Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 07.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на десети юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №13552 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
273 ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на ответника „С.е.“ ЕАД срещу решение от 16.04.2019 г. по гр.д.
№8274/2018 г. на Софийския районен съд, 143 състав, с което е жалбоподателят е
осъден да заплати на Н.И.Х. на основание чл.49
ЗЗД сумата от 1250,00 лв., представляваща обезщетение за имуществени
вреди, причинени му вследствие на ПТП, настъпило на 19.02.2017 г., ведно със
законната лихва от 05.02.2018 г. до изплащането и, както и разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението на
СРС е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Поддържа, че първоинстанционният съд неправилно и незаконосъобразно е
достигнал до извода за наличието на виновно и противоправно
поведение от страна на служител на ответното дружество. Сочи, че по делото не е
установено и наличието на
причинно-следствена връзка между деликта с
нарушено правило за движение по пътищата. Предвид изложеното, жалбоподателят
моли въззивния съд да отмени решението и да отхвърли
изцяло предявения иск. Претендира разноски.
Въззиваемата страна Н.И.Х. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли решението на СРС да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Третото лице-помагач З. „Б.В.И.Г.” АД срока за отговор по
чл.263 ал.1 ГПК не взема становище по въззивната
жалба.
Съдът,
като обсъди доводите във въззивната
жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства,
достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в
срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато
следва да приложи императивна материалноправна норма,
както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР
№1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на
решението само по наведените оплаквания в жалбата.
Процесното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Същото е и правилно, като въззивният състав споделя
мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на
СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се
добави и следното:
Отговорността по чл.49 ЗЗД
е за чужди виновни противоправни действия. За
основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна
връзка от виновно противоправно деяние на служител на
ответника, изразяващо се в нарушение на правилата на движение, на който
последният е възложил работа - управление на тролейбус, е претърпял вреди,
както и какъв е техният действителен вид и размер.
От представения по делото констативен протокол за ПТП с пострадали
лица №101, съставен от длъжностно лице след посещение на местопроизшествието се
установява, че на 19.02.2017 г. в гр. София е реализирано ПТП между т.а. „Скания П250“ с рег. № *******, управляван от Л.Л.Ц., тролейбус „Икарус 280“ с инв.2922, управляван от А.С.А., и л.а. „Фолксваген Пасат“ с
рег. № *******, управляван от Н.И.Х.. ППТ е настъпило, тъй като тегленият
тролейбус с инв.2922 при завиване на дясно е навлязъл
в лентата за насрещно движение.
Видно от представената по делото АНП, с НП
№17-4332-003377/21.03.2017 г. на А.С.А. е наложено административно наказание за
това, че на 19.02.2017 г. в гр. София при управление на тролейбус с инв. №2922, теглен с твърда връзка от специален автомобил „Скания“, при маневра „десен завой“ е навлязъл частично в
лентата за насрещно движение и е реализирал ПТП с л.а. „Фолксваген“ с рег. № *******,
с което виновно е нарушил разпоредбата на чл.16 ал.1 т.1 ЗДвП.
От показанията на свид. Р.Х.се
установява, че процесното ПТП е настъпило, тъй като
тролейбусът се е блъснал в л.а. „Фолксваген Пасат“, като ударът е настъпил, тъй
като тегленият тролейбус не е могъл да вземе завоя.
От приетото по делото заключение на САТЕ, което и настоящият
съдебен състав кредитира напълно, се установява, че процесното
ПТП е настъпило при навлизане в кръстовище от страна на т.а. „Скания“, теглещ на твърда връзка тролейбус, при
осъществяване на десен завой, като е настъпил сблъсък между лавата страна на
товарната композиция и лявата страна на л.а. „Фолксваген Пасат“, престояващ в
кръстовището и срещуположно насочен. Вещото лице сочи още, че водачът на
тролейбуса има възможност и задължение частично да коригира траекторията на
тегленото ППС, като при застопорен волан тролейбусът
заедно със съчленната си част се стреми да следва
траекторията на движение на теглещия
автомобил, като е възможно движение по-надясно /по-далече от ударения л.а./,
съобразно навлизането в десен завой, а най-вероятно от техническа гледна точка
действията на водача на тролейбус „Икарус“ са
допринесли за настъпване на процесното ПТП. В о.с.з.
вещото лице сочи, че задължение на водача на тегленото МПС е да коригира
движението на тегленото превозно средство, но ако допусне грешка би могло да се
изнесе по-наляво към насрещно движещите се коли.
С оглед на това, настоящият
въззивен състав споделя решаващия правен извод, до
който е достигнал, че водачът на тролейбус „Икарус
280“ с инв.2922 А.С.А. е извършил виновно противоправно деяние, като е нарушил разпоредбите на чл.16
ал.1 т.1 ЗДвП.
Поради съвпадането
на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд по отношение на предявения иск, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като
неоснователна, а обжалваното с нея решение на СРС – потвърдено, като правилно и
законосъобразно.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание чл.78 ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер на сумата от 260,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №94601/16.04.2019 г., постановено по
гр.д. №8274/2018 г. по описа на СРС, ГО, 143 състав.
ОСЪЖДА „С.е.” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:***, да заплати на Н.И.Х., ЕГН **********, адрес: ***, на основание чл.78 ал.3 ГПК сумата от 260,00 лв., представляваща разноски във въззивното производство.
Решението е постановено при участие на третото лице-помагач на страната на ответника З. „Б.В.И.Г.” АД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.