РЕШЕНИЕ
№ 106
гр. Търговище, 18.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XI СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ЙОХАННА ИВ. АНТОНОВА
при участието на секретаря Ст. Й. Й.
като разгледа докладваното от ЙОХАННА ИВ. АНТОНОВА Гражданско дело
№ 20243530101551 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени осъдителни искове с
правно основание чл. 432,ал.1 вр. чл.498,ал.3 от КЗ и чл.86,ал.1 от ЗЗД.
Ищецът С. Й. М. от **********, действащ чрез процесуален
представител и съдебен адресат адв.Г. Х. -САК твърди в исковата молба, че
на 06.07.2024 г., около 20:40 часа, в гр. Търговище, по бул. Сюрен се движел
л.а. марка „Ауди“, модел „АЗ“ с per. № **********, управлявано от М. М. Ан.,
когато до № 52 на посочения булевард, поради движение с несъобразена
скорост, водачът на посочения автомобил изгубил контрол над управлението
му, напуснал вдясно платното за движение и се ударил последователно в
пътен знак и в крайпътно дърво, след което навлязъл отново на платното за
движение и с предна лява част ударил правомерно движещото се в насрещна
пътна лента МПС марка „Опел“, модел „Мерива“, с per. № **********,
управлявано от ищеца С. Й. М. Вследствие на настъпилото ПТП, МПС марка
„Опел“, модел „Мерива“, с per № **********, собственост на С. Й. М., било
сериозно увредено.Излага се още, че по повод инцидента е съставен Протокол
за ПТП № 1832880/06.07.2024 г., по описа на СПП към ОД на МВР -
Търговище, видно от който виновен за настъпване на произшествието е
водачът на МПС марка „Ауди“, модел „АЗ“, с per. № **********, като на
виновния водач е съставен АУАН серия „АА“ № 1331847/06.07.2024 г., по
описа на СПП към ОД на МВР – Търговище, в който е отразено, че в резултат
на инцидента е налице цялостна деформация на предната част на МПС марка
„Опел“, модел „Мерива“, с per. № **********.Сочи се също, че към датата на
застрахователното събитие, л.а. марка „Ауди“, модел „АЗ“, с per. №
1
**********, управлявано от виновния водач, е имало валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ в „ЗК Лев Инс“ АД, полица №
BG/22/124001209961, валидна от 15.04.2024 г. до 15.04.2025 г. Посочва се, че
във връзка с нанесените имуществени вреди, С. М. подал уведомление за
настъпилото събитие и претендирал за изплащане застрахователно
обезщетение , като в тази връзка е образувана щета № 2502-5000-24-000063,
по описа на „ЗК Лев Инс“ АД. На 17.07.2024 г. и на 22.07.2024 г. експерти на
ответното дружество извършили оглед на увредения автомобил и съставили
два броя Опис - заключения, в които са описани увредените детайли, а
именно: облицовка предна броня, ляв халоген, ляв фар, преден ляв калник,
мигач в преден ляв калник, мигач в преден десен калник, предна лява
полуоска, преден ляв носач, преден ляв амортисьор, преден ляв ПВЦ
подкалник, предна лява джанта и предна лява гума, а при извършения
допълнителен оглед са констатирани следните увредени детайли и части:
основа предна броня, основа ляв фар, основа (греда) над радиатори, стоика
радиатори, преден капак, ляв рог, преден ляв накрайник, решетка в преден
капак, еърбег волан, еърбег пасажер преден, преден десен калник и десен рог.
Сочи се , че с Уведомление с изх. № 7838/29.08.2024 г., по описа на „ЗК Лев
Инс“ АД, застрахователят е информирал ищеца, че е налице тотална щета на
автомобила, с оглед на което е изискал да му бъдат представени удостоверение
за дерегистрация и перфорирано свидетелство за регистрация на МПС, част I,
поради тотална щета. С Молба с вх. № 9488/03.10.2024 г. изисканите
документи са надлежно представени по щетата, но въпреки това, към
настоящия момент ответното дружество не е определило и изплатило
застрахователно обезщетение.Поради изложеното и като счита, че и към
момента процесните имуществени вреди са останали необезщетени, ищецът
приема, че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск,
първоначално в размер на 1500лв., предявен като частичен от 5000лв., а след
допуснато изменение в размера на иска н съдебно заседание от 27.02.2025г. по
реда на чл. 214,ал.1 от ГПК, искът се счита предявен за сумата от 3593,10лв.,
ведно със законната лихва от датата на уведомяване на застрахователя-
08.07.2024г., до окончателното изплащане на задължението, като се признава
изплатено обезщетение в хода на процеса в размер на 2640,56лв.; претендират
се разноски.В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява и не
се представлява.Постъпила е писмена молба от процесуалния му
представител, в която е въведено искане за разглеждане на делото в отсъствие
на ищеца и неговия представител, като ищецът моли за уважаване на иска,
ведно със законните последици, претендира разноски.
В срока и по реда на чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника, чрез юрисконсулт М. П., в който в който предявеният иск се
оспорва изцяло, като неоснователен.Не се оспорва обстоятелството, че във
връзка с процесното ПТП от 06.07.2024г., настъпило в гр. Търговище, между
лек автомобил марка “Опел“, модел „МЕРИВА”, с per. № ********** и лек
автомобил марка „АУДИ“, модел „АЗ”, с per. № **********, при ЗК „Лев Инс”
АД по претенция на ищеца е образувана застрахователна преписка - щета №
2502-5000- 24-000063, по която е одобрена сума в размер на 2640.56лв., като
2
сумата е платена по банков път в полза на ищецът, с платежно
нареждане.Сочи се, че с писмо с изх.№ 7838/29.08.2024г. на ЗК „Лев Инс” АД,
ищецът е уведомен, че за изплащане на застрахователно обезщетение в
условията на тотална щета по смисъла на чл.390, ал.2 от КЗ, е необходимо да
бъде предоставено Удостоверение от компетентните регистрационни органи за
прекратяване на регистрацията на МПС поради настъпила тотална щета, като
ответникът твърди, че ищецът не е уведомил компетентните органи за
настъпила тотална щета на превозно средство и не е подал молба за издаване
на Удостоверение за прекратяване на регистрацията на МПС поради
настъпила тотална щета с цел получаване на застрахователно обезщетение,
съгласно чл. 390, ал.1 от КЗ и такъв документ липсва в застрахователната
преписка.С оглед на изложеното ответникът счита, че доколкото ищецът не е
изпълнил императивното изискване по чл. 390,ал1 от КЗ, а с поведението си
ответникът не е дал повод за образуване на настоящото съдебно производство,
доколкото е бил поставен в обективна невъзможност да изплати дължимото
застрахователно обезщетение, предвид разпоредбата на чл.390, ал.1 от КЗ, то
предявения иск е изцяло неоснователен.На следващо място се въвежда
възражение за завишен размер на претендираното застрахователно
обезщетение, като сочи, че този размер не отговаря на действително
претърпените вреди, доколкото размера на вредите на лек автомобил марка
следва да бъде определен съгласно чл.499, ал.2 от КЗ по методиката на
Наредба № 24 за задължителното застраховане, приложима към момента на
събитието, като обезщетението не може да надвишава действителната
стойност на причинената вреда и се определя в съответствие с приетата от
КФН Наредба № 24/2006 г. за методиката за уреждане на претенции за
обезщетение на вреди, причинени на МПС, а и съгласно съдебната практика
по решения за подобни на процесния случай, при определяне на
застрахователно обезщетение при условия на „тотална щета" по смисъла на
КЗ, от действителната стойност на увреденото МПС се изважда стойността на
запазените части и по този начин се достига до дължимото обезщетение.С
оглед на изложеното ответникът моли за отхвърляне на иска изцяло,
претендира разноски, въвежда възражения по чл. 78,ал.2 и ал.5 от ГПК.В
съдебно заседание ответникът, редовно призован, не изпраща
представител.Постъпила е молба от процесуалния ум представител с искане за
разглеждане на делото в отсъствие на представител на ответника, като се иска
отхвърлянето на иска изцяло, претендират се разноски.
След преценка на доказателствата по делото и като съобрази доводите
и възраженията на страните, съдът намира за установено от фактическа страна
следното: От приложения Протокол за ПТП № 1832880/06.07.2024 г., по
описа на СПП към ОД на МВР – Търговище, неоспорен по делото се
установява, че на 06.07.2024 г., около 20:40 часа, в гр. Търговище, при
движение на л.а. марка „Ауди“, модел „АЗ“ с per. № **********, управлявано
от М. М. Ан., поради движение с несъобразена скорост, водачът на посочения
автомобил изгубил контрол над управлението му, напуснал вдясно платното
за движение и се ударил последователно в пътен знак и в крайпътно дърво,
след което навлязъл отново на платното за движение и с предна лява част
3
ударил правомерно движещото се в насрещна пътна лента МПС марка „Опел“,
модел „Мерива“, с per. № **********, управлявано от С. Й. М.. От
изпратените от ОД МВР - ПП Търговище материали по процесното ПТП се
установява, че на виновния водач М. М. Ан. с ЕГН ********** е съставен
АУАН серия „GА“ № 1331847/06.07.2024 г., по описа на СПП към ОД на МВР
– Търговище, в който е отразено, че на 06.07.2024г. в гр.Търговище при
движение по бул.“Сюрен“, до бл. 52, Ан. се е движела с несъобразена скорост
с пътните условия, при навлизане в лява крива, губи контрол над автомобила,
излиза в дясно извън пътното платно и се блъска в пътен знак, след което в
дърво, вследствие на удара се завърта, връща се на пътното платно, навлиза в
лентата за насрещно движение и блъска с преден ляв калник правомерно
движещият се л.а. Опел“, модел „Мерива“, с per. № **********, управлявано
от С. Й. М., вследствие на което настъпва ПТП, с което водачът виновно е
нарушил чл. 20,ал.2 от ЗДвП, като от нарушението са претърпени
имуществени вреди, а от НП № 24-1292-001383/14.08.2024г., изд. От ВПД
Началник сектор ОД МВР с-р ПП Търговище се установява, че на виновния
водач М. М. Ан. с ЕГН ********** за извършеното нарушение по чл. 20,ал.2
от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 200лв., на осн. чл. 179,ал.2,
пр. първо от ЗДвП, управляван от ответника в резултат на инцидента е налице
цялостна деформация на предната част на МПС марка „Опел“, модел
„Мерива“, с per. № **********.По делото ищецът е представил два описа на
заведената при застрахователя щета № № 2502-5000- 24-000063, които описи
са извършени при огледи от служители на застрахователя на 17.07.2024г. и на
22.07-.2024г., в които са описани всички повредени от ПТ части на
автомобила, описани подробно и в заключението по назначената САвтЕ, а
именно: облицовка предна броня, ляв халоген, ляв фар, преден ляв калник,
мигач в преден ляв калник, мигач в преден десен калник, предна лява
полуоска, преден ляв носач, преден ляв амортисьор, преден ляв ПВЦ
подкалник, предна лява джанта и предна лява гума. При извършения
допълнителен оглед са констатирани следните увредени детайли и части:
основа предна броня, основа ляв фар, основа (греда) над радиатори, стоика
радиатори, преден капак, ляв рог, преден ляв накрайник, решетка в преден
капак, еърбег волан, еърбег пасажер преден, преден десен калник и десен рог.
От писмо изх.№ 7838/25.08.2023г. изпратено от застрахователя до ищеца се
установява, че първият е поискал от ищеца да представи удостоверение от
МВР за дерегистрация и перфорирано свидетелство за регистрация част 1 на
увредения автомобил.С молба вх.№ 9488/03.10.2024г. на ищеца до
застрахователя, първият е приложил удостоверение рег.№ 241292000123 от
24.09.2024г., изд. от МВР С-р ПП Търговище, от което се установява, че
автомобилът на ищеца „Опел“, модел „Мерива“, с per. № ********** е бил
собственост на ищеца в периода от 17.11.2023г. до 24.09.2024г., а от
фотоснимка на свидетелство за регистрация част 1 е видно, че върху същото е
отразено:“прекр. Рег-я тотална щета с дата 24.09.2024г.“.Доколкото с
определението по чл. 140 от ГПК, постановено по делото, съдът, на осн. чл.
190,ал.1 от ГПК е задължил ответника в едноседмичен срок от съобщението
да представи по делото застрахователната преписка по щета № 25002-5000-24-
4
000063, а именно-Застр. полица №BG/22/124001209961 по застраховка „ГО“
на автомобила на виновния за ПТП водач; уведомление за завеждане на
щетата; Опис на приложените документи, като го е предупредил за
последиците по чл. 161 от ГПК, но застрахователната преписка не е
представена от ответника по делото, съдът на осн. чл. 161 от ГПК приема, че
ищецът е изпълнил задължението си да представи необходимите изискани от
застрахователя документи, а именно- удостоверение от МВР за дерегистрация
и перфорирано свидетелство за регистрация част 1 на увредения автомобил,
на осн. чл. 192,ал.2 вр. чл. 161 от ГПК.От заключението по назначената
САвтЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира като компетентно и
безпристрастно и отговарящо на поставените задачи се установява, че
процесното ПТП е настъпило поради навлизане на лек автомобил „Ауди АЗ“ с
per. № ********** в лентата за насрещно движение (лентата за движение
полагаща се на автомобил „Опел“), като навлизането на автомобил „Ауди АЗ“
в лентата за насрещно движение е поради загуба на контрол от водач на
автомобил „Ауди“ вследствие на движение с технически несъобразена
скорост.Установява се още, че по автомобил „Опел“ са настъпили тежки
увреди в предна челна, предна лява и предна дясна част. Всички увредени
части, детайли и агрегати не подлежат на възстановяване, а е необходимо
подмяната им с нови такива.Установено е още, че увреденият автомобил марка
„Опел“, модел „Мерива” с per. № **********, с номер рама
**************** е произведен през 2006 год., т.е. към датата на ПТП -
06.07.2024 г. е бил в експлоатация 18 години, автомобилът е на цвят сив,
дизел, обем на двигателя 1686, мощност 74 kw, като Средствата необходими за
ремонта на автомобил „Опел Мерива“ с per. № ********** по средни пазарни
цени към датата на ПТП възлиза на сумата 4 010,30 (четири хиляди и десет
лева и 30 ст.) при прилагане и на коеф. 0,4, приложим за МПС над 15 год.
съгласно Наредба 24 (Съгласно Наредба № 49/2014 г.).Относно наличието на
тотална щета, вещото лице е посочил, че средна пазарна стойност на
автомобила преди повреждането му, на база каталози и сайтове: mobile bg;
koli.bg; cars.bg; и др., за този модел автомобил е: 5 133,00 лв., а сумата,
необходима за ремонта му е в размер на 4010,30лв., при което тази сума
надхвърля 70% от действителната му стойност км момента преди ПТП в
размер на 5 133,0 лв. ( като 5133 X 70% = 3 593,10 лв.), поради което е налице
тотална щета на автомобила.Вещото лице е заключил също, че стойността на
увредения автомобил в състоянието, което се намира към датата на инцидента
възлиза на 30 % от стойността му в неувредено състояние към датата на ПТП
или 5 133,00 лв. X 30% = 1 539,90 лв., респ. размерът на дължимото
обезщетение възлиза на: 5 133,00 лв. X 70% =3 593,10 лв.По въпроса дали са
налице запазени части от автомобила, в отговора е посочен въпрос към
вещото лице, но касаещ друго превозно средство очевидно по друг спор и
ответникът не е уточнил дали поддържа такъв въпрос и относно процесното
МПС, поради което съдът не го е поставил на вещото лице. В молбата си от
27.02.2025г. ищцовата страна изрично признава неизгодния факт на
извършено от ответника в хода процеса плащане на обезщетение в размер на
2640,56лв., поради което и при липса на други доказателства съдът приема, че
5
такова плащане действително е извършено в хода на процеса.От събраните в
съдебно заседание гласни доказателства чрез разпит на св. В. В. Б. се
установява, че е била в автомобила на ищеца на процесната дата и също е
участвала в процесното ПТП.Свидетелката твърди, че времето е било сухо и
топло, пътят е бил с две пътни платна двупосочен, като другия автомобил се
движел с висока скорост в другата лента срещу тях, завъртял се е, след това се
ударил в дърво, пак се завъртял и се ударил в техния автомобил. Свидетелката
твърди също, че след удара извикали полиция, обадили се и на „Бърза
помощ“, които дошли и ги откарали в болницата. Съдът, преценявайки
свидетелските показания съгл. чл. 172 от ГПК приема, че следва да ги
кредитира изцяло, като дадени от участник в ПТП, макар и като пътуващ в
увредения автомобил и като отговарящи и на писмените доказателства по
делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до
следните правни изводи:Ищецът се позовава на правото си да сезира съда по
реда на чл. 498,ал.3 от КЗ, съобразно която разпоредба, увреденото лице може
да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е
платил в срока по чл. 496 от КЗ, откаже да плати обезщетение или ако
увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното
обезщетение, както е в настоящия случай.Съгл. разпоредбата на чл. 432,ал.1 от
КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да
иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ, т.е. след
отправена към застрахователя писмена застрахователна претенция и
предоставени към нея пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се
извършат плащанията от страна на застрахователя, освен в случаите на
възстановяване в натура.В настоящия случай, ищецът е изпълнил
задълженията си както за надлежно уведомяване на застрахователя
на деликвента по застраховката ГО, така и за представяне на необходимите
документи, като видно от събраните доказателства по делото, ответният
застраховател е отказал да изплати пълния претендиран от ищеца размер на
3593,10лв., като се признава изплатено обезщетение в хода на процеса в
размер на 2640,56лв., а спорът по делото е налице ли са вреди, невъзмездени
от застрахователя. В тази връзка, съдът приема следното:От събраните
писмени и гласни доказателства е безспорно установено както настъпването
на ПТП по вина на водача на л.а. марка „Ауди“, модел „АЗ“ с per. №
**********, управлявано от М. М. Ан., като съобр. заключението на вещото
лице по назначената САвтЕ именно ударът между двата автомобила и
причинил посочените по-горе щети на автомобила на ищеца, поради което е
налице и пряка причинна връзка между това ПТП и вредите. Съобразно
представеното заключение по САвтЕ, съдът приема за установено, че
стойността на причинените щети по автомобила на ищеца следва да се
определи в размер на 3 593,10 лв., получена след приспадане на 30% от
стойността му към момента на ПТП в неувредено състояние. За
неоснователни приема съдът възраженията на ответника , въведени с
писмения отговор за това, че ищецът не е изпълнил задълженията си по чл.
6
390,ал.2 от КЗ за дерегистриране на автомобила и представяне на
доказателства за това на застрахователя, поради следното: Съдебната
практика на ВКС безпротиворечиво приема, че неизпълнението на
задължението за дерегистрация и представянето на доказателства за това пред
застрахователя е ирелевантно обстоятелство за основателността на
претенцията за главница за застрахователно обезщетение, но следва да бъде
съобразено при определяне на началния срок на изпадането в забава (така
напр. Решение № 59/12.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 1256/2014 г., II т. о.,
Решение № 44 от 02.06.2015 г. по т. д. № 775/2014 г. на ВКС, ТК, I ТО и др.).
ВКС приема, че изпълнението на административната процедура по
дерегистрация обуславя плащането, а не установяването на задължението по
съдебен ред. Плащането от застрахователя може да бъде доброволно (без да е
налице съдебно производство) или в изпълнение на влязло в сила решение. И в
двата случая, изпълнението/неизпълнението на задължението за
дерегистрация и представянето пред застрахователя на доказателства за това,
има значение за началния срок на забавата, но не и за основателността на
претенцията за главницата (застрахователното обезщетение).Неоснователни са
и възраженията на ответника относно начина за определяне на размера на
дължимото обезщетение, като съдът съдът съобрази даденото разрешение в
тази връзка в Решение № 165/24.10.2013г. по т. дело № 469 /2012г. на ВКС,
IIт.о. Решение № 52 от 8.07.2010 г. на ВКС по т. д.№ 652/2009 г., I т. о.,
Решение № 109 от 14.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 870/2010 г., I т. о.,Решение
№ 165 от 24.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 469/2012 г., II т. о. и др., съобразно
което, при съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно
обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие, вкл. и в хипотезата на тотална щета, като ползва
заключение на вещо лице, без да е обвързан при кредитирането му да
проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката към
Наредба № 24/08.03.06г. на КФН, като това разрешение се отнася както при
предявен пряк иск на увреденото лице, така и при регресен иск.Що се отнася
до въпроса за приспадане на стойността на запазените части от автомобила,
съдът приема искането за неоснователно, доколкото такъв въпрос не е
поставен в експертизата, а вещото лице е определил размера на
застрахователното обезщетение в размер на 70% от действителната пазарна
стойност на автомобила, като дори при установяване на запазени части
размерът на застрахователното обезщетение не може да се определи под 75%
от размера на действителната му стойност.
Поради изложените доводи, съдът приема, че дължимото от
застрахователя обезщетение за тоталната щета по автомобила на ищеца следва
да се определи на 3593,10лв., като се признава изплатено обезщетение в хода
на процеса в размер на 2640,56лв., при което предявеният иск за обезвреда на
тези вреди е частично основателен и следва да се уважи за разликата между
платеното застр. обезщетение и размера на действителните вреди, а именно, за
сумата от 952,54лв.( 3593,10 – 2640,56 ), като претенцията за разликата над
сумата от 952,54лв. и до пълния предявен размер от 3593,10 лв., следва да се
7
отхвърли, като погасена чрез плащане в ход на процеса, на осн. чл. 432,ал.1
вр. чл.498,ал.3 от КЗ. По отношение на претендираната лихва за забава от
датата на уведомяване на застрахователя-08.07.2024г., до окончателното
изплащане на задължението, съдът приема, че както се посочи по-горе,
представянето на доказателства за дерегистрация на автомобила пред
застрахователя е ирелевантно обстоятелство за основателността на
претенцията за главница за застрахователно обезщетение, но следва да бъде
съобразено при определяне на началния срок на изпадането в забава.В този
смисъл съдът приема, че доколкото по делото е установено от писмените
доказателства, че с молба вх.№ 9488/03.10.2024г. на ищеца до застрахователя,
първият е представил доказателства за дерегистрация на автомобила, то от
тази дата - 08.07.2024г. следва да се присъди и законната лихва за забава до
окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 86,ал.1 от ГПК(в този
см. и решение № 44/02.06.2015г. по т.д.№ 775/2014г. на ВКС,I г.о.).
При този изход от спора, доколкото само част от дължимото
застрахователно обезщетение е изплатено и то в хода на процеса, съдът
приема, че ответникът е станал причина за завеждане на делото и
възражението му в тази връзка е неоснователно, поради което следва да се
остави без уважение, на осн. ч. 78,ал.2 от ГПК.С оглед изхода от спора,
ищецът има право на разноски, които съобр. представения списък по чл. 80 от
ГПК са в размер на 143,73лв. държавна такса, 400лв. депозит за вещо лице,
30лв. депозит да свидетел и 810лв.(с ДДС) платено адв. възнаграждение, или
общо 1383,73лв., като съдът следва да се произнесе и по възражението на
ответника за прекомерност на така заплатеното адв. възнаграждение от ищеца,
в която връзка приема следното: Видно от приложения договор за правна
защита от 25.02.2025г., сключен между ищеца и процесуалния му
представител, страните са уговорили възнаграждение в размер на 810лв. с
ДДС, а видно от приложената вносна бележка от 26.02.2025г., сумата от 810лв.
е платена от ищеца.При така установените обстоятелства съдът приема, че
доколкото съгл. разпоредбата на чл. 2,ал.7 от НМРАВ(ред. ДВ бр.
14/18.02.2025г.) при частични искове възнаграждението за първия предявен
частичен иск се определя върху пълния размер на вземането независимо за
каква част от него е предявен искът и съобразявайки като ориентир
разпоредбата на чл. 7,ал.2,т.2 от Наредбата, отчита и обстоятелството, че
делото не се отличава с фактическа и правна сложност приема, че дължимото
адв. възнаграждение следва да се определи в размер на 700лв., при което
платеното такова в размер на 810лв. с ДДС не е прекомерно, обстоятелство,
обуславящо неоснователността на възражението на ответника и оставянето му
без уважение, на осн. чл. 78,ал.5 от ГПК.
С оглед на изложеното, ответникът следва да заплати на ищеца
разноските по делото в размер общо на 1383,73лв., на осн. чл. 78,ал.1 от
ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
8
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК”ЛЕВ ИНС ”АД, ЕИК *********
гр.София, бул.“Симеоновско шосе“, № 67А, представлявано заедно от В. И. и
Вл. М.-**********, да заплати на С. Й. М. с ЕГН ********** от
**************** сумата от 952,54лв., представляваща неизплатена част от
обезщетение за имуществени вреди на л.а.„Опел“, модел „Мерива“, с per №
**********, рама ****************, вследствие ПТП, предизвикано на
06.07.2024 г., около 20:40 часа, в гр. Търговище, по бул. „Сюрен“ от л.а. марка
„Ауди“, модел „АЗ“ с per. № **********, управляван от М. М. Ан. с ЕГН
********** със застрахована Гражданска отговорност въз основа на полица №
BG/22/123000723932, сключена с ответника и валидна към датата на ПТП,
ведно със законната лихва от 03.10.2024г. до окончателното изплащане на
задължението, като за разликата над 952,54лв. и до пълния предявен размер от
3593,10лв. отхвърля иска като погасен чрез плащане в хода на процеса, на осн.
чл. 498,ал.3 вр. чл. 432,ал.1от КЗ и чл.86,ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА ЗК”ЛЕВ ИНС ”АД, ЕИК *********
гр.София, бул.“Симеоновско шосе“, № 67А, представлявано заедно от В. И. и
Вл. М.-**********, да заплати на С. Й. М. с ЕГН ********** от
**************** разноските по делото в размер общо на 1383,73лв., на осн.
чл. 78,ал.1 от ГПК, като
ОТХВЪРЛЯ възраженията на ответника ЗК”ЛЕВ ИНС ”АД, ЕИК
********* гр.София по чл. 78,ал.2 и ал.5 от ГПК, като неоснователни.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
9