Определение по дело №763/2019 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 1283
Дата: 1 юли 2019 г. (в сила от 12 юли 2019 г.)
Съдия: Радостина Ангелова Стефанова
Дело: 20195300500763
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 8 април 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

                              О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  №1283

 

                                гр.Пловдив,  01. 07. 2019 г.

 

                                    В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивският окръжен съд, въззивно отделение – V с.,  в публичното заседание на първи юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                    Председател :   Светлана Изева   

                           Членове  :  Радостина Стефанова    

                                                                    Анна Дъбова

 

Като разгледа

Докладваното от съдия Радостина Стефанова 

ч.гр.д. № 763/2019 г.

И за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК във вр. с чл.32а от Правилника за вписванията във вр. с чл.21 и чл.23 от Закона за общинската собственост ЗОС/.  

Постъпила е частна жалба от Община – Марица с Кмет Д. И. И., чрез юрисконсулт В.К., против Определение № 77/07.03.2019г. на СВ при РС – Пловдив, с което е постановен отказ да се разпореди вписване на Заповед № РД -09-184/05.02.2019г. на Община –Марица за отчуждаване на поземлен имот № 78080.80.305, собственост на  „Сифер“ ООД, ЕИК – *********, влязла в законна сила на 20.02.2019г. 

Моли да бъде отменен постановения отказ и да бъде задължен СВ при РС – Пловдив да извърши действия по вписване на заповедта за отчуждаване.

ПдОС - V възз.гр.с., прие за установено следното:

Пред СВ при РС – Пловдив е депозирано Заявление с вх.№ 5774/07.03.2019г. от Община – Марица  за вписване на гореописаната Заповед № РД -09-184/05.02.2019г. В заповедта са посочени местоположението, границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях. Приложени са скица и данъчна оценка.

За да откаже вписването, СВ при РС – Пловдив излага основни съображения, че съгласно чл.23 ал.6 от ЗОС – След влизане в сила на Заповедта за отчуждаване се съставя акт за общинска собственост на отчуждения имот, който се вписва в имотния регистър по неговата имотна партида, а заповедта по алиния 4 се вписва в имотния регистър по партидата на имота, представен в обезщетение. Тъй като предвиденото в случая обезщетение е парично, а не с предоставяне на имот, то вписването на заповедта не би могло да се отрази по партидата на бившите собственици, а за да бъде отразена по партидата на общината е необходимо въз основа на нея да се състави Акт за общинска собственост, който подлежи на вписване.

С подадената частна жалба на Община – Марица се изтъква, че с постановения отказ се създава правна несигурност, понеже по партидата на лицето, чийто имот е отчужден същият имот, отново излиза като негова собственост. Посочва, че след като в чл.23 ал.6 от ЗОС се предвижда вписване на заповедта за отчуждаване по имотния регистър по партидата на имота, то следва, да бъде отразено по партидата на отчуждения имот, затова че същият не е вече собственост на лицето, от което е отчужден. След влизане в сила на заповедта за отчуждаване се съставя Акт за общинска собственост на отчуждения имот, който се вписва в имотния регистър по неговата имотна партида, а заповедта по алинея 4 на чл.23 се вписва в имотния регистър по партидата на имота, предоставен в обезщетение. От друга страна, нормата на чл.23 предвиждала отчуждаване на неурегулирани поземлени имоти извън урбанизираните територии, които са незастроени земеделски земи или горски територии. За тези територии изрично е предвидена разпоредбата на алиния 6. Жалбоподателят поддържа, че следва да бъдат вписвани и Заповедите, с които се извършва отчуждаване срещу парично обезщетение, тъй като тези заповеди, влезли в законна сила, са основанието на което собственика на отчуждения имот, вече не е собственик. Това е крайният акт по отношение на собствения му недвижим имот. Друг акт няма да бъде издаван, защото закона не изисква създаването му.  Затова била налице и правна несигурност по отношение на третите лица.

ПдОС, в настоящия състав намира, че частната жалба е неоснователна. Видно е от Заповед № РД -09-184/05.02.2019г. на Община –Марица за отчуждаване на поземлен имот № 78080.80.305, собственост на  „Сифер“ ООД, ЕИК – *********, влязла в законна сила на 20.02.2019г., че е определено с т.2 - равностойно парично обезщетение. Няма спор, че е представено  платежно нареждане по преписката за заплатено обезщетение на собственика. Съгласно чл.21 ал.1 от ЗОС – Имоти, собственост на физически или юридически лица, могат да бъдат отчуждавани…, след предварително и равностойно парично или имотно обезщетение. Начините, по които собствениците на отчуждаваните имоти биват обезщетявани са два – чрез имотно обезщетение и чрез парично обезщетение и същите режими имат различни правни последици.

При първата хипотеза – чрез имотно обезщетение,  след като влезе в сила заповедта, съгл чл.23, ал.6 от ЗОС, се съставя Акт за общинска собственост на отчуждения имот, който се вписва в имотния регистър по неговата имотна партида, а съответната заповед по ал.4 се вписва в имотния регистър по партидата на имота, предоставен в обезщетение. Законодателното разрешение е правно логично, доколкото на осн. чл.23 ал.5 от ЗОС – Имотът се смята за отчужден от датата на влизане в сила  на заповедта по ал.4. От датата на влизане в сила на заповедта за отчуждаване собственикът на отчуждения имот придобива собствеността върху предоставения му в обезщетение общински имот.

По различен начин е уреден законодателно в случая  при паричното обезщетение, тъй като при тази втора хипотеза, на осн. чл.29 ал.3 т.1 и т.2  от ЗОС във вр. с ал.2 и във вр. с ал.1 от ЗОС  – имотът се смята отчужден от датата, на която бъде преведено по сметка на длъжника изцяло паричното обезщетение. Висящността на това положение за  превеждане на  сумата, според чл.29 ал.6 от ЗОС може да  продължи най- късно до изтичане на нормативно определения 6 –месечен срок от влизане в сила на заповедта по чл.25 ал.2 или на съдебното решение, след което Кметът на общината разполага с правомощието да отмени заповедта за отчуждаване по искане на собственика.

От друга страна, на осн. чл.29 ал.7 от ЗОС,  могат да се  предявят и искания за отмяна на заповедта за отчуждаване в тримесечен срок от изтичането на срока по ал.6, ако до предявяването им дължимото парично обезщетение заедно с лихвите не бъде преведено на собственика на имота.

Алинея 8 от ЗОС предвижда и следващ възможен срок, а именно - ако в срока по ал.7 не бъде предявено искане за отмяна на заповедта за отчуждаване и в този срок дължимото парично обезщетение заедно с лихвите не бъде преведено по сметка на собственика на имота, заповедта за отчуждаване се обезсилва.

Предвид на гореизложената нормативна  регламентация и въведените различни установени условия и срокове, след настъпването на които:

- имотът се смята за отчужден при хипотезата на изплатено изцяло парично обезщетение или,

- обратното, при неизплащане /пълно или частично/ на паричното обезщетение заповедта за отчуждаване на имота може да се отмени или обезсили; се налага извод, че отчуждаването чрез парично обезщетение не настъпва непосредствено и веднага след влизане в сила на заповедта за отчуждаване, за разлика от отчуждаването чрез имотно обезщетение, което се смята за приложено от датата на влизане в сила на заповедта по чл.23 ал.4 от ЗОС.

Ето защо, законосъобразен се явява отказът на СВ при ПдРС да извърши вписване на заповедта, с която е наредено  отчуждаване на имот срещу парично обезщетение. Тази заповед, влязла в законна сила, съставлява основание за заплащане на определената равностойна сума, но заплащането й – пълно или частично, може и да не настъпи във времето, и тогава приложими ще се оказват нормите на чл.29, ал.6, ал.7 и ал.8 от ЗОС, и заповедта за отчуждаване ще подлежи на отмяна или на обезсилване.  Ирелеванто по конкретното дело се явява прилагането на платежно нареждане за платено обезщетение на собственика, тъй като по принцип тази заповед, както се посочи, не подлежи на вписване. В мотивите на атакуваното определение СВ при ПдРС правилно е разяснил за процесната заповед, че за да бъде отразена по партидата на общината, е необходимо да се състави Акт за общинска собственост, който ще подлежи на вписване. 

Обжалваното определение се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено изцяло.

Затова, Пловдивският окръжен съд –  V възз. гр.с.

 

              О П  Р Е Д  Е Л И :

 

Потвърждава Определение № 77/07.03.2019г. на СВ при РС – Пловдив, с което е постановен отказ да се разпореди вписване на Заповед № РД -09-184/05.02.2019г. на Община –Марица за отчуждаване на поземлен имот № 78080.80.305, собственост на  „Сифер“ ООД, ЕИК – *********, влязла в законна сила на 20.02.2019г., с определено парично обезщетение.  

 

       Определението  може да се обжалва с частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването.

                                

 

                                    Председател  : 

 

                                                                Членове :