РЕШЕНИЕ
№351/27.2.2020г.
Година 2020 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
двадесет и трети състав
На
десети февруари
Година две хиляди и двадесета
В публично заседание в следния състав:
Съдия Даниела Михайлова
Секретар Пламен Пламенов
като разгледа докладваното от съдията
НАХД
№ 271
по описа на съда за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз
основа на жалба предявена от „А.Т.” ЕООД, представлявано от
управителя Валентин Димитров Вълев
против
Наказателно Постановление № 485 022- F 526 775/ 17.12.2019г. на Директора на Дирекция
„Обслужване” при ТД - НАП гр.Варна, с което на „ А.Т.” ЕООД
е наложена "Имуществена санкция "
в размер на 500 лева на основание чл.178 от ЗДДС.
В
жалбата не се оспорва фактическата обстановка, но се навеждат множество доводи за
това, че нарушението представлява маловажен случай.Посочено е, че съответните
документи са били представени в Агенция по вписванията на 11.10.2019г.,
след което на 17.10.2019г. управителя на дружеството е отпътувал извън
страната.Междувременно, на 28.10.2019г. учредяването на дружеството е било
вписано в ТР.Управителят му обаче се завърнал по-късно, като на 08.11.2019г.
упълномощил лице, което на 12.11.2019г. подало заявление за регистрация на
дружеството по ЗДДС.В този период не е бил реализиран никакъв оборот, не са
били назначени лица на трудов договор и др.На следващо място в жалбата са
изложени съображения за това, че преобразуващото се дружество „Акватек“ ЕООД е с непрекъсната регистрация по ЗДДС от
1994г. и до момента изпълнява добросъвестно публичните си задължения.Поради
тези и други съображения се иска да бъде приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, постановлението да бъде отменено и да бъдат присъдени направените по
делото разноски.
В съдебно заседание,
въззивната страна, редовно призована,
представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, който
поддържа депозираната жалба на изложените в нея основания.По същество ю.к.Д.
отново пледира за отмяна на постановлението поради маловажността на нарушението
и за присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата
страна, чрез процесуалният си представител, на свой ред оспорва
жалбата и моли съда да потвърди
обжалваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно.Прави искане за присъждане на направените по делото
разноски.
След
преценка на доводите на въззивника и становището на въззиваемата страна, с оглед събраните доказателства по делото, съдът
прие за установено
от фактическа страна следното:
На 28.10.2019г. в
Търговския регистър било вписано „А.Т.“ ЕООД с едноличен собственик на капитала
и управител В.Вълев.Дружеството било създадено с преобразуване чрез отделяне на
част от имуществото на „Акватек“ ЕООД, което
преминавало в новоучреденото дружеството.То станало правоприемник и на активите
на преобразуващото се дружество „Акватек“ ЕООД, което
пък било регистрирано по ЗДДС от 02.08.1994г.
Според чл.132 ал.1 от ЗДДС всяко лице, което на основание чл.10 ал.1 от ЗДДС придобие стоки и услуги от регистрирано лице, е задължено да се регистрира
по ЗДДС като подаде заявление за регистрация в 7-дневен срок от вписване на
това обстоятелство в Търговския регистър.В случая за „ А.Т.” ЕООД този срок бил
до 04.11.2019г., който обаче не бил спазен.Заявление за регистрация по ЗДДС
било подадено на 12.11.2019г.При извършване на проверка св. Т.К. – ст.инспектор по приходите в ТД на
НАП-Варна, установила допуснатото
закъснение.Поради това и на 18.06.2019г. съставила против „ А.Т.” ЕООД акт за
установяване на нарушение, в който описала своите констатации и квалифицирала
нарушението като такова по чл.132 ал.2 от ЗДДС.Актът бил предявен на надлежно
упълномощено лице.Срещу акта били депозирани възражения, в които били описани
причините за допуснатото закъснение, а именно че управителя на дружеството бил
извън страната, като непосредствено след завръщането му на 08.11.2019г.
упълномощил лице, което в първия работен ден-12.11.2019г., депозирал
необходимото заявление.В заключение било направено искане да бъде прието, че
след като управителя на дружеството не е бил в страната на 28.10.2019г., а се е
завърнал на 07.11.2019г., то седемдневния срок е започнал да тече от тази дата
и следователно не е допуснато административно нарушение.
Въз основа на съставеният
акт било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което
административно наказващият орган изцяло е възприел описаната фактическа
обстановка,а именно че „ А.Т.” ЕООД след като е било длъжно да подаде заявление
за регистрация по ЗДДС в 7 дневен срок от вписването му в Търговския регистър,
а именно до 04.11.2019г., не е изпълнило това си задължение и е подало
заявление на 12.11.2019г., т.е. след
изтичане на законоустановения срок.Била възприета и правната квалификация на
нарушението по чл.132 ал.2 от ЗДДС, като за него на основание чл.178 от ЗДДС на
„ А.Т.” ЕООД била наложена “Имуществена
санкция” в размер на 500 лв .Депозираните възражения
били разгледани и приети за неоснователни.
В хода на съдебното
следствие като свидетел бе разпитана Т.К.-актосъставител,
чиито показания съдът кредитира като логични, последователни и непротиворечиви.
От тях се установи, че закъснението е констатирано при обработка на подаденото
заявление за регистрация по ЗДДС.По искане на ю.к.Д. до разпит бе допусната св.С.Д.,
чиито показания съдът също кредитира.От тях се установи, че свидетелката е била
упълномощена на 08.11.2019г. да подаде заявление за регистрация по ЗДДС на
дружеството, като преди това В.Вълев отсъствал дълго време от
страната.Свидетелката посочи още, че регистрацията се счита за направена от
28.10.2019г., като в последствие са били подадени съответните декларации за
този месец.
Гореописаната фактическа обстановка се
установява от събраните по делото доказателства по административно
наказателната преписка, приобщени в хода
на съдебното производство, които са последователни,взаимно обвързани и
безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото
фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му,обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание ,съдът прави следните правни изводи:
Въззивната
жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект,поради което е
процесуално допустима.
Наказателното постановление № 485 022-
F 526 775/ 17.12.2019г. е издадено от
компетентен орган- от Директора на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП-
гр.Варна, съгласно заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г.То е издадено в
шестмесечния преклузивен срок по смисъла на чл.34 от ЗАНН. Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу какво да се
организира защитата. Не са допуснати съществени процесуални нарушения при
постановяване на постановлението и по
никакъв начин не е накърнено правото на защита на жалбоподателя, което е упражнено с подаването на жалба до въззивната
инстанция. Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанието за
нарушението е индивидуализирано. Поради това съдът намира, че в хода на
производството не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила.
Правилно е било прието, че от
страна на „ А.Т.” ЕООД е допуснато нарушение на чл.132 ал.2 от ЗДДС, като са били съотнесени
установените фактически положения към хипотезата на правната норма.Не се спори
по делото, че дружеството е било създадено чрез отделяне на част от имуществото
на „Акватек“ ЕООД, което преминава в новоучреденото
дружество, което пък на свой ред става
правоприемник на неговите активи.Безспорно е, че това обстоятелство е било
вписано в ТР на 28.10.2019г. Установено и че „Акватек“
ЕООД е регистрирано по ЗДДС лице от 02.08.1994г.
Нормата на чл.132 ал.2 от ЗДДС сочи, че задължително се регистрира
по ЗДДС лице, което на основание чл.10 ал.1 от ЗДДС придобие стоки и услуги от
регистрирано лице, като тази регистрация се извършва с подаване на заявление за
регистрация в 7 –дневен срок от вписване на обстоятелството в търговския
регистър. В този смисъл, след като
вписването на дружеството е било осъществено на 28.10.2019г., то е следвало заявлението за регистрация по
ЗДДС да бъде подадено в 7-дневен срок, т.е. до 04.11.2019г.Този срок обаче не е
бил спазен, тъй като заявлението е подадено на 12.11.2019г.В този смисъл съдът
намира, че нарушението по чл.132 ал.2
от ЗДДС безспорно е извършено.Това не се и оспорва.
Правилно административно-
наказващия орган е определил и санкционна норма, тъй като именно в чл.178 от ЗДДС се предвижда санкция за данъчно
задължено по закона лице, което е длъжно, но не подаде заявление за регистрация в установените по закона срокове.
Съдът намира, че в случая не би могла
да се приложи
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и да се
приеме, че случаят е маловажен, тъй като допуснатото
нарушение не се отличава от
останалите нарушения от този вид,
за да се
приеме че обществената му опасност е явно незначителна.Самото нарушение е формално и за неговата съставомерност не се изисква
настъпване на какъвто и да било
резултат.Подаването на зааявление
по инициатива на дружеството е било взето предвид при
определяне на размера на наказанието,
но само по
себе си това
обстоятелство не може да доведе
до извод, че обществената опасност на нарушението
е явно незначителна.Не на последно място следва да се има предвид, че в случая е ангажирана обективна отговорност на дружеството, която по своята
правна същност е безвиновна отговорност и представлява обективната отговорност на данъчно-задълженото лице за неизпълнение на задължения към държавата и се реализира независимо
от конкретния извършител, формата на вина, степента
на обществена опасност на дееца
и т. н. В този смисъл възраженията за отсъствието на управителя
на дружеството от страната са неотносими към спора и не могат да доведат до
отпадане на административно-наказателната отговорност на задълженото лице.
При индивидуализацията на наказанието, наложено на „ А.Т.” ЕООД административно- наказващия
орган се е съобразил с всички обстоятелства, визирани в чл.27 от ЗАНН, както и че все пак и не с голямо закъснение е било подадено
заявление за регистрация на фирмата по ЗДДС.Поради това и правилно е определил
санкция в минималния предвиден от закона размер от 500лв., като това наказание
е съответно на допуснатото нарушение и ще изпълни целите на чл.12 от ЗАНН.
Поради изложеното до тук съдът намира, че
атакуваното наказателно постановление е правилно, обосновано и законосъобразно
и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и съобразно
направените искания, на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН и чл.143 ал.1 от АПК,
съдът намира, че следва на ЦУ на
НАП-Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение.При определяне на неговия размер съдът съобрази
разпоредбата на чл.37 ал.1 от ЗПП , в която е предвидено, че заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет на НБПП.На следващо място съдът взе
предвид, че за защита по дела по ЗАНН,
чл.27 „е“ от Наредбата за заплащане на правната помощ, предвижда възнаграждение
от 80 лв. до 120лв. Поради това и като прецени продължителността на делото и
неговата сложност, съдът прецени, че следва да присъди на ЦУ на НАП-Варна
юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100лв.
Водим
от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 485 022- F 526 775/ 17.12.2019г. на Директора на Дирекция
„Обслужване” при ТД - НАП гр.Варна, с което на „ А.Т.” ЕООД
е наложено административно наказание "Имуществена санкция "
в размер на 500 лева на основание чл.178 от ЗДДС.
ОСЪЖДА „ А.Т.“
ЕООД, БУЛСТАТ ********* да заплати
на ЦУ на НАП-Варна , юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 / сто/ лв.
Решението
подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване
на съобщението, че мотивите към
решението са изготвени пред Административен съд-Варна по реда на АПК..
След влизане в сила на съдебното
решение, административно-наказателната преписка
да се върне
на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: