ПРОТОКОЛ
№ 90
гр. Пловдив, 23.02.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на двадесет и
трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Милена Б. Рангелова
Членове:Стоян Ат. Германов
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова
и прокурора Румен Б. Попов
Сложи за разглеждане докладваното от Милена Б. Рангелова Въззивно частно
наказателно дело № 20235000600071 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Производство по реда на чл. 65 ал. 7 и 8 НПК.
Образувано е по частна жалба на адв. С. В. срещу определението по
ЧНД № 354/2023г. на Окръжен съд - П., с което е оставено без уважение
искането на обвиняемия Г. Й. за изменение на мярката му за неотклонение
„Задържане под стража“.
ОБВИНЯЕМИЯТ Г. Й. се явява лично и с преводача си от първата
инстанция – Б. К. Ф. и със защитника си - адв. С. В.
ОБВИНЯЕМИЯТ Й.: Нямам против този преводач да превежда и във
въззивното заседание.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НАЗНАЧАВА за преводач от румънски на български език и обратно Б.
Ф..
ПРОКУРОРЪТ : Да се даде ход на делото.
АДВ В.: Да се даде ход на делото.
ОБВИНЯЕМИЯТ Й.: Да се гледа делото.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
1
ДОКЛАДВА се делото от съдията-докладчик.
На страните се разясниха правата по чл.274 и чл.275 НПК
ПРОКУРОРЪТ: Нямам отводи и нови искания.
АДВ. В.: Нямам отводи и нови искания.
ОБВИНЯЕМИЯТ Й.: Нямам отводи и нови искания.
С оглед липсата на искания по този ред, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО.
АДВ. В.: Уважаеми апелативни съдии, аз ще ви моля да отмените
определението на първоинстанционния съд, с което е отказано да бъде
изменена мярката за неотклонение, взета първоначално преди 7 месеца и
половина по отношение на подзащитния ми Г. Й. от „Задържане под стража“
в по-лека такава. Съображенията ми подробно съм изложил в частната жалба
против определението на окръжния съд.
Доколкото си спомням, вие гледахте мярката за неотклонение преди 2
месеца и половина и имаше обещания, че ще се случат много неща на
досъдебното пр-во. Оттогава по делото не се случи абсолютно нищо. Не
виждам какво ще се случи в оставащите 10 дни до края на законоустановения
срок за задържане, до който има 7 работни дни.
Вярно е, че срокът за задържане на подзащитния ми по ЕЗА не се счита
за такъв по НПК, но както и да го погледнем, е задържан повече от 8 месеца,
близо 9 месеца. Считам, че мярката за неотклонение е изпълнила своите цели,
поради това следва да бъде променена. Най-важното ново обстоятелство е
намаляване на интензитета на процесуално-следствените действия, на
практика – липса на такъв.
На 11 март изтича срокът. Иначе е задържан на 17-ти юни.
ОБВИНЯЕМИЯТ Г. Й. (в своя защита): Отново съжалявам. Съгласен
съм с това, което изложи защитникът ми. Моля да ми се измени мярката за
неотклонение – така, както е изложено в молбата и да бъда освободен с мярка
за неотклонение „Подписка“. В допълнение искам да кажа, че за първи път
съм задържан и не съм си виждал семейството и децата си от 8 месеца.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, моля да потвърдите
първоинстанционното определение като правилно. Няма да се спирам
подробно на всички предпоставки при наличието на бягство, вече
осъществено от страна на обвиняемия след извършване на престъплението.
При наличието на неизтекъл 8-месечен срок, макар и да остава до 11-ти март
малко време, мярката за неотклонение „Задържане под стража“ е
законосъобразно да се осъществява. Повече от ясно е, че в момента, в който
лицето бъде освободено, то няма да бъде на територията на страната. Дали
прокуратурата, в случая Окръжна прокуратура - П. ще успее, а има такива
възможности в рамките на 8-месечния срок, да изпълни задължението си, ако
2
счете, че обвинението е доказано по отношение на този обвиняем и внесе
обвинителен акт, е в прерогативите на съответния първоинстанционен
прокурор. Адекватната мярка за неотклонение според мен е „Задържане под
стража“ понастоящем.
ДАДЕ СЕ ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ.
ОБВИНЯЕМИЯТ Г. Й.: Нямам какво да кажа ново в последната си
дума.
Съдът се оттегли на съвещание.
Съдебното заседание продължава в 10.15ч. в същия съдебен състав,
секретар и страни.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите и съображенията на страните, прие, че искането за отмяна на
обжалваното първоинстанционно определение и за определяне на мярка за
неотклонение, различна от задържане под стража, не е основателно.
Споделят се съображенията на първоинстанционния съд, че събраните
по делото гласни, писмени и веществени доказателствени материали,
изброени и обсъдени в обжалваното определение, обосновават
предположение за причастност на жалбоподателя Й. към инкриминираното
наказуемо с лишаване от свобода престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 3 вр. чл.
198, ал.1 НК.
Адв. В. греши, като безусловно обвързва действието на мярката за
неотклонение с изискването за надграждане на обвинителните доказателства
(посредством „интензивни“ процесуални действия). Подобна аргументация
приляга на ситуация, в която обвинителната постановка не е била достатъчно
обоснована в процесуалното начало. Настоящият случай не е такъв, пък и
защитата не сочи последвали обстоятелства, които да са дестабилизирали
каузата на обвинението. С други думи не предлага някакъв разбираем довод,
по който съдът да се произнесе. Пък и в самата жалба изрично се сочи, че
обоснованото предположение всъщност не се оспорва.
Споделим е и изводът на ПОС за наличието на останалите предпоставки
за вземане на атакуваната мярка за неотклонение.
И според ПАС е налице опасност обв. Й. да се укрие, ако не се задържа
под стража. Обвинението срещу него е много тежко, респ. очакваното
наказание – сериозно, което би могло да го мотивира да се отклони от
наказателно преследване. Това не би му било затруднително при положение
че няма обвързаност с България, която да го задържа в страната. Всъщност
той е напуснал България часове след инкриминираното посегателство, а сетне
е бил издирен по линията на международното сътрудничество и предаден на
българските власти въз основа на издадена от ОП-Пловдив ЕЗА.
Съвсем реална е и опасността от извършване на престъпление, която се
излича от прецизното подготвяне, осъществяване и прикриване на
съучастническото престъпление, показващи неустрашимост, а също от
3
особената дързост на престъпния план, реализиран последователно в две
държави.
Споделя се и обоснованото в първоинстанционния акт опасение за
повторение на инкриминирания агресивен акт по отношение на пострадалия
предвид трайно влошените отношения между тях.
Поради значителния интензитет на коментираните опасности не е
подходяща която и да е от по-леките мерки за неотклонение.
В заключение – действието на обжалваното задържане под стража е
продължено при подходящо мотивиране на законовите предпоставки, като са
съобразени обстоятелствата по чл. 56, ал. 3 от НПК и следователно точно то е
годно да обслужи целите по чл. 57 НПК.
Ето защо съдът в настоящия състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 304, постановено в съдебно заседание
на 17.02.2023 г. по ЧНД № 354/2023 г. по описа на Окръжен съд - П..
Определението не подлежи на обжалване и протест.
ОБВИНЯЕМИЯТ Г. Й.: Не желая писмен превод на протокола от
днешното съдебно заседание.
На преводача Б. К. Ф. се изплатиха 110 лева - възнаграждение за
извършения от него устен превод в днешното съдебно заседание, както и 20
лева – за пътни разноски, за което се издадоха разходни касови ордери от
бюджета на съда.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 10:20 ч.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
4