№ 6434
гр. С., 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20241110155701 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Д. М. П., ЕГН **********, срещу
„Застрахователно еднолично акционерно дружество „Б.В.И.Г.““ ЕАД, ЕИК ........., с която е
предявен осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да
заплати на ищцата сумата от 413,37 лв. (след допуснато по реда на чл. 214 ГПК изменение
на размера на иска чрез неговото увеличение в открито съдебно заседание на 19.03.2025 г.),
представляващо остатък от дължимо застрахователно обезщетение по договор за
имуществена застраховка „Пълно Каско“, застрахователна полица № 47252217304000241,
сключен между страните, вследствие настъпване на застрахователно събитие – на 30.05.2023
г. в гр. С., в района на ул. „Проф. Х.В.“, при което са причинени щети по лек автомобил
марка „Ф.“, модел „Б.“ с peг. № СА .... ТМ.
Ищцата твърди, че между страните е сключен застрахователен договор, обективиран
в комбинирана застрахователна полица - автомобилна застраховка „Каско“ №
47252217304000241 при клауза за покрити рискове „Пълно Каско“ с период на действие от
30.12.2022 г. до 29.12.2023 г., за лек автомобил марка „Ф.“, модел „Б.“ с peг. № СА .... ТМ,
рама № WVWZZZ16ZDM625720, цвят – червен. Посочва, че е заплатила дължимата
застрахователна премия. Твърди, че на 30.05.2023 г. в гр. С., в района на ул. „Проф. Х.В.“ е
настъпило застрахователно събитие, при което при извършване на маневра за завой надясно
преминала през бордюр, в резултат на което били причинени щети по лекия автомобил -
увреден преден десен праг. Във връзка с процесното ПТП, представляващо покрит
застрахователен риск, при ответника била заведена щета по претенция № 51-01600-
8137/23/31.05.2023 г., по която последният заплатил малка част от дължимото
застрахователно обезщетение. С оглед изложеното ищцата моли съда да осъди ответника да
1
заплати допълнително сумата от 413,37 лв., представляваща остатък от дължимо, но
незаплатено застрахователно обезщетение за настъпилото застрахователно събитие по
застрахователна полица за имуществено застраховане, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба – 19.09.2024 г. до окончателното
изплащане на задължението. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът
оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва твърдените увреждания да са в
резултат на настъпилото застрахователно събитие. Оспорва стойността на причинените
вследствие на процесното ПТП вреди, като твърди, че претендираното застрахователно
обезщетение значително надвишава размера на действителните вреди. Твърди, че щетите е
следвало да бъдат отстранени в доверен на застрахователя сервиз. Сочи, че ищцата при
сключване на застрахователния договор изрично е заявила желание за изплащане на
застрахователно обезщетение в доверен сервиз, а впоследствие при подаване на заявлението
с оглед настъпилото събитие е направила искане обезщетението да бъде изплатено по
експертна оценка, съответно с оглед свободата на договаряне застрахователното
обезщетение е определено именно по избрания начин – по експертна оценка, като
експертите на дружеството са определили обезщетение в размер на 116,31 лв., което е било
изплатено на ищцата. Оспорва необходимостта от подмяна на посочените от ищцата
елементи и детайли, с твърдения, че за отстраняването на вредите са били необходими само
бояджийски услуги. С оглед изложеното моли за отхвърляне на предявения иск и за
присъждане на сторените по делото разноски.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след преценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
По предявения иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ в тежест на ищцата е да
установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно застрахователно
правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско“ с ответното дружество,
настъпване в срока на застрахователното покритие на застрахователно събитие, за което
застрахователят носи риска - обстоятелството, че на сочената дата е настъпило
застрахователно събитие, както и че вследствие на събитието е претърпяла твърдените
имуществени вреди по вид и размер, наличието на причинна връзка между
застрахователното събитие и настъпилите вреди, както и че е изправна страна в
правоотношението със застрахователя, като е заплатила дължимата застрахователна премия
и е изпълнила задължението си да уведоми своевременно застрахователя за увреждането и
да му представи необходимите документи.
В тежест на ответника е да докаже точно изпълнение на договорните си задължения,
или направените правоизключващи и правопогасяващи възражения, включително
възражението си, че дължимото застрахователно обезщетение е следвало да бъде
определено и изплатено по метода на експертната оценка, а не по средни пазарни цени
съгласно правилото на чл. 386, ал. 2 КЗ, евентуално плащане на задължението.
2
Между страните не е спорно и с доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и
т. 4 ГПК са отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:
1/ че между страните е сключен договор за имуществена застраховка „Каско“,
застрахователна полица № 47252217304000241 с период на действие от 30.12.2022 г. до
29.12.2023 г. за лек автомобил марка „Ф.“, модел „Б.“ с peг. № СА .... ТМ, рама №
WVWZZZ16ZDM625720, цвят – червен, 2/ настъпването на 30.05.2023 г. в гр. С., в района на
ул. „Проф. Х.В.“ на застрахователно събитие, представляващо покрит застрахователен риск
по полицата, във връзка с което при ответника въз основа на претенция № 51-01600-
8137/23/31.05.2023 г. е била образувана преписка по щета № 472522232300140.
Между страните не е формиран спор и по това, че ищцата е предявила извънсъдебна
претенция за плащане на застрахователно обезщетение във връзка с настъпилото
застрахователно събитие, както и че застрахователят е заплатил част от дължимото
застрахователно обезщетение (което обстоятелство изрично се признава от ищцата с молба
от 09.10.2024 г.). За доказване на твърдението си, че е заплатил на ищцата във връзка с
процесната щета сумата от 116,31 лв. ответникът е представил платежно нареждане от
01.12.2023 г. за посочената сума, заплатена в полза на ищцата Д. М. П., като е посочен номер
на автомобила СА .... ТМ, както и номер на щетата – 472522232300140. От страна на ищцата
не е направено възражение, че тази сума не е действително получена от нея, нито че е
заплатена за друго застрахователно събитие, поради което съдът приема за доказано по
делото, че във връзка с ПТП от 30.05.2023 г. и в изпълнение на задълженията си по
застрахователния договор ответникът е заплатил застрахователно обезщетение за
репариране на щетите по процесния автомобил в размер на 116,31 лв.
С изплащането на застрахователно обезщетение ответникът е признал, че такова се
дължи на ищцата, съответно, че в срока на действие на застрахователния договор е
настъпило застрахователно събитие за лек автомобил марка „Ф.“, модел „Б.“ с peг. № СА ....
ТМ, рама № WVWZZZ16ZDM625720, цвят – червен - на 30.05.2023 г. в гр. С., в района на
ул. „Проф. Х.В.“, при което при извършване на маневра за завой надясно водачът на
автомобила е преминал през бордюр, в резултат на което са причинени щети по лекия
автомобил - увреден преден десен праг, за което събитие ответникът застраховател носи
риска, както и че е налице причинно-следствена връзка между декларираното събитие и
уврежданията. Изплащането на застрахователно обезщетение по същество съставлява
извънсъдебно признание за наличието на дълг на посоченото основание. Ето защо съдът
приема осъществяването на всички факти, включени във фактическия състав на вземането и
не касаещи неговия размер, за доказани.
Спорен по делото е въпросът погасил ли е ответникът с плащането на посочената
сума дължимото на застрахованото лице застрахователно обезщетение, по който въпрос
съдът приема следното:
От представения договор за имуществена застраховка, сключен между страните, за
който по делото е представена застрахователна полица № 47252217304000241 от 30.12.2022
г. е видно, че страните са договорили покритие „Пълно Каско“ и начин на обезщетяване -
3
доверен сервиз. Страните не спорят, че към датата на настъпване на застрахователното
събитие лек автомобил „Ф. Б.“ с рег. № СА .... ТМ е бил на 10 години, 5 месеца и 10 дни от
датата на първоначалната регистрация. В искането за изплащане на застрахователно
обезщетение застрахованият e посочил следния начин за определянето му – по фактура, като
с молба от 27.11.2023 г. е поискал обезщетението да бъде определено по експертна оценка.
За увредените детайли от процесното застрахователно събитие застрахователят е изготвил
опис от 29.11.2023 г., като по претенцията на ищцата ответникът е одобрил по експертна
оценка и изплатил по банков път застрахователно обезщетение в размер на 116,31 лв.
Според общите условия на ответника, с които ищцата се е запознала и е приела,
сключвайки договора за имуществено застраховане, Раздел „Изплащане на обезщетение при
частични повреди“ – „Обезщетяване на МПС при частични повреди“ застрахователното
обезщетение за частични повреди се определя въз основа на опис на увредените детайли, по
един от следните начини, избран от застрахования: 1/ доверен сервиз, в който случай
застрахователното обезщетение се изплаща от застрахователя на съответния автосервиз, при
условие, че била платена определена от застрахователя премия за ползване на сервиз при
сключване на застраховката или по 2/ експертна оценка, като за МПС над 7 години – цената
на новите части е съгласно пазарните или каталожните цени на оригинални части за
съответната марка МПС с прилагане на коефициент на овехтяване 0,3, но не повече от най-
ниската пазарна цена.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-автотехническа експертиза
(САТЕ), което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. От същото се
установява, че към датата на застрахователното събитие – 30.05.2023 г. процесният лек
автомобил е бил в експлоатация 10 години, 5 месеца и 10 дни, считано от датата на
първоначална регистрация – 20.12.2012 г. Стойността, необходима за възстановяване на
уврежданията по автомобила, описани в описа на застрахователя, изчислена на база средни
пазарни цени към датата на ПТП е 529,68 лв., а изчислена на база най-ниската пазарна цена
в сервизи, различни от официалния за марката „Ф.“ сервиз, към датата на ПТП е 378,48 лв.
Съгласно приложеното по делото опис-заключение по претенция размерът на
обезщетението, определено от ответника по експертна оценка е в размер на 116,31 лв.
Стойността, необходима за възстановяване на автомобила, ако същият се ремонтира в
доверен сервиз към датата на ПТП е 445,68 лв.
Ответникът е оспорил претенцията с доводи, че е обезщетил увреденото лице
съгласно поискания от него размер, тъй като в уведомлението за щета е посочен начин на
обезщетяване (на определяне на размера на застрахователното обезщетение) - „по експертна
оценка“, поради което следва да се даде отговор на въпроса могат ли страните със
застрахователния договор по имуществена застраховка „Каско“ да дерогират приложението
на чл. 386, ал. 2 КЗ в хипотези извън подзастраховане и застраховане по договорена
застрахователна стойност по смисъла на чл. 387 КЗ.
В настоящия случай застрахователят не се позовава, че е налице хипотеза на
подзастраховане или на уговорена между страните застрахователна стойност, различна от
4
действителната, респ. възстановителната такава. Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване
на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена
застрахователна стойност. Следователно целта на застрахователното обезщетение е да се
стигне до пълно репариране на вредоносните последици. Съгласно разпоредбата на чл. 400,
ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване
на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. В този смисъл е и
задължителната практика на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК
решения, както следва: решение № 6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.;
решение № 206/03.09.2013 г. по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение № 79/02.07.2009
г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС, I т. о.; решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на
ВКС, II т. о.; решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т. о., решение №
209/30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, II т. о., постановени при действието на КЗ
(отм.), но приложими и в случая, съгласно които за възстановителна стойност се приема
стойността на разходите за материали и труд по средна пазарна цена към момента на
настъпване на застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за овехтяване на
увредените части, доколкото по такива цени ще може да се купи вещ от същото качество и
количество като увредената вещ.
Застрахователят се позовава на договорната свобода и постигнатите между страните
уговорки за начина на определяне на обезщетението съобразно искането на увредения водач
при подаденото уведомление за щета, като поддържа определяне на обезщетението по
експертна оценка. Съобразно установената съдебна практика при съдебно предявена
претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи
застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на
настъпване на застрахователното събитие (чл. 386, ал. 2 КЗ), т. е. по пазарната цена на
същата като ползва заключение на вещо лице, а не съгласно прилаганата от застрахователя
методика. Обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна увреда) или
възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т. е.
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия
вид и качество (чл. 400, ал. 1 КЗ), съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка (чл. 400, ал. 2 КЗ). В
този смисъл е и съдебната практика, изразена в решение № 109/14.11.2011 г. по т. д. №
870/2010 г. на ВКС, I т. о., решение № 165/24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС, ІІ т. о.
и др., приложими и при сега действащия КЗ.
Съобразявайки тази практика, съдът приема за неоснователно възражението на
ответника, че застрахователното обезщетение правилно е определено по експертна оценка
на застрахователя, съответно за приоритет на посочения в уведомлението за щета начин на
5
определяне на обезщетението (по оценка на застрахователя) пред нормите на КЗ.
Действително, със застрахователния договор страните са уговорили такъв метод на
обезщетяване, но тези уговорки се явяват в противоречие с разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ,
с оглед което и не могат да бъдат приложени от съда, съответно да дерогират приложението
на императивните норми на закона. Няма пречка страните да уговорят начин на
обезщетение, но той следва да е такъв, че да покрие изискването на закона обезщетението да
е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. В този
смисъл е и константната съдебна практика – вж. напр. решение № 209/30.01.2012 г. по т. д.
№ 1069/2010 г. на ВКС, II т. о., постановено по приложението на аналогичната разпоредба на
чл. 203 КЗ (отм.). Методиката на застрахователя следва да бъде съобразена като минимална
долна граница в случаите, когато между страните не е налице спор относно размера на
дължимото застрахователно обезщетение, но при съдебно предявена претенция за заплащане
на застрахователно обезщетение съдът следва да определи същото съобразно предвидените
императивни законови правила.
В разглеждания казус приложимите съгласно методиката параметри за определяне на
размера на обезщетението не отразяват действителната стойност на причинените вреди, тъй
като не отчитат средната пазарна стойност, достатъчна към момента на увреждането за
закупуване на ново имущество от същия вид, респективно пазарната стойност на ремонта за
отстраняване настъпилите вреди. Именно средните пазарни цени са действително
претърпените и доказани по размер вреди.
В случая, въз основа на заключението по съдебно-автотехническата експертиза по
делото се установи, че необходимата стойност за възстановяване на щетите по лек
автомобил марка „Ф.“, модел „Б.“ с рег. № СА .... ТМ към датата на настъпване на
процесното застрахователно събитие на база средни пазарни цени е в размер на 529,68 лв.
Изчислената именно по този начин стойност съдът преценява като обективен критерий за
действително причинените вреди, тъй като тя е определена след проучване в цялост на
пазара на съответните части, боя, материали и труд, на които оперират официален сервиз за
съответната марка лек автомобил и алтернативни доставчици, респ. определянето на
средните пазарни цени предполага съобразяване на цените на двата вида икономически
субекти. В тази връзка следва да се посочи, че сумата, изчислена на база средни пазарни
цени от алтернативни доставчици, не онагледява средните пазарни цени към датата на
процесното ПТП, тъй като тя е изчислена на база средни цени, но само от алтернативни
доставчици, т. е. съобразени са цените само от ограничен сегмент от пазара на части, боя,
материали и труд. По делото не се спори, че към датата на сключване на договора за
имуществена застраховка „Каско“ застрахованият е избрал обезщетяване, чрез доверен
сервиз, т. е. възстановяване в натура. Същевременно видно от представеното към отговора
на исковата молба заявление за изплащане на застрахователно обезщетение, ищцата е
посочила като начин за обезщетяване с оглед настъпилото застрахователно събитие – по
експертна оценка, по който ответникът е определил и заплатил застрахователно
обезщетение. Тази оценка на застрахователя обаче следва да определи такава стойност, която
6
да е достатъчна за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това
число всички присъщи разходи за доставка, монтаж и други, без прилагане на обезценка –
чл. 400, ал. 2 КЗ. Разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ е императивна и уреденото в нея правило
за поведение не може да бъде изменяно по съгласие на страните. Ето защо, ирелевантно е
дали в заявлението за изплащане на застрахователно обезщетение застрахованият е посочил
като начин на обезщетяване - „по калкулация на застрахователната компания“, или чрез
доверен сервиз, след като впоследствие по отношение размера на застрахователното
обезщетение е възникнал спор между страните. Искането за заплащане по експертна оценка,
респ. посочен начин на обезщетяване „доверен сервиз“ е относимо към доброволно
платеното от застрахователя. Доколкото обаче ищцата претендира, а и доказва при условията
на пълно и главно доказване, че претърпените от настъпилото застрахователно събитие
вреди са в по-висок размер, разликата в размера е незаплатен остатък по дължимо
застрахователно обезщетение и следва да й бъде присъден. С оглед гореизложеното
настоящият състав приема, че въпреки избора на застрахования за обезщетение „по
експертна оценка на застрахователя“, това неговото действие не го лишава от възможността
да търси обезщетение за действителните вреди при неточно определена оценка на същите.
Следователно, застрахователното обезщетение се равнява на пазарната стойност на
увреденото имущество към датата на настъпване на застрахователното събитие (в този
смисъл решение № 38/04.01.2024 г. по в. гр. д. № 5540/2023 г. на СГС, II-Д въззивен състав,
решение № 3396/26.06.2023 г. по в. гр. д. № 2335/2022 г. на СГС, II-В въззивен състав,
решение № 1786/26.03.2024 г. по в. гр. д. № 3171/2023 г. на СГС, II-В въззивен състав,
решение № 6629/03.12.2024 г. по в. гр. д. № 2293/2024 г. на СГС, II-Г въззивен състав).
В аспекта на изложеното и предвид заключението на САТЕ, от което се установява,
че ответникът е изплатил обезщетение в размер, по-нисък от изчисления по средните
пазарни цени по смисъла на закона и съдебната практика – в случая стойността за
отстраняване на щетите по средни пазарни цени към датата на настъпване на ПТП е в
размер на 529,68 лв., съдът приема, че искът е основателен за целия размер от 413,37 лв.
(след приспадане на обезщетението, заплатено доброволно от ответника: 529,68 лв. – 116,31
лв.), за който е предявен, с оглед което и следва да бъде уважен изцяло.
Едва с увеличението на иска цялото вземане става предмет на спора и от момента на
молбата по чл. 214, ал. 1 ГПК е налице искане за присъждане на законната лихва върху
увеличената част – решение № 60141/25.11.2021 г. по т. д. № 2022/2020 г. на ВКС, I т. о. Ето
защо законната лихва върху първоначално предявения размер от 100 лв. следва да бъде
присъдена от 19.09.2024 г. – датата на депозиране на исковата молба до окончателното
плащане, а върху разликата над 100 лв. до пълния размер от 413,37 лв. (или за сумата от
313,37 лв.) – от подаването на молбата по чл. 214 ГПК – 19.03.2025 г. до окончателното
плащане.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищцата, която е сторила разноски
както следва: 50 лв. – държавна такса, 225 лв. – депозит за САТЕ, или общо 275 лв., която
7
сума следва да се възложи в тежест на ответника на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
От процесуалния представител на ищцата – адвокат Д. Т. се претендира и адвокатско
възнаграждение за безплатно процесуално представителство по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3
ЗАдв. съгласно договор за правна защита и съдействие от 13.09.2024 г.
Разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. предвижда, че в случаите на оказана безплатна
адвокатска помощ и съдействие, ако в съответното производство насрещната страна е
осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като съдът
определя възнаграждението в размер, не по - нисък от предвидения в наредбата по чл. 36,
ал. 2 (Наредба № 1/09.07.2004 г.) и осъжда другата страна да го заплати. Съгласно трайната
практика на ВКС - определение № 163/13.06.2016 г. по ч. гр. д. № 2266/2016 г. на ВКС, I г. о.,
определение № 400/15.10.2020 г. по ч. т. д. № 1826/2020 г. на ВКС, II т. о., определение №
253/19.06.2020 г. по ч. гр. д. № 1154/2020 г. на ВКС, III г. о., преценката за наличие на
предпоставките на чл. 38, ал. 1 ЗАдв. при произнасяне по искане за присъждане на
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. следва да бъде направена с
оглед конкретните данни по делото. При липса на спор между страните достатъчно
доказателство за осъществяването на основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1 - 3 ЗАдв. за безплатна
правна помощ представляват съвпадащите волеизявления на страните по договора
за правна помощ, респ. изявлението на представляваната страна или нейния процесуален
представител, ако такъв договор не е представен. Противната страна в производството, която
по правилата на чл. 78 ГПК следва да заплати направените по делото разноски, разполага с
процесуалната възможност да оспори твърденията за осъществяване на безплатна правна
помощ, като носи тежестта да установи, че предпоставките за предоставяне на безплатна
правна помощ не са налице. Посочената практика е възприета и в определение №
50050/21.03.2023 г. по т. д. № 2662/2021 г. на ВКС, II т. о., с което е прието, че когато по
делото са налични доказателства, изрично и категорично опровергаващи посоченото
основание, в задължение на съда е да вземе предвид тези доказателства и без да е направено
възражение от другата страна в тази насока.
Ответникът е оспорил наличието на предпоставките по чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв. за
заплащане на адвокатско възнаграждение за безплатна правна помощ в полза на
процесуалния представител на ищцата, но не е ангажирал доказателства опровергаващи
факта, че е налице основанието на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв. По делото не са налични данни,
изрично и категорично опровергаващи посоченото основание за присъждане на разноски за
безплатна правна помощ, поради което в полза на адв. Д. Т. се дължи адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в размер, определен от съда.
За определяне размера на възнаграждението за безплатна правна помощ съдът
съобразява разрешенията, дадени с решение от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 на СЕС и
решение от 23.11.2017 г. по съединени дела C-427/16 и C-428/16 на СЕС, задължителни за
прилагане от националните съдилища, актуалната съдебна практика на ВКС (определение №
50015/16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на ВКС, I т. о., определение № 343/15.02.2024 г. по
т. д. № 1990/2023 г. на ВКС, II т. о. и др.), разпоредбите на чл. 26 – чл. 27 НЗПП, като
8
приема, че в случая липсва фактическа и правна сложност на делото, доколкото е
претендирано вземане в нисък размер. При отчитане и на факта, че делото е протекло в
разумни срокове – в рамките на едно открито съдебно заседание, в което се е явил
представител на ищцата, и че в хода на производството е изслушана съдебно –
автотехническа експертиза, настоящият съдебен състав намира, че възнаграждението в полза
на адв. Т. следва да се определи в размер на 480 лв. с ДДС, което следва да се възложи в
тежест на ответника на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователно еднолично акционерно дружество „Б.В.И.Г.““ ЕАД,
ЕИК ........., със седалище и адрес на управление: гр. С., пл. „Позитано“ № 5, да заплати на Д.
М. П., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С., бул. „Г. М. Д.“ № 32, вх. А, ет. 4, ап. 10А,
на основание чл. 405, ал. 1 КЗ сумата от 413,37 лв., представляваща остатък от дължимо
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Пълно Каско“, застрахователна
полица № 47252217304000241 от 30.12.2022 г., сключена между страните за лек автомобил
марка „Ф.“, модел „Б.“ с peг. № СА .... ТМ, за настъпило застрахователно събитие на
30.05.2023 г. в гр. С., в района на ул. „Проф. Х.В.“, при което са причинени щети по
автомобила, ведно със законната лихва, както следва: върху сумата от 100 лв. от датата на
подаване на исковата молба в съда (19.09.2024 г.) до окончателното изплащане на вземането,
а върху сумата над 100 лв. до сумата от 413,37 лв. (или за разликата от 313,37 лв.) от датата,
на която е направено искането за изменение на иска по размер (19.03.2025 г.), до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „Застрахователно еднолично акционерно дружество „Б.В.И.Г.““ ЕАД,
ЕИК ........., със седалище и адрес на управление: гр. С., пл. „Позитано“ № 5, да заплати на Д.
М. П., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С., бул. „Г. М. Д.“ № 32, вх. А, ет. 4, ап. 10А,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 275 лв., представляваща разноски за
производството.
ОСЪЖДА „Застрахователно еднолично акционерно дружество „Б.В.И.Г.““ ЕАД,
ЕИК ........., със седалище и адрес на управление: гр. С., пл. „Позитано“ № 5, да заплати на
адв. Д. Р. Т. от САК, личен № **********, със съдебен адрес: гр. С., бул. „Г. М. Д.“ № 32, вх.
А, ет. 4, ап. 10А, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв.
сумата от 480 лв. с ДДС - адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на
ищцата Д. М. П., ЕГН **********, в хода на настоящото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9