№ 3332
гр. София, 06.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Михаела Касабова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Михаела Касабова Въззивно гражданско дело
№ 20241100500716 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.
С Решение № 19256 от 23.11.2023 г., постановено по гр. д. № 33472/2023 г. по
описа на СРС, 173-ти състав са отхвърлени предявените от ищеца „Топлофикация София“
ЕАД срещу Т. П. С. искове с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника, че същият
дължи на „Топлофикация София“ ЕАД във връзка с топлоснабдяването на недвижим имот -
апартамент в град София, ж.к. „*******, аб. № *******, както следва: 122,92 лева за
главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за периода м.05.2019г.-м.09.2019г.,
ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение (24.02.2023г.) до окончателното им изплащане; 29,66 лева за законна лихва за
забава върху главницата за топлинна енергия за периода 16.10.2020г.-16.02.2023г.
Решението е постановено при участието на „Б.“ ООД като трето лице-помагач на
страната на ищеца.
В срока по чл. 259 ГПК е депозирана въззивна жалба от „Топлофикация София“
ЕАД срещу първоинстанционното решение с доводи за неговата неправилност. Оспорва се
изводът на съда за липса на доказана по делото облигационна връзка между страните, като
се поддържа, че от представените по далото доказателства такава се установява. Твърди се
съдът да е нарушил основни принципи на гражданския процес и да е нарушено правото на
защита на ищеца. Предвид изложеното се отправя искане за отмяна на решението и
връщането му на първата инстанция. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Т. П. С., в
който изразява становище за нейната неоснователност. Моли първоинстанционното решение
да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Третото лице-помагач „Б.“ ООД не заявява становище по въззивната жалба.
1
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания
съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана
страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира
същата за неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Съдът приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Настоящият въззивен състав намира, че решението на СРС е и правилно.
Във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Софийски районен съд е бил сезиран по реда на чл. 422 ГПК с искова молба за
установяване в отношенията между страните, че ответникът Т. С. дължи на ищеца следните
вземания: 122,92 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за периода
м.05.2019г.-м.09.2019г. за имот апартамент № 77, находящ се в град София, ж.к.
„Банишора“, *******, с аб. № *******, ведно със законната лихва от датата на депозирането
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (24.02.2023г.) до окончателното им
изплащане; 29,66 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 16.10.2020г.-16.02.2023г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 10149/2023г. по описа на СРС, 173 – ти състав.
Не е спорно между страните, че до имота е доставяна топлинна енергия в
количества и на стойност съобразно претендираните от ищеца суми, както и че ищецът е
издал съответните за това фактури, които са осчетоводени.
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че процесният имот е
топлоснабден; че ответникът се легитимира като собственик на същия на ½ ид. част, поради
което го е счел за битов клиент по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, за процесния период и
имот. Съдът е съобразил, че в качеството си на потребител на ТЕ в имота – жилищен обект
ответникът дължи разходите за заплащане на цена на потребена топлинна енергия, чиято
стойност възлиза на исковата стойност, съгласно неоспорените от ответника количества и
стойности на доставена топлинна енергия. Районният съд е разгледал релевираното от
ответника възражение за погасяване по давност на вземанията на ищеца и е достигнал до
извода, че същото е основателно, като е без практическо значение дали ответникът е бил
собственик на целия или само на ½ ид. част от процесния имот, поради което е отхвърлил в
цялост предявените искове.
С оглед доводите на въззивника, съдържащи се в сезиращата настоящата
инстанция въззивна жалба, спорно по делото и пред настоящата инстанция се явява
2
наличието на облигационно отношение между страните и дължимостта на процесните
вземания.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г. /потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съгласно чл.
149, ал. 1, т. 6 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени
договори при общи условия, сключени между доставчик на топлинна енергия и клиентите в
сграда - етажна собственост.
Противно на оплакванията на въззивника първоинстанционният съд не е
достигнал до извода, че липсва облигационна връзка между страните, а че не се установява
по делото ответникът да се легитимира като собственик на целия процесен имот. За да
отхвърли обаче предявените искове съдът е приел, че е без значение горният факт,
доколкото претендираните вземания са погасени по давност.
При извършване на собствена преценка на събрания в хода на съдебното дирене
пред първата инстанция доказателствен материал, настоящата съдебна инстанция намира, че
от събраните доказателства се установява, че Т. С. се установява да е потребител на
топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, доколкото е
сключил индивидуален договор с „Топлофикация София“ ЕАД за продажба на топлинна
енергия въз основа на подаденото заявление-декларация от 2016г., като е декларирал, че Д.
С.а е съгласна партидата да се открие на името на ответника С.. В подкрепа на този извод е
и приложеният по делото Нотариален акт № 66/20.09.2019г., т. I, рег. № 1220, дело №
57/2019г. на нотариус Ч. Б., от който се установява, че Т. П. С. се е разпоредил
самостоятелно с процесния имот в полза на И.В.М.. С депозираната пред ищеца молба-
декларация за откриване на партида волеизявлението на ответника Т. С. за договорно
обвързване с ищеца е достигнало до последния, а от счетоводното откриване на партидата
на името на ответника се установява и писменото приемане на ищеца и изричното
сключване на писмен договор по смисъла на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ за продажба на топлинна
енергия за процесния имот между „Топлофикация София“ ЕАД и Т. П. С., като намира
оплакването на въззивника в тази връзка за основателно, а изводите на районния съд в
обратния смисъл за необосновани. Следва да се посочи, че договорната обвързаност между
страните се установява за периода до прехвърлянето на имота на И.М. или до 20.09.2019 г.
Предвид горното въззивната инстанция намира, че ответникът е потребител на ТЕ за
периода от 01.05.2019 г. до 20.09.2019 г., поради което дължи заплащането на цената за
доставената ТЕ за посочения период, възлизаща на исковата сума.
Настоящият съдебен състав намира, че горното заключение не се отразява на
крайния резултат на изхода на спора, доколкото споделя изводите на районния съд, че
процесните вземания на ищеца са погасени по давност, поради следните съображения:
С оглед разпоредбата на чл. 155, ал. 1 ЗЕ и приложимите общи условия
потребителите на топлинна енергия заплащат цената на месечни вноски. Задължението на
потребителите за заплащане месечно на цената на консумираната топлинна енергия
3
представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111 б. „в” ЗЗД, тъй като
са налице повтарящи се през определен период от време - месец, еднородни задължения,
имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
в общите условия интервали от време – така ТР № 3 от 18.05.2012 г., постановено по
тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. За приложението на специалната
погасителна давност, съгласно цитираната разпоредба, не е необходимо плащанията да са
еднакви по размер. Следователно и вземанията на „Топлофикация София” ЕАД към
потребителите се погасяват с изтичане на 3-годишен давностен срок.
Тригодишният срок, посочен в чл. 111 б. „в” ЗЗД, с изтичане на който вземанията
на „Топлофикация София” ЕАД се погасяват, започва да тече от деня, в който всяко едно
месечно вземане е станало изискуемо – чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Съгласно общите условия на
„Топлофикация София” ЕАД, действащи в исковия период, клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими вноски за топлинни енергия в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят. Наред с това следва да бъде отчетен и фактът на спиране
теченето на давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права
от частноправните субекти съгласно чл. 3, т. 2 от ЗМДВИП , като с оглед разпоредбата на §
13 от Преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на
Закона за здравето /ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./ сроковете, спрели да текат по
време на извънредното положение по ЗМДВИП, обявено с решение на Народното събрание
от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на
7 дни от обнародването на този закон в „Държавен вестник“, като обнародването му е
извършено на 13.05.2020 г. Следователно за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.
включително погасителната давност е била спряна по силата на закона и този факт трябва да
се отчете от съда при изчисляване на крайния момент, когато давността изтича. По тази
причина към 3-годишния давностен срок следва да се прибави и периодът на спиране на
давностния срок, чиято продължителност в случая е 69 дни (от 13.03.2020 г. до 20.05.2020
г.), както правилно е приела първата инстанция.
С оглед на това и предвид датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, от
който момент давностният срок е прекъснат – 24.02.2023 г., то в случая вземанията на
„Топлофикация София“ ЕАД за исковия период са погасени по давност към датата на
депозиране на заявлението.
Наведеното от въззивника оплакване, че районният съд е допуснал процесуални
нарушения, които са довели до нарушаване на правото му на защита, настоящият състав
намира за бланкетно, доколкото не са изложени конкретни твърдения за нарушения, които
съдът да е допуснал, поради което същото не следва да бъде обсъждано. Само за пълнота
следва да се посочи, че по делото не се установяват нарушения на процесуалния закон от
първата инстанция, които да са рефлектирали върху правото на защита на ищеца, доколкото
съдът е изготвил пълен доклад по смисъл на чл. 146 ГПК, разпределил е тежестта на
доказване, както и се е произнесъл по всички доказателствени искания на страните.
С оглед така формираните изводи, поради съвпадане на крайните изводи на двете
инстанции, постановеното решение следва да бъде изцяло потвърдено.
4
По разноските:
При този изход на спора и основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на въззиваемата
страна следва да се присъдят сторените в производство разноски за адвокатско
възнаграждение. На същия е била предоставена безплатна правна помощ от адв. В. Т.,
поради което следващото се адвокатско възнаграждение, което съдът определя в минимален
размер от 400 лв., следва да се присъди на адв. Т..
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 19256 от 23.11.2023 г., постановено по гр. д. №
33472/2023 г. по описа на СРС, 173-ти състав.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ******* да заплати на адв. В. В. Т.
– САК, ЕГН ********** основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата от 400 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана на Т. С. безплатна правна помощ за въззивната
инстанция.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Б.“ ООД на
страната на „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5