№ 587
гр. Шумен, 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Людмила Д. Григорова-Митева
при участието на секретаря Димитринка В. Христова
като разгледа докладваното от Людмила Д. Григорова-Митева Гражданско
дело № 20223630100630 по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск, с правно основание с чл.55, ал.1, предл.
първо от ЗЗД, във вр. с чл.22 и чл.23 от ЗПК.
В исковата си молба до съда ищецът ИВ. К. ИВ., ЕГН: **********, с
адрес: ***, излага, че на 27.04.2021 г. е сключил с ответника „Стик-Кредит”
АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: г***, представлявано от
С.Н.Т. Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние
№689226/27.04.2021 г., по силата на който му е предоставен паричен кредит в
размер на 2 500.00 лева. Ищецът твърди, че в договора била предвидена
клауза, по силата на която кредитополучателят се задължавал, в срок от три
работни дни от получаване на сумата по договора, да осигури описано в
договора обезпечение. За неизпълнението на това задължение била
предвидена неустойка, в размер на 0, 9 % от стойността на усвоената по
кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено обезпечение, която
се начислявала пропорционално към всяка вноска по кредита и е предвидена
в погасителна план към договора. На ищеца му била начислена неустойка в
общ размер на 4 880, 56 лева, тъй като не бил предоставил в срок едно от
описаните в договора обезпечения. Сочи се в молбата, че ищецът бил погасил
предсрочно и изцяло сумата по договора, като на 26.05.2021 г. е заплатил сума
от 2 836.00 лева. Ищецът счита, че процесният договор е нищожен на
основание чл.22 от Закона за потребителски я кредит ЗПК/, във вр. с чл.26,
1
ал.1 от ЗЗД, тъй като противоречи на законоустановени императивни правила.
За това си твъдение излага правни и фактически доводи. Излага твърдения за
нарушаване на нормите на чл.19, ал.1, вр. с чл.10, ал.2 и чл.10а, ал.2 и ал.4 от
ЗПК. На следващо място, излага доводи за нищожност на предвидената в
договора клауза за неустойка, както и доводи за нищожност на клаузата за
възнаградителна лихва. Твърди, че нищожността на тези клаузи води до
недействилност на целия договор за кредит. Предвид гореизложеното ищецът
счита, че по този договор следва да дължи единствено сумата от 2 500.00
лева, представляваща предоставената по договора сума- главно задължение.
Ето защо, моли съда да постанови решение, по силата на което да бъде осъден
ответникът да му заплати сума в размер на 336.00 лева, представляваща
недължимо платени суми по Договор за потребителски кредит предоставен от
разстояние №689226/27.04.2021 г., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното й изплащане. Претендира и разноски.
В хода на делото поддържа претенцията си.
В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от
ГПК, ответникът депозира отговор, в който сочи, че счита иска за допустим,
но неоснователен, за което излага аргументи. Твърди, че договорът е сключен
между страните при спазване на всички законови изисквания. На следващо
място, сочи, че дори и да се приеме, че клаузата за неустойка е нищожна, то
тази нищожност не влияела върху действителността на целия договор.
В хода на делото поддържа становището си, изложено в писмения
отоговор. Претендира и разноски.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа и правна страна:
Няма спор между страните, че на 27.04.2021 г. между тях е сключен
Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние
№689226/27.04.2021 г., по силата на който ответникът е предоставил на
ищеца паричен кредит в размер на 2 500.00 лева. Няма спор, че на 26.05.2021
г. ищецът е платил на ответното дружество по договора сумата от 2 836.00
лева. От представените по делото документи /електронни документи,
представени и като частно заверени преписи на хартиен носител/, се
установи, че по искане на ищеца, направено чрез онлайн платформа в уебсайт
2
на ответното дружество, същият е одобрен от последното за отпускане на
паричен кредит в размер на 2 500.00 лева. Няма спор, че сумата по кредита е
получена от ищеца. Видно от текста на договора, страните са уговорили и
възнаградителна лихва в общ размер на 1 343, 27 лева /36%/, като в договора
изрично е посочен и годишният процент на разходите /ГПР/- 42, 58 %. Срокът
за погасяване на кредита е 24 месеца, като погасяването е следвало да се
извърши чрез 24 месечни вноски, всяка съдържаща част от главницата и
лихвата, като е предвидена и вноска за неустойка. В случая, предвид
безспорния факт, че договорът е сключен от разстояние, чрез използване на
средства за изпращане и получаване на изявления в електронен вариант,
приложение намират разпоредбите на Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние /ЗПФУР/. Според легалната дефиниция, съдържаща се в
чл.6 от ЗПФУР, договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е
всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система
за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средства за комуникация от
разстояние - едно или повече. В разглеждания казус, от представените от
страните доказателства, безспорно се установи, че процесният договор е
сключен чрез предоставена от ответника на ищеца финансова услуга от
разстояние, чрез средства за масова комуникация. Видно от документите по
делото, кредиторът е спазил изискванията на разпоредбите на чл.8-10 от
ЗПФУР /предоставил е на кредитополучателя нужната за бъдещата
облигационна връзка информация- размер на кредита, лихвен процент и ГПР,
срокове и начини на погасяване на задължението, санкции при несвроеменно
изпълнение на задължения по договора и т.н./. Проектът на договора, ведно с
общите условия на доставчика са предоставени на потребителя на ясен и
разбираем език. Ето защо съдът намира направените в този смисъл от ищеца
възражения за нищожност на договора за неоснователни. Няма ангажирани
доказателства, нито наведени твърдения, че ищецът, след сключване на
договора, надлежно е упражнил правото си на отказ от същия /чл.12 и чл.15
от ЗПФУР/, което право има възможност да упражни, считайки, че не са му
ясни клаузите на договора. Неоснователни са и възраженията, че поради
факта, че електронните изявления на страните, довели до постигане на
съгласие между тях, не са подписани от договарящите, договорът не е
3
произвел своето действие, тъй като ищецът не е изразил валидно своето
съгласие. Съгласно общите правила за сключването, валидността и
действието на договорите, договорът се счита за сключен в момента, в който
приемането достигне у предложителя, т.е. се постигне съгласие между
страните. В случая предвид безспорния факт, че ищецът реално е получил
предоставената по договора парична сума, след размяна на нужните според
закона електронни изявления, води до извода, че е налице воля и съгласие за
конкретната облигационна обвързаност, като не е необходимо потребителят
допълнително да стабилизира и утвърждава волята си чрез подписване на
документа посредством електронен подпис. На следващо място, съдът намира
за неоснователни и доводите за нищожност на договора, поради липса на
съществен елемент от същия, а именно ГПР. Ясно и безсъмнено е отразен в
договора ГПР- 42, 58 %. От заключението по извършената ССЕ, по
отношение на което съдът няма основания да се съмнява в неговата
обективност и правилност, а от друга страна, същото не е оспорено от
страните, се установи, че на 27.04.2021 г. ответното дружество реално е
предоставило на ищеца паричен кредит в размер на 2 500.00 лева, като при
предоставяно е начислена възнаградителна лихва в размер на 72, 50 лева
/предвидена като част от първата погасителна вноска по договора/. На
26.05.2021 г. кредиторът е начислил и неустойка в размер на 263, 50 лева. На
същата дата ищецът е заплатил на ответното дружество сумата от 2 836. 00
лева, като с тази сума са погасени главница в размер на 2 500.00 лева,
възнаградителна лихва в размер на 72, 50 лева и 263, 50 лева- неустойка.
Ищецът навежда и доводи за нищожност на договора, поради прекомерност
на ГПР, тъй като същият е определен в нарушение на разпоредбата на чл.19,
ал.4 и ал.5 от ЗПК, които съдът намира за неоснователни. Съгласно текста на
чл. 19, ал.1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора),
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит,
като ал.3 гласи, че при изчисляване на годишния процент на разходите по
кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при
неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит;
различни от покупната цена на стоката или услугата, които потребителят
4
дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга, независимо дали
плащането се извършва в брой или чрез кредит; разходите за поддържане на
сметка във връзка с договора за потребителски кредит, разходите за
използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания,
свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи,
свързани с извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е
задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени ясно и
отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с потребителя. Ето
защо намира, че предвидената в договора неустойка за неизпълнение
задължение на потребителя да осигури посочено в договора обезпечение
/компесаторна неустойка/ не следва да се включва при определяне размера на
ГПР. Вещото лице /ВЛ/ ясно е посочило в заключението, че при залагане
параметрите на процесния договор, ако не се включва неустойката, размерът
на ГПР възлиза на 42, 5776%, т.е. под зададения в закона максимален размер
/чл.19, ал.4 от ЗПК/.
По отношение направеното възражение за нищожност на клаузата за
неустойка, за да се произнесе, съобрази следното:
Безспорно е между страните, а се установява и от приетите по делото
документи, че в случая страните са уговорили обезпечение задълженията на
кредитополучателя. В договора е предвидено, че потребителят следва в срок
до три дни от сключване на договора да осигури действието на трето
физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по
чл.138 от ЗЗД с и в полза на кредитора, с което третото лице да се задължи да
отговаря за изпълнението на всички задължения на потребителя по договора
или да предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо
изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на
потребителя по договора, като срокът на валидност на банковата гаранция
трябва да бъде най-малко тридесет дни след падежа на последната вноска. В
случай на неизпълнение на това задължение потребителят дължи на
кредитора неустойка в размер на 0,9% от стойността на усвоената по кредита
сума за всеки ден, през който не е предоставено обезпечението. Потребителят
следва да заплаща тази неустойка периодично, заедно с всяка погасителна
вноска. Неустойка се дължи до момента на осигуряване на обезпечение.
Според чл.143, ал.1 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с
5
потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Предпоставките за определяне на клаузата като неравноправна са следните:
клаузата да не е индивидуално уговорена, т.е. да е предварително изготвена
от търговеца, като потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието й /арг. от чл.146, ал.2 от ЗЗП/; клаузата е уговорена във вреда
на потребителя; не отговаря на изискването за добросъвестност; уговорката
да води до значително неравновесие между правата и задължението на
търговеца и потребителя, т.е. да е налице съществено радикално
несъответствие в насрещните престации на страните по договора, водеща до
тяхната нееквивалетност. В разглеждания случай общият размер на
неустойката се равнява на сума от 4 880, 56 лева, като изплащането й е
предвидено в погасителния план наравно с месечната вноска, включваща
главница и възнаградителна лихва. Размерът на отпуснатия кредит е 2 500.00
лева. Според чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП, неравноправна е клаузата, която
задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка. Съгласно разпоредбата на
чл.92 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи
като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се
доказват. От текста на цитираната разпоредба следва, че неустойката е
определена имуществена ценност, най- често парична сума, която длъжникът
се задължава да престира на своя кредитор в случай на виновно, от негова
страна, неизпълнение на поето с договора задължение. Фактическият състав
на неустойката съдържа изрична неустоечна клауза, неизпълнение и вина,
като тук вината се презюмира оборимо. Неустойката се дължи в уговорения
размер без оглед на конкретните вреди, ако са настъпили такива, т.е. при
неустойката следва да бъде доказан фактът на неизпълнение на задължението.
Неустойката е винаги проявление на принципа на автономия на волята в
частното право /чл.9 от ЗЗД/. Автономията на волята означава предвидена от
законодателя възможност на страните свободно да определят съдържанието
на договора, в това число и на неустойката, като се съобразяват с
повелителните разпоредби на закона и добрите нрави. Добрите нрави са
морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната
последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието със
6
закона. Добрите нрави са критерии и норми на поведение, които се
установяват в обществото, поради това, че значителна част от хората, според
вътрешното си убеждение, ги приемат и се съобразяват с тях. Те не са писани,
систематизирани правила, а съществуват като общи принципи или
произтичат от тях, като за спазването им, при риск за присъждане на
неустойка, съдът следи служебно /Тълкувателно решение №1 от 15.06.2010 на
ВКС по тълк. дело №1/2009 г. на ОСТК/. В горецитираното тълкувателно
решение се приема, че нищожна, поради накърняване на добрите нрави е
клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, като преценката за нищожност следва
да се прави за всеки конкретен случай при сключване на договора. В
мотивите на същия съдебен акт са изброени примерно някои от критериите,
въз основа на които следва да се извършва тази преценка, а именно:
естеството на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с
неустойка, обезпечено ли изпълнението на задължението с други правни
способи, вид на уговорената неустойка, вид на неизпълненото задължение-
съществено или незначителна част, съотношението между размера на
уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението на задължението
вреди. В настоящия случай, в договора /чл.17/ е предвидено задължение на
заемополучателя, в срок от три дни от сключване на договора да предостави
на кредитора някое от посочените в договора обезпечения /банкова гаранция,
поръчители/, при неизпълнение на което е уговорена компесаторна неустойка
в общ размер на 4 880, 56 лева. Но така уговорената неустойка, на основание
чл.26, ал.1, предл. трето от ЗЗД, нарушаване на добрите нрави, съдът приема
за нищожна, поради необосновано висок размер. На следващо място, съдът я
приема за нищожна, като неравноправна. Предвиденото обезщетение води до
значително неравновесие между правата и задълженията на
кредитополучателя и кредитора. В случая неустойката е извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Задължението за
заплащане на неустойка за неосигурено обезпечение, не обезщетява някаква
претърпяна загуба и пропусната полза, а води единствено до неоснователно
разместване на блага. Съобразявайки размера на неустойката с размера на
главното задължение, съдът стига до извода, че в случая така договорената
компесаторна неустойка позволява на кредитора да реализира значителен
приход, без последният да полага допълнително каквито и да било усилия за
7
изпълнение на някакви насрещни задължения. Ето защо стига до извода, че в
случая неустойката не цели да задоволи имуществения интерес на кредитора,
обезщетявайки го за вредите при неточно изпълнение от длъжника, а да го
обогати неоснователно. На следващо място, видът на задължението, за което е
предвидена неустойката, не предпоставя обезпечение изпълнението на
основно и съществено задължение на заемателя по договора за кредит.
Безспорно, както е посочено по- горе, една от основните функции на
неустоечната клауза е да обезпечава изпълнението на главното задължение.
Главното задължение на длъжника по договор за заем /кредит/ е връщане на
предоставената в заем сума, ведно с възнаградителната лихва, ако е уговорена
такава. Поради изложеното, заключава, че клаузата за неустойка по чл.17 от
договора е нищожна и като такава не поражда действие. Нищожността на
същата клауза, обаче, не води до недействителност на целия договор за
кредит /арг. от чл.26, ал.4 от ЗЗД/. Договорът, съдът приема за действителен,
поради което ищецът дължи по същия връщане на предоставената в кредит
парична сума от 2 500.00 лева, ведно с уговорената между страните
възнаградителна лихва, начислена до датата на погасяване на главното
задължение. От заключението по приетата ССЕ, се установи, че със
заплатената от ищеца сума от 2 836.00 лева са погасени от кредитора
главница в размер на 2 500.00 лева, възнаградителна лихва в размер на 72, 50
лева и 263, 50 лева- неустойка. Разпоредбата на чл.55, ал.1, предл.първо от
ЗЗД е приложима в случаите, когато още при получаване на имущественото
благо липсва основание за преминаването му от имуществото на едно лице в
това на друго. Такъв е и случаят, при който е получено нещо въз основа на
нищожен договор, респективно и на нищожна клауза от договор, уреждаща
имущественото разместване. Предвид гореустановеното, стига до извода, че
сумата от 263, 50 лева, платена от ищеца като неустойка за неосигурено
обезпечение е недължимо и без основание платена, при начална липса на
оснание, поради което следва да му се върне от ответника. Ето защо намира
искът за частично основателен, за сумата от 263, 50 лева, като за тази част
същият следва да се уважи, а за останалата, до пълния предявен размер-
следва да се отхвърли като неоснователен.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят
направените от него деловодни разноски съразмерно уважената част от иска,
в размер на 258, 80 лева.
8
На процесуалния представител на ищеца следва да се присъди
адвокатско възнаграждение, определено на основание чл.38, ал.2, вр. с ал.1,
т.2 от ЗА. Размерът на възнаграждението при разглеждания казус, определен
на основание чл.7, ал.1, т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения е 300.00 лева. Ето защо на адвокат
Г.Ч. от САК следва да се присъди сума в размер на 235, 27 лева-
възнаграждение за процесуално представителство, определено съразмерно
уважената част от иска.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, на ответника следва да се присъдят
разноски съразмерно отхвърлената част от иска в размер на 69, 05 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Стик-Кредит” АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: г***, представлявано от С.Н.Т., да заплати на ИВ. К. ИВ., ЕГН:
**********, с адрес: ***, сумата от 263, 50 лева /двеста шестдесет и три
лева и петдесет стотинки/, представляваща недължимо платена, при начална
липса на основание, за неустойка за неосигурено обезпечение по Договор за
потребителски кредит предоставен от разстояние №689226/27.04.2021 г.,
ведно със законната лихва върху от главницата, считано от датата
предявяване на иска-22.02.2022 г. до окончателното й изплащане, като
отхвърля иска в останалата му част, до пълния предявен размер.
ОСЪЖДА „Стик-Кредит” АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: г***, представлявано от С.Н.Т., да заплати на ИВ. К. ИВ., ЕГН:
**********, с адрес: ***, сумата от 258, 80 лева /двеста петдесет и осем
лева и осемдесет стотинки/, представляваща деловодни разноски
съразмерно уважената част от иска.
ОСЪЖДА „Стик-Кредит” АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: г***, представлявано от С.Н.Т., да заплати, на основание чл.38,
ал.2, вр. с ал.1, т.2 от ЗА, на адвокат Г.Ч. от САК, с адрес: гр. София, ул.
„Иван Денкоглу“ №7, ет.5, ап.9, сумата от 235, 27 лева /двеста тридесет и
пет лева и двадесет и седем стотинки/, представляваща адвокатско
9
възнаграждение за процесуално представителство, съразмерно уважената част
от иска.
ОСЪЖДА ИВ. К. ИВ., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на
„Стик-Кредит” АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: г***,
представлявано от С.Н.Т., сумата от 69, 05 лева /шестдесет и девет лева и
пет стотинки/, представляваща извършените по делото разноски съразмерно
отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен
съд в двуседмичен срок от уведомяване на страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
10