ПРОТОКОЛ
№ 132
гр. Смолян, 10.03.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на шести март през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:*
при участието на секретаря *А.ова
и прокурора Е. П. С.
Сложи за разглеждане докладваното от * Наказателно дело от общ характер
№ 20245440200245 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 11:30 часа се явиха:
От името на *, редовно призовА., се явява прокурор Е. С..
Подсъдимият А. Р. К., редовно призован, се явява.
Подсъдимите Й. Р. К. и В. Ж. Г. , редовно призовани, не се явяват.
Явява се адв. Н. *, защитник на тримата подсъдими.
Явява се адв. В. П., защитник на подсъдимия А. К..
Вещите лица и. С. и Д. А., редовно призовани, налице. По делото е
постъпило заключение по назначената в предходно съдебно заседание
повторна съдебно-агрономическа експертиза в срок.
Прокурор С.: Считам, че не са налице процесуални пречки за даване
ход на делото.
Адв. *: Да се даде ход на делото.
Адв. П.: Считам, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото.
Подсъдимият К.: Да се гледа делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
1
делото и затова
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Съдът ДОКЛАДВА постъпило писмо от АГКК с вх.№ 371/15.01.2025 г.
на РС- Смолян и писмо от ОД „Земеделие“-Смолян с вх.№ 643/22.02.2025 г. на
РС- Смолян.
Сне се самоличността на вещите лица, както следва:
***
Съдът напомни на вещите лица отговорността по чл.291 от НК. Същите
обещаха да дадат заключение по знание и съвест.
Съдът на основание чл. 282 от НПК прочита заключението по
назначената повторна съдебно-агрономическа експертиза, изготвено от
вещите лица инж. С. и доц. д-р А..
Вещото лице С.: Поддържам заключението. Посетихме имота заедно с
вещото лице А..
Вещото лице А.: Поддържам заключението. Заедно с вещото лице-
геодезист отидохме на оглед на имота. Инж. С. ми показа точно границите на
имота.
Вещото лице С.: Допуснал съм техническа грешка в експертизата по
първи въпрос. Моля в частта, където е записано: „…поглеждайки от пътя…“,
там, където е записано в „северозападния край“ моля да бъде изписано и да се
чете „в североизточния край“. Грешката е само в посоката, която съм посочил
в заключението. Показвам на скицата, че от т. 22 до т.26 е погледът в
процесния имот. Най-точно е, както е индивидуализирано с точки. Казвам, че
има видимост към този месец, в който бяхме- февруари 2025, по това време на
годината при направения оглед на място, заставайки в североизточния край на
поземления имот, приблизително на мястото от т. 22 до т. 26, които са точки от
контура на имота, които сме материализирали на място. Има видимост към
въпросната процесна част от имота, като твърдя, че в друга част от годината,
когато има листна маса по дърветата, видимостта няма да бъде възможна. Така
сме и записали в заключението. Определящо за видимостта е дали има листа
по дърветата, или няма. По протежение на имота в другите точки няма
видимост. При направения оглед по поставения първи въпрос, заявявам, че
2
поради денивелацията на терена, в който се намира имотът, лично аз не успях
да осъществя визуален контакт с най-долната част на имота. Единствено
установих в тази част, която по-рано посочих, в конкретните зимни месеци,
тъй като около самата част на имота има дървета, при които при разлистване и
създаване на листна маса, то тя ще пречи на видимостта. Сградата- отровен
склад, не препятства видимостта, но не мога да съм категоричен. Минавал съм
през цялото протежение на имота в посока от северозапад към североизток и
единствената видимост е от т. 22 до т. 26. Дори сградата да я няма, пак няма
да има видимост. Денивелацията се явява пречка за видимостта.
Вещото лице А.: Поддържам казаното по първи въпрос от инж. С.. По
втори въпрос отговарям следното: От декември до март в този период от
годината не се коси и обработват имоти в планински условия. Март месец
може и да започне обработване, но до февруари със сигурност не. Март месец
поради метеорологичните условия може и да започне обработване на почвата.
Описал съм подробно почвения състав на имота. Тъй като не е уточнено за кой
състав- химичен, минерален и други, става въпрос, направих няколко А.лиза.
По механичен състав почвата е леко песъчливо глинеста и в трите точки на
пробовземане, но уточнявам, че под леко песъчливо глинеста не означава, че и
в трите точки ще бъде точен процентът на глината. В едната точка може да
има 21 процента глина, в другата точка може да има 29 процента глина в
състава на почвата. Почвата е кафява горска. Взехме проби от дълбочина 0,30
см., но почвата е по- дълбока от 0,30 см. Особено в долната част почвата е по-
дълбока и може да стигне до метър, като не се ангажирам точно каква е
дълбочината на почвата. При тази дълбочина на почвата може да се обработва
имот. При 0,30 см. може да се обработва почвата. Това е хумусният слой, най-
горният слой на почвата. От три точки взехме почва. От най-горната, средната
и най-долната част и навсякъде е минимум 0,30 см. почва, защото от такава
дълбочина взехме проби, а колко е дълбока, не мога да кажа. Има скали там.
Вещото лице С.: По втори въпрос отговарям следното: На приложената
комбинирА. скица, прил. 1, сме повдигнали в цвят видът на терена в рамките
на процесния имот, като в жълт цвят сме повдигнали терен, който съм
класифицирал към момента като пасище, в оранжев цвят е повдигнат терен, в
който преобладават камъни и скали, поради което проба от там не може да се
вземе. По-голямата част от имота, която е в зелен цвят, сме класифицирали
като залесено пасище с частични дъбови храсти, малки борчета. Когато говоря
3
за дъбови храсти имам предвид, че това са саморасли, издънкови насаждения,
които някои са по-високи, други по- ниски, казваме по родопски кокор- бодлив
храст. В най-долната част на оцветената в зелено площ в комбинирА.та скица
на място установихме единични борове с по-голяма височина, които са
отбелязани на скицата. Моля съда да ми позволи да се запозная със
заключението по лесотехническата експертиза и ЛУП-а.
Съдът дава възможност на вещото лице * С. да се запознае с изслушА.та
лесотехническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. Б., находяща се на
л.91, том 3 от ДП и по-точно отговора по точка 3.
Адв. *: Вещото лице С. поиска да се запознае не с писменото
заключение на вещото лице Б., а поиска да се запознае с лесоустройствения
проект.
Вещото лице С.: Исках да се запозная конкретно с годината, която е
цитирА. от колегата Б., в която е изготвен ЛУП-ът, която е 1961 г. Видът
култура в конкретната буква, в която попада имотът, е иглолистни култури на
различни години. Самите иглолистни култури, посочени от вещото лице Б., са
на различни години, което потвърждава и моето заключение, че към момента
съм констатирал единични борове на средна възраст 50-60 години и малки
единични издънкови насаждения- борчета, които са саморасли. Затова исках
да погледна документите. Нашата констатация за дървесните видове,
установени на място, се потвърждава от заключението на колегата, но при все
че той е установил иглолистни насаждения на различни възраст, не пречи това
място да е било използвано като орна нива за картофи както установява
колегата А. за вида на почвата по състава на почвата. В Родопите на такъв вид
почви се садят родопски картофи. Аз не съм лесовъд нито пък агроном и така
предполагам. Учил съм „*“ и съм израснал в Родопите. Това беше във връзка с
отговора на въпрос 3.
Вещото лице А.: По трети въпрос по сегашния състав на почвата може
да се съди за състава й до 50 години назад. Съставът на почвата не се променя.
Може да има промяна в органичния състав за период от 30-50 години, но това
не би повлияло евентуално. Ако е било навремето обработваема земя, не би
било причина да не е обработваема земя и сега, говоря за най-долната част.
Ако сега е обработваема земя, може да се съди и че преди 30-50 години би
могло да бъде обработваема земя. Няма голяма промяна за период от 30-50
4
години. Може и сега да е била обработваема, може и преди 30-50 години също
да е била обработваема земя, като говорим за най-ниската равнината част на
имота. Целият имот от части в имота има саморасли дъбови храсти, има и
няколко бора към момента. Не съм се запознал с лесотехническата експертиза.
Отговорил съм на въпросите, които конкретно са ми зададени. Категорично
имотът не е гора в най-долната част. За другата част в горната част се вижда,
че е ливада или пасище, както и една част от него надолу също. Има скали и
от едната стрА. на имота има 7-8 дървета. Преди 10-20 години не мога да кажа
дали е било гора. Мога да говоря сега върху почвените показатели какво е.
Какво е било преди години, не мога да кажа. Вижда се, че са израснали дъбови
храстчета, които не са от 20-30 години. По въпрос №4 отговарям, че много
дълго време съставът на почвата може да не бъде променен поради слабото
химично изветряне на почвообразуващите материали в съответния район. На
втора част от 4 въпрос отговарям, че е възможно да е имало ливада и пасище,
а в най-долната част е възможно да е имало и нива. Преди 30-50 г. може да е
имало ливада и пасище. Отговарям на база почвата. Преди по-кратък период
от време, преди 15-20 г., е било възможно да бъде нива, ливада и сега може да
бъде нива и ливада, ако се обработи Говоря за най-долната част от 160 кв.м.
През цялото време досега говоря за най-долната част от 160 кв.м., оцветена в
жълто. На четвърти въпрос констатирам, че е възможно до реката да е имало
нива. Ливада и пасище може да е имало и в по-горните части на имота,
особено в най-горната част, където е изцяло ливада- тя е в жълто повдигната.
Това, което е повдигнато в зелено ,може да е било ливада и пасище, но
впоследствие има саморасли дъбови храсти, които са на няколко години и са
фиданки. В по-долната част има единични по-големи борове, но те са до около
10 броя. В зелено повдигнатото в момента е залесено пасище.
Вещото лице С.: По въпрос 5 установихме, че имотът в най-ниската
част към реката, оцветен в жълт цвят на приложената комбинирА. скица, там,
където се намира последната почвена проба, с изчислена графически от мен
площ от 160 кв.м., представлява ливада/пасище. В Родопите пасищата са
нестопанисвани ливади и са оставени за паша на добитък и животни. В
горната част от имота, повдигната отново в жълто, е пасище снимка №2 З
почвена проба №1 е пасището в северозападната част. В снимка № 2Б е
съответно другата част от имота, която сме класифицирали като пасище. Тя е в
североизточната част до табелата с. *.
5
Вещото лице А.: По пети въпрос вече отговорихме. Въпрос 6 това е
последващ въпрос на въпрос 5. Става въпрос за най-ниската част. Възможно е
тази ливада/пасище да е било обработваема земя, с оглед на това, че имотът в
тази част е равнинен, близо до реката, с достъп до поливни води. За горната
част, отбелязА. като пасище, не се ангажирам, защото там денивелацията е
много голяма. Най- долната част от 160 кв.м. може да се ползва и сега за нива.
По въпрос 6, имайки предвид почвените проби и резултатите от почвените
показатели, е възможно повдигнатото с жълт цвят, част от имота в горната
част на скицата да бъде обработваема земя.
Вещото лице С.: По 6 въпрос в горната част, повдигната в жълто, при
проведените съответни милиоративни дейности и тази част може да бъде
обработваема земя. По въпрос №6, снимката на л. 277 от делото, приложение
№2, снимка №З, се вижда частта от процесния имот, повдигната в жълт цвят
на комбинирА.та скица в северозападния й край, в която част се вижда вещото
лице А., че взима почвена проба №1 и за която част аз твърдя, че при
определени мелиоративни действия, имайки предвид характера на терена, би
могла тази част да бъде засадена с определени култури. Същото твърдение
изразявам и за част от имота, оцветена в жълто на скицата в североизточния
край и тя се вижда на стр. 271, приложение 2Б към заключението, за която
част от имота поддържам предишните си твърдения, че може при определени
мериоративни действия да се използва за засаждане на няколко вида култури.
Моята компетенция е от завършен първи курс на висшето си образование, в
който съм учил специалност „Почвознание“.
Вещото лице А.: По въпрос 6 поддържам разясненията направени от
инж. С. и имайки предвид А.лизите от почвените показатели, които съм
представил. Моята основна специалност е ***“. От точките, от които съм
взимал пробите , с оглед състава на почвата, може да е имало гора преди
години. Възможно е, тъй като дърветата са растителност в почвата. Ако е
имало гора, биха се виждали дънери, но поне в жълтите части на скицата там
не се виждат такива.
Адв. *: По т. 7 от заключението няма да питам, защото границите са
описани от вещото лице инж. С..
Адв. П.: Аз също нямам въпроси към вещите лица по т. 7 от
заключението.
6
Прокурор С.: По тази точка от заключението на вещите лица, нямам
въпроси.
Вещото лице С.: По т. 8 от задачата, част от терена в размер на 160 кв.м.
попада в процесния имот. От т. 11 в посока изток до т.12, т.13, т. 14 се явяват
част от южната граница на процесния поземлен имот. От тази граница на юг
до оцветеното в зелено е частта, която аз съм сметнал 160 кв.м. и това е частта
близо до реката, която попада в процесния имот. ОстА.лата част, която е
приблизително същата площ, на юг от цитирА.та имотна граница от т.11 до т.
14, тангираща с речното корито, попада в имота на речното корито на р. *.
Част от повдигнатата в жълто попада в процесния имот. Северната част
попада в процесния имот. Северната част, повдигната в жълто и попадаща в
процесния имот, е с площ 160 кв.м., изчислено от мен. Говоря за частта в
жълто, находяща се северно в южната граница на имота. Долу, южно от
южната граница на процесния имот, частта в жълто също е около 160 кв. м.
или общо площта е около 320 кв.м. На място това е едно общо пространство,
което сме класифицирали като ливада/пасище. Цялата южна част, повдигната
в жълто, която е около 320 кв. м., видно от приложената скица и от снимки,
намиращи се на л. 274, л. 273 /приложение 2Д и 2Г/, и от това, че съм
отбелязал с условен знак бряг долния край на оцветения в жълт цвят терен в
скицирА.та ливада/пасище, ме кара да дам становище, че теренът в цялата
площ, приблизително 320 кв. м. е с малка денивелация, еднороден терен. От
южната част на терена, оцветен в жълто, с приблизителна площ от 320 кв. м.
вече попада в бряг, откос в реката, и се променя с денивелация, различна от
метър до метър и половина бряг към речното корито. На място
материализирахме южната граница на имота със спрей. На място не
установихме ограда или синор. Видно от всичко южната граница на
процесния имот към момента на огледа на място е нанесена по на север,
отколкото се вижда по доказателствата по делото. Според мен има
кадастрална грешка, явна фактическа грешка при нА.сяне на линейния обект-
корито на река *, тоест и частта южно от южната граница с приблизителна
площ 160 кв.м. би трябвало да бъде част от имота в южния му край. Речните
наноси, които като състав са пясък, чакъл и единични камъни, отбелязани със
съответните условните топографски знаци в кафяв цвят на скицата, са южно
от площта, оцветена в жълт цвят с приблизителна площ от 320 кв. м.
7
Вещото лице А.: Няма какво друго да допълня. Нямам претенции за
пътни разходи.
Прокурор С.: Нямам въпроси към вещите лица.
Адв. *: Нямам повече въпроси към вещите лица.
Адв. П.: Нямам въпроси към вещите лица.
На вещото лице и. С. да се изплати възнаграждение в размер на *.00 лв.
от бюджета на съда за изготвената повторна съдебно-агрономическа
експертиза с участието на геодезист, както и 20.00 лв. за явяване и изслушване
в съдебно заседание.
На вещото лице доц. д-л * А. да се изплати възнаграждение в размер на
*.00 лв. от бюджета на съда за изготвената повторна съдебно-агрономическа
експертиза, както и 20.00 лв. за явяване и изслушване в съдебно заседание.
Прокурор С.: Да се приеме изслушаното в днешно съдебно заседание
заключение по повторната съдебно-агрономическа експертиза.
Адв. *: Да се приеме заключението, изготвено от вещите лица С. и А..
Адв. П.: Да се приеме заключението, изготвено от вещите лица С. и А..
Съдът счита, че следва да приобщи към доказателствата по делото
заключението по изслушА.та повторна съдебно-агрономическа експертиза,
изготвено от вещите лица инж. С. и доц. д-р А. и затова
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИОБЩАВА към доказателствата по делото заключението по
назначената повторна съдебно-агрономическа експертиза с вх.
№1652/24.02.2025 г. на РС- Смолян, изготвено от вещите лица инж. С. и доц.
д-р А..
Адв. *: Бяха ни допуснати двама свидетели за характеристични данни на
подзащитните ни, като водим същите за разпит в съдебно заседание днес.
Моля да се пристъпи към разпит на допуснатите ни двама свидетели.
Съдът сне самоличността на водените от защитата на подсъдимите
свидетелите, както следва:
****
Съдът разясни на свидетелите отговорността по чл. 290 от НК, като
8
същите обещаха да говорят истината и бяха изведени от залата.
Свидетелят *: Познавам двамата подсъдими. Познавам Й. К. и А. К.. А.
К. го познавам от ученическите години. Той е по-голям около 5 години от мен.
Спомените ми от тогава са, че беше добър ученик и често сме прибягвали до
неговата помощ. След тези години се засичаме, срещаме, поддържаме добро
познанство. Имам добри впечатление за него още от тогава като отговорен
човек. Той беше директор на *. Там е работил и баща ми, и брат ми, като
впечатленията са ни, че е отговорен, честен, справедлив. От няколко години
по-често се засичаме с него, като имаше период от порядъка на 4-5 години, в
които не се бяхме виждали. Сега често се виждаме. Отзивчив и честен човек е.
В момента работи в централата във *. Той мисля, че е с висше техническо
инженерно образование. Сградата на *, където е работил, е по пътя *. Там има
бензиностанция и *-ът е там. Запознат съм, имам представа къде се намира
така наречения отровен склад. Сградата на *-а се намира в реката, а складът се
намира в посока *, отстрани. Мисля, че има видимост. Те са от едната стрА. на
реката. Познавам Й. К.. Той работеше в инспектората по образованието и
славеше се като много точен по отношение на спазване на закона и познанията
за правов ред. Такива са личните ми възприятия за него. И двамата се ползват
с добро име в община *. Аз съм от село *. Роден съм в с. *, средното си
образование завърших в с. *, дори малко поработих като лектор в училището.
Всички там ги знам, защото с. * е на 6 км от с. *.
След разпита свидетелят напусна залата.
Свидетелят *: Аз съм от с *. Познавам А. К., В. Г. и Й. К., като за В. Г.
имам бегли впечатления, тъй като той е от съседното село. Специално Й. К. и
А. К. ги познавам от детските години, защото с тях съм израснал, още повече
че Й. К. старата му къща, където живееше, беше на 200 м. от нашата къща,
където все още живея. Й. К. беше на работа в инспектората по образование, аз
по онова време бях гл. счетоводител на оздравителното училище и имам
трайни впечатления за него, като го познавам като честен и почтен човек. А.
К. беше съученик с моята малка сестра. За него също имам много добри
впечатления, че е честен и почтен човек. Не съм чул нещо лошо за В. Г.. Той е
с ампутиран крак. Сутринта го видях като тръгвах.
След разпита свидетелят напусна залата.
Прокурор С.: Няма да соча други доказателства.
9
Адвокат *: Представям и моля да се приобщят към доказателствата по
делото два броя епикризи, едната на В. Г., а другата на съпругата на Й. К..
Представям ги във връзка с това защо не се явяват в днешно съдебно
заседание двамата подсъдими. С това искам да обясня защо не се явяват. Няма
да соча други доказателства.
Адвокат П.: Да се приобщят към доказателствата по делото
представените писмени материали. Няма да соча други доказателства.
Прокурор С.: Не възразявам да бъдат приобщени представените в
днешно съдебно заседание експертизи към доказателствения материал по
делото. Нямам други доказателствени искания.
Съдът счита, че следва да приобщи към доказателствата по делото
представените два броя експертни решения, издадени от *и постъпилите
преди с.з. писма затова
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА И ПРИОБЩАВА към доказателствата по делото
представените в днешно съдебно заседания ***
Прокурор С.: Намирам делото за изяснено. Да се даде ход по същество.
Адв. *: Намирам делото за изяснено от фактическа стрА.. Моля за ход по
същество. Моля да бъде дадена почивка в рамките на 30 минути преди да се
даде ход по същество.
Адв. П.: Считам делото за изяснено от фактическа стрА.. Да се
приключи съдебното следствие и да се даде ход по същество.
Подсъдимият К.: Поддържам казаното от моите защитници.
По искане на страните съдът даде почивка в рамките на 30 минути.
След почивката заседанието се възобнови в 13.30 ч. в присъствието на
страните.
Съдът счита, че делото е изяснено от фактическа и правна стрА., поради
което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
10
Прокурор С.: Поддържам обвинението. Считам, че безспорно от
събраните по делото писмени и гласни доказателства: оглед на
местопроизшествието, заключението по изготвените експертизи, както и
изслушА.та в днешно съдебно заседание аграрна експертиза се установи, че
подсъдимите К., Г., К. са осъществили от обективна и субективна стрА.
състава на престъплението по чл. 290, ал. 1 НК, като деянието е извършено от
подсъдимите Г. и К. при условията на продължавано престъпление по смисъла
на чл. 26, ал. 1 НК. От обективна стрА. подсъдимият К. на посочените в
обвинението време и място, а имено на 30.04.2018 г. в гр. Смолян пред
надлежен орган на властта- *А. Ш., като свидетел по обстоятелствена
проверка за констатиране правото на собственост на М. Е. по нотариално дело
№*/2018 г. по описа на * Ш., устно и съзнателно потвърдил неистина, а
именно че М. Е. владеела над 10 години недвижим имот, представляващ
поземлен имот с идентификационен кратък номер *, кадастрален район * по
кадастралната карта на с. * идентичен с имот №*, кв. * по стария кадастрален
план на с. * и че няма спор за собственост върху този имот, като заявил, че
още тогава виждал М. да обработва имота, „…навремето беше ливада, като в
долната част към реката имотът е скалист и каменист и в тази част не се
обработва, но впоследствие към настоящия момент имотът представлява
пасище с храсти и единствено и само от 92 г. до ден днешен съм виждал М. да
влиза там с животните, като не съм виждал други хора в този имот и не съм
чувал други лица да имат претенции към имота“. От обективна стрА.
подсъдимият Г. на два пъти- на 30.04.2018 и на 12.12.2018 г. в гр. Смолян при
условията на продължавано престъпление пред надлежен орган на властта в
качеството на свидетел по обстоятелствена проверка за констатиране правото
на собственост на М. Е. по нотариално дело №*/2018 г. по описа на * Ш. и
пред съдия от РС- Смолян в качеството на свидетел по гр. д. №*/2018 г. по
описа на РС-Смолян устно и съзнателно потвърдил неистина, а именно, че М.
К. Е. владее над 10 години недвижим имот, представляващ поземлен имот с
идентификационен кратък номер *, кадастрален район * по кадастралната
карта на с. * и че за същия няма спор за собственост. От обективна стрА.
подсъдимият К. също на два пъти- на 30.04.2018 г. и на 12.12.2018 г. в гр.
Смолян при условията на продължавано престъпление пред надлежен орган на
властта-* * Ш. и пред съдия от РС-Смолян в качеството на свидетел по гр.д.
№*/2018 г. по описа на РС- Смолян устно и съзнателно е потвърдил неистина,
11
а именно, че М. Е. владеела над 10 години недвижим имот, представляващ
поземлен имот с идентификационен кратък номер * по кадастралната карта на
с. * и че няма спор за собственост относно същия имот. От субективна стрА.
всички подсъдими са осъществили деянието умишлено под формата на пряк
умисъл, като са съзнавали общественоопасните последици и характера на
извършеното и са предвиждали общественоопасните последици от деянието и
тяхното настъпване, същите са осъзнавали, че изявлението на тези факти и
обстоятелства пред надлежен орган на властта не съответстват на обективната
действителност, но независимо от това са го потвърдили пред надлежен орган
на властта- * А. Ш. и пред съдия от РС-Смолян. При определяне на
наказателната отговорност на обвиняемия К. като смекчаващо отговорността
обстоятелство следва да се отчетат чистото съдебно минало, трудовата
ангажираност, добри характеристични данни. С оглед наличието на
многобройни смекчаващи вината обстоятелства, предлагам наказанието на
същия да бъде определено при наличие на многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, като предвиденото в закона наказание
„Лишаване от свобода“ се замени с наказание „Пробация“, което да бъде
определено в минимален размер с включване на двете задължителни
пробационни мерки, а именно задължителна регистрация по настоящ адрес с
периодичност на явяване два пъти седмично и задължителни срещи с
пробационен служител. При определяне наказателната отговорност на
подсъдимия В. Г., като отегчаващо вината обстоятелство следва да се отчете
проявената престъпна упоритост, а като смекчаващи такива: чистото съдебно
минало и добрите характеристични данни. С оглед изложеното, считам, че
наказанието му следва да бъде определено при превес на отегчаващи вината
обстоятелства, като на същия се наложи наказание „Лишаване от свобода“,
което да бъде определено в минимален размер и същото на основание чл. 66
от НК бъде отложено с изпитателен срок от три години. При определяне
наказателната отговорност на подсъдимия К. считам, че също следва да се
отчете като отегчаващо вината обстоятелство проявената престъпна
упоритост, а като смекчаващи вината обстоятелства: чистото съдебно минало
и добрите характеристични данни, поради което считам, че следва да му бъде
определено наказание при превес на отегчаващи вината обстоятелства, а
именно „Лишаване от свобода“ в минимален размер, като същото бъде
отложено с изпитателен срок от три години на основание чл.66 от НК. Считам,
12
че направените разноски в хода на наказателното производство следва да
бъдат възложени в тежест на подсъдимите.
Адвокат *: Преди да започна пледоарията си по същество искам да Ви
припомня разпоредбите на чл.303, ал.1 НПК, съгласно която присъдата не
може да почива на предположения и на чл. 303, ал.2 НПК, че съдът признава
подсъдимия за виновен само когато обвинението е доказано по несъмнен
начин, а в случая обвинението не бе доказано по несъмнен начин. По
отношение на подзащитните ми е повдигнато обвинение по чл.290, ал.1 НК,
което е умишлено престъпление, а подзащитните ми са нямали умисъл за
извършване на престъпление, поради което моля да признаете подсъдимите за
невиновни. За да носят подсъдимите наказателна отговорност, следва да са
имали умисъл да извършат престъплението, за което им е повдигнато
обвинение по чл.290, ал.1 НК, какъвто не бе установен от доказателствата по
делото, а престъплението по чл.290, ал.1 НК е умишлено престъпление. В
този смисъл е и реш. № 76/26.05.2017г. по н.д. № 159/2017г. на трето н.о на
ВКС: “ За да е налице лъжесвидетелстване е необходимо да се установи, че
конкретно лице като свидетел, депозира лъжливи показания или затаява
истина пред надлежен орган на властта, при това лицето трябва да го е
извършило умишлено. Принципно положение е, че свидетелят възпроизвежда
свои възприятия относно факти, които интересуват съответното производство.
За да бъде изложеното от свидетеля истина, необходимо е той да възпроизведе
пред съответния надлежен орган /в случая */ своите възприятия във вида, в
които те са се отразили в съзнанието му. Дали тези показания са точни или не,
е въпрос, на който е необходимо да даде отговор съответният орган,
изхождайки от самите показания, от положението на свидетеля при
възприемането на фактите, от наличието или липсата на заинтересованост у
свидетеля от конкретното производство / в този смисъл е решение №576/2013
г. по н.д. №2108/2012 г. на трето н.о. на ВКС./ В съответния документ
показанията на свидетеля трябва да бъдат отразени с изразните средства, с
които той си е послужил, без да се модифицират или изменят, а не по начин,
по който са необходими на съответния орган ,за да направи своите фактически
и правни изводи. За да изведе обективната стрА. на престъплението
„лъжесвидетелстване“, е следвало подробно да се изследват показанията,
отразени в протокола за разпит на свидетели в процедурата по
обстоятелствена проверка /между впрочем тези показания са напълно
13
еднотипни „ познавам имота и молителя повече от 10 години, той го владее
явно, постоянно, непрекъснато и несъмнено с намерението на
собственик….“/, както и дали записаното в документа представлява
волеизявление на самото лице или пък *а е закрепил правни категории и
понятия, с които свидетелите не биха могли да боравят. Необходимо е било
съдът да изследва дали свидетелите са били наясно с употребената при
отразяването в протокола терминология, за да прецени налице ли е
„потвърждаване на неистина“. Вярното обсъждане на показанията на
свидетелите, дадени в първоинстанционното производство, би могло да
доведе съда и до различни изводи във връзка със субективната стрА. на
престъплението „лъжесвидетелстване“. Във връзка с така цитираното
решение на ВКС твърдя, че няма доказано извършено от подсъдимите и то
умишлено лъжесвидетелстване, затова, защото пред *а и съда те са посочили
определени моменти, за които са имали непосредствени впечатления. Така А.
К. говори за периода 1992-1993г., когато е работил в непосредствено
съседство с имота като директор на * и е виждал М. Е. да ползва ливадата,
която е била в най- острата част на имота, тоест не говори за целия имот, а
само за определена негова част, и сочи, че през 2017-2018г. имотът вече е
пасище с храсти, което бе установено и от назначените по делото 2
агрономически експертизи и скицата към повторната такава , от която е
видно, че в по-голямата му част имотът е пасище или пасище с храсти.
Подсъдимият Й. К. е роден *., като сочи, че знае имота от *-годишен, тоест от
*г., когато М. Е. е водила животни да пасат и сочи, че долната част е била
ливада, а остА.лата част стръмен, скалист терен, какъвто е установен и при
извършения оглед на имота и от назначената повторна аграрна експертиза.
Той сочи още, че има непосредствени впечатления до 7-ми клас, но тогава
децата са 13-14 годишни, тоест непосредствените му впечатления са до 1961
г., а от събраните доказателства, включително и СТЕ, се установи, че
залесяването на имота е след това, след 1963 година, като следва да се има
предвид, че една новозалесена гора не може да стане такава за 11 години, а е
нужен дълъг период от време. Що се касае до третият подсъдим- В. Г., той е
роден през *година и сочи, че знае имота след 1989 г.и че в по-голямата си
част имотът е представлявал храсти, а към реката е имало парче ливада, което
съвпада със заключението на двете агронимически експертизи, според които,
особено повторната аграрна експертиза, такова парче ливада има и сега, и
14
тогава М. Е. е пасяла кравата и косяла. От всичко посочено е видно, че
тримата са говорили за владение в различни периоди от време 1957-
1961г.,1992-1993г.,1989г. ,а съдебната практика е категорична, че който е
владял в различни периоди е владял и в промеждутъка и не е необходимо
владението да е в последните 10 години, за да се приеме определено лице за
собственик по давностно владение. Поради горното моля да приемете, че
когато са давали обясненията си пред *а и съда, подсъдимите са сочили
възприятията си за определени моменти, а не за непрекъснат период от време,
поради което и не са имали умисъл да твърдят неистини. Основното
съображение да се поддържа , че подсъдимите са лъжествидетелствали, е
това, че според обвинението имотът е бил гора, а не пасище с храсти или
ливада. Не е вярно обаче, че целият имот винаги е бил гора. Една част от него
става гора дълго време след залесяването, което е било след 1963г., като след
това сменя вида си и става пасище с храсти, какъвто в по-голямата си част
имотът е и днес. Тук следва да отбележа, че по кадастралния план на селото,
утвърден със Заповед № 300-4-42/15.09.2003 г., като собственик на имота е
записА. М. Е., тоест към 2003г. тя е открита в имота, владяла го е и затова той
е записан на нейно име, като имотът по този план попада в урбанизирА.
територия с пл. № *, тоест това не е гора. Видно от скица № 1*-*/26.04.2018г.
по КККР от 2010г. имотът е с трайно предназначение урбанизирА. територия,
тоест и към този момент не е гора, като и по горскостопанския план от 2018г.
имотът попада в урбанизирА. територия- незастроен имот за жилищни нужди.
И на цветните снимки, приложени от вещото лице Стоева по гр.д. № */2018г.
на СмРС се виждат, празни ,незалесени части. И от протокола за оглед по ДП,
и от повторната аграрна експертиза не се установява, че се касае за гора. За да
се счита, че е гора мястото следва да е обрасло с гъста растителност, която да
е на една и съща възраст, а в протокола за оглед са описани дървета с
различен диаметър и с различна височина, от което следва, че може би в имота
е имало единични дървета и от семената им или от издънките им са пораснали
нови дръвчета, като са описани дръвчета с височина 1,50-3 м. и диаметри
8,11,18 см., като такива дървета са млади, тъй като старите дървета са по-
високи и с по-голям диаметър. Такива дръвчета не представляват 60,
респективно 40 годишна гора, каквато се поддържа да е имало. Следва да се
има предвид и приложения фотоалбум, както и от снимките към повторната
аграрна експертиза, на които се виждат предимно храсти и тук –таме редки
15
дръвчета. Това, че подсъдимите не са лъгали, че М. Е. е ползвала имота, за да
пасе кравите си, е видно и от представеното удостоверение № РД-750-
1/14.03.2022г. на Общинска служба по земеделие с. *, в което се сочи, че преди
влизане в сила на КК за землището на с.* /2003г. забележка наша/ и
последното предаване на землището към служба Геодезия и кадастър, гр.
Смолян от 18.06.2010г. по-големият имот № *от * дка, част от който е
процесния имот, е горска територия с начин на трайно ползване- горски
пасища, а не гора.Че не е гора е видно и от приложеното в нотариалното дело
удостоверение от Областна администрация- Смолян, че имотът не е държавна
собственост. Ако беше гора, следваше да е държавна собственост. Твърдя
отново, че когато подсъдимите са давали обясненията си пред *а и съда са
сочили възприятията си за определени моменти, а не за непрекъснат период от
време, поради което и не са имали умисъл да твърдят неистини. Не без
значение, е че жалбоподателят И. К. пред РС-Смолян по гр.д. № */*г. е
предявил иск за собственост на процесния имот, а не иск, че ответниците не са
собственици. Искът му е отхвърлен, тъй като жалбоподателят не е установил
пред съда свое давностно владение продължило над 10 години до предявяване
на иска /период 2008-2018г., като първите данни за ползване от него са от
2012г., когато му е издадено позволително за сеч/ , тоест с ангажираните от
него свидетели не е установил владението си в периода 2008-2018г. От
посоченото е ясно, че искът му е отхвърлен не защото подсъдимите са
твърдели, че М. Е. е владяла имота в различни периоди от време, а за това,
защото пред съда той е установил свое владение след 2011- 2013г., когато е
започнал да изсича дървета от имота, а не в периода 2008-2018г., тоест дори
подсъдимите да бъдат осъдени и той подаде молба за отмяна, тя не би била
уважена, тъй като сам не е установил правата си. Поради посоченото
необосновано и в противоречие с писмените доказателства в обвинителния
акт се сочи, че на база лъжливото свидетелстване от стрА. на обвиняемите М.
Е. била призната за собственица на имот № * и била осуетена възможността
на ищецът по гр.д. № */*. на РС-Смолян да докаже своето продължително
владение. Считам във връзка с всичко изложено, че законосъобразно Окръжна
прокуратура-Смолян е приела, че в случая следва да се обсъди наличието на
прекратителното основание по чл.243,ал.1, т.2 НПК, а именно, че
обвинението не е доказано, а то не е доказано, защото по никакъв начин
категорично не е установено, че подсъдимите са лъжесвидетелствали. Считам,
16
че и от разпита на допълнително ангажираните от прокуратурата свидетели,
посочени от И. К., не се установи подсъдимите да са извършили
престъплението, за което им е повдигнато обвинение, като показанията на
тези свидетели са в противоречие със заключенията на двете назначени по
делото агрономически експертизи. Така св. С. е роден през *. и не може да
има спомени за имота към тази година, а подсъдимият К. е свидетелствал за
имота такъв, какъвто го знае преди 1963 г., преди да бъде залесен, като по
делото безспорно бе установено, че залесяването е след 1963 година, а както
вече посочих ,за да се превърне имотът в гора, е необходим дълъг период от
време. Следва да се има предвид частта от показанията на свидетеля С. в
ДП, в която сочи имотът от времето, когато е бил изкуствено залесен, около
1968 г. -1970г. Тогава е бил 5-7 годишен и надали има каквито и да е било
спомени. Свидетелят говори и за имота, докато е бил в горски фонд, като
според него тогава е бил гора. От посоченото е видно, че свидетелят не може
да каже какъв е бил имотът преди 1968-1970г., като се има предвид и годината
му на раждане- 1963г. Моля да имате предвид, че пред *а и тримата
подсъдими твърдят, че на времето е било ливада, пасище и градина, но никой
не уточнява време, в което е било това, за да се приеме, че са
лъжесвидетелствали. Показанията на свидетелят С. в ДП в частта им, в които
сочи, че според него имотът не отговаря за градина и ливада почиват на
предположения и са в противоречие с двете назначени агрономически
експертизи, според които в момента дори една част от имота е ливада и е било
напълно възможно в миналото да е било градина/нива/.В съдебно заседание
С. сочи: „не знам за какво са ползвани имотите преди залесяването“, сочи, че
може да е ходил в имота, но не си спомня, никога не е влизал в имота, не е
минавал и не помни да е виждал някой. Ами, като не е ходил в имота и като не
е минавал покрай него, няма как да е виждал някой в имота. При тези
показания на свидетелят С. не може да се приеме, че подсъдимите са твърдели
неистини, досежно ползването на имота в различни периоди от време. По
отношение показанията на свидетеля Р., моля да имате предвид, че този
свидетел е роден през *. и не може да има спомени какъв е бил имотът към
годината на раждането му, като твърди, че от ученическите му години, като не
сочи кои, имотът бил гора и то млада, тоест той не знае какво е представлявал
имотът преди залесяването. Показанията на този свидетел почиват на
предположения, досежно това дали имотът преди залесяването е бил ливада,
17
тъй като сочи, че според него от ученическите му години, а те са най-рано от
*., не може да е имало ливада. В съдебно заседание този свидетел уточнява, че
не е ходил до вира да види, че не знае надолу какво е, че когато се минава по
пътя не може да се забележи надолу обработва ли се, достоверно с оглед и
заключението на назначените аграрни експертизи, като и този свидетел не
доказва тезата на обвинението. С показанията на свидетелят И., роден
*година- *години след залесяването, обвинението също не се доказва, тъй
като той сочи, че от дете ходел да се къпе и хваща риба на гьол под отровния
склад, но това е било най- рано около 1983г., след като е роден *. Сочи, че
1983 г. имотът бил гъста гора с храсталаци, и според него не било възможно
там да се пасат животни и да има градини, тоест и показанията на този
свидетел почиват на предположения. В съдебно заседание обаче уточнява
„знам имота само до склада, не съм го обхождал целия, не знам колко голям е
целия имот, не знам съседите“, тоест не познава имота, сочи обаче, в
противоречие с казаното в ДП ,че животни там могат да пасат. Свидетелят
М., е роден по-рано *., но сочи, че знае имота откакто е бил **през *. и
тогава бил в *бил гора , така било отразено в горските карти, тоест какъв е бил
имотът преди това не знае. Показанията и на този свидетел в ДП почиват на
предположения, тъй като според него е невъзможно някой да е пасял крави и
да е имало градина, което е в противоречие с повторната аграрна експертиза.
По-важното е обаче, че според свидетеля е било един имот около 20 дка, без
никакви ограждения между имотите и е виждал да пасат животни в имот *, не
знае на кого са били кравите и това било преди 30 години, което съвпада с
показанията на с А. К., който е бил управител на * в периода 1992-1993г., за
който период говори, че имотът е бил ливада. Твърде съществени са
показанията на свидетеля М. в съдебно заседание, в частта им, в която сочи,
че това, че един имот е в горски фонд не означава, че той е единствен гора, че в
такъв имот може да има ливада, може да има и пасище. Свидетелят М. има
впечатления от около 2010-2012г., когато жалбоподателят И. К. го извикал да
му превози дърва и тогава целият имот бил гора, като според него по онова
време, тоест 2010-2012г., а не около 1962- 1970г., е нямало как животни да
пасат в тази гора, като дърветата били големи и на гъсто и имотът бил
стръмен, едвам изкарал дървата. В съдебно заседание сочи, че след като се е
разпаднало *–то не е ходил в имота, само когато И. К. го викал да вземе дърва
е ходил, като надолу не е ходил. Свидетелят установи също, че не е чел
18
протокола, съставен в ДП, преди да го подпише и години пред разследващия
полицай не е сочил. Що се касае до свидетеля М., той сочи, че има вила от
другата стрА. на реката, която е построена 1965г., тоест от тогава има
впечатления, като имотът започнал да се залесява през 1966г., когато обаче е
бил храсталак, а не гора, И сочи, че калеко му Я. М. има съседен имот на
процесния, в който има ливада и дори още я коси. Като се има предвид това и
установеното, че между имотите няма никакви ограждения и се касае за
изключително големи площи от няколко декара, то не може да се възприеме
категорично, че възприятията на подсъдимите касаят точно имот № *, още
повече, че пред *а не са посочили къде точно се намира този имот, големината
му, границите му и кои са били собственици на съседните имоти, поради
което не може да се възприеме с категоричност, че възприятията на
подсъдимите са били точно за имот *, като би могло да са били и за съседния
№ * или друг имот, но тримата са дали показанията си с ясното съзнание и
убеденост, че касаят именно имот *. Моля да имате предвид, че свидетелят Я.
М., собственик на съседния имот № *, установява, че залесяването или
самозалесяването е стА.ло в периода 1960-1970г. , като в най-долната част на
имота до самата река е имало градина, което потвърждава и в съдебно
заседание, тоест подсъдимите не лъжат, че една част се ползвала за градина.
Твърде съществено е, че свидетелят сочи, че между неговия имот с № * и
процесния имот с № * и имот № * няма ограда, тоест те са едно цяло, като
сочи, че той косил половината от имота си, а другата сял с картофи, тоест,
когато подсъдимите са сочили, че имотът се е косил и сял, не са лъгали, тъй
като такива са били впечатленията им. В съдебно заседание свидетелят М.
уточнява, че в южната част на имот * е имало нанос от пясък, тоест имотът е
стигал до реката, а не както е по КККР на с. *. Обвинението не се доказва и от
показанията на свидетеля Д., който има впечатления от 1980-1987г.Тогава
имотът бил обрасъл с храсталаци и залесен, но свидетелят сочи, че не може да
прецени дали тогава е било възможно в имота под отровния склад да пасат
животни. Свидетелят сочи още, че имотът познава от дете, но няма спомен
какво е представлявал тогава. В съдебно заседание уточнява, че е закупил своя
имот 1995-1996г., но ходил в него много рядко, тоест няма непосредствени
впечатления. Обвинението не се доказва и от приобщената Лесотехническа
експертиза, която сочи, че в имота имало около 40% повърхностни скали,
остА.лото е почва, която според вещото лице можело да се ползва за паша на
19
добитък, а едно от твърденията на подсъдимите е, че в имота са се пасели
животни. Посоченото от вещото лице Б. какво е представлявал имотът по
ЛУП и горскостопанските карти е без значение, тъй като, както вече посочих,
свидетелят М. установи, че това, че един имот е в горски фонд не означава, че
той е единствено гора, че в такъв имот може да има ливада, може да има и
пасище. Вещото лице Б. сочи посоченото и от нас, че съгласно удостоверение
№ ***с. * на стр.67, том първи , че преди влизане в сила на КК на землището
на с. * и последно предаване на землището към СГКК-Смолян от 18.06.2010г.
имот с ид. № * с площ * дка, върху площта на който попада процесния имот
*.*, представлява горска територия с начин на трайно ползване- горски
пасища. Считам, че от заключението на назначените агрономически
експертизи се доказа истинността на твърденията на подсъдимите, че имотът
се е обработвал и в най-долната му част до реката е представлявал ливада,
нива, като вещите лица сочат, че е напълно възможно преди 30 и повече
години тази площ да е била ливада или нива и че в момента най-долната му
част е обрасла с трева. Повторната аграрна експертиза сочи, че е възможно да
е имало ливада и пасище, а в най-долната част до реката да е имало нива, като
имотът в най-долната му част към реката е пасище с площ 160 кв.м. и е
възможно тази ливада/пасище/ преди години да е била обработваема земя, тъй
като имотът в най-ниските части е равнинен и в близост до реката с достъп до
поливни води. От заключението на повторната аграрна експертиза е видна
недостоверността на свидетелските показания на свидетелите, ангажирани от
И. К., че не били виждали имота да се коси, обработва, тъй като вещите лица
С. и А. сочат, че видимост има само в края на декември и началото на март,
когато имотите нито се косят, нито обработват. Във връзка с посоченото по-
горе неоснователно в обвинителния акт се сочи, че и тримата обвиняеми
свидетелстват, че са възприели определен факт, без той обективно да е
съществувал- че процесният имот не е представлявал ливада, пасище и
градина, дори и малка част от него, което безспорно се установявало от
свидетелските показания и от заключението на ЛТЕ, като напротив още 1963г.
бил залесен и към 1990г. и годините след това бил гора. Моля да приемете, че
подсъдимите са невиновни и постановите присъда, с която ги признаете за
невиновни по повдигнатото обвинение, като моля да имате предвид
характеристичните данни за тези подсъдими, като свидетелите ги описват като
честни и отговорни хора.
20
Адвокат П.: От името на подзащитния ми А. К. ще Ви моля след
преценка на всички събрани по делото гласни, писмени доказателства и
експертни заключения да постановите съдебен акт, с който го признаете за
невиновен по повдигнатото му обвинение по чл. 290, ал.1 НК, а именно, че на
процесната дата- 30.04.2018 г, същият е заявил пред * Ш., действаща в
конкретното производство като орган на власт, следните факти: Че М. Е.
владеела над 10 години имота, че няма спор за собственост върху този имот,
че виждал М. да обработва имота, че навремето имотът е бил ливада, като в
долната част към реката е скалист и каменист и в тази част не се обработва, че
към настоящия момент имотът представлява пасище с храсти и е единствено
и само М. от 92 г. до ден днешен е виждал М. да влиза там с животните, като
не е виждал други хора в този имот и не е чувал други лица да имат претенции
спрямо него. Това е рамката на обвинението, в която с държавното обвинение
следваше с годни, достоверни, безспорни доказателства да установи, че
излагайки тези факти и обстоятелства подзащитният ми е осъществил
престъпния състав. В съдебната практика се приема, че престъплението
лъжесвидетелстване може да бъде осъществено посредством даване от
свидетел показания, с които потвърди неистина, тоест свидетелства, че е
възприел определен факт без той да се е осъществил или го възпроизведе не
по начина, по който същият го е възприел. В конкретния случай обвинението
твърди, че изпълнителното деяние е осъществено чрез съзнателното
потвърждаване на неистина. Действително този престъпен състав по НК може
да бъде осъществен единствено и само от субективна стрА. при условията на
пряк умисъл. Тъй като престъплението лъжесвидетелстване, е престъпление
против правосъдието, правно защитените обществени интереси са свързани с
обезпечаване на нормалното осъществяване на правораздавателната дейност,
което означава, че за да имаме затягане на непосредствения предмет на
посегателство, то трябва да бъде доказано по един категоричен начин, че
посредством дадени неверни показания се е стигнало до неправилно
приложение на материалния закон. Такова неправилно приложение на
материалния закон в конкретния случай категорично липсва. И към настоящия
момент молителите на охранителното производство по съставяне на
констативен нотариален акт са собственици на този имот, въпреки
проведеното гражданско производство, в рамките на което по отношение на
другите двама подсъдими се твърди, че при условия на продължавано
21
престъпление са изнесли неверни факти и обстоятелства. Изхождайки от
непосредствения обект на посегателство при този вид престъпление,
практиката приема, че престъплението лъжесвидетелстване не може да бъде
осъществено чрез възпроизвеждане на факти, които са в предмета на
доказване. От показанията на * Ш. се установи, че целта на това охранително
производство по съставяне на констативен нотариален акт, посредством
показанията на свидетелите се установява факта на владението, но не и
характеристиките на имота. Същата обясни, че характеристиките на имота и
техните изменения във времето, се установява от *а единствено и само на база
писмените доказателства, тоест предмет на обвинение може да бъде
единствено и само твърденията на факти, свързани с владението. Във
внимателен прочит на диспозитива на обвинението, такива твърдения за
фактически действия от стрА. на молителката, се съдържат само в две части от
самото обвинение, а именно: „… виждал съм М. да обработва имота…. и само
М. от 92 г. съм виждал да влиза там….“, както и факта, че категорично
свидетелят К. в това нотариално производство е заявил, че не е виждал други
хора в имота и не е чувал други лица да имат претенции за този имот, тоест
той твърди два факта обработване на имота и влизане в имота. Считам, че от
събраните по делото доказателства по никакъв начин не се опроверга факта, че
молителката е обработвала този имот. Обработването на имота включва
действия, свързани със стопанисване на имота- почистване, сеене. При даване
на показанията си К. не се е ангажирал с конкретна дейност, възможността за
извършване на която да бъде опровергА. в настоящото производство. Фактът,
че е виждал М. в имота да влиза да пасе животни, не се опровергава от
показанията на свидетели, а и се събраха показания, че както към настоящия
момент, така и в един минал момент този имот голяма част от него е бил
пасище. Считам, че тези факти, касаещи възможността подсъдимият К. да е
възприел тези обстоятелства се потвърждава от двете аргономически
експертизи, чрез които се установи много конкретно какво представлява
имотът във всичките си част, като на три места характеристиките на имота
сочат, че имотът може да бъде не само ливада, а и обработваема земя. Към
1992 година също се установи безспорно фактът, че А. К. е бил директор на *-
а в с. *, като сградата на предприятието се намира в западната част на този
имот. Ако проследим внимателно това, което се констатира от експертите като
вид и характеристики на имота в западната част, кореспондира изцяло с
22
изложеното от А. К. в неговите показания пред * по отношение на
характеристиките на имота, въпреки че това не е предмет на изследване от *а.
Това означава, че К. е имал точни наблюдения върху този имот, като той казва
конкретно, че в долната част е бил скалист, а в горната част е бил
обработваем. Това са характеристиките именно на имота в западната част,
откъдето е имал преки наблюдения върху имота. Важен е фактът, който се
установи от заключението, изслушано в днешно съдебно заседание, че
видимост към този имот има само в североизточната част в рамките на
зимните месеци от годината. С това установяване от вещото лице относно
видимостта към този имот считам, че се опровергават 90 процента от
свидетелските показания, тъй като почти всички свидетели на въпроса за
видимостта от пътя към имота отговаряха положително и твърдяха, че има
видимост, като твърдяха, че видимостта е от самия тротоар, където се намира
склада, което обстоятелство е невярно. В началото на производството с
колегата * отидохме на място, за да придобием преки впечатления от имота и
установихме, че в действителност от пътя няма никаква видимост към имота.
За да се стигне до него, както правилно потвърдиха някои от свидетелите, се
минава по една пътека покрай отровния склад. Ние именно минахме по тази
пътека, за да стигнем до най-горната част на имота в неговата централна част.
Именно така се стига до най-голямата обработваема площ, която възлиза на
320 кв.м. Считам, че в тази част и двете експертни заключения на агрономите
са идентични, с изключение на факта, че днес изслушА.та експертиза беше
значително по- прецизна и обективна с оглед намесата на специалист
геодезист. Ето защо считам, че в случая се доказа по категоричен начин, че
изложените от подсъдимите факти и обстоятелства се базират на напълно
възможни реалистични възприятия от тяхна стрА., тоест фактът на обработка
на този имот, фактът,че в този имот молителката е пасяла и разхождала своите
животни е достоверен, реалистичен и това действително е било фактическото
положение за голям период от време, в рамките на който са дадени
показанията от тримата подсъдими, като с оглед различната им възраст са
имали такива възприятия в различни периоди от време. Свидетелските
показания бяха изключително подробно обсъдени от адв. *, поради което няма
да се спирам на тях. Считам, че същите бяха доста противоречиви помежду
си, като имаше значителни противоречия, които бяха изложени от адв. *,
между показанията дадени в хода на ДП и показанията, дадени в хода на
23
съдебното следствие. Тези показания касаят единични, спорадични посещения
и впечатления от тези свидетели. Част от тях са възприели имота от детските
си години, когато вниманието на едно дете, като отиде да се къпе в реката, не
наблюдава каква част е обработваема площ и коя част от имота е
необработваема. Друга част от свидетелите пък са такива посочени от
свидетеля К.. От процесуалното поведение на свидетеля К. се установява, че
поради неговите незаконосъобразни действия се стигнало до тенденциозност в
продължаване на наказателния процес, след като неколкократно е бил
прекратяван, поради недоказаност на обвинението. Единствено на база
постановлението на АП- Пловдив се възобновява производството, като РП-
Смолян се позовава на указанието, дадено в постановление на прокурор * по
пр. пр. №*/2022 г. на АП-Пловдив, в което постановление като указание за
продължаване действията по разследване е указанието, че трябва да бъде
извършена експертиза, която да отговори на въпроса дали е възможно този
имот да е бил някога ливада и към кой времеви момент, който абзац е
повдигнат от прокурора в по- тъмен цвят, с оглед насочване на разследването
в тази насока и изготвяне на експертно заключение. Първоначално
изготвеното експертно заключение, оспорено от нас, е изготвено от вещо
лице, което няма правоспособността да отговори на въпроса посочен от АП-
Пловдив. Подробно на този въпрос и експертиза се спря адв. *. Считам, че
относимо към конкретния случай и възможността възприятията на тримата
подсъдими да са верни, са дадени в отговорите на въпросите в двете
изслушани аргономически експертизи, които се припокриват в по- голямата си
част, с изключение на въпроса за границите на имота, които бяха коректно
установени от вещото лице С.. Считам, че в конкретния държавното
обвинение не се справи със задачата на обвинителя, който следва да докаже по
един категоричен и безспорен начин изложените твърдения както в
обстоятелствената част така и в диспозитива на обвинителния акт. Не само, че
не е доказано по несъмнен начин обвинението, а то изцяло бе опровергано. В
случая считам, че сме изправени пред едно тенденциозно производство, което
от самото начало е дирижирано от свидетеля К., който дори направи опит
абсолютно против всички правила да осъществи контакт с прокуратурата,
посредством изпращане на писмо, което бе представено в предходно съдебно
заседание, с изложени твърдения с цел да се субектира мнението на съда, като
бяха изложени клеветнически твърдения, че вещото лице е копаело извън
24
имота, че е извършвало проби на почвата в други части, които изобщо не
касаели имота, което даде повод да се зададе последния въпрос в последната
експертиза, с който до голяма степен се изясниха фактите и обстоятелствата
касаещи обвинението и доказващи обективната истина в случая. В заключение
искам да цитирам решение № 273 от 7.07.2014 г. на ВКС по н. д. № 878/2014
г., III н. о. се посочва следното: „В принципен план за съставомерността на
деянието по чл. 290, ал. 1 от НК, от обективна стрА. се изисква депозиране на
неистински показания /което може да се осъществи чрез действие –
„потвърждаване на неистина“ или чрез бездействие – „затаяване на истина“/.
С такава проява свидетелят нарушава своето обществено и правно задължение
да каже всичко, което му е известно по делото, т.е. да възпроизведе
собствените си възприятия относно факти, които са предмет на доказване в
процеса. Това е „истината“, която свидетелят трябва да потвърди пред съда
или друг надлежен орган на властта. Изхождайки от така възпроизведените
възприятия на свидетеля и от другите доказателства по делото, съдът следва
да достигне до обективната истина, въз основа на която правилно да приложи
закона. При това положение, за да бъде изложеното от свидетеля „истина“, е
необходимо той да възпроизведе пред съответния съд или друг надлежен
орган всички свои възприятия относно интересуващите процеса факти и то в
такъв вид, в който те са се отразили в неговото съзнание /без да ги изопачава,
преиначава или видоизменя/. Обратното, за да е налице хипотезата на
„потвърждаване на неистина“ е необходимо свидетелят да свидетелства, че е
възприел нещо, без в действителност това да е стА.ло, или да възпроизведе
факти, не по начина по който ги е възприел“. От тук считам, че се извежда
изключително деликатният момент, свързан с носене на наказателна
отговорност по този текст, защото съдът следва да бъде категоричен и убеден
в това, че изложените факти няма как да са се случили. В случая
свидетелските показания и експертизите доказаха обратното, че това са
реалистични възприятия, които считам, че тримата подсъдими добросъвестно
според техния житейски опит и възприятия са изнесли пред * Ш.. Моля съда
след задълбочен А.лиз на всички доказателства по делото да постанови
съдебен акт, с който признаете подзащитния ми и остА.лите подсъдими за
невиновни и на основание чл. 304 от НПК да ги оправдаете по повдигнатото
им обвинение.
На основание чл.297 НПК, съдът дава право на последна дума на
25
подсъдимия А. К.: Не се признавам за виновен по повдигнатото обвинение. В
своя защита ще кажа, че това, което съм казал, са лични възприятия. За начина,
по който съм ги интерпретирал и възпроизвел, не мисля, че следва да нося
наказателна отговорност .
Съдът се оттегля на съвещание.
Съдът след съвещание намери, че обстоятелствата по делото не са
достатъчно изяснени, че следва да възобнови съдебното следствие на
основание чл. 302 от НПК. В случая съдът констатира, че е необходимо
явилият се подсъдим да бъде приканен към даване на обяснения, освен това
подсъдимите, които не се явяват в днешно съдебно заседание, са дали
обяснения на ДП в присъствие на защитник. Те следва да бъдат прочетени.
Съдът констатира, че след откриване на съдебното следствие подсъдимите са
посочили, че на този етап няма да дават обяснения, поради което е необходимо
да даде възможност на подсъдимия, който се явява в днешно съдебно
заседание да даде обяснения в края на съдебното следствие и затова
ОПРЕДЕЛИ:
ВЪЗОБНОЯВА на основание чл. 302 от НПК съдебното следствие.
ДАВА възможност на подсъдимия А. К. да даде обяснения по
обвинението.
Подсъдимият К.: Няма да давам обяснения.
Адв. П.: Подзащитният ми ще се възползва от правото си да не дава
обяснения. Нямаме други искания.
На основание чл. 279, ал. 1, т. 4 от НПК съдът счита, че следва да бъдат
прочетени обясненията на подсъдимия К., дадени в присъствие на защитник
по същото дело в хода на ДП, поради това, че в днешно съдебно заседание
отказва да даде обяснения и затова
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА на основание чл. 279, ал. 1, т. 4 от НПК обясненията, дадени
от подсъдимия К. в хода на ДП пред защитник, находящи се на л. 65, том I от
ДП по протокол за разпит на обвиняем от 15.03.2022 г.
Подсъдимият К.: Няма да давам обяснения в тази връзка.
Адв. П.: Моля да направим уточнение във връзка с прочетените
26
показания.
Подсъдимият К.: Дадените от мен показания касаят характеристика на
имота така, както аз съм възприел същия. В никакъв случай там не съм
коментирал кой, какво е правил в този имот. Бяха ми предоставени скици, по
които направих характеристика на имота, според моите възприятия и
познания. Там ми задаваха общи въпроси и нямаше как да отговоря, освен да
кажа това, което съм виждал и характеризирал.
Прокурор С.: Нямам доказателствени искания.
Адв. П.: Нямам доказателствени искания.
Адв. *: Нямам други искания.
Подсъдимият К.: Поддържам казаното от защитниците ми.
Съдът счита, че доколкото и другите двама подсъдими са дали обяснения
в присъствието на защитник пред орган на разследването, но днес не се
явяват, е необходимо и техните обяснения да бъдат прочетени по реда на чл.
279, ал.1 т.2 НПК. Съдът счита, че в конкретния случай не е необходимо да се
иска съгласието на другия подсъдим, каквото изискване поставя чл.279 ал.3
НПК, доколкото обясненията на отделните подсъдими в ДП не касаят
повдигнатото обвинение на друг подсъдим, те не са обвинени в престъпление
извършено в съучастие. Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА на основание чл. 279, ал.1, т. 2 НПК обясненията дадени от
подсъдимия Й. К. пред орган на разследването по ДП в присъствието на
защитник, наохдящи се на л. 76, том I от ДП по протокол за разпит на
обвиняем от 15.03.2022 г.
ПРОЧИТА на основание чл. 279, ал.1, т. 2 НПК обясненията дадени от
подсъдимия В. Г. пред орган на разследването по ДП в присъствието на
защитник, находящи се на л. 82 том I от ДП по протокол за разпит на обвиняем
от 15.03.2022 г.
Прокурор С.: Намирам делото за изяснено от фактическа стрА.. Нямам
други доказателствени искания. Моля за ход по същество.
Адв. *: Считам делото за изяснено от фактическа стрА.. Нямам други
доказателствени искания. Моля да се даде ход по същество.
27
Адв. П.: Считам делото за изяснено от фактическа стрА.. Нямам други
доказателствени искания.
Подсъдимият К.: Намирам делото за изяснено от фактическа стрА..
Нямам други доказателствени искания.
Съдът счита, че делото е изяснено от фактическа и правна стрА. и затова
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
Прокурор С.: Поддържам изложеното становище по-горе в
пледоарията.
Адв. *: Поддържам изложението си в пледоарията. Моля да признаете
подсъдимите за невиновни по повдигнатото им обвинение и да постановите
оправдателна присъда спрямо тях.
Адв. П.: Поддържам становището, което изложих по- горе в
пледоарията. Моля за оправдателна присъда спрямо подзащитния ми.
На основание чл.297 НПК, съдът дава право на последна дума на
подсъдимия А. К.: Моля да ме признаете за невиновен по повдигнатото ми
обвинение, както заявих по-рано това са лични възприятия.
Съдът се оттегля на съвещание.
След съвещание СЪДЪТ ОБЯВИ присъдата си в публично съдебно
заседание в присъствието на страните, на които разясни, че същата може да се
протестира и обжалва пред Окръжен съд Смолян в 15-дневен срок, считано от
днес.
На основание чл. 309, ал.4 НПК, съдът счита, че следва да отмени
взетата спрямо подсъдимите В. Ж. Г., Й. Р. К., А. Р. К. мярка за неотклонение
„Подписка”, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ взетата мярка за неотклонение „Подписка” спрямо
подсъдимия В. Ж. Г..
28
ОТМЕНЯ взетата мярка за неотклонение „Подписка” спрямо
подсъдимия Й. Р. К..
ОТМЕНЯ взетата мярка за неотклонение „Подписка” спрямо
подсъдимия А. Р. К..
Определението подлежи на обжалване и протестиране в 7-дневен срок,
считано от днес, чрез Районен съд гр. Смолян пред Смолянски окръжен съд.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, закрито в 16.30 ч.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
Секретар: _______________________
29