РЕШЕНИЕ
№ 317
гр. Плевен, 15.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Плевен, шести състав, в публично съдебно заседание на четвърти юни две хиляди и
двадесета година в състав:
Съдия: Снежина Иванова
при секретар Десислава
Добрева изслуша докладваното от съдията Снежина Иванова по адм. дело № 76 по
описа за 2020 година на Административен съд – Плевен.
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно -процесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване
(КСО).
Административното дело е образувано по жалба на Д. П.Н.,*** срещу решение №
2153-14-71/23.12.2019 година на директора на ТП на НОИ Плевен.
В жалбата се посочва,
че неправилно не се изплаща обезщетение за временна неработоспособност, тъй
като още през 2015 година е подадена декларация за избор на осигуряване, не е
налице прекъсване на осигуряването и е налице такова за всички осигурени
социални рискове. посочва се, че от
01.01.2015 година се осигурява като земеделски производител и следва да бъде
изплатено обезщетение и да бъде отменено решението и разпореждането.
В съдебно заседание оспорващата – Д. П.Н.,*** се явява лично и се представлява от
сина си Д.Д.Н., който намира, че тъй като е осигурена за всички рискове,
внесени са дължимите осигурителни вноски, то следва да бъде изплатено
обезщетение за временна неработоспособност по представения болничен лист.
В съдебно заседание ответникът – директорът на ТП на
НОИ Плевен, се представлява от юрк Р.,
която намира решението за законосъобразно и посочва, че лицето се осигурява
като земеделски производител, но след отпускане на пенсия за инвалидност не е подала
изискуемата декларация относно желанието си за осигуряване и не попада в кръга
на осигурените лица за всички осигурени социални искове. Моли за отхвърляне на
жалбата.
Административен съд-Плевен, шести състав, като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази
доводите на страните и извърши проверка
на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
С разпореждане №
О-14-000-00-01349030/13/11/2019 г. на ръководител по изплащането на
обезщетенията и помощите (лист 8 по делото), на основание чл. 40, ал. 3 от КСО
е отказано отпускането на парично обезщетение за временна неработоспособност
поради общо заболяване на Д.П.Н.,
тъй като лицето след отпускане на пенсия за инвалидност не е подало декларация
относно избор на осигуряване.
В жалбата си (лист 7 по делото) срещу разпореждането
оспорващата твърди, че Декларация по чл. 1, ал.2 от НООСЛБГРЧМЛ е подадена в
НАП с входящ номер **********/02.02.2015 г., която съдържа изричното й волеизявление за осигуряване за всички
осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и
безработица. Посочва и, че от 01.01.2015 г. до настоящият момент, се осигурява
като земеделски производител за всички осигурени социални рискове без трудова
злополука и професионална болест и безработица и редовно плаща дължимите
вноски.
С разпореждане №11/прот. № 01153 от 25.04.2017 г. ТП
на НОИ – Плевен (лист 21 по делото) е отпуска лична пенсия за инвалидност
поради общо заболяване на Д.П.Н. в размер на 137.17 лв. за срок от 01.02.2017 г. до 01.03.2019 г. по
чл. 74, ал. 1 от КСО.
Видно е от приложеното на л. 5 от делото решение № 2153-14-71/23.12.2019
година на директора на ТП на НОИ Плевен, че е отхвърлена жалба с вх. №
1012-14-101/26.11.2019 г. (лист 7 по делото) срещу разпореждане № О-14-000-
00-01349030/13/11/2019г., с което й е отказано отпускане на парично обезщетение
за временна неработоспособност поради общо заболяване, с мотиви че не е
подадена Декларация но чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ.
В решение № 2153-14-71/23.12.2019
година на директора на ТП на НОИ Плевен е посочено, че с разпореждане № 0-14-000-00-01349030/13.11.2019
г. на ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ -
Плевен на основание чл. 40. ал. 3 от КСО и чл. 47. ал. 1 от Наредбата за
паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО) е
отказано отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради
общо заболяване на Д.П.Н. по болничен лист № Е20198757391. Като мотив в
разпореждането е посочено, че по данни от информационната система на НОИ лицето
е с отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Излагат се доводи,
че съгласно чл. 1. ал. 6 от Наредбата за общественото осигуряване на
самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските
лица (НООСЛБГРЧМЛ) самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО, на
които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание по предвидения в
наредбата ред след подаване на декларация по утвърден от НАП образец. За лицата
по чл. 4. ал. 3. т. 1, 2 и 4 от КСО, на които е отпусната пенсия, осигуряването
възниква от датата, на която е подадена съответната декларация по чл. 1. ал. 2
от НООСЛБГРЧМЛ. Твърди се, че в информационната система на НОИ липсва такава
декларация, съдържаща изрично волеизявление на лицето за осигуряване за всички
осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и
безработица в качеството му на пенсионер. Прави се извод, че за лицето не е
възникнало задължение за осигуряване за риска общо заболяване и майчинство към
момента на настъпване на временната неработоспособност 28.10.2019г. и не
отговаря на условията на чл. 40, ал. 1 от КСО да е осигурено за съответния
риск. Посочва се, че разпореждане № 0-14-000-00-01349030/13.11.2019 г. на
ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ - Плевен е
изпратено по пощата на лицето и е получено на 22.11.2019 г. видно от
извършеното отбелязване върху известието за доставяне. Жалбата срещу акта е
подадена на 26.11.2019 г., т. е в законния срок, което я прави допустима за
разглеждане. Твърди се, че в ТП на НОИ - Плевен по надлежния ред е подадена
информация за издаден болничен лист № Е20198757391 на лицето Д.П.Н., като
същият е представен ведно с удостоверение приложение № 9 към чл. 8. ал. 1 и чл.
11 от Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено
осигуряване, като в т. 1 в удостоверението е посочено, че към деня на
настъпване на временната неработоспособност лицето е осигурено за съответния
риск. Сочи се, че при извършена проверка в регистрите е установено, че г-жа Н.
е самоосигуряващо се лице - земеделски производител, както и че от справка 22А
- деклариран вид осигуряване от самоосигуряващи се лица е видно, че лицето е
започнало да упражнява дейност от 28.02.2005 г., като считано от същата дата е
заявен вид осигуряване само за фонд „Пенсии“. Посочва се, че съгласно чл. 1.
ал. 4 от НООСЛБГРЧМЛ видът на осигуряването може да се променя за всяка
календарна година, ако е подадена декларация по утвърден образец от
изпълнителния директор на НАП от 1 до 31 януари на съответната календарна
година. Приема, че считано от 01.01.2015 г. е извършена промяна в осигуряването,
като лицето е заявило вид осигуряване - за фонд „Пенсии" и фонд „Общо
заболяване и майчинство”като със заявление вх. № 2112-14-375/12.04.2017 г. г-жа
Н. е поискала отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и
считано от 01.02.2017 г на лицето е отпусната лични пенсия за инвалидност
поради общо заболяване . Посочва се, че считано от датата на отпускане на
пенсията лицето е следвало да подаде декларация относно избрания от него вид
осигуряване, тъй като , съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 6 от НООСЛБГРЧМЛ
лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1,2 и 4 - 6 от Кодекса за социално осигуряване, на
които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание по предвидения с
наредбата ред и осигуряването възниква от датата, на която е подадена
декларацията и за да възникне осигуряване за лицето следва да има подадена
декларация до компетентната териториална дирекция на НАП съобразно разпоредбата
на ал. 2 на чл. 1от наредбата, с която
лицето изрично да посочи че е пенсионер и да заяви вида на осигуряването си. В
случая след извършена проверка в регистрите е установено, че такава декларация
от лицето не е подадена и за лицето не е възникнало задължение за осигуряване
за риска общо заболяване и майчинство към момента на настъпване на временната
неработоспособност и не отговаря на условията
на чл. 40, ал. 1 от КСО да е осигурено за съответния риск и независимо, че са
внесени осигурителни вноски, то лицето не може да получи обезщетение за
временна неработоспособност.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
Жалбата, предмет на това производство, е подадена в
срока по чл. 118, ал. 1 от КСО, от
надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Оспореното решение е издадено от компетентен орган по
см. на чл. 117, ал. 3 от КСО –
директорът на РУСО –Плевен.
Съдът намира, че решението е постановено в
установената писмена форма, при спазване на административно-производствените
правила, мотивирано е и съответства на материалния закон.
В случая не се оспорва, че лицето е осигурено като
самоосигуряващо се за всички осигурени социални рискове, но органът приема, че
с оглед разпоредби на Наредбата след отпускане на пенсия, независимо че са
внасяни осигурителни вноски , то лицето не е осигурено за риск „общо
заболяване“, защото е следвало да подаде декларация по образец, а такава не е
подадена.
Оспорващата е самоосигуряващо се лице, земеделски
производител / стопани и и попада в обхвата на чл. 4, ал. 3,
т. 4 от КСО. На основание чл. 4, ал. 6
от КСО лицата по ал. 3, т. 1,
2,
4
- 6 от КСО,
на които е отпусната пенсия се осигуряват по свое желание. Правото им да не се
осигуряват за ДОО възниква по силата на закона, с настъпването на факта на
пенсиониране, без да са необходими някакви допълнителни действия от тяхна
страна. Когато през м. февруари 2017
година на Н. е отпусната лична пенсия за инвалидност и общо заболяване, това е
довело до отпадане на основанието за осигуряването й и за да се осигурява след
този момент следва да подаде декларация ОКд-5 през месец февруари 2017 г., с
която да изрази по определената форма и ред желанието си за осигуряване, началото
и вида му, тъй като след 01.01.2013 г. вече не е възможно конклудентно/с действия по подаване
на декларации обр. 1 и обр. 6 и заплащане на осигурителни вноски/ да се изрази
такова желание за осигуряване и то да има правна стойност. В случая лицето не е подало декларация ОКд-5 през
месец февруари 2017 г., че желае да се осигурява, а по силата на закона
пенсионирането му е прекъснало осигуряването му, то той не е "осигурено
лице" по смисъла на КСО.
При положение, че самоосигуряващо се
лице, на което е отпусната пенсия, желае да се осигурява, то следва да подаде
декларация в компетентната ТД на НАП по утвърден образец т.е. лицето е разполагало с възможността,
предвидена в чл. 4, ал. 6
от КСО да се осигурява по свое желание по предвидения в Наредбата за общественото осигуряване
на самоосигуряващите се лица, български граждани на работа в чужбина и на
морските лица ред, който включва подаването на декларация образец
ОКд-5, която лицата-пенсионери, желаещи да се осигуряват, попълват. Съгласно чл. 1, ал. 6,
изр. второ от НООСЛБГРЧМЛ за лицата-пенсионери, желаещи да се
осигуряват, осигуряването възниква от датата, на която е подадена декларацията.
След като не е спазен установения от закона ред за деклариране желанието да се
осигурява, то не може заплатените осигурителни вноски да заместят това
деклариране/ в този смисъл Решение №
8452 от 05.06.2019 г. на ВАС по адм. дело № 995/2019 г., VI отд. /. По
делото е безспорно установено, че такава декларация не е била подавана, а и
лицето не оспорва, че е подало декларация през 2015 година, а не и след
отпускане на пенсия, и доколкото липсва изрично волеизявление за осигуряване,
следва да се приеме, че лицето не е желаело да се осигурява за ДОО. Липсата на
такава декларация не позволява да се приеме, че видът на осигуряването е бил
променен с внасянето на осигурителни вноски за всички осигурени социални рискове.
Съдът намира, че видът на осигуряването се определя
единствено от заявеното от самоосигуряващото се лице с декларация по чл. 1, ал. 3
или по чл. 1, ал. 4
от НООСЛБГРЧМЛ и когато не е била подадена декларация по посочената
наредба след отпускане на пенсия за инвалидност през 2017 година и след
изтичане срока на отпуснатата пенсия -
1.03.2019 г., размерът на реално
внесените в ДОО осигурителни вноски няма за последица промяна във вида на
осигуряването, а платените осигурителни вноски над размера, определен за
осигурителните рискове по чл. 4, ал. 3 КСО, са недължимо платени и самоосигуряващото се лице може да поиска
възстановяването на тази разлика/ в този смисъл е Решение № 13952 от
7.11.2012 г. на ВАС по адм. дело № 6498/2012 г., VI отд. /.
Внесените след датата на пенсионното разпореждане вноски от страна на лицето,
при липса на такава декларация, подлежат на прихващане и/или възстановяване по
реда на чл. 128
и чл. 129 от ДОПК.
Предвид горепосоченото съдът намира, че правилно е прието, че лицето не отговаря на
изискването на чл. 40, ал. 1 от КСО, съгласно който осигурените лица за общо
заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение
за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване,
ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск.
С оглед горепосоченото съдът намира, че решението е
законосъобразно и следва да бъде отхвърлено оспорването на лицето.
Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал. 2,
предл. последно от АПК, Административен съд-Плевен, шести състав
РЕШИ:
Отхвърля жалба на Д.
П.Н.,*** срещу решение № 2153-14-71/23.12.2019 година на директора на ТП
на НОИ Плевен.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
Решението е окончателно на основание чл. 119,
във вр. с чл. 117, ал. 1, т. 1 от КСО.
СЪДИЯ: /п/