№ 1843
гр. София, 21.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
Административно наказателно дело № 20241110203880 по описа за 2024
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от С. Д. Г., с ЕГН **********, чрез адв. Н. Г. от
АК Благоевград, срещу наказателно постановление № BG13022022/5800/Р8-
128/16.06.2022 г., издадено от началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в
Национално тол управление (НТУ) към Агенция "Пътна инфраструктура", гр.
София, с което му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на
1 800 (хиляда и осемстотин) лева на основание чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.
В жалбата се поддържа, че обжалваното НП е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано, като се навеждат твърдения за допуснати
нарушения на материалния и процесуалния закон и се посочват аргументи за
това. Изложено е, че вмененото на санкционираното лице нарушение не е
доказано по безспорен и несъмнен начин - не е установено дали водачът, който
е санкциониран е бил водач на процесното ППС и на датата на извършване на
нарушението. Жалбоподателят намира, че има данни за техническа
неизправност на поддържаната от АПИ Електронна система за събиране на
тол такси. Счита още, че описанието на местонарушението е неясно и не дава
възможност на наказания да разбере кое е конкретното място. В жалбата се
сочат и мотиви за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Друго посочено
процесуално нарушение при съставянето на АУАН, според жалбоподателя, е
липсата на посочена нарушена разпоредба. Обръща се внимание за
обнародваната, но не влязла в сила към момента на подаване на жалбата
разпоредба на чл. 10б, ал.7 от ЗП. В допълнение е посочено, че предвид
1
наличното устройство, монтирано в превозното средство, с което се отчитат и
заплащат начислените тол такси, вероятно се касае за технически проблем с
обмяната на информация. Претендира разноски, представя доказателства за
сторването им.
В съдебното заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и
не се представлява. Депозирано е становище от процесуалния представител на
жалбоподателя - адв. Г., с което изразява съгласие да се даде ход на делото в
тяхно отсъствие, поддържа жалбата и изразява становище по същество.
Административно-наказващият орган, в качеството му на въззиваема
страна - началникът на отдел в НТУ към АПИ - гр. София, редовно призован,
се представлява от юрк. К. с пълномощно по делото, която моли съда да
остави жалбата без уважение като неоснователна и посочва, че при издаване
на процесния акт са спазени всички процесуални изисквания. Претендира
юрк. възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското
такова.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
На 13.02.2022 г. в 15:52:49 часа, жалбоподателят С. Д. Г. пристигнал на
граничен контролно-пропускателен пункт "Кулата", като водач на пътно
превозно средство, марка и модел „Скания Р 440 А 4х2“ с рег. № *********, с
обща техническа допустима максимална маса над 12 тона, в направление
излизане от територията на Република България. След извършена проверка от
страна контролните органи било установено, че на 02.02.2022 г. в 09:27:43 часа
горепосоченото пътно превозно средство, попадащо в категорията на ППС, за
които се дължи такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, е било заснето да се движи по
път № А-6 без да е заплатена дължимата за него пътна такса. Нарушението е
извършено в отсечката от пътен участък км. 50 + 427 на път № А-6, за който се
събира такса за изминато разстояние - тол такса, съгласно Приложението към
т. 1 на Решение № 101 на Министерски съвет от 20 февруари 2020 г. за
приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за
изминато разстояние тол такса.
От извършена справка в Електронната система за събиране на пътни
такси по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП било установено, че управляваното ППС е с
обща техническа допустима максимална маса над 12 тона с 5 на брой оси и
съответно при движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
за него е дължима такса по чл. 10, ал. 1. т. 2 от ЗП.
При тази хронология, Д. Д. А. - на длъжност „инспектор“ в отдел ПТРР,
териториална дирекция „ТМ Митница София“, в присъствието на един
свидетел, съставил срещу жалбоподателя С. Д. Г. акт за установяване на
административно нарушение № BG13022022/5800/P8- 128/13.02.2022 г., в
който било прието за установено, че на 02.02.2022 г. в 09:27:43 часа между 18
и п.в. Илиянци път № А-6, отсечка 50+427, посоченото превозно средство
било засечено с контролно устройство с идентификатор №10182 по пътен
участък, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без да е заплатил
2
дължимите пътни такси - нарушение на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.
При идентично описание на нарушението и неговата цифрова (правна)
квалификация – Г.Т., на длъжност „началник“ отдел “Контрол и
правоприлагане“ в Национално тол управление към Агенция „Пътна
инфраструктура“, издал оспореното наказателно постановление №
BG13022022/5800/Р8-128/16.06.2022 г., с което на жалбоподателя С. Д. Г. на
основание чл. 179, ал. 3а от ЗДвП е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 1800 лева.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от
събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК, в т. ч. АУАН №
BG13022022/5800/P8- 128/13.02.2022 г; наказателно постановление №
№BG13022022/5800/Р8-128/ 16.06.2022г.; писмо вх. № 94-00-3330/12.02.2024
г.; Заповед № ЧР-СП-622/ 11.08.2022 г., Заповед № РД-11-167/ 08.02.2021 г.,
Заповед № ЗАМ-332/32-66544/ 28.02.2020 г.; 3 бр. известие за доставяне;
доклад от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 176а, ал.3
от ЗДвП за установени нарушения по чл. 179, ал. 3-3в от ЗДвП; статично
изображение във вид на снимков материал на ППС с рег. № ********* и др.,
на които съдът се доверява изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в
своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от
съда.
Съдът дава вяра на показанията на свид. А., доколкото са подкрепени от
останалия доказателствен материал, събран по делото.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано лице - адресат на
административната санкция, чрез надлежно упълномощен процесуален
представител. Съдът обсъди направеното възражение от АНО с твърдение, че
НП е било връчено при условията на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН на 27.09.2022 г.,
съответно е влязло в сила и намира, че следва да се отбележи, че за да е налице
такова връчване трябва нарушителят да е търсен на посочения от него адрес и
да не е намерен, както и да е неизвестен новия му адрес. От представената
АНП не се установи нарушителят да е търсен на адреса. Установи се, че му е
изпращана пощенска пратка, която той не е потърсил. Не може да се приравни
факта, че лицето не е потърсило и получило адресирана до него пощенска
пратка с ненамирането му на адреса. Ето защо съдът приема, че не е налице
редовно връчване на НП, съответно жалбата се явява подадена в срок., в
рамките на преклузивния срок, с оглед, на което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали
правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1
от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът
3
служебно констатира, че АУАН и НП са издадени в предвидените в ЗАНН
давностни срокове, от материално компетентни за това административни
органи. В подкрепа на това виждане е чл. 56, ал. 2 от ЗП, която делегира на
длъжностните лица от Агенция "Пътна инфраструктура" и на Агенция
"Митници" прерогативите по съставяне на актове за установяване на
нарушения, извършени по републиканските пътища. В р. I, т. 1 от Заповед №
3АМ-332/32-66544/28.02.2020 г. е отредено именно служителите на отдел
"Пътни такси и разрешителен режим" в териториална дирекция "Югозападна"
на Агенция "Митници" да съставят актове за нарушения по чл. 179, ал. 3 и 3а
от ЗДвП. Що се касае до издателя на процесното наказателно постановление,
компетентността му произтича от чл. 56, ал. 3, т. 1 от ЗП, в който е предвидено
издаването на НП за нарушения, извършени на пътищата от републиканската
пътна мрежа, да се осъществява от упълномощени длъжностни лица от
Агенция "Митници", определени от страна на председателя на управителния
съвет на Агенцията. В този смисъл, относими са приложените по делото
заповед № ЧР-СП-622/11.08.2022 г. за преназначаване на наказващия орган на
длъжност директор в отдел на Националното ТОЛ управление, както и
заповед № РД11-167/08.02.2021 г., с която лицето е пряко оправомощено от
председателя на УС на Агенцията да издава НП на физически и юридически
лица въз основа на съставени актове за установяване на административни
нарушения по чл. 179, ал. 3-3в от ЗДвП (р. I, т. 1 от заповедта).
Съдът констатира, че административнонаказателното производство е
образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок
от откриване на нарушителя, респективно 1-годишен срок от извършване на
нарушението. От своя страна обжалваното наказателното постановление е
издадено в 6-месечния преклузивен срок. Ето защо са спазени всички
преклузивни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната
отговорност на нарушителя от формална страна.
Настоящия съдебен състав намира, че в хода на административно-
наказателното производство са били допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване правото на санкционираното
лице да разбере обвинение. В обстоятелствената част на АУАН и НП е
изложено, че жалб. Г. на 13.02.2022 г. в 1:52:49 като водач на ППС с рег. №
*********, с общата техническа допустима максимална маса на пътния състав
над 12 тона е пристигнал в направление излизане от територията на Република
България на ГКПП Кулата. При проверка било установено, че на дата
02.02.2022, в 09:27:43 часа цитираното ППС е засечено по път А-6, км. 50 +
427, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за него не е заплатена
дължимата за плащане тол такса.
Съгласно разпоредбата на чл. 10б, ал. 3 от ЗП: "Тол таксата се заплаща
от собственика или ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни
превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5
тона, извън тези по чл. 10а, ал. 9, като заплащането и дава право на пътното
4
превозно средство, за което е заплатена, да измине определено разстояние
между две точки.". С разпоредбата чл. 179, ал. 3а от ЗДвП е предвидено, че
"Водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 10б,
ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на
изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за
участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е
започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно
категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800
лв."
Съдът констатира, че нито в хода на извършената административна
проверка, нито в хода на съдебното следствие са представени доказателства,
установяващи лицето, което на твърдяната дата 02.02.2022 г. в посочения час и
участък е управлявал тежкотоварния автомобил по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за
установяване на изминатото разстояние, т. е. без заплатена пътна такса.
Задължение на АНО е при очертаване рамките на обвинението за съответното
нарушение, да установи самоличността на нарушителя и съответно - формата
на вината. Безспорно е, че жалбоподателят С. Д. Г. на дата 13.02.2022 г. е
управлявал ППС с рег. № *******, с общата техническа допустима
максимална маса на пътния състав над 12 тона, но когато нарушението е
отчетено с електронна система, проверка за това кой е бил водач на
превозното средство не е извършена, като липсват доказателства
жалбоподателят на въведената като дата на нарушението 02.02.2022 г. да е
осъществил изпълнителното деяние на нормата на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, т. е.,
не се доказва, че лицето, което е в качеството на "водач" на ППС, спряно на
ГКПП Кулата, е бил и водач към процесната дата. Следвало е АНО да
извърши проверка и да събере относими доказателства - тахографски листове
на ППС, маршрут на движение и имена на водач, който е изпълнявал функции
по управление на процесното ППС на процесната дата 02.02.2022 г.
В допълнение съдът намира, че във връзка с чл. 3 ал.2 от ЗАНН и
приетата и влязла в сила от 13.02.2024г. норма на чл. 10б, ал.7 от ЗДвП е по-
благоприятната и са налице условията за приложението , тъй като е
установено, че в хода на извършената на 13.02.2022 г. проверка водачът на
ППС е заплатил дължимата такса по чл. 10б, ал.5 от ЗП в размер на 133 лева с
квитанция №22BG005731Х44450957/13.02.2022 г., поради което на
посоченото основание административно-наказателното производство следва
да бъде прекратено.
В допълнение следва да се посочи, че съдът приема, че е осъществено
твърдяното нарушение по смисъла на чл. 179, ал. 3а от ЗДП, тъй като при
преминаване през републиканската пътна мрежа на ППС на 02.02.2022 г. не са
получени тол декларации и не е получено надлежно плащане в АПИ за
конкретния сегмент, но не е ясен субектът на нарушението, поради липсата на
доказателства, че водачът С. Д. Г. е бил водач и на сочената дата на
5
процесното ППС.
По изложените съображения, приемайки, че в хода на
административнонаказателното производство е допуснато съществено
процесуално нарушение, както и че не е доказано авторството на
нарушението, настоящата инстанция счита, че атакуваното НП следва да бъде
отменено.
С оглед изхода на делото, в полза на жалбоподателя следва да се
присъдят претендираните разноски на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН. По
делото е предоставено адвокатско пълномощно и договор за правна защита и
съдействие с инкорпорирана в него разписка за получено в брой
възнаграждение, съгласно който уговореният адвокатски хонорар е 500 лв.
Предвид направеното възражение за прекомерност от страна на АНО са
налице основания за намаление на адвокатското възнаграждение, тъй като
съобразно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения: „Ако административното наказание е под
формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено
обезщетение, възнаграждението се определя по реда на чл. 7, ал. 2 върху
стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение.“ Определено
по този ред, минималното възнаграждение е 480 лв. (400 + 10% от (1000 до 10
000)), поради което исканото от страната се явява над този минимум и следва
да бъде съобразено с него.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1, ал. 2, т. 1 и ал. 3, т. 2
и чл. 63д от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №BG13022022/5800/Р8-
128/16.06.2022 г., издадено от началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в
Национално тол управление (НТУ) към Агенция "Пътна инфраструктура", гр.
София, с което на С. Д. Г. е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 1 800 (хиляда и осемстотин) лева на основание чл. 179, ал. 3а от
ЗДвП.
ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура" да заплати на С. Д. Г., с
ЕГН **********, сумата от 480 (четиристотин и осемдесет) лева,
представляваща направени от него разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София - град в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6