Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Варна, ………….2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, Втори състав, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател:
ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
при участието на секретаря Добринка Долчинкова, като
разгледа докладваното от съдията Веселина Чолакова адм. дело N 473 по описа за 2021 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл.13 ал.6 ЗСП.
Образувано е по жалба, подадена от Е.В.Д., ЕГН **********,
с адрес *** против Заповед № ЗСП /Д-В/ 10097 от 15.01.2021 г. издадена от
директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр.Варна, потвърдена с Решение №
03-РД06-0091/18.02.2021 г. издадено от директора на Регионална дирекция за
социално подпомагане - Варна, с която на Е.В.Д. е отказана месечна целева помощ по
чл.16б от ППЗСП, по заявление-декларация с вх.№ ЗСП/Д-В/10097/31.12.2020 г. Жалбоподателката
оспорва акта с основанията на чл.146,т.3 и т.4 и т.5 от АПК- допуснати
съществени процесуални нарушения , нарушения на материалния закон и целта на
закона. Сочи се, че заповедта е издадена в нарушение на принципите за истинност
и служебно начало. Сочи се, че за периода, когато детето й не е посещавало
детско заведение във връзка с пандемичната обстановка, е била в невъзможност да
упражнява адвокатската си професия. Сочи се, че основанията за постановения отказ
въвеждат прекомерни критерии, които не съответстват на ППЗСП, Закона за
адвокатурата и Наредба № 3 от 29.10.2004 г. за водене и съхраняване на
регистрите на адвокатските съвети. Твърди, че отговаря на критериите по чл.16б
ал.1 , т.3 от ППЗСП. Моли съда да отмени обжалвания акт и да реши спора по същество
като задължи директора наДСП-Варна да разреши исканата от нея целева помощ. В
съдебно заседание се представлява от адв. Д., която поддържа жалбата и
претендира присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 ал.2 от Закона за
адвокатурата и сторените разноски за платена държавна такса.
Ответната страна - директор на Дирекция „Социално
подпомагане”- гр.Варна в писмена молба изразява становище за неоснователност на
жалбата и законосъобразност на обжалвания административен акт и моли жалбата да
бъде отхвърлена.
След като разгледа оплакванията изложени в жалбата,
доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на
задължителната проверка по чл.168 от АПК, административният съд приема за
установено от фактическа и правна страна
следното:
По
допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу
подлежащ на оспорване акт и от надлежна страна, поради което се явява
процесуално допустима.
По
основателността на жалбата:
Предмет на разглеждане е Заповед № ЗСП /Д-В/ 10097 от
15.01.2021 г. издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ –
гр.Варна, потвърдена с Решение № 03-РД06-0091/18.02.2021 г. издадено от
директора на Регионална дирекция за социално подпомагане Варна, с която на
жалбоподателката е отказана месечна целева помощ по чл.16б от ППЗСП, считано от
01.12.2020 г. при обявено извънредно положение или обявена извънредна
епидемична обстановка по чл.16б от ППЗСП.
На 31.12.2020 г. Е.Д. е подала до Дирекция „Социално
подпомагане“-Варна заявление-декларация по образец вх.№ ЗСП/Д-В/10097 за
отпускане на месечна целева помощ по чл.16б от ППЗСП при обявено извънредно
положение или обявена извънредна епидемична обстановка. В заявлението е
посочила, че е самоосигуряващо се лице, което не може да извършва дистанционна
работа от вкъщи и няма възможност да ползва платен отпуск; не може да упражнява
занятието си поради въведените ограничения във връзка с извънредното положение
или извънредната епидемична обстановка; не получава парично обезщетение за
временна неработоспособност; не получава компенсации при ползване на неплатен
отпуск по реда на ПМС № 325/26.11.2020 г.; не получава парично обезщетение за
бременност и раждане по реда на чл.48а от Кодекса за социално осигуряване.
Посочила е, че е неомъжена с едно дете до 14-годишна възраст, като дъщеря й М.
С. не е посещавала ДГ 22 „Мечо Пух“ , Варна за периода от 23.11.2020 г.-
30.11.2020 г.
На 14.01.2021 г. е изготвен социален доклад от
социален работник в Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна, който е съгласуван
от главен социален работник в същата дирекция на 15.01.2021 г. Видно от
съдържанието на доклада, съставът на семейството отговаря на заявеното в
декларацията, бащата на семейството не живее на същия адрес, нито има данни да
заплаща месечна издръжка. Общият доход на семейството за месец ноември 2020 г.
е в размер на 0,00 лева. Съгласно
представена служебна бележка № 045/16.12.2020 г. от ДГ № 22 „Мечо Пух“ детето
на заявителката не е посещавало детска градина за периода 23.11.2020 г.-
30.11.2020 г., поради положителен PCR тест
на учител в групата . Съгласно заповед на Министъра на здравеопазването
детските градини и училищата са посещавани и през периода от 30.11. до
21.12.2020 г. поради въведените ограничения във връзка с извънредното
положение. При преценка на нуждите от социално подпомагане е направено
предложение за отказ, тъй като до момента на проверката – 12.01.2021 г. Д. като
самоосигурямащо се лице, което упражнява професия „адвокат“ не е поискала
разрешение от адвокатската колегия и не е прекъсвала дейността си.
Въз основа на социалния доклад е издадена Заповед №
ЗСП /Д-В/ 10097 от 15.01.2021 г. от директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ – гр.Варна, с която е отказана месечна целева помощ при обявено
извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка по чл.16б
ППЗСП на основание чл.16б ал.1 т.3 ППЗСП, тъй като Д. като самоосигуряващо се
лице не е спряла да упражнява дейността си през периода, когато детето й не е
посещавало детска градина.
Заповедта е обжалвана по административен ред , като с
Решение № 03-РД06-0091/18.02.2021 г. директорът на Регионална дирекция за
социално подпомагане - Варна е отхвърлил жалбата като неоснователна.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
По
валидността на акта:
Съгласно чл. 13, ал. 2 от
Закона за социално подпомагане, помощите се отпускат със заповед на
директора на Дирекция „Социално подпомагане“ или упълномощено от него
длъжностно лице по настоящ адрес на лицата или семействата/чл.8 ППЗСП/. Оспорената
заповед е издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна,
т.е. от компетентния да се произнесе административен орган. Обжалваният акт е
издаден от компетентен орган, в законоустановената писмена форма и при спазване
на изискванията на чл.59 от АПК, поради което същият не страда от пороци,
водещи до неговата нищожност.
По законосъобразността
на акта:
С оспорения акт на жалбоподателката е отказана месечна
целева помощ при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична
обстановка по чл.16б ППЗСП.
Процедурата
за издаване на заповеди, с които се отпускат социални помощи е уредена в чл. 13 от ЗСП и чл. 26 и
сл. от ПППЗСП. Подадено е заявление-декларация по образец от нуждаещото
се лице. В съответствие с разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от ППЗСП служебно са
събрани документи от значение за определяне на правото на социално подпомагане,
извършена е социална анкета и е изготвен социален доклад. Заповедта е издадена в
предвидения от закона срок и е връчена на жалбоподателката.
Оспорения
акт е издаден при несъществуващо фактическо основание, което представлява допуснато
нарушение на чл.59 ал.2 т.4 АПК и в противоречие с материалноправните
разпоредби.
С оспорената заповед е отказано предоставяне
на месечна целева помощ по чл. 16б от ППЗСП.
Социалните помощи, съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗСП,
са средства в пари и/или в
натура, които допълват или заместват собствените доходи до основните жизнени
потребности или задоволяват инцидентно възникнали потребности на подпомаганите
лица или семейства. Видовете социални помощи са уредени в чл. 12, ал. 1 ЗСП-
месечни, целеви и еднократни, а отпускането им се извършва след преценка на
доходите на лицето или семейството, имущественото състояние, семейно положение,
здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и др. констатирани
обстоятелства-съгласно чл. 12, ал. 2 ЗСП.
Безспорно е, че с Решение
на НС от 13.03.2020 година в Република България е обявено извънредно положение.
С Решение № 325 от 14.05.2020 година на Министерския съвет на Република
България е обявена извънредна епидемична обстановка. С Решения № № 378 от 12.06.2020 година, № 418 от 25.06.2020 година, 482
от 15.06.2020 година, 525 от 30.07.2020 година, 609 от 28.08.2020 година, 673
от 25.09.2020 година и 855 от 25.11.2020 година, извънредната епидемична
обстановка е продължена до 31.01.2021 година.
В случая жалбоподателката е
поискала отпускане на месечна целева помощ при обявено извънредно положение или
обявена извънредна епидемична обстановка за семейства с деца до 14 – годишна
възраст. Съгласно чл. 16б ал.1 от ППЗСП право на месечна целева помощ при
обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка имат
семейства с деца до 14-годишна възраст, когато:
1. двамата или единият от
работещите родители, или родител, отглеждащ сам дете, не може да извършват
дистанционна работа от вкъщи и нямат възможност да ползват платен отпуск или не
получава получават парично обезщетение за временна неработоспособност;
2. двамата или единият от родителите, или
родителят, отглеждащ сам дете, са останали без работа, но нямат право на
обезщетение за безработица или размерът на получаваното обезщетение е по-нисък
от средномесечния доход по ал. 4;
3. двамата или единият от родителите, или
родителят, отглеждащ сам дете, са самоосигуряващи се лица, които не могат да
упражняват занятието си поради въведените ограничения във връзка с извънредното
положение или извънредната епидемична обстановка;
4. двамата или единият от родителите, или
родителят, отглеждащ сам дете, по т. 1, 2 или 3 не получават обезщетение за
бременност и раждане.
Разпоредбата
на чл. 16б ППЗСП е приета с цел да се регламентира месечната целева помощ,
която се отпуска именно във връзка с обявеното извънредно положение или
последвалата епидемична обстановка. Целевата помощ по чл. 16б от ППЗСП по
същество е извънредна и се предоставя във връзка с промените на икономическата
обстановка в страната, след 13.03.2020г. Целта на отпускането й е да подпомогне
хора в затруднено положение, предвид обявяването на извънредно положение, както
и последвалата извънредна епидемична обстановка.
Решаващият
орган е установил, че жалбоподателката е
неомъжена с едно дете до 14 години, което не е посещавало детско заведение – ДГ
№ 22 „Мечо Пух“ в гр.Варна за периода 23.11.2020 г.- 30.11.2020 г. Установил е,
че като самоосигуряващо се лице, което упражнява професията „адвокат“ не е
спряло да упражнява дейността си през периода. Изводът за този факт е направен
въз основа на справка от регистъра на НАП, от която е установено, че не е
поискала разрешение от адвокатската колегия и не е регистрирала прекъсване на дейността си до момента на проверката –
12.01.2021 г.
В разпоредбата на чл. 16б, ал. 1, т. 3 не се съдържа изискването за
удостоверяване на обстоятелства относно
временно преустановяване на упражняваната професия , а само съществуването на
такива, които представляват пречка за упражняването й. Временното
преустановяване на упражняването на адвокатска професия е регламентирано с
правилата на чл.23 от Закона за адвокатурата. Временното преустановяване на
упражняването на адвокатската професия не е равнозначно на невъзможността за
упражняване на занятието поради въведените ограничения във връзка с
извънредното положение или извънредната епидемична обстановка. При временно
преустановяване адвокатът няма правото да упражнява адвокатска професия поради вписване
на наличието на някое от основания посочени в чл.23,ал.1 от Закона за
адвокатурата. При невъзможност , следва да съществуват пречки за упражняването
й. Дейностите по упражняване на адвокатската професия са регламентирани в Глава
шеста на Закона за адвокатурата. Съгласно чл.24,ал.1 от Закона за адвокатурата-
упражняването на адвокатската професия включва: 1. устни и писмени консултации
и становища по въпроси на правото;2. изготвяне на всякакви книжа - молби,
тъжби, заявления, жалби и други, свързани с възложената от клиента работа;3.
представителство на доверителите и подзащитните и защита на правата и законните
им интереси пред органите на съдебната власт, административните органи и
служби, както и пред физически и юридически лица. Полагането на целодневни грижи
за малолетно лице на три години, което не може да посещава детско заведение
поради извънредна епидемична обстановка и констатиран случай на COVID-19 на учител в групата, безспорно представлява пречка за упражняване
на адвокатска професия. В този смисъл съдът намира, че жалбоподателката е
установила право си на месечна целева помощ, при наличие на основанието на
чл.16б,ал.1,т.3 от ППЗСП.
Отделно от изложеното, декларираният от жалбоподателката период в заявлението-декларация,
в който детето
не е посещавало детското заведение в резултат на въведените ограничения, е от 23.11.2020г. до 30.11.2020г., а
произнасянето на административния орган е за периода , считано от 01.12.2020 г.
, който не съответства на заявения период.
Предвид горното оспорената заповед следва да се отмени и на
основание чл.173 АПК вр. чл. 174 от АПК преписката следва да се върне на органа
за мотивирано произнасяне по заявление-декларация на Е.Д., като съобрази посочения
период, в който детето не е посещавало детско заведение във връзка с въведените
ограничения, в 14-дневен срок от получаване на преписката.
Предвид изхода на спора и че на жалбоподателката е оказана правна помощ и защита по чл. 38, ал.2 от
Закона за адвокатурата, следва да се присъди адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв. в полза на адв. Д. и 10,00 лева разноски за
платена държавна такса в полза на жалбоподателката.
Водим от горното, на основание чл. 172 ал.2 вр. чл.173 ал.2 АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № ЗСП /Д-В/ 10097 от
15.01.2021 г. издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ –
гр.Варна, потвърдена с Решение № 03-РД06-0091/18.02.2021 г. издадено от
директора на Регионална дирекция за социално подпомагане Варна, с която на Е.В.Д.
е отказана месечна целева помощ по чл.16б от ППЗСП, по заявление-декларация с
вх.№ ЗСП/Д-В/10097/31.12.2020 г.
ВРЪЩА административната преписка на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна за издаване на
мотивирана заповед по заявление-декларация
с вх.№ ЗСП/Д-В/10097/31.12.2020 г. от Е.В.Д., съобразно указанията по
тълкуването и прилагането на закона, в 14-дневен срок от съобщението.
ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане да
заплати на адв. М.К.Д., ЕГН ********** вписана в Адвокатска колегия-Варна, с
адрес на кантората ***
сумата от 300 /триста/ лв., представляваща разноски по чл.38 ал.2 ЗА.
ОСЪЖДА
Агенция за социално
подпомагане да заплати на Е.В.Д., ЕГН **********, с адрес *** сторените разноски
за платена държавна такса в размер на 10,00 /десет/ лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл.13,ал.6 от Закона за социалното подпомагане.
СЪДИЯ :