Р Е Ш Е Н И Е
Номер 322 14.09.2020 г. гр.Разград
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Разградският
районен съд
На осми септември две хиляди и двадесета година
В открито съдебно
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Чолакова
Секретар Сребрена
Русева
Прокурор
Като разгледа
докладваното от съдията
Гр.д.453/2020 г.
Производството е с правно основание
чл. 422 от ГПК вр. с чл.7 ЗЗД чл.86 от ЗЗД.
Депозирана е искова молба от Дани транс-13“ ЕООД против
„Дениса Експрес“ ООД, с която при условията на субективно съединяване на
исковете са предявени такива за установяване дължимостта на сумите 1193,70 лв.
представляваща неизплатена главница по фактура №1844/03.08.2018г. за платена
такса за ферибот за извършен транспорт от 02.06.18г., както и сумата 173,09лв.
лихва от 03.08.18г. до 06.01.2010г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението в заповедното производство. Претендира и за заплащане
на направените разноски. Сочи, че по ч.гр.д.№8/2020г. на РРС е издадена заповед за изпълнение за
процесните суми, срещу която длъжникът е възразил. С ответното дружество имали
търговски отношения. На 25.05.18г. сключил договор с Ди Ейч Ел Лоджистик
България ЕООД за международен автомобилен превоз на стоки от гр.Варна до
гр.Раума/Финландия/, като възложил на ответника да осъществи фактическия превоз
като подизпълнител. По силата на договора ответното дружество се задължило да
извърши транспортна услуга срещу заплащане и
в двете посоки-02.06.18г. до 05.06.18г. ползвало ферибот между Естония и
Финландия. От името и за сметка на ответника чрез Логис Транс ЕООД резервирал
ферибота за товарния автомобил Ивеко с рег. №РР2446ВК. За извършената букировка/резервация/
Логис Транс ЕООД издало две фактури №15202 за 550,91лв. и №15203 за 522,79лв.
Транспортът бил изпълнен, като отделно от договореното заплатил транспортна
услуга вместо ответника, превел на Логис
Транс ЕООД и такса ферибот Естония-Финландия във връзка с извършения транспорт
от ответника. Дължимата такса-1193,70лв.
префактурирал с фактура №1844/03.08.18г. Фактурата видно от протокол за
прихващане от 01.10.18г. са били получени от управителя на ответника на
05.12.18г. До настоящия момент сумата не била заплатена.
Ответникът депозира отговор в срок. Твърди, че спора е
решен по гр.д.№7/19г. на РРС. Иска прилагане на гр.дело, възразява срещу
приложения протокол за прихващане.
Предявените искове са допустими – предявени от активно
легитимирано лице срещу другата страна в твърдяното материалноправно отношение.
Не е налице идентитет с гр.д.№7/2019г. на РРС, тъй като установителната
претенция на ищецът/настоящ ответник/ по същото е за заплащане на сумата
2640лв. за извършен превоз обективирана във фактура №98/05.06.2018г., който е различен
от предмета на настоящото производство-установяване дължимост на сумата 1193,70лв. за платена такса ферибот обективиран във
фактура №1844/03.08.2018г.
Съдът, след като взе предвид
становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства по
вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от
фактическа страна следното:
На 25.05.18г. ищецът сключил заявка-договор с Ди Ейч Ел Лоджистик България
ЕООД за международен автомобилен превоз на стоки от гр.Варна до
гр.Раума/Финландия/. Ищцовото дружество възложило на ответното да осъществи
фактическия превоз като подизпълнител. По силата на договора ответното
дружество се задължило да извърши транспортна услуга срещу заплащане и в двете посоки-02.06.18г. до 05.06.18г. Транспортът бил изпълнен, като отделно от договореното
ищецът заплатил транспортна услуга на Логис Транс ЕООД за транспорт ферибот
Естония-Финландия във връзка с извършения превоз, Логис Транс ЕООД издало две
фактури №15202 за 550,91лв. и №15203 за 522,79лв. на ищеца, които заплатил. От
своя страна ищецът префактурирал такса ферибот с фактура №1844/03.08.18г. на
стойност 1193,70лв. с получател ответното дружество. Съставил и протокол за
прихващане от 02.10.18г. за сумата, които не са били приети от ответника.
Според заключението на
вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна експертиза, фактура
№98/05.06.18г. и №1844/03.08.18г. са осчетоводени при ищеца, съответно отразени
в Дневниците за покупки и продажби в Справка декларация по ЗДДС за съответния
месец. Фактура №98/05.06.18г. е осчетоводена и при ответника, като сумата
2640лв. е платена по банков път. Фактура №1844/03.08.18г. не е осчетоводена при
ответника и няма плащания. Няма реализирана и осчетоводена печалба от ищцовото
дружество по Договор от 25.05.2018г. сключен между Дани Транс 13 ЕООД и Ди Ейч
Ел Лоджистик България ЕООД за международен превоз на стоки от гр.Варна до
гр.Раума Финландия. И в обясненията дадени в с.з. вещото лице сочи, че Дани
Транс изплаща на Логис Транс суми за направената резервация за ферибот по две
фактури: №15202/06.06.18г. за 550,91лв. и №15203/08.06.18г. за
522,79лв./л.14-л.15/ в общ размер на 1073,70лв., които са платени. Фактура
№1844/03.08.18г. и изготвен протокол за прихващане, в който описано задължение
по фактура №98/05.06.18г. с предложение за прихващане и да бъде заплатена
разликата, изпратен на Дениса Експрес ЕООД. Последният не се съгласил с фактура
№1844/03.08.18г. за префактурираните такси за ферибот и с приложение протокол
за прихващане на задълженията по двете фактури. Услугите резервация за ферибот са във връзка с
договора между Дани Транс и Ди Ейч Ел, в който обаче освен договорена сума
2200лв. за ферибот пеше-не. Поради което не е префактурирана такса ферибот към
Ди Ейч Ел, а на подизпълнителя.
Анализът на установената фактическа обстановка, налага
следните правни изводи:
В тежест на ищеца
е да докаже валидно облигационно отношение с ответника, във връзка с извършена услуга,
конкретно в слечая – такса за резервация ферибот обективирана във фактура №1844/03.08.18г.
Приложената фактура е частен свидетелстващ документ подписан единствено от
ищеца, като в негова тежест в този случай е да установи достоверността на
съдържанието на документа, който носи изгодни за него последици. От заключението
на вещото лице се установява, че фактурата е осчетоводена при ищеца, но не е
осчетоводена при ответника. Съгласно и константната практика на ВКС вписването
на фактурата в дневниците за продажби и покупки на търговците, както и
отразяването на стойността и в справка декларация по ЗДДС са обстоятелства,
релевантни за установяване възникването на правоотношението, по повод на което
е била съставена, след като съдържа всички необходими елементи от съдържанието
на сделката. В случая това не бе доказано, тъй фактурата не е осчетоводена при
ответната страна, както сочи за липса на валидно облигационно отношение между
страните по отношение на предмета на процесната фактура, а именно такса
ферибот. Установено е, че ищецът е сключил договор от 25.05.18г. с Ди Ейч Ел
Лоджистик България ЕООД за международен превоз на стоки от гр.Варна до гр.Раума
Финландия, с крайна дата на доставка 05.06.18г. дължима сума/навло/ 2200лв.
Както, че във връзка с договора, ответникът е осъществил като подизпълнител
транспорта възложен от ищеца, за което не е налице писмено споразумение.
Параметрите на същото не са установени по отношение на обстоятелството, дали е
включена в договорената сума 2200лв./без ДДС/ и такса за резервация на ферибот.
Видно от договора между ищеца и Ди Ейч Ел Лоджистик България ЕООД, освен
посочената сума договорено навло от 2200лв., не е включена такава такса, като
изрично е подчертано - “не“ по отношение на ферибот. Тълкувайки волята на
страните намира, че такава такса след като не е уговорена, не следва да се
заплаща. Съгласно чл.6 „и“ от
конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, в договора
се посочват всички разноски свързани с превоза и доставянето. След като не са
уговорени разноски за ферибот, няма как да се претендират, а ако има извършени такава
явно остава за превозвача. В отношенията между ищеца и ответника освен
заплащане на сумата 2200лв. без ДДС, съответно 2640лв. с ДДС, не бе доказано
безспорно, да има и договорка за заплащане и на такса ферибот. Така и в решение
по гр.д.№7/19г. на РРС е прието за неоснователно, съответно е отхвърлено
възражението за прихващане от Дани Транс 13 ЕООД срещу Даниса Експрес ООД, за
дължимост на такса ферибот. Поради което претенцията за главница, както и
акцесорната претенция за лихва е недоказана и следва да се отхвърлят.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК ответникът има право на направените по делото разноски, които са в размер
на 200лв. адвокатско възнаграждение
По гореизложените съображения, съдът:
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете предявени от „Дани транс-13“ ЕООД, ЕИК202661365, адрес гр.** против „Дениса Експрес“ ООД,
ЕИК204699396 адрес с.** за установяване дължимостта на сумите 1193,70 лв.
представляваща неизплатена главница по фактура №1844/03.08.2018г. за платена
такса за ферибот за извършен транспорт от 02.06.2018г., както и сумата
173,09лв. лихва от 03.08.18г. до 06.01.2010г., като неоснователни.
ОСЪЖДА „Дани транс-13“ ЕООД, ЕИК202661365, адрес гр.Разград, ул.Бели лом №51 вх.Б
ет.2 ап.31, ДА ЗАПЛАТИ на „Дениса Експрес“ ООД, ЕИК204699396 адрес с.Гороцвет, общ.Лозница ул. Гоце
Делчев №5 сумата 200 лв. /двеста
лева/ за разноски по настоящото производство
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването на страните пред Разградския окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: