РЕШЕНИЕ
гр. София, 19 Декември 2017 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-15 състав в открито съдебно заседание на петнадесети
декември две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Катерина Енчева
като
разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 9294 описа за 2016 год. , за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на разглеждане е осъдителен
иск за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
с правно основание чл.226 (1) КЗ (отм) във вр. с чл.45 от ЗЗД.
Ищцата И.В.И. - малолетна, действаща чрез определеният
й настойник и законен представител, твърди, че на 24/04/2016 год., край гр.Л. е
настъпило пътно-транспортно произшествие, в резултат на което починала майка й В.
И.К.. Вина за произшествието имал водачът на лек автомобил с рег.№ ********Д.К.,
който в нарушение на ЗДвП навлязъл в лентата за насрещно движение и ударил
автобус с рег.№ ********Майката на ищцата е била пътник в лекия автомобил.
Твърди, че Гражданската отговорност на виновния водач е била застрахована при
ответника „З.К.У.“ АД, поради което и
ответникът отговарял за вредите, причинени в резултат от произшествието. След
смъртта на майка си, ищцата останала пълен сирак. Тя търпяла изключително тежко
загубата на майка си, осъзнавайки и страдайки, че завинаги е лишена от
семейство. Ищцата била отглеждана сама от майка си, тъй като баща й не я
признал за свое дете. Трагедията, която тя изживяла и продължавала да изживява
била изключително голяма, понастоящем тя имала посттравматичен стрес, нарушение
на съня, тревожност, страх, тежка депресия, нежелание да общува с останалите
роднини, отчаяние от начина, по който ще продължи живота й. Преди трагедията
семейството, в което живеело детето И. било изключително сплотено, след
трагедията това семейство било разбито, а ищцата била затворена, уплашена,
отчуждена, отказвала да приеме положението, изпадала в кризи и загубила
всякаква потребност за положителни емоции и желание за живот. Като намира че
справедливостта налага обезщетяване на неимуществените вреди, настъпили в
резултат от трагедията с обезщетение в размер на 375 000 лева, като отчита
заплатените в хода на производството суми от 100 000 лева главница и
законна лихва върху нея, ищцата предявява иск за изплащане на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 275 000 лева. Претендира също и законна
лихва от датата на произшествието и разноски.
Ответникът З.К.У. АД оспорва частично исковете Твърди,
че претенцията на ищцата била разгледана, като било определено и изплатено
обезщетение в общ размер на 100 000 лева, в хода на съдебното производство.
Според ответника тази сума възстановява адекватно причинените неимуществени
вреди, а до пълния предявен размер от 275 000 лева искът бил неоснователен.
Отделно от това счита, че липсва противоправно поведение на водача на лекия
автомобил, чиято отговорност е застрахована при ответника. Оспорва наличието на
близки отношения между починалата и ищцата. Ответникът прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, която пътувала
в лекия автомобил без поставен предпазен колан и която приела да се вози в лек
автомобил, управляван от лице, употребило алкохол, като е знаела за това. Моли
искът да бъде отхвърлен. Възразява да му бъдат възложени в тежест разноските на
насрещната страна, в случай на уважаване на иска, тъй като с поведението си не
е дал повод за завеждане на иска. Претендира разноски.
От събраните по делото доказателства се установи, че на
24/4/2016 год. на първокласен път I-3, в района на км.141+600, е настъпило
пътно-транспортно произшествие, между лек автомобил Фолксваген Венто, с рег.№ *******,
управляван от Д.К.К.и автобус Бова Футура, с рег. № *******, управляван от К.И.И..
При произшествието е настъпила смъртта на петима пътника, сред които и В. И.К..
В протокола за ПТП е отбелязано, че произшествието е настъпило на мокър път и
след навлизане в лентата за насрещно движение на лекия автомобил.
Образуваното по случая досъдебно производство №
135/2016 год. е прекратено с Постановление по пр.пр. № 988/2016 год. на Окръжна
прокуратура гр.Ловеч, поради настъпилата смърт на водача на лекия автомобил.
От извършен анализ за съдържание на алкохол в кръвта и
урината на водача на МПС се установява, че Д.К.К.е имал 0.6 промила съдържание
на алкохол в кръвта и 1 промил в урината.
И.В.И. е дъщеря на починалата В. И.К..
Бащата на ищцата е неизвестен.
С влязло в сила съдебно решение, постановено по гр.д.
№ 290/2016 год. на РС-гр.Л., И.В.И. е настанена за отглеждане в семейството на
леля й Е.И.К.. С решение от 29/8/2016 год. на Органът по настойничество и
попечителство при Община гр.Л., Е.И.К. е назначена за настойник на детето И..
След завеждане на исковата молба, ответникът е
заплатил на ищцата сумата 70 000 лева – на 22/11/2016 год. и 30 000
лева на 11/4/2017 год. Върху сумата 100 000 лева е заплатена и лихва за
забава.
Вещото лице по назначената медицинска експертиза дава
заключение, че смъртта на В. И.К. е настъпила в резултат от тежко
многофрагментно счупване на черепа; разкъсване и изтичане на мозъчното
вещество, гръдна, коремна и множествени фрактури на опорно-двигателния апарат.
Всички тези, крайно тежки и несъвместими с живота травми, според вещото лице са
причинили леталния изход за пострадалата. Според вещото лице, от механизма на
произшествието, местоположението на тялото на пострадалата, от вида и тежестта
на уврежданията, можело да се счита, че към момента на удара, тя е била без
поставен обезопасителен колан. От уврежданията по тялото й, можело да се
заключи, че същото е било свободно подвижно в автомобилното купе. Вещото лице е
направило подробен анализ на движението на тялото на пострадалата при удар с
интензитета на процесния челен удар, като е достигнало до заключението, че дори
и с поставен предпазен колан, от развиващите се инерционни сили и последваща
кинетична енергия, за пострадалата би настъпил летален изход, тъй като тя би
получила несъвместими с живота наранявания от евентуално поставения колан.
Според вещото лице, предпазният колан е ефективен при скорост на движение до 70
км/час, при каквато тялото би преодоляло внезапния натиск върху тясната коланна
лента.
Вещите лица по назначената психологична-психиатрична
експертиза дават заключение, че преживяното от детето И., във връзка със
загубата на майка й, било съпътствано от негативни емоционални преживявания, част
от които постепенно отзвучали, но при обсъждане на случая, детето ставало
тревожно, а травматичните събития, свързани със загубата на майка й оживявали.
На детето било необходимо време да се адаптира към променената семейна среда.
Вещите лица заключават, че загубата се отразила на психо-емоционалното състояние
на детето, а препоръката е детето да посещава психотерапевтични сесии за
изработване на стратегии за справяне в променената семейна среда. Вещите лица
констатирали голяма привързаност на детето към леля му , която е определена и
за настойник, което според вещите лица свидетелства за тревожност при обичайни
събития, несвързани с обсъждане на загубата. Според тях е необичайна ситуация,
при която дете на възраст, като тази на ищцата, да не може да остане само и да
не може да бъде отделено от близкия си човек
Вещото лице по назначената автотехническа експертиза
дава заключение, че произшествието настъпило при дъждовалеж, на мокър път и
след десен завой, обозначен със знак Опасен завой надясно. Водачът на лекия
автомобил управлявал МПС със скорост от порядъка на 80 км/час, а автобусът се
движил със скорост от около 60 км/час. След като водачът на лекия автомобил
изгубил контрол върху управлението на автомобила и навлязъл в лентата за
насрещно движение, настъпил челен кос удар между двете превозни средства. След
удара, автомобилът бил заклещен от автобуса, увлечен в неговата посока и
изтласкан на около 33 метра. Ударът настъпил изцяло в пътната лента на автобуса.
Според вещото лице причина за настъпване на произшествието е движение със
скорост не кореспондираща с конкретната пътна обстановка, в частност
дъждовалеж, крива на завой, от страна на водача на лекия автомобил,
непрофесионалните му действия с уредите за управление на автомобила при
създадената пътна обстановка. Вещото лице счита, че водачът на лекия автомобил
е могъл да избегне настъпването на произшествието, ако е упражнявал постоянен
контрол върху управлението на автомобила и се е движил със скорост, позволяваща
му да не навлиза в лентата за насрещно движение.
Свидетелят И.И.К.– чичо на ищцата, дава следните
показания: След случилото се, детето И. се променило коренно – то питало
непрекъснато за майка си, плачело, не можело да спи, сънувало кошмари. Към
момента И. не разбирала какво се е случило с майка й, било й казано, че тя е
заминала и детето непрестанно питало кога майка й ще се върне, въпреки, че
детето видяло майка си в ковчега. Преди инцидента, И. живеела с майка си, тя
била весело и щастливо дете.
Горното се установява от събраните
по делото писмени и гласни доказателства и заключенията на медицинска,
психологична и автотехническа експертизи, приети от съда.
По делото е прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответникът е застраховал
гражданската отговорност на водача на лекия автомобил Фолксваген с рег.№ *******-Д.К..
При така приетите за установени
факти, съдът намира следното от правна страна:
Ответникът е бил застраховател по
валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на водача на лек
автомобил Фолксваген Венто Д.К.. В това
си качество той е поел риска да застрахова отговорността на водача за вреди, за
които последният би отговарял по българското законодателство. Този риск
ответникът е носел в периода, през който е настъпило произшествието.
Застрахованото при ответника лице на общо основание
отговаря при причинено непозволено увреждане със застрахованото превозно
средство и тази отговорност е предмет на застраховката. Фактическият състав на непозволеното
увреждане включва виновно извършено и противоправно деяние, от което са
произлезли вреди, наличие на причинна
връзка между деянието и вредите. В случая посочените елементи на фактическия
състав, пораждащ като последица и отговорността на ответника, се доказват събраните
по делото доказателства.
Противоправното деяние – причиняване на
пътно-транспортно произшествие и като резултат от него – смъртта на майката на
ищцата, съдът приема за доказано от заключението на автотехническата и
медицинската експертиза. Заключението на автотехническата експертиза по
безспорен начин установява, че действията на водача на лекия автомобил Фолксваген
Венто са довели до настъпване на произшествието и че същото е могло да бъде
избегнато от водача на този лек автомобил, при поддържане на адекватна за
метеорологичните и пътните условия скорост и упражняване на контрол върху
управляваното превозно средство. В допълнение, доказва се, че водачът на
автобуса, участвал в произшествието, не е могъл да избегне удара с лекия
автомобил. От медицинската експертиза се установява, че смъртта на майката на
ищцата е причинена като резултат от произшествието и се намира в
причинно-следствена връзка с него. Вината на дееца се предполага, като
презумпцията на чл.45 ал.2 от ЗЗД не е опровергана от ответника.
От настъпилото произшествие ищцата е претърпяла неимуществени
вреди. За настъпването им по делото са събрани гласни доказателства и е
изслушана експертиза на вещи лица психолог и психиатър. От тези доказателства
може да се направи обоснован извод за настъпване на тежки негативни последици
върху психиката на детето от загубата на майка й, в момент, когато детето се
нуждае изключително много от нея, а невръстната му възраст, очевидно не
позволява да се справи с последиците от загубата. И. се променила коренно – от
весело и щастливо дете, тя се затворила, тъгувала и развила необичайна за дете
на такава възраст привързаност към своята леля. Детето сънувало кошмари, не
можело да спи, плачело. Подобни последици от загубата на родител от дете в
невръстна възраст са и житейски логични, доколкото подобно нещастно събитие
предизвиква необичайна за детето промяна и оставя трайни последици върху живота
на детето, както и усещане (осъзнато или не) за непреодолима загуба.
При това положение отговорността на ответника за
обезщетяване на вредите от настъпилия деликт, следва да бъде ангажирана.
Възражението на ответника за
съпричиняване на вредите от страна на пострадалия е изцяло неоснователно.
Ответникът не ангажира доказателства за това, че майката на ищцата се е качила
в автомобила, при положение, че е знаела, че водачът е употребил алкохол.
Подобно поведение на пострадалата не може да се предполага, независимо от това
в какви отношения е била тя с деликвента, а следва да бъде доказано при
условията на пълно и главно доказване, тоест извън всякакво съмнение. Да се
приеме противното би било спекулация, а съдът не може да основе решението си на
предположение. Що се отнася до предпазния колан – по делото се доказа
безспорно, че пострадалата е била без поставен предпазен колан. Експертът по
медицинската експертиза обаче е категоричен, а мнението му е обосновано и
професионално аргументирано и сочещо на липса на съпричиняване на леталния
изход, поради неизползване на предпазен колан. Смъртта на майката на ищцата е
щяла да настъпи независимо от използването на предпазен колан, единствено
механизмът на настъпване на травмите е щял да бъде различен. При тези
доказателства, настоящият съд приема, че независимо от факта, че пътничката е
нарушила задължението си да пътува с поставен предпазен колан, това поведение
не е допринесло за настъпване на фаталния край. Ето защо възражението за
съпричиняване следва да бъде оставено без уважение и съпричиняване не следва да
бъде отчетено при определяне размера на обезщетението.
По претендираното обезщетение: Обезщетението
за неимуществени вреди следва да бъде определено от съда по справедливост –
чл.52 от ЗЗД. Това предполага съдът да съобрази необратимите последици на
увреждането – загубата, която не може да бъде преодоляна и добрите отношения
между детето и починалата му майка, фактът, че освен своята майка, детето И.
няма друг родител и след произшествието е загубило най-близкия си човек. Съдът
взема предвид факта, че детето ще израсне само, без родител и лишено завинаги
от майчина грижа и близостта, каквато съществува само между майка и дете. Човешкият
живот е висша ценност, подлежаща на защита от правовия ред и загубата му следва
да бъде компенсирана с подходящо обезщетение. Като се вземат предвид посочените
обстоятелства, съдът приема, че обезщетение в размер на 250 000 лева отговаря
на принципа на справедливост и е от естество да компенсира претърпените вреди.
Като се приспаднат вече заплатените от ответника 100 000 лева, обезщетение в
настоящото производство следва да бъде присъдено в размер на сумата 150 000
лева. Искът до пълния предявен размер от 275 000 лева следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
В полза на ищцата трябва да се
присъди и законната лихва от датата на произшествието до окончателното
изплащане на главницата.
По
отговорността за разноски: Ищцата е освободена частично от заплащане на
държавна такса и разноски, поради което ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на Софийски градски съд държавна такса върху уважената част от
иска в размер на 5400 лева и разноски в размер на 327.27 лева.
На основание чл.38 ал.2 от Закона за
адвокатурата, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат Н.Д.,
възнаграждение за адвокат в размер на 7224 лева, тъй като процесуалното
представителство на ищеца е осъществено безплатно. В стойността на
възнаграждението, определена съобразно уважената част от иска, в това число и в
частта, за която искът е бил оттеглен, поради изпълнение в хода на съдебното
производство, е включен ДДС. На основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът дължи
да заплати на ищцата сумата 600 лева, заплатена от нея държавна такса по
делото.
При този изход на спора и на
основание чл.78 ал.3 от ГПК ответникът също има право да получи разноски по
делото. Ответникът е направил разноски в размер на 400 лева. Съобразно отхвърлената
част от иска, ищецът следва да заплати за разноски на ответника сумата 133.33
лева. Юрисконсултското възнаграждение съдът определя в размер на 100 лева, тъй
като делото не представлява фактическа и правна сложност, а разглеждането му е приключено
в две съдебни заседания. С оглед отхвърлената част на иска, ищцата дължи да
заплати на ответника сумата 33.33 лева за юрисконсултско възнаграждение. Общо
сумата, която ищцата дължи на ответника за разноски и юрисконсултско
възнаграждение е 166.66 лева.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З.К.У. АД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление ***, да заплати на И.В.И., ЕГН **********, чрез нейният
настойник и законен представител Е.И.К., ЕГН **********, със съдебен адрес ***,
полуетаж 4, офис 4 – адв.Н.Д., на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм) във вр. с
чл.45 от ЗЗД, сумата 150 000 (сто и петдесет хиляди) лева, обезщетение за
неимуществени вреди, настъпили в резултат от смъртта на В. И.К. при пътнотранспортно
произшествие от 24/04/2016г., ведно със законната лихва върху главницата от посочената
дата до окончателното им изплащане, а на основание чл.78 ал.1 от ГПК сумата 600 (шестотин) лева разноски,
като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди до пълния
предявен размер от 275 000 лева.
ОСЪЖДА З.К.У. АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление ***, да заплати на адвокат Н.Д., вписан в
Шуменска адвокатска колегия, с адрес, гр.София, ул. „********на основание чл.38 ал.2 от
Закон за адвокатурата сумата 7224 (седем
хиляди двеста двадесет и четири) лева адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА З.К.У. АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление ***, да заплати на в полза на Софийски
градски съд, на основание чл.78 ал.6 от ГПК сумата 5727.27
(пет хиляди седемстотин двадесет и седем и 27 стотинки) лева разноски и държавна
такса.
ОСЪЖДА И.В.И., ЕГН **********, чрез нейният
настойник и законен представител Е.И.К., ЕГН **********, със съдебен адрес ***,
полуетаж 4, офис 4 – адв.Н.Д., да
заплати на З.К.У. АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, на
основание чл.78 ал.3 от ГПК сумата 166.66
лева (сто шестдесет и шест лева и 66 стотинки) за разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му на страните с въззивна жалба пред Софийски Апелативен съд.
Председател: