Присъда по дело №782/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 48
Дата: 9 септември 2022 г.
Съдия: Петър Митев
Дело: 20223100200782
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 20 юли 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 48
гр. Варна, 09.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на девети септември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петър Митев
СъдебниАгнес Ганчева Керанова

заседатели:Петя Димитрова Петкова
при участието на секретаря Дебора Н. Иванова
и прокурора В. Вл. Д.
като разгледа докладваното от Петър Митев Наказателно дело от общ
характер № 20223100200782 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
АТ. Н. ХР. – роден на ******* г. в гр. *****, живущ в гр. *****, обл. ********,
български гражданин, с основно образование, женен, работи, неосъждан, ЕГН:**********.

ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ:
На 26.11.2021 г. в с. Старо Оряхово обл. Варненска, при управление на моторно
превозно средство-т.а. марка „Рено Канго" с регистрационен №*******, нарушил
правилата за движение, а именно чл.40, ал.1 от ЗДвП: „Преди да започне движение
назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят за превозното средство е свободен и че
няма да създаде опасност или затруднение на останалите участници в движението." и
чл. 40 ал.2 от ЗДвП: „По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато
да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен
да осигури лице, което да му сигнализира за опасности.", в резултат на което по
непредпазливост причинил смъртта на В. Л. М. като след деянието е направил всичко
зависещо от него за оказване помощ на пострадалата, поради което и на основание
чл.343а, ал.1, б. „Б“, вр. чл.342, ал.1, вр. чл.54 от НК, му налага наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА, което на основание чл.58а,
ал.1 от НК НАМАЛЯВА с една трета и определя за изтърпяване наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОДОБА за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА, изпълнението на което на
1
основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА с ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК ЧЕТИРИ
ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила, като го ОПРАВДАВА по
първоначално му обвинение по чл.343, ал.1, б.„В“ от НК.
На основание чл.343г от НК налага на подсъдимия наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, като зачита времето, през
което същият е бил лишен от това право.

ОСЪЖДА подсъдимия да заплати направените по делото разноски в размер на
1109,50 лева /хиляда сто и девет лева и петдесет ст./ в полза на Държавата по сметка на ОД
на МВР – Варна.

Присъдата подлежи на въззивна проверка пред Апелативен съд - Варна в 15-дневен
срок от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДАТА ПО НОХД № 782/2022г. по ОПИСА НА
НА ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД.

Варненска окръжна прокуратура e предявила обвинение и внесла ОА в съда срещу
подс. АТ. Н. ХР. от гр. ***** обл. ***** по чл. 343 ал. 1 б. В от НК затова, че на
26.11.2021 г. в с. С.О. обл. Варненска, при управление на моторно превозно средство -
т.а. марка „Рено Канго" с регистрационен № ****, нарушил правилата за движение, а
именно чл.40 ал.1 от ЗДвП: „Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се
убеди, че пътят за превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или
затруднение на останалите участници в движението." и чл. 40 ал.2 от ЗДвП : „ По
време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад
превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което
да му сигнализира за опасности", в резултат на което по непредпазливост причинил
смъртта на В. Л. М..
Съдебното следствие по делото е проведено е проведено по реда на Глава ХХVІІ от
НПК и решено в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК, като подсъдимият признава напълно
фактите описани в обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства.
Признава се за виновен по обвинението и изразява съжаление, а в последната си дума
пред съда моли за минимално наказание.
По делото са конституирани като частни обвинители наследници на пострадалия,
представлявани от повереник, който поддържа обвинението.
В пледоарията си по съществото на делото, представителят на ВОП поддържа
внесеното обвинение, при фактическа обстановка каквато е установена по досъдебното
производство. Намира деянието и авторството на подсъдимия в него за безспорно доказани.
Счита, че по делото не са налице отегчаващи отговорността обстоятелства за подсъдимия,
като следва да бъдат отчетени за смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно
минало, липсата на наказания по ЗДвП, така също добрите характеристични данни и
здравословното му състояние. Пледира за определяне на наказание при условията на чл.58а
от НК което да бъде към минималния размер, редуцирано с 1/3 и отложено с изпитателен
срок от четири години. Моли подсъдимият да бъде лишен и от право да управлява МПС.
Повереникът на ч.обвинители се присъединява с казаното от представителя на ВОП и
моли за присъда в същия смисъл.
Защитникът на подсъдимия пледира за преквалифициране на деянието в
привилегирования състав по чл. 343а от НК, доколкото подсъдимият е указал своевременна
помощ на пострадалата. Изтъква съображения за наличието на смекчаващи вината
обстоятелства. Счита, че наказанието на подсъдимия следва да бъде определено в условията
на чл.58а ал.4 от НК, което да бъде отложено с подходящ изпитателен срок.
Съдът, като прецени събрания в хода на досъдебното производство доказателствен
материал, съобразно разпоредбата на чл. 14 от НПК, прие за установено от фактическа
страна изложеното в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно:
Обвиняемият А.Х. е правоспособен водач на МПС категория В от 2000 година.
1
Той и съпругата му св. А. С. Х.а живеели в гр. ***** обл. *****, като се препитавали
над 20 години с продажбата на риба и морски дарове, предимно в населените места във
Варненска област. Търговската си дейност осъществявали използвайки товарен
автомобил Рено Канго с per. № ****, управляван от обв. Х.. Въпросният автомобил
имал две външни огледала за задно виждане, като нямало монтирано огледало за задно
виждане в самото купе, поради липсата на стъкло на задната врата на товарния отсек.
На 26.11.2021 г. сутринта около 7,30 часа той и съпругата му св. Х.а натоварили
стоката в автомобила и се отправили за с. С.О. във Варненска област.
Метеорологичната обстановка била нормална за сезона, ясно време, с много добра
видимост и суха пътна настилка.
Около 08,00 часа св. С. М. Кр. живуща в с. С.О. на ул. П. С. №11, разбрала за
пристигането на търговците на риба, като чула съобщенията които те отправяли към
населението по мегафон. Тя излязла на улицата пред домът си и спряла обв. Х. и
съпругата му с намерение да си закупи риба. След като сторила това, се прибрала в
жилището.
Звукът от мегафона възприел и св. К. Т. Ст. живущ на същата улица в дом № 20.
Той излязъл на улицата и уведомил живеещата срещу него в дом №9, В. Л. М. тъй като
и тя имала желание да си закупи риба.
Обв. Х. видял намиращите се на улицата Ст. и М., спрял управляваният от него
автомобил и заедно със съпругата си св. Х.а излезли от него и отишли в задната част,
като отворили вратата към товарното помещение за да имат клиентите достъп до
продаваните рибни продукти. Двамата клиенти огледали предлаганата стока, но не
харесали нищо и съобщили че няма да закупят риба.
А.Х. и А. Х.а затворили вратата и се качили в автомобила, като първият седнал
на мястото на водача и привел двигателя в работен режим и предприел движение
назад, което първоначално останало незабелязано за М. и Ст..
В. М. останала в непосредствена близост зад автомобила до дясната задна гума,
а св. Ст. в страни от дясната му задна част. Той поканил съседката си да пият в домът
му кафе и започнал да се отдалечава, когато я чул да вика: „Ооооо". Обърнал се и видял
В. М. паднала на пътното платно върху асфалтовото покритие, а задната дясна гума на
управляваният от обв. Х. автомобил е качена върху левия и крак. Веднага започнал да
блъска по купето на автомобила и се развикал за да спре движението му.
Автомобилът се придвижил напред около 1 м. и спрял. От него слезли
обвиняемият и съпругата му видимо притеснени. Св. Ст. възприел водача да казва на
глас, че не е видял че има хора зад него.
Случилото се било възприето и от св. Султанка Кр., която се намирала на
прозореца на жилището си и веднага отишла при тях. Св. Ст. и обв. Х. пренесли
пострадалата до домът и я поставили да лежи. Св. Кр. подала сигнал за случилото се на
телефон за спешни обаждания №112. На адреса след около 10-15 минути пристигнал
екип на Спешна помощ и транспортирали пострадалата В. М. в болнично заведение в
гр. Варна.
На 27.11.2021г., независимо от проведеното лечение М. починала.
2
Видно от заключението на СМЕ причината за смъртта на В. Л. М. е тежката
травма в областта на таза, довела до излив на значително количество кръв в
задперитонеалното пространство и развитието на остра кръвоизливна анемия,
развитието на ДИК синдром, слъдж синдром в белодробните капиляри, попадането на
мастни капки в белодробните съдове и развитието на дихателна и сърдечна
недостатъчност. Между тежките травматични увреждания в областта на таза,
развилите се причинно следствена връзка с тях усложнения и настъпилият смъртен
изход е налице пряка причинно следствена връзка.
Заключението на назначената в хода на разследването ATE установило
причината и механизма за възникване на ПТП, като и други въпроси имащи отношение
към произшествието.
Фактическата обстановка се установява по категоричен и безспорен начин от
събрания в хода на досъдебното производство доказателствен материал, приобщен по реда
на чл. 283 от НПК – показанията на разпитаните в досъдебното производство свидетели,
изготвените експертни заключения на съдебно-медицинската експертиза, автотехническа
експертиза, протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или
друго упойващо средство в кръвта, писмените доказателства-протокол за оглед на
местопроизшествие, фотоалбум, скица на местопроизшествието, медицински документи,
справка за съдимост, справка за нарушител / водач за налагани наказания за нарушение на
ЗДвП, докладни записки, справки, писма, декларации, удостоверение за наследници писма,
схеми и др.
Доказателствата по делото, установени от гласните и писмени доказателствени
средства, надлежно събрани в хода на досъдебното производство и приобщени, съгласно
процедурата по чл. 371 т. 2 от НПК установяват фактите, които са очертани в
обстоятелствената част на обвинителния акт и напълно признати от подсъдимия, като се
подкрепят и допълват.
Показанията на свидетелите кореспондират със заключенията на изготвените в хода
на досъдебното производство експертизи, които съдът напълно кредитира, като
компетентни, обективни и безпристрастно дадени, като цени и всички писмени материали
като непротиворечиви помежду си и съответстващи на установената фактическа обстановка.
Доказателствената съвкупност по делото безспорно доказва, че настъпилият
съставомерен резултат е в пряка причинно-следствена връзка с неправомерното управление
от подс. Х. на МПС –т а. марка „Рено Канго" с регистрационен № ****, в нарушение
разпоредбите на именно чл.40 ал.1 от ЗДвП: „Преди да започне движение назад,
водачът е длъжен да се убеди, че пътят за превозното средство е свободен и че няма да
създаде опасност или затруднение на останалите участници в движението." и чл. 40
ал.2 от ЗДвП : „ По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да
наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да
осигури лице, което да му сигнализира за опасности".
От друга страна гласни доказателства по делото сочат наличие на негово активно
действие за оказване помощ на пострадалата.
След деянието подсъдимият е манифестирал поведение, видно от показанията на
3
свидетелите Кр., Х.а и Ст. което се охарактеризира като извършено в рамките на неговите и
на последиците от ПТП възможности, насочено към спасяване на живото лице в
катастрофиралия автомобил.
Сред признатите от подсъдимия факти е и обстоятелството, описано в
обстоятелствената част на обвинителен акт, че непосредствено след произшествието подс Х.
и Св. Ст. и пренесли пострадалата до домът и я поставили да лежи.
Съгласно Постановление № 1/1983 г. т. 5, б. б” на Пленума на ВС, за да е налице
намаляващото отговорността на дееца обстоятелство - оказване помощ на пострадалия,
респективно деецът да е направил всичко зависещо от него за спасяване на пострадалия, е
необходимо да се установят две категории обстоятелства: На първо място дали деецът е
направил всичко зависещо от него за спасяване/оказване помощ, като преценката за това се
извършва с оглед възможностите му (психофизически, подготовка, здравословно състояние
в момента и пр.), обстановката, в която е действал и характера на действията, които сам или
с помощта на другиго е извършил, като се държи сметка, че действията поначало не могат да
бъдат увреждащи пострадалия. На следващо дали помощта е била необходима, т.е. оказана
по отношение на жив човек, независимо от характера и степента на нараняването му, както
и дали тя е била насочена субективно и обективно към запазване здравето или спасяване
живота на пострадалия. В конкретния случай помощта му е била своевременна и
насочена към указване не само на помощ на пострадалата, а и предотвратяване на
болки. Извършените действия на подсъдимия с помощта на свид. Ст. са били насочени към
спасяване на живото лице след инцидента.
Съдът намира, че действията, които подсъдимия сам е извършил, както и с помощта
на другиго, са били насочени и са довели до реално оказване на медицинска помощ, от
каквато пострадалата се е нуждаела, за да бъде спасена.
Налице е и втората предпоставка – помощта е била и необходима, тъй като е била
оказана спрямо живо лице. Въпреки оказаната медицинска помощ и проведеното лечение В.
Л. М. е починала в болницата на 27.11.2021год. Следователно подс.Х. е изпълнил
изискването деецът да е направил „всичко зависещо от него за оказване помощ на
пострадалия или пострадалите”.
Наличието на активно поведение на подсъдимия с такова съдържание, мотивира
настоящия състав да приеме, че са налице предпоставките да се приложи привилегирования
състав на чл. 343а ал.1 б.„Б“, вр. чл. 342 ал.1 от НК. Съдът прие, че в събрания обем
доказателства по делото няма противоречие, нито взаимно изключване на факти и
обстоятелства.
Предвид изложеното призна подсъдимия за виновен в това, че на 26.11.2021 г. в с.
С.О. обл. Варненска, при управление на моторно превозно средство - т.а. марка „Рено
Канго" с регистрационен № ****, нарушил правилата за движение, а именно чл.40 ал.1
от ЗДвП: „Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят за
превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднение на
останалите участници в движението." и чл. 40 ал.2 от ЗДвП : „ По време на движението
си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а
когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за
опасности", в резултат на което по непредпазливост причинил смъртта на В. Л. М. като
4
след деянието е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалата, като
го оправда по първоначално възведеното му обвинение по чл.343, ал.1, б. „В" от НК.
С деянието е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението, наказуемо по чл.343а ал.1 б. „Б“, вр. чл. 342 ал.1 от НК.
Обект на престъплението: обществените отношения, свързани с правилата за
движение по пътищата и преди всичко тяхното спазване от водачите на МПС.
От обективна страна: изпълнителното деяние е осъществено чрез действия от
подсъдимия – при установено управление на т.а. марка „Рено Канго" с регистрационен №
****, е нарушил разпоредбите на чл. 40 ал.1 и ал.2 от ЗДвП.
Допуснатите от него нарушения са в пряка причинно следствена връзка с настъпилия
съставомерен резултат - смъртта на пострадалата В. Л. М..
От субективна страна: деянието е извършено при условията на непредпазливост –
при форма на вината - непредпазливост - в нейната разновидност - небрежност.
Подсъдимият е съзнавал общественоопасния му характер, но не е предвиждал настъпването
на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, след като е
бил правоспособен водач на МПС и познава района.
Субект на престъплението: пълнолетно вменяемо физическо лице, подс. Хрстов към
момента на извършване на деянието е бил правоспособен водач на МПС, категория „ М“,„В"
от 2000 год.
За да наложи наказание, съдът прецени степента на обществена опасност на деянието
– висок и на дееца - ниска, взе предвид смекчаващите отговорността обстоятелства - чистото
съдебно минало, добрите характеристични данни, здравословно състояние и липсата на
извършени нарушения по ЗДвП. Към смекчаващите още отнесе критичността към
извършеното, изразеното искрено съжаление, като оказаната помощ за спасяване на
пострадалия като част от по-благоприятната квалификация на деянието, възприета от съда,
не следва да се цени допълнително и като смекчаващо отговорността му обстоятелство.
Отегчаващи отговорността обстоятелства липсват. Съобразно това
индивидуализирайки наказанието по чл.54 от НК при превес на смекчаващите
отговорността му обстоятелства и с оглед разпоредбата на чл. 373, ал.2 НПК съдът определи
наказанието при условията на чл.58а от НК. В този смисъл прие, че адекватно на степента на
обществената опасност на дееца и деянието е наложеното наказание „Лишаване от свобода”
за срок от ЕДНА ГОДИНА, което намали с 1/3, като определи за изтърпи „Лишаване от
свобода” за срок от осем месеца, което на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено с
изпитателен срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила.
Не се налага да търпи ефективно наложеното наказание лишаване от свобода, тъй
като чрез възпиращото въздействие на изпитателния срок биха се постигнали целите на
чл.36 от НК.
Предвид това, че към момента на извършване на деянието подсъдимият е бил
правоспособен водач на МПС съдът му наложи на основание чл.343г от НК вр. чл.37 ал.1 т.7
от НК кумулативно предвиденото наказание лишаване от право да управлява МПС, като
отчете, че в практиката си като такъв няма налагани наказания по ЗДвП.
5
Тук следва да се отбележи, че при прочитане на присъдата съдът констатира, че при
изписването е допусната грешка в изпитателния срок по чл.66 ал.1 от НК и лишаването от
права по чл.37 ал.1 т.7 от НК, като е отразено неправилно, в размер на по четири години,
вместо на три, което обаче обстоятелство е неотстранимо след произнасяне на съдебен акт.
Ето защо макар и с изложени по-горе съображения досежно целите на наказанието, след
като неправилно са отразени сроковете, като надвишаващи с повече от три години, то
същата е незаконосъобразна и подлежи на корекция.
Като призна подс.Х. за виновен съдът, му възложи, направените по делото разноски.
По горните съображения постанови присъдата си.

СЪДИЯ при ВОС:

6