Решение по дело №371/2017 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 1153
Дата: 27 юни 2019 г. (в сила от 30 август 2019 г.)
Съдия: Елена Иванова Балджиева
Дело: 20174520100371
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 януари 2017 г.

Съдържание на акта

                                               

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ 1153

гр.Русе, 27.06.2019 г.

 

                                   В    И М Е Т О    Н А    Н  А Р О Д А

 

РУСЕНСКИЯТ  РАЙОНЕН  СЪД  VІ-ти граждански състав в публично заседание на 28-ми май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЕЛЕНА БАЛДЖИЕВА

при секретаря ГАЛЯ ГЕОРГИЕВА,

като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 371 по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази следното: 

В исковата си молба против "Русенска корабостроителница -Запад" АД, в несъстоятелност, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул."Матей Стойков", № 5, ЕИК *********, представлявано от и.д. М.Д., ищецът Х.С.Й.,***, твърди, че работел по трудово правоотношение с „Русенска корабостроителница“ ЕАД, на длъжност „техник-механик, корабостроене (технолог-механизми)“, съгласно трудов договор №01 16/17.04.2013г., считано от 18.04.2013г. С допълнително споразумение № 0285/13.04.2016г.  трудовия му договор бил изменен на основание чл.119 КТ, като за работодател встъпил "Русенска корабостроителница запад"  АД, на длъжност „инженер /КТОП –механична обработка, кораборемонт и ISO/асистент на СУК“, с основно трудово възнаграждение от 900.00 лева, с допълнителни трудови възнаграждения  от 31.200% - 280.80 лева.

На 03.01.2017г. му било връчено Предизвестие с изх.№02П/03.01.2017г. за освобождаване на длъжността, поради съкращаване на щата и Заповед №03 1/03.01.2017г. на изп.директор М.Д. за прекратяване, на основание чл. 328, ал.1, т.2 КТ, на трудовото му правоотношение. Твърди, че е председател на СО на  КНСБ при „Русенска корабостроителница” АД и „Русенска корабостроителница - Запад” АД към Синдикат корабостроител -Варна, поради което на основание чл. 333, ал.3 КТ се ползва от синдикална защита. В тази връзка, работодателя не изпълнил своето задължение да поиска и съответно да получи съгласието на синдикалния орган на представляваната от него синдикална организация. Освен това твърди, че уволнението му е незаконно, тъй като работодателят не е удостоверил по законов ред процедурата по съкращаване на щата на заеманата от него длъжност. Заявява, че действията на изп.директор спрямо него  са преднамерени с оглед личността му и обстоятелството, че е председател на СО на КНСБ в дружеството, както и че не е налице реално съкращаване на щата, тъй като с премахването на съответната длъжност, не били премахнати трудовите функции изпълнявани от ищеца – инженер специалист, съвместяващи  и много допълнителни функции като „контрольор, качество“, „организатор, автомобилен транспорт“.

Затова  моли съда да постанови съдебно решение, с което да признае уволнението му за незаконно и да отмени Заповед №03 1/03.01.2017г. на изп.директор на ответното дружество, с която е прекратен трудовия му договор на основание чл.328, ал.1, т.2, пр.2 от КТ, съкращаване на щата –като незаконосъобразна, да бъде възстановен  на заеманата от него преди уволнението работа и да му се заплати обезщетение за оставане без работа за период от 6 месеца в размер на 7084.80 лева, за периода от 03.01.2017г. до 03.07.2017г., ведно със законната лихва върху тази сума. Претендират се и разноски.

 

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който същият чрез своят законен представител поддържа, че предявените искове са изцяло неоснователни.

Наличието на безсрочно трудово правоотношение между страните преди издаване на процесната заповед за уволнение, както и заеманата преди уволнението длъжност, не се оспорват от ответника и по аргумент от обратното на чл. 153 ГПК не се нуждаят от доказване.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 от ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Относно иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ

Не е предмет на спор между страните, а и от приетите писмени доказателства по делото се установява наличието на трудово правоотношение между тях за неопределено време, по силата на което ищеца е изпълнявал работа при ответника на длъжността „инженер /КТОП –механична обработка, кораборемонт и ISO/асистент на СУК“ в "Русенска корабостроителница -Запад"  АД.

Със Заповед № 03 1/03.01.2017г., връчена на ищеца на 03.01.2017 г. работодателят е упражнил потестативното си право едностранно да прекрати трудовото правоотношение с ищеца на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ КТ "поради съкращаване в щата".

Това уволнително основание е налице, когато се премахват, считано от един определен момент за в бъдеще, отделни длъжности от утвърдения общ брой на работниците и служителите в предприятието, поради преустановяване на съответстващите на тези длъжности трудови функции. Законосъобразността на уволнението, извършено на това безвиновно основание, се предпоставя от следните условия: съкращаването на щата да е реално, т. е. съответната функция действително да се премахва, а не само да се променя наименованието на съответстващата й длъжност при запазване на характера на извършената работа; следва да е налице към момента на уволнението - датата на уволнението трябва да съвпада или да следва датата, на която е извършено реалното, фактическо съкращаване в щата; следва да е извършено по съответния ред и от органа, който има право да извършва такива промени.

Работодателят, като носител на субективното преобразуващо право едностранно да прекрати трудовото правоотношение на работника или служителя, следва да докаже, че законосъобразно е упражнил това свое право. В този смисъл тежестта на доказване законността на атакуваното уволнение е върху работодателя.

Твърденията за незаконност на уволнението, очертаващи основанието на предявения иск и в чиито рамки е ограничена търсената съдебна защита съобразно диспозитивното начало в гражданския процес, са свързани с това, че: 1 /не е налице реално съкращаване на щата; 2/ не е спазена разпоредбата на чл. 333, ал. 1, т. 5 и ал. 3 КТ.

Съдът намира, че уволнението е незаконно поради нарушение на разпоредбата на чл.333, ал.3 от КТ. Съгласно цитираната разпоредба в случаите по чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5 и 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 работодателят може да уволни работник или служител, който е член на синдикално ръководство в предприятието, на териториален, отраслов или национален ръководен изборен синдикален орган, през времето, докато заема съответната синдикална длъжност и до 6 месеца след освобождаването му, само с предварителното съгласие на синдикален орган, определен с решение на централното ръководство на съответната синдикална организация. В настоящия случай не се спори, че такова решение не е искано. Субективният факт на незнание от работодателя към момента на уволнението, че работникът е член и председател на синдикално ръководство в предприятието, не може да доведе до извод за законосъобразност на уволнението, тъй като нормата на сочи, че критерият е обективен.

В § 1, т. 6 от ДР на КТ е дадена и легална дефиниция на понятието "синдикално ръководство", а именно "синдикално ръководство" е председателят и секретарят на съответната синдикална организация.

От представените по делото писмени доказателства /л. 19-28, л. 7-8/ се установява, че за периода от 01.11.2016 г. до 01.11.2018 г. ищецът Х.С.Й. е бил председател на Основната синдикална организация на КНСБ в „Русенска корабостроителница” АД и „Русенска корабостроителница - Запад” АД към Синдикат „Корабостроител“ –Варна, т. е. ищеца е бил член на синдикално ръководство в предприятието по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на КТ към момента на връчване на процесната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение – 03.01.2016 г. Не се твърди и не се установява работодателят да е поискал или да е получил предварително писмено съгласие за уволнението на ищцата, като синдикален член на посоченото в уволнителната заповед основание. Напротив, безспорно е установено, че искане от страна на "Русенска корабостроителница -Запад"  АД за съгласие относно освобождаване от работа на ищеца не е правено и съгласие за освобождаването му от работа не е давано. 

Съгласно разпоредбата на чл. 344, ал. 3 КТ при липса на съгласие на синдикалната организация, съдът отменя заповедта за уволнение само на това основание, без да разглежда спора по същество. Предвид изложеното уволнението се явява незаконно и следва да бъде отменено.

Относно иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ

С оглед акцесорния характер на иска за възстановяване на работа и обстоятелството, че атакуваното уволнение е незаконно, както и че трудовото правоотношение между страните е за неопределено време, искът се явява основателен. Без значение е дали към момента на постановяване на решението тази длъжност съществува или действително е била съкратена /в този смисъл са Решение № 1127-1999 г. III г.о. ВКС и Решение № 1283-1999 г. III г.о. ВКС /.

Относно иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225 КТ

Основателен и е искът за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за периода от 03.01.2017 г. до 03.07.2017 г. Налице е фактическият състав на вземането за обезвреда по чл. 225, ал. 1 КТ – ищецът е понесъл вреди от оставането си без работа в рамките на законоустановения 6-месечен срок, вследствие осуетено от незаконното уволнение приращение в имуществото му, в размер на неполученото брутно трудово възнаграждение за същия период, в което именно се състоят подлежащите на репариране пропуснати ползи. Видно и от събраните по делото писмени доказателства, дължимото обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за процесния периода възлиза на сумата от 7084,80 лв., за която и сума искът се явява основателен.

Относно разноските за производството

С оглед на този изход от спора, ответникът дължи държавна такса в размер на 383.39 лв., от които 283,39 лв. по уважения размер на оценяемия иск – по чл.225, ал.1 КТ и по 50.00 лв. по двата неоценяеми иска – по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ, които следва да внесе по сметка на РС - Русе, а на ищеца следва да заплати сторените разноски за един адвокат  в размер на 400.00 лева.

Водим от изложеното, Русенският районен съд

 

 Р Е Ш И:

 

По обективно съединените искове на Х.С.Й., ЕГН: **********,*** против "Русенска корабостроителница -Запад"  АД, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул."Матей Стойков", № 5, ЕИК *********, представлявано от изп.директор М.Д., с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 и 2 КТ,

ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на Х.С.Й., ЕГН: **********, със Заповед № 03 1/03.01.2017г. на изп.директор М.Д. на  "Русенска корабостроителница -Запад"  – гр.Русе на основание чл. 328, ал.1, т.2 КТ - /съкращаване на щата /

ВЪЗСТАНОВЯВА Х.С.Й., ЕГН: ********** на заеманата преди уволнението длъжност „инженер /КТОП –механична обработка, кораборемонт и ISO/асистент на СУК" в Русенска корабостроителница -Запад"  – гр.Русе.

ОСЪЖДА Русенска корабостроителница -Запад"  АД, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул."Матей Стойков", № 5, ЕИК *********, представлявано от изп.директор М.Д., да заплати на Х.С.Й., ЕГН: **********,***, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, сумата 7084,80 лв. – обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за периода от 03.01.2017 г. до 03.07.2017 г., както и да му заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 400, 00 лв. – разноски за производството.

 ОСЪЖДА "Русенска корабостроителница -Запад"  АД, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул."Матей Стойков", № 5, ЕИК *********, представлявано от изп.директор М.Д., да заплати държавна такса в размер на 383.39 лв., в полза на Бюджета на Съдебната власт по сметка на Районен съд - Русе.

 На основание чл.345, ал.1 от КТ, след влизане в сила на решението, да се изпрати съобщение на Х.С.Й., ЕГН: **********, че може в 2-седмичен срок от получаването му да се яви и заеме длъжността, на която е възстановен с настоящото решение.

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Русе в двуседмичен  срок от съобщаването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: