Р       Е       Ш     Е      Н       И       Е

 

град София,……………..

                      В    И  М  Е  Т  О    Н А     Н  А  Р  О  Д  А

 

 

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV-д ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично съдебно заседание на двадесети май две хиляди двадесет и първа година, в състав:                      

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА

                                                           Мл. с-я РОСИ МИХАЙЛОВА

 

при секретаря Снежана Тодорова като разгледа докладваното от младши съдия МИХАЙЛОВА в. гр. дело № 14930 по описа за 2019 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

 

                Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

          Образувано е по въззивна жалба на ищеца „Т.С.“ ЕАД, чрез юрк. Ж., срещу съдебно решение № 189472 от 12.09.2019 г., постановено по гр. д. № 29484/2018 г. по описа на СРС, 70 състав, с което са отхвърлени предявените срещу И.Ц.И. и Б.Ц.И. искове по реда на чл. 422 ГПК с правно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено, че дължат по равно на „Т.С.“ ЕАД сумата от 3 477,59 лева, представляваща цена на доставена през периода от м. 05.2014 г. до м. 04.2016 г. топлинна енергия до топлоснабден имот – апартамент 87, находящ се в гр. София, ж.к. „******, с аб. № 275211, която сума включвала и задължения, отразени в общи фактури № **********/31.07.2015 г. и **********/31.07.2016 г., и главница за дялово разпределение в размер на сумата 56,07 лева за същия период, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 613,24 лева, представляваща обезщетение за забавено изпълнение на главницата за топлинна енергия през периода от 16.09.2015 г. до 04.12.2017 г., и 12,56 лева, представляваща обезщетение за забавено изпълнение на главницата за дялово разпределение през същия период, за които вземания по ч. гр. д. № 87442/2017 г. по описа на СРС, 70-ти състав, на 08.01.2018 г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Във въззивната жалба се съдържат твърдения, че обжалваното решение е неправилно и постановено при нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Релевирани са доводи, че от представените по делото документи се установява, че ответниците са собственици на процесния топлоснабден имот, сред които декларация по чл. 14 ЗМДТ, от която се установява, че ответниците са декларирали имота по ½ ид. ч., придобит по наследство на 02.08.2016 г. Моли се обжалваното решение да бъде отменено,да бъдат уважени предявените искове, както и в полза на въззивника да бъдат присъдени съдебни разноски за въззивната инстанция.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от въззиваемите страни И.Ц.И. и Б.Ц.И., чрез адв. Д., с който жалбата се оспорва, излагат се съображения за правилност на решението на СРС. Поддържа се, че първоинстанционният съд е направил правилен извод, че ищецът не е успял при условията на пълно и главно доказване да установи, че ответниците са били потребители на топлинна енергия, тъй като по делото липсват доказателства ответниците да се явяват собственици или титуляри на вещно право на ползване по отношение на процесния имот. Претендират се разноски.

Третото лице – помагач „Т.С.“ ЕООД, не изразява становище по подадената въззивна жалба.

Предявени са от „Т.С.” ЕАД И.Ц.И. и Б.Ц.И. обективно и субективно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД

          С оглед постъпилата въззивна жалба съдът приема, че предмет на въззивен контрол е първоинстанционното решение в неговата цялост.

Софийският градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят установената фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са правилно обсъдени и преценени към релевантните за спора факти и обстоятелства.

Въззивната жалба, с която съдът е сезиран, е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретния случай не е спорно между страните и се установява от доказателствата по делото, че за процесните искови суми видно от приложеното ч.гр.д. № 87442/2017г. по описа на СРС, 70 състав, въззивникът-ищец - „Т.С.” ЕАД, е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 14.12.2017г. и е постановена на 08.01.2018 г. заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу И.Ц.И. и Б.Ц.И. за заплащане на сумите, посочени в заявлението.

При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи като на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Настоящият състав следва да обсъди доводите, релевирани в подадената въззивна жалба.

Качеството „потребител“ има легално определение в Закона за енергетиката, чл. 153, ал.1, и съгласно разпоредбата, потребител на топлинна енергия е всеки собственик и титуляр на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение.

Неоснователни са възраженията, изложени във въззивната жалба, че неправилно и в противоречие с действителното фактическо и правно положение първоинстанционният съд е приел, че ответниците не са титуляри на вещни права върху имота.

Първоинстанционният съд е направил правилна констатация, че по делото не са представени документи за собственост на процесния имот, чрез които ищецът, който носи доказателствена тежест за установяването на този факт, да докаже, че ответниците са били собственици на топлоснабдения имот през процесния период.

По делото е представен единствено договор за покупко-продажба на жилище № 505 от 04.02.1971 г., видно от съдържанието на който на посочената дата проесният апартамент е бил закупен от Н.Т.А..

По делото липсват каквито и да било доказателства за настъпило правоприемство между Н.Т.А. и ответниците по делото.

Неоснователно е възражението на въззивника, че първоинстанционният съд не е разпределил доказателствена тежест, указвайки на ищеца, че следва да докаже, че Н.А.е починала и ответниците по делото са нейни наследници. В исковата молба въззивникът не е изложил твърдения, че претендира установявяването на дължимостта на посочените в нея и заповедта за изпълнение суми от ответниците в качеството им на наследници на Невена Ангелова. С оглед доводите на страните първоинстанционният съд е разпределил с доклада по делото доказателствената тежест между тях, като изрично е указал на ищцовото дружество, че следва да докаже, че ответниците притежават качеството на потребители на топлинна енергия за процесния имот към посочения в исковата молба период.

Неоснователни са съдържащите се във въззивната жалба доводи, че чрез представената по делото декларация по чл. 14 от ЗМДТ се установява, че ответниците са декларирали имота по ½ ид. ч., придобит по наследство на 02.08.2016 г. , поради което, според въззивника, е доказано, че ответнициоте са били собственици на имота през процесния имот.

На първо място първоинстанционния съд е направил правилен извод, че декларацията по чл. 14 от ЗМДТ не е документ, удостоверяващ право на собственост или вещно право на ползване, поради което представянето и не доказва, че през процесния период ответниците са били собственици и ползватели на имота.

На следващо място в декларацията е посочено, че имотът е придобит от ответниците едва на 02.08.2016 г., която дата е след изтичането на периода, за който ищецът претендира процесните вземания, а именно м. 05.2014 г. – м. 04.2016 г.

С оглед изложеното настоящият съства споделя решаващия извод на първоинстанционния съд за неоснователност на предявения иск по реда на чл. 422 ГПК с правно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ.

С оглед извода за неоснователност на иска за главния дълг за цена на доставена топлинна енергия и за цена на услуга дялово разпределение, правилен е и изводът на първоинстанционния съд за неоснователност и на акцесорните искове по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Не е налице допуснато нарушение от СРС и при присъждането на разноски съобразно изхода на делото.

С оглед на изложените съображения и поради съвпадение на изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд атакуваното решение, вкл. и в частта на разноските, определени съобразно изхода на спора, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК. 

По разноските в настоящото производство:

С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция в полза на въззивника не се дължат разноски. С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция, направеното искане от въззиваемите страни за присъждане на разноски и представените по делото доказателства за реално направени от тях разноски в размер на сумата от 380 лева, поради което в полза на всеки един от тях следва да бъде присъдена по ½ от тази сума на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, като на всеки един от тях следва да бъде присъдена сумата в размер на 190 лв., представляваща разноски за въззивното производство.

 

Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,

 

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 189472 от 12.09.2019 г., постановено по гр. д. № 29484/2018 г. по описа на СРС, 70 състав, включително в частта за разноските.

ОСЪЖДА, на осование чл. 78, ал. 3 ГПК, „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, да заплати на И.Ц.И., ЕГН **********, сумата от 190 лв., представляваща разноски за въззивното производство.

ОСЪЖДА, на осование чл. 78, ал. 3 ГПК, „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, да заплати на Б.Ц.И., ЕГН **********, сумата от 190 лв., представляваща разноски за въззивното производство.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на въззивника-ищец – „Т.С.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.

 

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ :                  ЧЛЕНОВЕ : 1./                        2./