Р Е Ш Е Н И Е
№ 86
Велико Търново, 07.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново, VII-ми адм. състав, в публично съдебно заседание на девети
март две хиляди двадесет и трета година, в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ДИАНКА ДАБКОВА
при участието на секретаря С.Ф.
разгледа докладваното от съдията адм. дело
№ 93/2023г. по описа на съда. При
това, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по
реда на чл.
145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.
172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано по жалба вх. № 709/10.02.2023г. в АСВТ, подадена от името на М.Т.М..
Оспорва се като незаконосъобразна с искане да бъде отменена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №23-1739-000006/24.01.2023г., издадена от мл. автоконтрольор РУ-В. Търново при ОДМВР Велико Търново, с която на същото лице е отнето свидетелството за управление на МПС, временно, до решаване на въпроса за отговорността, на основание чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП.
Жалбоподателят твърди, че на посочената дата не е спиран от ПО и не е управлявал МПС под въздействието на наркотици. Полицаите го намерили в двора на братовчед му. Оплаква се от побой и полицейско насилие при задържането му. За положителната проба на полевия уред предполага, че наркотик са му сложили в питието холандци, в чиято компания е бил предните дни, но настоява, че той не е знаел и умишлено не е приемал такива вещества. Настоява, че не е бил в автомобила, нито двигателят му е бил запален към момента на идването на полицейските органи. По тези съображения се иска отмяната на обжалваната заповед. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощения адвокат, който поддържа жалбата, пледира за нейната основателност и претендира разноски.
Ответникът по жалбата – младши автоконтрольор към ОД на МВР В.Търново, РУ- В. Търново се явява лично и се представлява от редовно упълномощен ПП, служител на МВР с юридическо образование. Представя писмени доказателства, част от административната преписка. Страната счита жалбата за неоснователна, т.к. актът е издаден от компетентен орган в кръга на правомощията му. Позовава се на констатациите в АУАН и моли съда да потвърди оспорената Заповед като законосъобразна. Претендира разноски.
Жалбата е допустима като подадена от
лице с надлежна процесуална легитимация - адресат на приложената с обжалваната
заповед принудителна административна мярка, против индивидуален административен
акт, подлежащ на съдебен контрол. Обжалването е осъществено пред родово и
местно компетентния съд, съгласно чл. 133, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:
С проекта на доклад по делото съдът указа на ответника да установи съществуването на фактическите основания, посочени в обжалвания акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. На основание чл. 171, ал.5 от АПК, указва на същия, че с преписката не са представени доказателства за заеманата от автора на оспорената Заповед длъжност при постановяването й, както и за конкретната хипотеза на оправомощаването му да издава такива актове в този ден, според т.2.1. и 2.2. от Заповед № 366з-2605/28.06.2022г. на директора на ОДМВР В. Търново. На основание чл. 170, ал. 3 от АПК указа на жалбоподателя, че следва да опровергае доказателствената сила на съставения АУАН по аргумент от чл.189, ал.2 от ЗДвП.
Във връзка с разпределението на доказателствената тежест ответната страна представи з.к. от материалите, съдържащи се в административната преписка, в т.ч. АУАН, ЗППАМ, талон за медицинско изследване. Допълнително са представени писмени доказателства в о.с.з. длъжностна характеристика, ежедневна ведомост и месечен график на наряда.
Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът намери за установено следното от фактическа страна:
1. При извършена проверка от контролните органи е констатирано, че на 24.01.2023 г. около 14:00 ч. в ***, на ул. „***“ в посока на движение към ел.“42“, управлява товарен автомобил МЕРЦЕДЕС Спринтер с рег. № ***, собственост на З.Д.Я..
2. След извършена проверка в сградата на ПУ в гр. Полски Тръмбеш с техническо средство Дрегер „Дръг тест 5 000“ с фабричен № ARHJ-0011 е отчетена положителна качествена проба за наркотици. На дисплея е отчетен „метамфетамин-положителен“.
2.1. При това М. е бил с правилни, координирани движения и неспокоен. Заявил, че е употребил наркотични вещества ден преди това. Издаден е талон за медицинско изследване.
3. Съставен е АУАН № GA734646/24.01.2023 г., подписан без възражения от лицето.
3.1. С мотивирана Резолюция № 23-1739-М000002/27.01.2023г. началникът на РУ В. Търново при ОДМВР В. Търново прекратил АН производство по посочения АУАН, т.к. е установено при проверка, че има данни за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, образуван Зм № 91/2023г. по описа на същото РУ на МВР.
4. На М. е издаден талон за медицинско и химическо изследване № 118471 с указание да се яви във ФСМП гр. Полски Тръмбеш до 40 минути. Същият е отказал да даде кръвна проба за анализ/вж. л.21/.
5. При тази фактическа обстановка е издадена от младши автоконтрольор в РУ – ВТ към ОДМВР В. Търново процесната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №23-1739-000006/24.01.2023г., с която му е отнето временно СУ на МПС до решаване на въпроса за отговорността.
5.1. Същата е връчена на жалбоподателя на 24.01.2023 г., който я е оспорил с жалба, подадена чрез ответника на 01.02.2023 г., като въз основа на нея е образувано настоящото съдебно производство.
6. В хода на съдебното дирене по искане на защитата на оспорващия бе разпитан един свидетел - Я.М.. Същият посочва, че жалбоподателят му е племенник. Двамата били в Холандия заедно, но М. си дошъл ден по-рано. За деня на проверката24.01.2023г. си спомня, че шофирал товарен камион марка „Мерцедес“ с рег. № ***, собственост на приятелката му З.. Бил натоварен с дърва, за които имал Превозен билет № 2.117.239.195/24.01.2023г. М. му звъннал по телефона, защото полицията му искала талона на камиона. Камион, който той карал, бил натоварен с дърва и го спрял пред къщата на чичо му. Отишъл да свърши друга работа. Докато се върне в къщата там вече нямало никой.
М. му бил казал, че са го задържали за някакъв боклук, че са го били полицаите. Знае, че има издаден медицински документ, защото той лично го водил при съдебен лекар. Като оставил камиона не го е заключвал. Ключовете талона и превозния билет били у него. М. не живее в тази къща. Свидетелят твърди, че не е давал на М. да управлява въпросния автомобил. М. никога не е карал дърва с него. Твърди, че на 24.01.2023г. М. товарен автомобил с рег. № *** не е управлявал. По времето, когато полицаите са извършили проверка на племенника му по повод камиона, паркиран от него не е присъствал. Не знае дали М. е управлявал автомобила към момента на проверката. Имало два ключа за този камион - единият в жабката, другият бил у него. Талонът, превозният билет и едните ключове били у него, а вратите на камиона оставил отключени.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
С оглед заявените твърдения в жалбата и приложната оспорена Заповед за налагане на ПАМ, съдът прие, че е сезиран с правен спор с административен характер. Същия се развива между гражданин на Републиката, собственик на МПС, който го управлява и контролен орган от системата на МВР, на когото е възложено да следи за спазване на правилата за движение, предвидени в ЗдвП. В тази връзка съдът намира, че приложим материален закон е Закон за движението по пътищата/обн., ДВ, бр. 20 от 5.03.1999 г., в сила от 1.09.1999 г./, а процесуален АПК/обн., ДВ, бр. 30 от 11.04.2006 г., в сила от 12.07.2006 г./.
Разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК възлага на съда служебна проверка, като не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. В конкретния случай съдебният контрол установи следното:
Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В този ред на мисли съдът установи, че оспорената Заповед за временно отнемане на СУ на МПС е издадена от компетентен по материя, територия и време полицейски орган. В случая със заповед на министъра са определени службите за контрол, а със заповед на директора на ОДМВР В. Търново са делегирани правомощия на ПО, а именно:
Според Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. министърът на вътрешните работи на основание чл. 165 от ЗДвП е определил да осъществяват контрол по ЗДвП следните основни структури на МВР: 1. Главна дирекция „Национална полиция“; 2. Главна дирекция „Гранична полиция“-в района на аерогарите; 3. Областните дирекции на МВР и Столична дирекция на вътрешните работи, в рамките на обслужваната територия. С представената Заповед № 366з-2605/28.06.2022 г. директорът на ОД на МВР – Велико Търново на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и във връзка с т. 3 от горецитираната заповед е оправомощил различни служители при ОД на МВР – Велико Търново да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, и т. 6 от ЗДвП, като младшите автоконтрольори, каквато е длъжността на издалия процесната ЗППАМ орган, са упоменати в т. 2.1 и т. 2.2 от заповедта. Тази делегация е предвидена в закон/чл.172, ал.1 от ЗДвП/ и определя териториалните правомощия на ПО.
В тази връзка в о.с.з. ответникът представи доказателства, че издалият процесната ЗППАМ орган попада в хипотезата на т.2.1 или т. 2.2 от Заповед № 366з-2605/28.06.2022 г. на директора на ОДМВР – В. Търново. Писмените доказателства, удостоверяват, че издалият заповедта орган А.Н.Н. е назначен на длъжност „мл. автоконтрольор“ и към датата на проверката е встъпил в изпълнение на същата. Според ежедневната ведомост на 24.01.2023г. Н. е бил наряд, което кореспондира и с предвиденото в месечния график. Това го поставя в хипотезата на т.2.2. от Заповедта на директора на ОДМВР В. Търново, цитирана по-горе. Което означава, че на този ПО по предвидения ред са били възложени административни правомощия, в т.ч. властта да издава заповеди за налагане на ПАМ, вклч. такива по чл.171, т.1, б“Б“ от ЗДвП. Поради това с оглед събраните доказателства настоящият състав на АСВТ прие, че оспорената Заповед не е нищожна.
Позовавайки се отново на чл.172, ал.1 от ЗДвП съдът достигна до извода, че посочените ПАМ се налагат с мотивирана Заповед, т.е. формата за валидност на ИАА е писмена и следва да съдържа реквизитите по чл.59, ал.2 от АПК, доколкото специалният закон не предвижда нещо различно. В случая тези изисквания за форма са спазени. Налице са и фактически и правни основания на Заповедта, което гарантира правото на защита на страната и дава възможност на съда да проведе съдебен контрол по същество. Предвид това, съдът не намери основание за отмяна на Заповедта по чл.146, т.2 от АПК.
Съдът не установи да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при постановяване на Заповедта. Оплакванията за полицейски тормоз и насилие, са свързани със задържането на жалбоподателя, което той твърди, че е обжалвал и не са относими към насотящото., поради което не се обсъждат. Видно е, че АУАН е подписан без възражения.
Принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, б“Б“ ЗДвП се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са преустановяващи ПАМ по смисъла на чл. 22 от ЗАНН. Процесната ПАМ като преустановяваща нарушението следва да бъде реализирана незабавно след установяване с полевия уред на употреба на наркотични вещества. Дали това е било умишлено или не няма отношение към реализирането на ПАМ. Сам жалбоподателят признава неволната употребата на наркотични вещества, което кореспондира с данните от полевия уред. Оспорващият е отказал да даде кръвна проба и да реализира оспорването му по реда на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. на МВР и МП. Поради това именно този резултат е доказан и обвързва съда в настоящия процес. В тази връзка съдът намира факта, че М. е употребил наркотични вещества за доказан.
По отношение на съответствието между материалния закон и разпоредените с оспорената Заповед правни последици съдът намери следното:
Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено обстоятелството, че жалбоподателят на посочената дата е управлявал МПС след като е употребил наркотични вещества, т.к. полевият уред сочи употребата на метамфетамин. Такава хипотеза се субсумира в нормата на чл.171, т.1, б „Б“от ЗДвП, която правилно е посочена като правно основание на Заповедта. Предвидените правни последици са – налагане на ПАМ със съдържание временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водача. Предпоставките за прилагането й са две управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техните аналози. По посочените по-горе мотиви съдът намира за безспорно доказана употребата на наркотик от М., което на практика не се оспорва, а се излагат съображения, че не е било умишлено. Въпросът за вината е ирелевантен в настоящия процес, посветен на законосъобразността на ПАМ.
Съдът намира за доказана и втората предпоставка от фактическия състав на ПАМ. За установеното нарушение е съставен АУАН, подписан без възражения. Същият по силата на чл. 39, ал. 1 от АПК се определя за допустимо доказателствено средство, а съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила. Последно посочената норма съдържа оборима презумпция, поради което жалбоподателят има доказателствената тежест да опровергае констатациите в АУАН, т.к. твърди, че не е управлявал МПС и не е спрян от полицейския патрул в този момент. В тази връзка защитата на жалбоподателя направи доказателствено искане за разпит на свидетел. Съдът уважи това доказателствено искане, но резултатът от него не е опровергаване на констатациите в АУАН.
Видно от показанията на свидетеля същият не е присъствал на проверката, поради което пресъздава пред съда изявленията на самия жалбоподател, а не собствените си непосредствени впечатления. Освен това по начина, по който е оставил МПС не е изключена възможността друг да шофира камиона, т.к. същият е отключен и с резервен ключ в него. Съдът дава доверие на обясненията за неговата собствена деятелност/на свидетеля/. Но предвид роднинските му отношения с жалбоподателя и с оглед цялостната доказателствена съвкупност, не намира да е разколебана доказателствената стойност на АУАН. Не е опровергана материалната му доказателствена сила, придадена му с чл.189, ал.2 от ЗДвП. Тази норма на специалния закон задължава съда да кредитира АУАН като доказателство за посочените в него обстоятелства, щом не е оборена посочената презумпция, както в случая. Поради което съдът приема за доказано и обстоятелството, че на посочената в АУАН дата, време и място жалбоподателят М. е управлявал посоченият товарен камион.
Видно е от изложените мотиви, че двете предпоставки, посочени в закона са били налице кумулативно, което обуславя незабавно издаване на заповед за ПАМ с посоченото съдържание. Налага се еднозначен извод, че оспорената Заповед за прилагане на ПАМ „временно отнемане на СУ на МПС“ е материално законосъобразна и следва да бъде потвърдена.
При този изход на делото на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00лв., на основание чл.143, ал.3 от АПК, във вр. с чл.24 от НЗПП.
Воден от посочените мотиви, на основание чл. 172, ал.2, предложение последно от АПК, настоящият състав на АСВТ
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ, като недоказано и
поради това неоснователно, оспорването, заявено
по жалба на М.Т.М. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка №23-1739-000006/24.01.2023г., издадена от мл. автоконтрольор РУ-В.
Търново при ОДМВР Велико Търново, с която
на същото лице е отнето свидетелството за управление на МПС, временно,
до решаване на въпроса за отговорността, на основание чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП.
ОСЪЖДА М.Т.М. с ЕГН ********** да заплати на Областна дирекция на МВР-В. Търново съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00лв. /сто лева/.
Решението е окончателно, на основание чл.172, ал.5, изреч. второ от ЗДвП.
Решението да се съобщи на страните посредством изпращане препис от същото, съобразно чл. 138 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: