Решение по дело №1118/2021 на Районен съд - Пазарджик

МОТИВИ КЪМ АНД 1118/21.

Производството по реда на чл.378 от НПК.
Образувано е по внесено постановление на Районна прокуратура
Пазарджик с предложение: обв. Н. П. Б., ЕГН: **********,от гр. Пазарджик,
да бъде освободена от наказателна отговорност и да й бъде наложено
административно наказание за извършеното от нея престъпление по чл. 316,
във вр. с чл. 309, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, а именно: за това, че
в периода от 17.04.2018 г. до 18.05.2018 г., в гр. Пазарджик, обл.
Пазарджик, при условията на продължавано престъпление, пред адвокат
Г.Д.Г. и пред нотариус А.Л.И. съзнателно е използвала неистински частни
документи, а именно: Договор за правна защита и съдействие/Пълномощно с
№ 002354 от 17.04.2018 г. и Саморъчно завещание от 17.04.2018 г., на които е
бил придаден вид, че са били подписани от Д.И.И., ..., и са били употребени,
за да се докаже, че последният е упълномощил адвокат Г. да депозира пред
нотариус саморъчно завещание и съответно е завещал цялото си движимо и
недвижимо имущество, като за самото им съставяне от нея не може да се
търси наказателна отговорност, както следва:
- на 17.04.2018 г., в гр. Пазарджик, обл, Пазарджик, пред адвокат
Г.Д.Г., вписан към Адвокатска колегия - гр. Пазарджик с личен номер №
**********, съзнателно е използвала неистински частен документ, а именно:
Договор за правна защита и съдействие/Пълномощно с № 002354 от
17.04.2018г., на което е бил придаден вид, че е бил подписан за „Клиент“ и
„Упълномощител“ от Д.И.И., ..., и е бил употребен, за да се докаже, че
последният е упълномощил адвокат Г. да депозира пред нотариус саморъчно
завещание, като за самото му съставяне от нея не може да се търси
наказателна отговорност.
- и на 18.05.2018 г., в гр. Пазарджик, обл. Пазарджик, пред нотариус
А.Л.И. с район на действие Районен съд - Пазарджик, съзнателно е използвала
неистински частен документ, а именно: саморъчно завещание от 17.04.2018г.,
на което е бил придаден вид, че е било съставено и подписано от Д.И.И., ..., и
е бил употребен, за да се докаже, че последният й е завещал цялото си
движимо и недвижимо имущество, като за самото му съставяне от нея не
може да се търси наказателна отговорност.

В съдебно заседание прокурорът поддържа постановлението като дава становище за
доказаност на обвинението и прилагане на чл. 78а от НК с оглед, на което на обвиняемата
1

да бъде освободена от наказателна отговорност като й се наложи административно
наказание глоба.
Защитникът не оспорва инкриминираните факти, като настоява за извършеното от
подзащитната му престъпление същата да бъде призната за виновна и да й се наложи глоба
в минимален размер .
Обвиняемата не се явява .

Съдът като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в
съвкупност , с оглед разпоредбата на чл. 378, ал.2 от НПК, ръководейки се от
закона и по вътрешно убеждение, при спазване нормата на чл. 301 НПК,
установи:
Д.И.И. притежавал жилище, което се намирало в гр. Пазарджик, обл. Пазарджик, на ул.
„Б.“ № 31, ет. 2, ап. 5, чиято площ била 60.66 кв. м„ ведно с прилежащите части: избено
помещение № 5, с площ 4.68 кв. м., а също така и 2.1621 % от идеалните части на сградата.
И. нямал свои деца, като приживе той бил женен за М. Б., която имала деца от друг мъж -
обв. Н.Б. ( която страда от параноидна шизофрения, но чиято годност да участва в процеса е
установена, както и внменяемостта й към датата надеянието|) А.Т.. След като М. Б. се
разболяла Д. И. отишъл с нея в с. Б., където можел да я гледа по-лесно, защото тя била
трудно подвижна. През месец август 2017 г. М. Б. починала. Д. И. останал да живее в с. Б.,
където се грижел за доведения си син А.Т., който бил психично болен. Впоследствие Д. И.
се върнал с А.Т. в апартамента си в гр. Пазарджик, защото по този начин му било по-лесно
да води Атанас до психиатрията за прегледи и лекарства.

През месец април 2018 г. Д. И. постъпил за лечение в МБАЛ Пазарджик, поради
претърпян мозъчен инфаркт. Той бил намерен паднал в двора си от свои съседи. За времето
от 09.04.2018 г. до 14.04.2018 г. той бил настанен в неврологично отделение. И. бил в
съзнание, контактен, с пареза на левите крайници трета степен, която била по~изразена за
крака. Същият бил изписан без да има подобрение или влошаване на състоянието му, като
следвало да се лекува в домашни условия, в апартамента си в гр. Пазарджик. Грижите за
него поела обв. Н.Б. и нейният съпруг св. Н.Б.. Тогава обв. Б. решила, че можела да
придобие по наследство имуществото на Д. И., след неговата смърт, като състави от негово
име саморъчно завещание, в което да посочи, че той й завещавал всички свои притежания.
Затова на 17.04.2018 г., в гр. Пазарджик, обв. Н.Б. съставила саморъчно завещание от
името на Д. И., в което лично записала, че той й завещавал цялото си движимо и недвижимо
имущество, което притежавал към момента на смъртта си. На същото бил придаден вид, че
било изготвено саморъчно от И., написано и подписано лично от него, но това не
отговаряло на истината. Текстът на горния документ бил собственоръчно положен от обв.
Н.Б., а подписът от името на Д. И. бил положен от неустановено в хода на разследването
лице, различно от него.
Същевременно обв. Н.Б. се била консултирала с адв. Г.Д.Г., вписан към Адвокатска
колегия - гр. Пазарджик, който й обяснил каква била процедурата във връзка със
саморъчното завещание и че трябвало той да бъде изрично упълномощен от завещателя Д.
И. да предаде завещанието за пазене при нотариус ,а че също така било необходимо да се
2

състави договор за правна защита и съдействие и пълномощно в тази връзка. По тази
причина на 17.04.2018 г. неустановено по делото лице подписало Договор за правна защита
и съдействие № 0002345 и Пълномощното от 17.04.2018 г., на който бил предаден вид, че
изхождал от името на Д. И. без това реално да било така. След това този договор бил
предаден в гр. Пазарджик от обв. Н.Б. на адв. Г., ведно със саморъчното завещание, който
по този начин бил упълномощен да предаде инкриминираните документи за пазене на
нотариус.
На 19.04.2018 г. адв. Г. предал с молба на нотариус А. И.а за пазене саморъчното
завещание. С протокол от същата дата завещанието било прието за съхранение при
нотариуса.
На 20.04.2018 г. нотариус И.а подала молба до съдията по вписванията при Районен
съд - Пазарджик, с която го уведомила, че Д.И.И., чрез адв. Г. бил депозирал в нотариалната
й кантора за пазене саморъчното си завещание, което било под № 5, том I, per. № 4419, дело
№ 4/19.04.2018 г.
На 24.04.2018 г. Д. И. починал, като след това на обв. Б. било издадено
удостоверение за наследници.
На 18.05.2018 г. в канцеларията на нотариус А. И.а, намираща се в гр. Пазарджик, на
ул. „Н.Ц.“ № 2, се явила обв. Н.Б. и поискала обявяването на завещанието, като представила
препис от Акт за смърт № 0418/24.04.2018 г. на Община Пазарджик, с който удостоверила
смъртта на Д. И.. По тази причина бил съставен и нарочен протокол с per. № 5689 от горната
дата. След това, отново на горната дата - 18.05.2018 г., обв. Б. подала и молба за издаване на
констативен нотариален акт за недвижим имот, придобит въз основа на завещание, пред
нотариус А. И.а. Към тази молба били приложени договор за продажба от 07.11.1990 г. на
ОНС Пазарджик, саморъчно завещание, вписано в АВ/РС-Пазарджик, в акт № 137, т. 4, per.
№ 11635/14.12.2017 г., схема № 15-22435 от 15.01.2018 г. на СГКК Пазарджик,
удостоверение за данъчна оценка на имота от Отдел МТД при Община Пазарджик,
удостоверение за наследници и удостоверение за сключен граждански брак. Издаден бил
нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 47, Том I, per. № 642, по н. дело №
39/2018 г., нот. Ан. И.а, с който обв. Н. П. Б. била призната за собственик на основание
завещание на 1/2 идеална част от апартамента собственост на Д. И..
Впоследствие св. И. И.а, дъщеря на брата на Д. И., разбрала, узнала при заплащане
данъците на имота на чичо си, че той вече бил собственост на обв. Н.Б.. Това я озадачило,
защото приживе Д. И. й бил споделял многократно, че искал да остави апартамента в гр.
Пазарджик на нея и на сестра й, а не на обв. Б. и на нейния брат. По тази причина св. И.а се
опитала да разбере какво точно се е случило. Тя ходила в болницата, където бил настанен Д.
И., където разговаряла с непознат за нея лекар, който си спомнил за него и й казал, че той не
бил много адекватен, когато бил при тях. Това противоречало на информацията, която И.а
била получила от обв. Б., която й се била обадила да я информира, че Д. И. бил получил
инсулт и тя го била взела след като бил изписан от болницата, за да го гледа. Тогава обв. Б.
уверила св. И.а, че Д. И. бил добре и че бил адекватен. Когато отишла при нотариус А. И.а
св. И. И.а видяла саморъчното завещание, на базата на което обв. Б. била придобила
имуществото на Д. И., като не разпознала неговия почерк и подпис. Това я усъмнило, че е
станало нещо нередно. Ето защо св. И.а подала сигнал в Районна прокуратура - Пазарджик,
който довел до образуването на настоящото наказателно производство.
Ръкописният текст и подписът на „Завещател“ в саморъчното завещание на Д.И.И. от
17.04.2018 г. не са положени от него. Ръкописният текст в саморъчното завещание на Д. И.
3

от 17.04.2018 г. бил положен от обв. Н. П. Б., но подписът не е бил положен от нея, а най-
вероятно от нейния съпруг св. Н.Б.. Подписите на „Клиент“ и „Упълномощител“ в Договор
за правна защита и съдействие с № 0002345 и Пълномощното от дата 17.04.2018 г. не били
положени от Д. И., а най-вероятно от обв. Н.Б..
Ръкописният текст и подписът на „Завещател“ в саморъчното завещание на Д.И.И. от
17.04.2018 г. не са били изпълнени и положени от него. Ръкописният текст на саморъчното
завещание бил положен от обв. Н.Б., а подписът от името на И. не бил положен от нея, а
най-вероятно от нейния съпруг св. Н.Б.. Подписите за „Клиент“ и „Упълномощител“ в
Договора за правна защита и съдействие № 0002345 и Пълномощно от 17.04.2018 г. не били
положени от сочения за техен автор Д.И.И., а вероятно били положени от обв. Н.Б..
Ръкописният текст в саморъчното завещание от Д.И.И. от 17.04.2018 г. и
ръкописният текст в Договора за правна защита и съдействие № 0002345 и Пълномощно от
17.04.2018 г. били изпълнени с химикални пасти с различни физико-оптични свойства на
багрилните компоненти.
Ръкописният текст и подписът на „Завещател“ в Саморъчното завещание на Д.И.И.
от 17.04.2018 г. били изпълнени с химикалки пасти с различни физико-оптични свойства на
багрилните компоненти.
Ръкописният текст и подписите „Клиент“ и „Упълномощител“ в Договора за правна
защита и съдействие № 0002345 и Пълномощното от 17.04.2018 г. също били изпълнени с
химикалки пасти с различни физико-оптични свойства на багрилните компоненти.
Подписът на завещателя в Саморъчното завещание на Д.И.И. от 17.04.2018 г. и
подписите на „Клиент“ и „Упълномощител“ в Договора за правна защита и съдействие №
0002345 и Пълномощното от 17.04.2018 г. били положени с химикал ни пасти с различни
физико-оптични свойства на багрилните компоненти.
При тези данни, прокурорът, след като установил с експертно
изследване процесуалната годност на обвиняемата да участва в процеса и
нейната вменяемост) я предал обвиняемата на съд за извършено от нея
престъпление по чл. 316 вр. Чл. 309, ал.1 от НК
Авторството и виновността не се оспорват и от унъпномощения от
нея защитник. Същите обаче са и установени предвид събраните по делото на
ДСП доказателства, цененени на основание чл. 378, ал.2 от НПК.
Инкриминираните и възприети горе като реално настъпили факти не са
спорни и са установени от всички доказателствени източници: собствеността
върху процесния имот на починалия Д. И., женен приживе за майката на
обвиняемата, която починала , а той дни преди смъртта си на 24 април 2018
получил инсулт, след който грижите за него поела Б. и нейният съпруг св.
Н.Б..
Не се отрича и е установено, че тъкмо тогава тя решила, че можела да
придобие по наследство имуществото му, като състави от негово име
саморъчно завещание, в което да посочи, че той й завещавал всички свои
притежания.
4

Затова на 17.04.2018 г., в гр. Пазарджик съставила саморъчно завещание
от името на Д. И., в което лично записала, че той й завещавал цялото си
движимо и недвижимо имущество, което притежавал към момента на смъртта
си. На същото бил придаден вид, че било изготвено саморъчно от И.,
написано и подписано лично от него, но това не отговаряло на истината.
Текстът на горния документ бил собственоръчно положен от обв. Н.Б., а
подписът от името на Д. И. бил положен от неустановено в хода на
разследването лице, различно от него.
Експертно почелково изследване е установило, че :
1.Ръкописният текст и подписът на „Завещател“ в саморъчното завещание на Д.И.И.
от 17.04.2018 г. не са положени от него, като текстът бил положен от Б., а подписът не е
положен от нея, а най-вероятно от нейния съпруг св. Н.Б..
2.Ръкописният текст в саморъчното завещание от Д.И.И. от 17.04.2018 г. и
ръкописният текст в Договора за правна защита и съдействие № 0002345 и Пълномощно от
17.04.2018 г. били изпълнени с химикални пасти с различни физико-оптични свойства на
багрилните компоненти.
3.Ръкописният текст и подписът на „Завещател“ в Саморъчното завещание на Д.И.И.
от 17.04.2018 г. били изпълнени с химикалки пасти с различни физико-оптични свойства на
багрилните компоненти.
4.Подписът на завещателя в Саморъчното завещание на Д.И.И. от 17.04.2018 г. и
подписите на „Клиент“ и „Упълномощител“ в Договора за правна защита и съдействие №
0002345 и Пълномощното от 17.04.2018 г. били положени с химикал ни пасти с различни
физико-оптични свойства на багрилните компоненти.
Факт е също, че обвиняемата била консултирана от адв. Г.Д.Г. относно процедурата
във връзка със саморъчното завещание, както и че трябвало той да бъде изрично
упълномощен от завещателя Д. И. да предаде завещанието за пазене при нотариус ,а че също
така било необходимо да се състави договор за правна защита и съдействие и пълномощно в
тази връзка.
Факт е, който не е спорен и следва от събраните доказателства е ,че на 17.04.2018 г.
неустановено по делото лице подписало инкриминирания Договор за правна защита и
съдействие № 0002345 и Пълномощното от 17.04.2018 г., на който бил предаден вид, че
изхождал от името на Д. И. без това реално да било така. След това този договор бил
предаден в гр. Пазарджик от обв. Н.Б. на адв. Г., ведно със саморъчното завещание, който по
този начин бил упълномощен да предаде инкриминираните документи за пазене на
нотариус. Тези действия основателно са приети като изпълващи състава на
инкриминираното престъпно ползване на този вид документ.
На 19.04.2018 г. завещанието било прието за съхранение при нотариус А. И.а, а на
следващия ден за това бил информиран съдията по вписванията при Районен съд -
Пазарджик.
На 24.04.2018 г. Д. И. починал, а си снабдила с удостоверение за наследници и на
18.05.2018 г. поискала обявяването на завещанието и издаване на констативен нотариален
акт за недвижим имот, придобит въз основа на завещание. Към тази молба били приложени
договор за продажба от 07.11.1990 г. на ОНС Пазарджик, саморъчното завещание, вписано
5

в АВ/РС-Пазарджик, в акт № 137, т. 4, per. № 11635/14.12.2017 г., схема № 15-22435 от
15.01.2018 г. на СГКК Пазарджик, удостоверение за данъчна оценка на имота от Отдел МТД
при Община Пазарджик, удостоверение за наследници и удостоверение за сключен
граждански брак. Издаден бил нотариален акт за собственост върху процесния недвижим
имот, с който обв. Б. била призната за собственик на основание завещание на 1/2 идеална
част от апартамента собственост на Д. И.. Съвсем основателен, предвид тези факти, е
изводът на прокурора, че с тези си действия обв. Б. използвала пред нотариус И.а
неистинското саморъчно завещание от името на Д. И., за да може да придобие цялото му
имущество.
Експертно е установено ( вкл. при тройната експретиза) , че ръкописният текст и
подписът на „Завещател“ в саморъчното завещание на Д.И.И. от 17.04.2018 г. не са били
положени от него, като ръкописният текст бил положен от Б., но подписът не е бил положен
от нея, а най-вероятно от нейния съпруг св. Н.Б..
Друго, техническо изследване установило че ръкописният текст в саморъчното
завещание и ръкописният текст в Договора за правна защита и съдействие № 0002345 и
Пълномощно от 17.04.2018 г. били изпълнени с химикални пасти с различни физико-
оптични свойства на багрилните компоненти.Ръкописният текст и подписът на „Завещател“
в саморъчното завещание били изпълнени с химикалки пасти с различни физико-оптични
свойства на багрилните компоненти.Подписът на завещател в саморъчното завещание и
подписите на „Клиент“ и „Упълномощител“ били положени с химикал ни пасти с различни
физико-оптични свойства на багрилните компоненти.
Описаните горе действия на Б. на 17.04.18г. и на 18.05.18г. съставляват престъпно
ползване на двата инкриминирани частни неистински документа.
Престъпно ползване на опорочен документ съставлява представянето
му пред съответните органи или длъжностни лица, с цел да удостовери
подлежащите на удостоверяване с него факти. В конкретния случай това се
действията на Б. по представяне пред адвокат Г. на инкриминираните
документи, които са й били необходими, за да придобие по наследство
имуществото на починалия Д. И.. Предвид даните по делото доказано е само
престъпното ползване на инкриминираните документи договор за правна
помощ, съдържащ и пълномощно и завещание. Всеки от тях съставлява
доумент, тъй като съдържа факти и обстоятелства/ или волеизявление за
бъдещо разпореждане, касаещи съществуването или несъществуването на
факти или обстоятелства, пораждащи, изменящи, погасяващи или
установяващи права и задължения или правоотношения. Съдържанието на
документа включва както изявлението, така и другите необходими елементи,
като подпис, дата и др.
Правилно е решението отнсопвида на дкумента предвид легалната
дефиниция в чл. 93, т. 5 НК за „официален документ“, доколкото нито един
от двата инкриминини не съставлява такъв, – респ. са частни документи . И
така, доколкото за тяхното съставяне няма установени ред и форма от
длъжностно лице в кръга на службата му или от представител на
обществеността в кръга на възложената му функция.
6

На изявленията на завещателя, респ. на клиента/ упълномощителя е бил
придаден вид, че са изхождали от лицето, сочено като техен автор Д. И.,
който обаче никога не ги е съставял и/или подписвал. Тоест те са и
„неистински“. И тази им неистинност е била известна на обвиняемата. Вярно
е, че експертното становище не дава категоричен отговор относно подписа
за завещател в завещанието и за упълномощител в договора/пълномощно ,
доколкото експертите са приели с голяма степен на вероятност, че това е
съпруга на обвиняемата. Липсата на категоричност е ясно обоснова с липсата
на достатъчно количество съвпадащи частни признаци . Даденото въз основа
на наличните съвпадащи обаче , макар и изразено като вероятност, следва са
се има предвид наред с останалите данни по делото за поведението на
обвиняемата и съпруга й . А те са за едни наплъно преднамерени, обмислени
и последователни действия по създаване на всички условия и предпоставки за
нелегално получаване на чуждо недвижимо имущество, които при тоа са
съвпадвали съвсем не случйно с такова здравословно състояние на починалия
„завещател“, при което леталния изход е бил напълно предполагаем в близко
или не толкова далечно време. Затова и правилно е прието от страна на
обвнинението ( с което се отхвърлят възраженията на защитата), че
документите не само са били неистински, но и тази им неистинност досежно
упълномощител ( за договор/пълномощно) и завещател ( за завещанието) е
била известна на обвиняемата.
Ползването на двата документта попада в обсега на чл. 26, ал. от НК,
тоест е при при условията на продължавано престъпление, тъй като същите
осъществяват поотделно еднакви състави на едно и също престъпление,
извършени са през непродължителен период от време, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, при което последващото деяние се
явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото.
От субективна страна престъплението по чл. 316, във вр. с чл. 309, ал. 1,
във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК е извършено при форма на вина „пряк умисъл“, по
смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, доколкото обв. Н.Б. е съзнавала
общественоопасния характер на извършеното, предвиждала е настъпването на
общественоопасните му последици и е искала това. Б. е знаела, че
саморъчното завещание не е било написано и подписано от Д. И. в качеството
му на завещател и че същият не е положил подписа си в договора за правна
защита и съдействие с пълномощно, в качеството му на упълномощител. Но
въпреки ги е представила пред адвокат Г.Д.Г. като изхождащи от лицето,
сочено като техен автор, за да докаже възникването на такива
правоотношения между съответните страни, които да обезпечат
придобаването по наследство на имуществото на починалия Д. И..
Експертно са установени както годността на Б. да участва в
наказаелното поизвдство, така и годността и да разбира свойството и
значението на поскъпките си и да ги ръководи. Установено е, че тя страда от
7

параноидна шизофрения, за което е била на два пъти като хоспитализирана
два пъти в ДПБ гр. Пазарджик (2015 г. и 2018 г.). Заболяването й протичало
епизодично с остатъчна пирамидна симптоматика. Към момента на
извършване на деянието е могла да разбира свойството и значението на
извършеното, както и да ръководи постъпките си, като се намирала в такова
състояние и към момента на изготвяне на експертизата. Б. можела да
възприема фактите от значение за делото, както и да дава достоверни
обяснения за тях, да участва в действия по разследването в качеството на
обвиняем, както и да взема решения, свързани със защитата си. Липсвали
данни обв. Б. да е изпадала в краткотрайно разстройство или в
продължително разстройство на съзнанието. Б. можела да възприема фактите
от значение за делото, както и да дава достоверни обяснения за тях, да
участва в действия по разследването в качеството на обвиняем, както и да
взима решения, свързани със защитата си.
При горните данни и тяхното обсъждане Съдът призва обвиняемата за
виновна в извършване на престъпление по чл. 316, във вр. с чл. 309, ал. 1, във
вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
Налице са законоустановените предпоставки по чл. 78а от НК за
освобождаването й от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, в който смисъл е и прокурорското предложение.
За извършеното от Б. престъпление е предвидено наказание „Лишаване от
свобода” за срок до две години; тя не е осъждана за престъпление от общ
характер и не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на Глава
VIII, Раздел IVOT НК, а от престъплението не са били причинени
съставомерни имуществени вреди, подлежащи на възстановяване.
При отмерване на глобата се имаха предвид необроменения й съдебен
статус и положителните характеристични данни1 в противовес на които стои
процесната й престъпна деятелност. От друга страна обчае следва да се отчете
и заболяването й като факто, който всякога се зема предвид при наказателната
репресия . В този смисъл Съдът прие, че справедливо възмездие за
извършеното е определяне глобата в минимамален размер 1000 лева,който ще
и обезпечи постигане на целите по чл. 12 от ЗАНН.
По отношение на веществените доказателства – двата неистински
частни докучента – договор/пълномощно и завещание се постанови да се
унищожат с делото, по сътовтения ред.
В тежест на обвиняемата се възложиха сторените разноски в размер на
2377.50 лева.
По изложените мотиви Съдът постанови решението си.

8

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
9

Номер на акта:	504
Дата:	29 юли 2021 г. (в сила от 14 август 2021 г.)
Съдия:	Елисавета Радина

Дело:	20215220201118
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	22 юли 2021 г.

Решение по дело №1118/2021 на Районен съд - Пазарджик

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите