКИ“ била със следните подсекции: „Политика за
поверителност“, „Условия за покупка“, „настройки на бисквитки“.
По време на проверката било установено, че преди потребителят да
бъде обвързан с договор от разстояние или предложение за сключване на
такъв, търговецът не му е предоставил информация по ясен и разбираем
начин, а именно липсвало напомняне относно наличието на законова гаранция
за съответствие на стоката с договора за продажба, а също така търговецът не
бил поставил на интернет страницата си информация относно органите за
2
алтернативно решаване на спорове, в чийто обхват на дейност попада.
Резултатите от проверката били обективирани в констативен протокол (КП)
№ К - 0000306/12.02.2021 г., а съдържанието на сайта било свалено на хартиен
носител.
На 16.04.2021 г. на имейл адрес **********@*. било изпратено
писмо № Ц-03-1036/16.04.2021 г., с което бил поканен управителя на „З. Б.“
ЕООД да се яви в КЗП на 20.04.2021 г. за съставяне и връчване на АУАН.
Поради неявяването на представител на „З. Б.“ ЕООД и при така
направените констатации св. Г. К. съставила АУАН № ЗППР - 00015 от
21.04.2021 г. в присъствието на двама свидетели и в отсъствието на
нарушителя. Актосъставителят преценил, че дружеството – жалбоподател е
извършило нарушение на чл. 47, ал. 1, т. 12 от ЗЗП и на чл. 181 н, ал. 2, вр. ал.
1 от ЗЗП, като приел, че нарушенията са извършени в гр. С. АУАН бил
подписан от актосъставителя и от свидетелите по него, като препис от акта
бил връчен на жалбоподателя на 22.06.2021 г. В срока по чл. 44, ал. 1 от
ЗАНН постъпили писмени възражения срещу така съставения АУАН, в които
били изложени съображения, идентични на тези в жалбата.
Въз основа на АУАН при идентично описание на нарушенията и
дадената им правна квалификация било издадено и обжалваното НП № ЗППР
- 00015 от 25.08.2021 г. от К. Д. Р., член на КЗП, с което на „З. Б.“ ЕООД на
основание чл. 204 от ЗЗП е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500
лева за нарушение на чл. 47, ал. 1, т. 12 от ЗЗП и на основание чл. 225в от ЗЗП
– „имуществена санкция“ в размер на 500 лева за нарушение на чл. 181н, ал.
2, вр. ал. 1 от ЗЗП. Атакуваното НП било връчено на жалбоподателя на
16.09.2021 г., а жалбата срещу него била депозирана на 23.09.2021 г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото гласни доказателствени средства и писмени
доказателства, а именно: показанията на свидетелката Г.Н. К. –
актосъставител, както и писмените доказателства по делото, приобщени по
реда на чл. 283 от НПК – заверено копие на писмо на КЗП с изх. Ц-03-
1036/10.09.2021 г., ведно с обратна разписка за получаване на НП № ЗППР-
00015 от 25.08.2021 г., възражение от „З. Б.“ ЕООД с вх. № Ц-03-
1036/25.06.2021 г., писмо - покана с изх. № Ц-03-1036/16.04.2021 г. от КЗП до
„З. Б.“ ЕООД за връчване на АУАН, становище от „З. Б.“ ЕООД, ведно с
приложения, писмо - искане становище до „З. Б.“ ЕООД с изх. № Ц-03-
1036/01.03.2021 г., КП № К - 0000306/12.02.2021 г., ведно с разпечатка на
интернет страницата на дружеството, жалба до КЗП с вх. № Ц-03-
1036/29.01.2021 г., ведно с приложени документи, разпечатка от ТРРЮЛНЦ,
Заповед № 194 от 20.02.2019 г. и Заповед № 1011 от 14.11.2016 г. на
председателя на КЗП.
Показанията на свидетелката Г. К. съдът кредитира с доверие като
последователни и логични, допринасящи изцяло за изясняване на
извършената проверка и направените констатации и кореспондиращи напълно
3
със събрания по делото доказателствен материал.
За правилното изясняване на фактическите обстоятелства по делото
служат и събраните писмени доказателства, надлежно приобщени по
съответния процесуален ред, и затова съставът на съда основа своите
фактически изводи и въз основа на посочените по-горе писмени
доказателства.
От представените Заповед № 194 от 20.02.2019 г. и Заповед № 1011 от
14.11.2016 г. на председателя на КЗП се извлича информация за
компетентността на актосъставителя и административнонаказващия орган за
съставяне на АУАН, респ. издаване на НП.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който
подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът е длъжен да
провери законността на обжалваното наказателно постановление, като в този
смисъл извърши проверка за спазването на материалния и процесуалния
закон, без да е обвързан от основанията, изложени в жалбата – арг. от чл. 314,
ал.1 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това свое правомощие съдът служебно констатира, че
двата процесуални документа са издадени от компетентни за това
административни органи. АУАН е съставен от Г.Н. К., на длъжност „старши
експерт“ в Дирекция „ЗППР“ при КЗП, която е длъжностно лице, определено
да съставя АУАН от председателя на КЗП със Заповед № 194 от 20.02.2019 г.,
с което е спазено изискването на чл. 233, ал. 1 от ЗЗП. Наказателното
постановление е издадено от К. Д. Р., член на КЗП, който със Заповед № 1011
от 14.11.2016 г. на председателя на КЗП е упълномощен да издава НП, с което
е изпълнено правилото на чл. 233, ал. 2 от ЗЗП. Спазени са и давностните
срокове по чл. 34, ал.1 и ал. 3 от ЗАНН за съставяне на АУАН и издаване на
НП.
Настоящият съдебен състав констатира обаче, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила.
На първо място, АУАН е съставен на основание чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, в
отсъствие на нарушителя. Съгласно императивната разпоредба на чл. 40, ал. 1
от ЗАНН, актът за установяване на административното нарушение се съставя
в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при
извършване или установяване на нарушението. По смисъла на чл. 40, ал. 2 от
ЗАНН, единствено когато нарушителят е известен, но не може да се намери
или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в негово
отсъствие. В процесния случай нарушителят „З. Б.“ ЕООД е известен и без
4
затруднения е могъл да бъде намерен на известния за него адрес (гр. С., район
М., бул. „Ц.“ № ..., офис сграда ., ет. ., ап. офис ....), на който е връчено
атакуваното НП и от който адрес жалбоподателят е редовно призован за
въззивното съдебно производство. В този смисъл, за да състави процесния
АУАН на основание чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, актосъставителят е следвало да
приложи втората хипотеза – да отправи надлежна покана, на която
нарушителят да не се е отзовал. В показанията си свидетелката Г. К. заявява,
че поради процесуална икономия поканата за съставяне на АУАН е изпратена
по електронна поща, т.е. не са били положени усилия известният на КЗП
нарушител да бъде издирен. По преписката е налице заверено копие на писмо
№ Ц-03-1036/16.04.2021 г. на КЗП, изпратено на имейл адрес
**********@*., с което бил поканен управителя на „З. Б.“ ЕООД да се
яви в КЗП на 20.04.2021 г. за съставяне и връчване на АУАН. По делото обаче
не са представени никакви доказателства, от които да се установи, че
приложеното писмо - покана до нарушителя за съставяне на АУАН е
достигнало до знанието на своя адресат, предвид което не може да се приеме,
че нарушителят е бил своевременно известен за съставянето на акта. Не са
налице и доказателства посочената покана да е изпратена на адреса на
дружеството, както и да е връчена на получателя – липсва каквато и да е
обратна разписка или друг куриерски документ. При посочената
доказателствена празнота за съда се налага изводът, че актосъставителят е
съставил АУАН в отсъствие на нарушителя, без обаче да са били налице
основанията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Допуснатото нарушение на чл. 40, ал. 1
и 2 от ЗАНН е от категорията на съществените процесуални нарушения, тъй
като е нарушено правото на защита на наказаното лице в хода на
извънсъдебната фаза на административнонаказателното производство /в този
смисъл Решение № 2475 от 7.05.2012 г. на АССГ по адм. д. № 938/2012 г./. В
случая дружеството – жалбоподател не е било известено, че ще му бъде
съставен АУАН и същият е бил съставен без да присъства законен или
упълномощен представител на „З. Б.“ ЕООД. Посочените норми са гаранция
за защита правата на лицето, спрямо което се провежда
административнонаказателно производство, за участие в същото и
запознаване с фактите и с конкретните нарушения, за които се твърди, че са
осъществени, както и своевременно осъществяване на своите права,
включително това на възражение.
На следващо място, в нарушение на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от
ЗАНН, актосъставителят и АНО не са изпълнили задълженията си да посочат
датата на извършване на нарушенията по един достатъчно ясен и
непротиворечив начин. Точното и недвусмислено посочване на датата на
нарушението е задължителен реквизит както на АУАН, така и на НП, тъй като
така, от една страна, се индивидуализира нарушението откъм обективни
признаци и се очертава предметът на доказване, а от друга страна, това е
гаранция за проверка по спазване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН за издаване
на АУАН и НП, както и за приложимия материален закон. В случая
5
актосъставителят и АНО идентично са описали хронологията на събитията по
подадената жалба до КЗП и извършената проверка на интернет страницата на
„З. Б.“ ЕООД. Впоследствие текстово е представено екранното съдържание на
интернет сайта https://www.z......com/bg/, като актосъставителят и АНО
излагат правни изводи за две отделни нарушения на изискванията на ЗЗП, без
да се ангажират по какъвто и да е начин с посочване на конкретна дата, която
да считат като дата на осъществяване на нарушенията. Следва да се има
предвид, че датата на установяване на нарушенията не може да се отъждестви
с датата на извършването им. Недопустимо е датата на нарушенията да се
извежда по логичен или тълкувателен път. Липсата на посочения реквизит в
АУАН и НП се явява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй
като нарушава правото на защита на жалбоподателя да разбере по един ясен и
непротиворечив начин един от основните параметри на вменените му
нарушения.
Горепосочените съществени процесуални нарушения самостоятелно и в
съвкупност са напълно достатъчно основание за отмяна на НП, но с оглед
изчерпателност съдът следва да изложи мотиви и относно правилното
приложение на материалния закон, като намира следното:
По пункт 1 от наказателното постановление:
Посочената като нарушена разпоредба на чл. 47, ал. 1, т. 12 от ЗЗП
предвижда, че преди потребителят да бъде обвързан от договор от разстояние
или от договор извън търговския обект, или от подобно предложение за
сключване на договор, търговецът е длъжен да предостави на потребителя по
ясен и разбираем начин следната информация: напомняне за наличието на
законова гаранция за съответствие на стоката с договора за продажба. В
конкретния случай от събраните по делото доказателства, в това число и
разпечатката на проверявания интернет сайт, безспорно се установи, че в
интернет сайта https://www.z.....com/bg/, стопанисван от „З.Б.“ ЕООД не е
била изложена подобна информация за потребителите преди обвързването им
с договор от разстояние, с което и дружеството – жалбоподател е извършило
административно нарушение по чл. 47, ал. 1, т. 12 от ЗЗП.
Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че с
посочването на интернет страницата на дружеството на търговската гаранция
на стоката е изпълнил изискването на закона. Следва да се прави разлика
между законовата гаранция за съответствие на стоката с договора за
продажба съгласно чл. 112 – чл. 115 от ЗЗП и търговската гаранция, която
съгласно легалната дефиниция на § 6, т. 22 от ДР от Закона за предоставяне
на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки
(ЗПЦСЦУПС) представлява „всяко задължение, поето от продавача или от
производителя (гарант) към потребителя, в допълнение към неговото
задължение по този закон, за осигуряване на съответствие на стоката с
договора за продажба, с цел да възстанови заплатената сума или да замени
или поправи стоката, или да предостави друг вид обслужване, свързано със
6
стоката, когато тя не отговаря на спецификациите или евентуално на други
изисквания, несвързани със съответствието на стоката с договора за
продажба, посочени в заявлението за предоставяне на търговска гаранция или
в съответната реклама, направена в момента на сключване или преди
сключването на договора“. В този смисъл и посочването в сайта на
дружеството на търговската гаранция не покрива изискването на чл. 47, ал. 1,
т. 12 от ЗЗП. Следва да се посочи, че независимо от отмяната на чл. 112 – чл.
115 от ЗЗП с ДВ, бр. 23 от 2021 г., в сила от 01.01.2022 г., същите норми,
касаещи законовата гаранция за съответствие на стоките с договора за
продажба, са регламентирани в чл. 26 - чл. 32 от ЗПЦСЦУПС.
Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е
приложил санкционната норма на чл. 204 от ЗЗП и е наложил „имуществена
санкция“ в размер на 500 лева, като са били взети предвид всички
обстоятелства съгласно чл. 27 от ЗАНН.
По пункт 2 от наказателното постановление:
Разпоредбата на чл. 181н, ал. 1 от ЗЗП гласи, че търговците предоставят
на потребителите информация за органите за АРС, в чийто обхват на дейност
попадат, и за органите за АРС, към които са поели ангажимент да участват
или са длъжни да използват. Информацията включва адреса на интернет
страницата на съответните органи за АРС. Разпоредбата на ал. 2 сочи, че
информацията по ал. 1 се предоставя по ясен, разбираем и леснодостъпен
начин на интернет страницата на търговеца, когато има такава, и когато е
приложимо, в общите условия на договора за продажба или в договора за
предоставяне на услуги, предлагани от търговеца.
От приетите по делото гласни и писмени доказателства се установи, че
в процесния сайт липсва информация за органите за алтернативно решаване
на спорове (АРС), в чийто обхват на дейност попада търговецът, което
представлява нарушение по чл. 181н, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗЗП.
Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че не е
извършил нарушението по пункт 2 от НП, тъй като посочената в Общите
условия, достъпни на сайта https://www.z.....com/bg/, интернет платформата за
решаване на потребителски спорове на Европейската комисия не
представлява орган за алтернативно решаване на спорове. Тези органи са
изброени в списъка на органите, признати за органи за АРС на територията на
Република България, одобрен със заповед на министъра на икономиката и
индустрията съобразно чл. 181п от ЗЗП и посочените в сайта на
жалбоподателя не са сред изброените в този списък.
Съдът намира, че при налагане на административното наказание АНО е
взел предвид всички обстоятелства съгласно чл. 27 от ЗАНН и правилно на
основание чл. 225в от ЗЗП е наложил „имуществена санкция“ в минимален
размер от 500 лева.
Нарушенията на чл. 47, ал. 1, т. 12 от ЗЗП и на чл. 181н, ал. 2, вр. ал. 1
7
от ЗЗП са на просто извършване и законодателят не е поставил изискване за
тяхната съставомерност настъпването на вредни последици за потребителя.
Предвид факта, че двете нарушения са извършени от юридическо лице, чиято
отговорност е обективна, безвиновна, е безпредметно да бъде обсъждан
въпросът за субективната им страна.
Не са налице предпоставките за приложение разпоредбата на чл. 28 от
ЗАНН, доколкото в случая деянията не могат да се квалифицират като
маловажни. Нарушенията са две, насочени са към неопределен кръг лица,
които ползват услугите на процесния интернет сайт, всяко от което следва по
ясен и недвусмислен начин да бъде уведомено за правата, които има при
сключване на договор за продажба от разстояние. Обстоятелството, че
нарушенията са извършени за първи път, е взето предвид от АНО, който е
наложил имуществени санкции в минимален размер. Ето защо съдът намира,
че извършените административни нарушения не са маловажни, тъй като не се
отличават с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от този вид.
В заключение, независимо, че материалният закон е приложен
правилно, нарушенията и техният автор са категорично установени, съдът
приема, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено
като незаконосъобразно поради допуснати съществени по своя характер
нарушения на процесуалните правила, които са неотстраними в съдебната
фаза на административнонаказателното производство.
Доколкото страните не са направили искания за присъждане на
разноски, то и съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2, т. 1, вр. ал. 1
от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № ЗППР - 00015 от 25.08.2021 г.,
издадено от К.Д. Р., член на Комисия за защита на потребителите, с което на
„З. Б.“ ЕООД, ЕИК ...., седалище и адрес на управление: гр. С. район М., бул.
„Ц.“ № ...., офис сграда ..., ет. ..., ап. офис ..., на основание чл. 204 от ЗЗП е
наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 /петстотин/ лева за
нарушение на чл. 47, ал. 1, т. 12 от ЗЗП и на основание чл. 225в от ЗЗП –
„имуществена санкция“ в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл.
181н, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗЗП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - София град, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава 12 от
АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9