№ 3240
гр. С., 09.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 136 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:НАДЯ СТ. БАКАЛОВА
при участието на секретаря МАДЛЕН М. ВЪЛКОВА
като разгледа докладваното от НАДЯ СТ. БАКАЛОВА Административно
наказателно дело № 20231110208895 по описа за 2023 година
за да се произнесе с решение, взе предвид следното
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „**********“ ООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление – гр. С., бул. „*******“ № 20, представлявано
заедно от А. А. П. и Н. И. С., подадена чрез адв. М. В. от САК, срещу
Наказателно постановление (НП) № Р-10-103 от 22.05.2023 г. , издадено от М.
А. Ф. – зам.-председател на Комисията за финансов надзор (КФН), управление
„Надзор на инвестиционната дейност“, с което на основание чл. 116, ал. 1, т. 3
от ЗМИП на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 5
000 /пет хиляди/ лева за извършено нарушение на чл. 54, ал. 7, изречение
първо, хипотеза втора, вр. чл. 53, ал. 7, вр. чл. 10, т. 1 от ЗМИП.
В жалбата се излагат твърдения за незаконосъобразност на процесното
НП от процесуалноправна и материалноправна страна. В жалбата се излагат
доводи за липса на извършено от страна на юридическото лице
административно нарушение и недостатъчна обезпеченост на
доказателствата, на основанието на които наказващият орган е ангажирал
отговорността му. Допълва се, че необосновано се приема от контролния
орган, че не е извършена комплексна проверка, изхождайки единствено от
обстоятелството, че в хода на проверката дружеството не е представило копие
от документа за самоличност на оторизираното лице. Сочат се аргументи, че
процесния случай следва да бъде квалифициран като маловажен по смисъла
на чл. 28 ЗАНН. Претендира се присъждането на разноски.
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество,
дружеството жалбоподател **********“ ООД, се представлява от адв. М. В.
1
от САК, редовно упълномощена, която поддържа жалбата и пледира
обжалваното наказателно постановление да бъде отменено, като се изтъква, че
не е налице административно нарушение.
Въззиваемата страна – зам.-председател на КФН, редовно призована се
представлява от юрк. Гьорчев, с представено по делото пълномощно, същият
моли НП да бъде потвърдено изцяло. Представя подробни писмени бележки,
претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, отправя
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят „**********“ ООД е лицензиран инвестиционен
посредник (ИП), съгласно Решение № 145-ИП/24.02.2011 г. на КФН.
„**********” ООД е вписано под № РГ-03-236 в регистъра на
инвестиционните посредници по чл. 30, ал. 1, т. 2 от Закона за Комисията за
финансов надзор (ЗКФН), воден от КФН. Предвид притежавания лиценз,
„**********” ООД се явява задължено лице по чл. 4, т. 8 от ЗМИП.
На основание Заповед № 3-26/19.01.2022 г., изменена и допълнена със
Заповед № 3-201/20.07.2022 г. на заместник-председателя, ръководещ
управление „Надзор на инвестиционната дейност“, е извършена проверка на
инвестиционен посредник „**********“ ООД. На 21.01.2022 г. Д. Е. Д.,
надлежно упълномощена от представляващите „**********“ ООД, се е явила
в сградата на КФН, при което й е връчен екземпляр от Заповед № 3-
26/19.01.2022 г. на заместник- председателя на КФН, ръководещ управление
„Надзор на инвестиционната дейност“, както и въпросник „Данни и сведения“
и Искане № 1, с което проверката е била открита.
В хода на проверката по искане на контролния орган, последователно са
представени с писма, вх. № РГ-03-236-5 от 30.05.2022 г., вх. № РГ-03-236- 5 от
29.04.2022г., вх. № РГ-03-236-5 от 13.07.2022 г. от „**********“ ООД
документи за проверка, вкл. оторизационна форма от 30.07.2021 г., с която са
дадени правомощия на Т. М., дата на раждане ******** г., да извършва сделки
с финансови инструменти от името и за сметка на клиента ********* Ltd., кл.
№ AL0000000190, като на Т. М. е даден номер BOS081.
От страна на „**********“ ООД, в отговор на т. 1 на Искане № 13,
връчено на законните представители на 04.07.2022 г. чрез електронна поща на
адрес: *****@****************.***, са представени справки за извършени сделки
с финансови инструменти от името и за сметка на клиента ********* Ltd., кл.
№ AL0000000190, постъпили с вх. № РГ-03- 236-5/13.07.2022 г. Видно от
същите, в периода на проверката Т. М. е извършвал сделки от името и за
сметка на клиента ********* Ltd., кл. № AL0000000190.
Във връзка с идентификацията на оторизираното лице Т. М., дата на
раждане ******** г., на което ********* Ltd, кл. № AL0000000190, е дал
представителна власт на 30.03.2021 г., ИП „**********“ ООД е предоставил
електронно копие на паспорт № S02636599, издаден на 31.03.2017 г. и валиден
2
до 16.04.2021 г., което е преди датата на подаване на оторизационната форма
на 30.07. 2021 г.
При така установеното, на 30.11.2022 г. св. Ю. Г. К., на длъжност „главен
експерт“ в отдел „Специализиран надзор на мерките за превенция на
изпирането на пари и финансирането на тероризма“, дирекция „Надзор на
инвестиционната дейност“ на КФН, съставила на дружеството –
жалбоподател акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №
Р-06-439/30.11.2022 г.
Актът бил съставен в присъствието на пълномощник на„**********“
ООД и в присъствието на двама свидетели – Й. С. и Г. Д.. На 30.11.2022 г.
препис от акта бил връчен срещу подпис на пълномощник на дружеството –
жалбоподател, като в законоустановения срок било депозирано писмено
възражение.
Въз основа на посочения АУАН, на 22.05.2023г. зам.председател на КФН
издал (НП) № Р-10-103 от 22.05.2023 г., с което на основание чл. 116, ал. 1, т. 3
от ЗМИП на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 5
000 /пет хиляди/ лева за извършено нарушение на чл. 54, ал. 7, изречение
първо, хипотеза втора, вр. чл. 53, ал. 7, вр. чл. 10, т. 1 от ЗМИП. Видно от
известие за доставяне наказателното постановление било връчено на
представител на дружеството-жалбоподател на 26.05.2023 г.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателствени материали: гласните доказателства – свидетелските
показния на актосъставителя – Ю. Г. К., св. Й. А. С. и св. Д. Л. Д., разпитани в
хода на съдебното следствие, както и от събраните писмени доказателства по
надлежен процесуален ред на чл.283 от НПК.
Съдебният състав извърши внимателна преценка на показанията на Ю. Г.
К. - актосъставител, св. Й. А. С. и св. Д. Л. Д. и прецени, че те са пълни,
последователни и логични, без вътрешни противоречия, като в тях
актосъставителят излага своите преки и непосредствени възприятия относно
извършената проверка, констатираното нарушение и съставянето на
процесния АУАН. Съдът дава вяра и на показанията на св. С. и св. Д. като
взаимно допълващи се и непротиворечиви, логични и съответни на събраните
писмени доказателства.
След анализ на събраните писмени доказателствени материали,
разгледани поотделно и в своята съвкупност, съдът им даде вяра, като
прецени същите за достоверни, вътрешно непротиворечиви, еднопосочни и
способстващи за установяване на обективната истина по делото.
При така установената фактическа обстановка от правна страна
съдът приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано
лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт,
подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна,
като съображенията на съда в тази насока са следните:
Административнонаказателното производство е строго формален
3
процес, доколкото чрез него в значителна степен се засягат правата и
интересите на физическите и юридически лица. Последното обуславя и
необходимостта съдебният контрол, установен с разпоредбите на ЗАНН и
предвиден за издадените от административните органи наказателни
постановления, да се съсредоточава върху тяхната законосъобразност. По
аргумент от чл.84 от ЗАНН, вр. с чл.14, ал.2 от НПК съдът е длъжен служебно
да издири обективната истина и приложимия материален закон, като
съобразява императива относно извършването на обективно, всестранно и
пълно изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от
наведените от жалбоподателя аргументи, респ. фактическите констатации,
заложени в АУАН или наказателното постановление.
Настоящият съдебен състав, след извършена служебна проверка по
спазването на процесуалните правила относно компетентността на
длъжностните лица, съставили, съответно издали двата процесуални
документа (АУАН и НП) счете, че правилата за компетентност са спазени.
В случая АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице,
оправомощено със Заповед № З-320/08.11.2022 г., във вр. чл. 123, ал. 1 от
ЗМИП, а НП е издадено от заместник-председателя на КФН, който е
оправомощен да издава НП съгласно чл. 123, ал. 1 от ЗМИП.
Актът за установяване на административно нарушение от 30.11.2022г. е
съставен в тримесечния срок на чл. 34, ал. 2 от ЗАНН. Обжалваното
наказателно постановление е издадено в шестмесечния срок на чл. 34, ал. 3 от
ЗАНН.
Съставените АУАН и НП отговарят на изискванията на чл.42,
респективно на чл. 57 от ЗАНН. И двата акта съдържат по идентичен начин
изчерпателно описание на констатираното нарушение, включително мястото и
времето на извършването му, както и съответствие между фактическото
описание на нарушението и неговата правна квалификация.
С оглед изложеното, съдът прие, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване
правото на защита на санкционираното лице и да представляват формални
основания за отмяна на НП.
Административнонаказателната отговорност на дружеството е
ангажирана за осъществено административно нарушение чл. 54, ал. 7, вр. чл.
53, ал. 2, т. 5, вр. чл. 10, т. 1 от ЗМИП.
Съгласно чл. 54, ал. 7, изречение първо от ЗМИП, по отношение на
законните представители на клиент юридическо лице или друго правно
образувание, пълномощниците и другите физически лица, които подлежат на
идентифициране във връзка с идентификацията на клиент - юридическо лице
или друго правно образувание, се прилага чл. 53 от ЗМИП. В чл. 53, ал. 7 от
ЗМИП е посочено, че когато идентифицирането се извършва без присъствието
на подлежащото на идентификация физическо лице, идентифицирането може
да се извърши и чрез представяне на копие на официален документ за
самоличност. В чл. 53, ал. 8 от ЗМИП е предвидено, че в случаите по чл. 53, ал.
4
7 от ЗМИП идентифицирането на клиента и проверката на
идентификационните данни може да се извършват и чрез средства за
електронна идентификация, съответни удостоверителни услуги, предвидени в
Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли
2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при
електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива
1999/93/ЕО (ОВ, L 257/73 от 28 август 2014 г.), наричан по-нататък „Регламент
(ЕС) № 910/2014”, или по друг признат с нормативен акт начин за електронна
идентификация или квалифицирана удостоверителна услуга по смисъла на
същия регламент, при условие че са изпълнени изискванията на ЗМИП и на
правилника за прилагането му по отношение на идентифицирането на клиента
и проверката на идентификацията.
В контекста на гореописаните императивни изисквания, разпоредбата на
чл. 116, ал. 1, т. 3 от ЗМИП установява административнонаказателна
отговорност за лицата по чл. 4, т. 8 от ЗМИП, които извършат нарушение на
чл. 54, ал. 7, изречение първо, хипотеза втора, вр. чл. 53, ал. 7, вр. чл. 10, т. 1
от ЗМИП.
По делото е безспорно установено, че във връзка с Искане № 7, т. 3 от
12.05.2022 г, „**********“ ООД е представило на 30.05.2022 г.
оторизационна форма от 30.07.2021 г., с която са дадени правомощия на Т. М.,
дата на раждане ******** г. да извършва сделки с финансови инструменти от
името и за сметка на което ********* Ltd, кл. № AL0000000190. Във връзка с
т. 1 от Искане № 13, на 13.07.2022 г. са били представени справки за
извършени сделки с финансови инструменти от името и за сметка на което
********* Ltd, кл. № AL0000000190, чрез които било установено, че в периода
на проверката, Т. М. е извършвало сделки от името и за сметка на което
********* Ltd, кл. № AL0000000190. По отношение на оторизираните лица,
на които са дадени правомощия да извършват сделки от името и за сметка на
клиент, от страна на дружеството – жалбоподател са предоставени или само
оторизационна форма и документ за самоличност, или е представена само
оторизационна форма и не е предоставен документ за самоличност, като в
настоящия случай е предоставено копие на паспорт № S02636599, издаден на
31.03.2017 г. и валиден до 16.04.2021 г. Следва да бъде отбелязано, че в случая
оторизационната форма на Т. М., не е бил вписан номер на документ за
самоличност към 30.07.2021 г. Дружеството – жалбоподател е разполагало с
копие на документа за самоличност на лицето без срок на валидност, като не
става ясно защо не е вписало във формата номера на документа.
При така установеното е видно , че задълженото лице по чл. 4, т. 8 от
ЗМИП - „**********” ООД с ЕИК: ******** не е идентифицирало по
надлежния ред лицето данни Т. М., и формално е осъществило състава на
нарушението , за което е привлечено към отговорност.
Тъй като е ангажирана административнонаказателната отговорност на
юридическо лице, не следва да бъде обсъждан въпросът за вината, тъй като
отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна.
Съгласно разпоредбата на чл. 116, ал. 1, т. 3 от ЗМИП за нарушението на
5
чл. 54, ал. 7, вр. чл. 53, ал. 2, т. 5, вр. чл. 10, т. 1 от ЗМИП се предвижда
административно наказание имуществена санкция в размер от 5000 до 50 000
лв.
Настоящият съдебен състав намира, че наложената на жалбоподателя
санкция е определена при спазване на установените в чл. 27 от ЗАНН
принципи, като размерът на санкцията съответства на характера и тежестта на
извършеното нарушение и е съобразен с целите, визирани в ЗАНН.
Съдът намира, че извършеното нарушение не разкрива по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обичайните нарушения от този вид.
Нарушението е формално, на просто извършване, като законодателят не е
предвидил в състава му настъпването на вредни последици, което обуславя и
ирелевантността на липсата на такива за съставомерността на деянието. Съдът
намира, че вредните последици от формалните нарушения се състоят в самото
застрашаване на обществените отношения и реда на държавно управление.
Обстоятелството, че се касае за първо по ред нарушение от страна на
дружеството-жалбоподател от този вид е било отчетено от АНО, който е
наложил имуществена санкция в минимален размер.
По гореизложените причини, настоящият съдебен състав приема, че НП
е правилно и законосъобразно, и като такова следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора и с оглед направеното искане на въззиваемата
страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
По въпроса за разноските по делото и с оглед неговия изход, съдът
намира, че претенцията на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение е основателна, като същото съдът определя в
размер на 80 лева на основание чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 37, ал.
1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 7, т. 4, вр. ал. 2, т. 4, вр. ал. 1
от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) № Р-10-103 от
22.05.2023 г. , издадено от М. А. Ф. – зам.-председател на Комисията за
финансов надзор (КФН), управление „Надзор на инвестиционната дейност“, с
което на основание чл. 116, ал. 1, т. 3 от ЗМИП, на "**********“ ООД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление – гр. С., бул. „*******“ № 20,
представлявано заедно от А. А. П. и Н. И. С., е наложена имуществена
санкция в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева за извършено нарушение на чл. 54,
ал. 7, изречение първо, хипотеза втора, вр. чл. 53, ал. 7, вр. чл. 10, т. 1 от
ЗМИП.
ОСЪЖДА "**********“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление – гр. С., бул. „*******“ № 20, представлявано заедно от А. А. П. и
6
Н. И. С., да заплати на КФН сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред
въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - С. град, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за неговото
изготвяне.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7