№ 174
гр. Габрово, 23.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Ива Димова
Симона Миланези
като разгледа докладваното от Симона Миланези Въззивно частно
гражданско дело № 20224200500098 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 274 от
ГПК.
Образувано е по частна жалба от „Юробанк България“ АД, чрез адв. Х.
И., против разпореждане № 1437/29.11.2021 г. по ч. гр. д. № 1380/21 г. по
описа на Севлиевския районен съд, с което се отхвърля частично заявление на
жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
против длъжника И.Н. А., гр. Севлиево за присъждане на мораторна лихва -
214, 72 лв., такси - 9 лв. и разноски съразмерно на отхвърлената част.
Твърди се, че разпореждането в обжалваната част е неправилно и
незаконосъобразно. По отношение на мораторната лихва се излага, че съдът
немотивирано е приел, че претендираната лихва от заявителя е 9 %, като не е
ясна методикатаq по която я е изчислил. Освен това в този период
мораторната лихва за забава, съгласно ПМС е 10 %. Така претендирания
размер на мораторната лихва за забава е съобразен с изискването на чл. 33, ал.
2 от ЗПК. Липсват мотиви на разпореждането и на ясна методика за
изчисляване от съда на законната лихва, което възпрепятства заявителя да се
защити. Констатациите на съда по отношение на претендираните такси, респ.
разноските, също са неоснователни. Дължимите такси от кредитополучателя
не са свързани с усвояване и управление на кредита и не попадат в
1
съществените задължения на страните. Моли да се отмени разпореждането и
да се издаде заповед за изпълнение, в частта, в която заявлението е
отхвърлено.
Съдът след като обсъди доводите на страната изложени в частната
жалба и доказателствата по делото, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, от легитимиран страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.
Пред първоинстанционния съд е подадено заявление от „Юробанк
България“ АД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК срещу длъжника И.Н. А., гр. Севлиево, за сумата от 2 500
лв. – главница, 68, 57 лв. договорна лихва за периода от 22.02.2021 г. до
21.05.2021 г.; 241, 72 лв. - мораторна лихва за периода от 22.02.2021 г. до
10.11.2021 г., 9 лв. - такси. В заявлението е посочено, че вземането
произтича от договор за потребителски кредит под формата на овърдрафт №
OV86748 от 17.03.2020 г. Първоинстанционният съд е приел, че заявлението
следва да се уважи само за главницата и възнаградителната лихва. По
отношение на мораторната лихва е приел, че следва да се отхвърли, тъй като
същата, съгласно чл. 33, ал. 2 от ЗПК, не може да надвишава законната лихва,
която към процесния момент е 10 % годишно, а за процесния период е не
повече от 7 %, докато претендираната лихва е над 9 % за периода, което съдът
установил, чрез пресмятане на отношението на претендираната лихва към
главницата, поради което същата била нищожна на осн чл. 26, ал. 1, предл. 1
от ЗЗД. По отношение на таксата от 9 лв. е приел, че заявлението следва да се
отхвърли, тъй като кредиторът не може да изисква такси и комисионни за
действия свързани с усвояването и управлението на кредита, а само за
допълнителни услуги. Съразмерно на отхвърлената част от заявлението е
отхвърлил и искането за разноски за такси и адв. възнаграждение.
Настоящият състав на съда намира жалбата за частично основателна.
Искането на заявителя за издаване на заповед за изпълнение за
мораторна лихва не противоречи на чл. 33, ал. 2 от ЗПК, респ. не противоречи
на чл. 26, ал. 1, предл. І от ЗЗД. При забава на длъжника, кредиторът може да
претендира мораторна лихва върху изискуемото вземане, като от мотивите на
първоинстанционния съд не може да се установи, как е установено
нарушението на чл. 33, ал. 2 от ЗПК, а именно, че претендираното
2
обезщетение за забава надвишава законната лихва. Видно от мотивите на съд,
същият е извършил сам изчисления, по неясно какъв начин и е стигнал до
извода, че претендираното обезщетение за забава е в размер на 9 %. На първо
място заповедният съд не може да извършва такива изчисления. Освен това,
ако се приеме, че е стигнал до размер на претендираната лихва от 9 %, то този
размер на не противоречи на определеният с ПМС размер на законната лихва
от 10 %, т.е. същият не е в противоречие с чл. 33, ал. 2 от ЗПК. Предвид
изложеното искането на заявителя за мораторна лихва върху главницата
следва да бъде уважено и да се издаде заповед за изпълнение.
По отношение на претендираната от заявителя таксата от 9 лв., в
заявлението е посочено, че същата не е за допълнителни услуги, а е такса
начислена съгласно чл. 3, ал. 3 от договора и Тарифата на Банката, раздел
ХІV, б. А, т. 11. Видно от посочената Тарифа таксата от 9 лв. се начислява за
ограничаване негативни последици при просрочие, т.е същата е пряко
свързана с управлението на кредита, а не с допълнителни услуги по договора.
Предвид изложеното правилно първоинстанционният съд е отхвърлил
искането на заявителя в тази му част, като противоречащо на чл. 10а, ал. 2 от
ЗПК.
На основание гореизложеното, разпореждането на РС - Севлиево в
обжалваната му част, с която е отказано издаване на заповед по чл. 410 от
ГПК за претендираното вземане за мораторна лихва, следва да се отмени и да
се разпореди на заявителя да се издаде заповед за изпълнение за тази сума по
гр. д. № 1380/2021 г. по описа на СРС, а в останалата обжалвана част
разпореждането следва да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно.
С оглед изхода на делото, следва да се доприсъдят и направените от
жалбоподателя разноски за първоинстанционното производство, от които 4,
84 лв. държавна такса и 33, 86 лв. адвокатско възнаграждение, както и да му
се присъдят направените разноски за въззивното производство съразмерно на
уважената част в размер на 14, 46 лв. за заплатена държавна такса.
Воден от гореизложеното, Габровският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
3
ОТМЕНЯ разпореждане № 1437/29.11.2021 г. по ч. гр. д. № 1380/21 г.
по описа на Севлиевския районен съд, В ЧАСТТА, в която е отхвърлено
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено
от „Юробанк България“ АД за издаване на заповед за изпълнение против И.Н.
А., ЕГН ********** за сумата от 241, 72 лв. - мораторна лихва и в
съответната част за разноските, вместо което ПОСТАНОВИ:
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на „Юробанк България“ АД заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника И.Н.
А., ЕГН ********** за сумата от 241, 72 лв. - мораторна лихва, разноски за
първоинстанционното производство - 4, 84 лв. държавна такса и 33, 86 лв.
адвокатско възнаграждение и 14, 46 лв. - разноски за въззивното
производство.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждането в останалата обжалвана част, като
правилно и законосъобразно .
ВРЪЩА делото на Районен съд - Севлиево за издаване на заповед за
изпълнение съобразно настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4