Решение по дело №14383/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 7739
Дата: 12 ноември 2019 г. (в сила от 14 ноември 2019 г.)
Съдия: Божана Костадинова Желязкова
Дело: 20191100514383
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 4 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

                               Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                                                                          София, 12.11.2019г.

                                      

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданска колегия, в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА

                                       ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА ГОЛАКОВА

                                                             ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА

                                                                    

 

Като се запозна с докладваното от съдията БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА ч.гр.д.№14383 по описа на 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

  Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7. ГПК.

 

Образувано е по жалба на длъжника в изпълнителното производство СТОЛИЧНА ОБЩИНА с ЕИК *******, гр. София, ул. "*******, чрез юрк. Я.П.АД срещу разпореждане от 17.09.2019 г. на Частен съдебен изпълнител М.П., per. № 851, Район на действие СГС, гр.София 1000 ул."*******поизпълнително дело № 20198510401976, с което е отказано намаляване размера на приетото за събиране адвокатско възнаграждение от 360 лв. с вкл. ДДС, както и намаляване на размера на начислените по делото такси по ТТРЗЧСИ. Жалбоподателят твърди, че постановеният отказ от страна на ЧСИ да редуцира дължимите разноски по изпълнението е неоснователен и необоснован, като излага съображения в тази насока.

Взискателят -ЗДул И." АД, ЕИК *******, съдебен адрес: гр.София, бул." *******, представлявано от адв. М.Г.-изразява становище за неоснователност на жалбата.

В мотиви на ЧСИ М.П. са развити съображения за неоснователност на жалбата, тъй като разноските били определени правилно в минималния предвиден от закона размер.

Съдът, след като разгледа жалбата и прецени данните по делото, намира следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.436, ал.1 ГПК, от легитимирано лице и против подлежащ на обжалване акт на акт на съдебния изпълнител /чл.435, ал.2, т.7 ГПК/, поради което е процесуално допустима.

Изпълнителното дело№ 20198510401976 е било образувано на 04.09.2019 г. в кантората на ЧСИ М.П. с per. № 851 въз основа на изпълнителен лист, издаден на 08.01.2019 г. от  СРС на основание съдебно решение по гр.д№ 85186 от 2017 г. на  СРС, 32 с-в,  с взискател ЗД Б.И.АД и длъжник СТОЛИЧНА ОБЩИНА.

На 04.09.2019 г. на длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, получена на 10.09.2019 г. В поканата за доброволно изпълнение е посочен размерът на претендиралото и прието за събиране адвокатско възнаграждение.

На 17.09.2019 г. длъжникът е депозирал по делото възражение срещу приетото за събиране адвокатско възнаграждение с искане същото да бъде намалено на 200 лв. за образуване на изпълнителното дело.

С разпореждане от 17.09.2019 г. ЧСИ е отказал да намали размера на приетото адвокатско възнаграждение от 360 лв. с вкл. ДДС, като е приел, че същото представлява минималният размер по чл. 10, т. 1 и 2 вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. съобразно материалния интерес по делото.

При така изложената  по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен състав намира частната жалба за основателна по следните съображения:

Според Наредба № 1 от 09 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размерът на възнаграждението за оказваната от адвоката правна помощ се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента, но не може да бъде по-малък от установения в наредбата размер за съответния вид помощ.

Направените разноски в изпълнителното производство са доказани чрез сключения между взискателя и адв. М.Г. договор, като чрез него изплатеното адвокатско възнаграждение е документално установено.

Основателно е обаче възражението на ч.жалбоподел за прекомерност на възнаграждението, уговорено от взискателя и неговия адвокат.  Видно от данните по делото и съгласно разпоредбата на чл.10, т.1 от Наредба № 1 от 09 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за образуване на изпълнително дело адв. възнаграждение е 200 лв. Единствените извършени от пълномощника на взискателя действия са подаване на молба за образуване на изпълнително дело с посочване в същата на способа на изпълнението. Няма никакви данни по делото да са  извършени от пълномощника действия по т. 2 на чл.10 от Наредбата, а именно:  процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания за да се определи допълнително адв. възнаграждение в размер на 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл.7, ал.2, т.4. В конкретния случай на основание издаден един изпълнителен лист е образувано едно изпълнително дело с цитирания по - горе номер, като в производството пред ЧСИ адвокатът претендира хонорар от 300лв.. при формално извършено едно действие - депозиране на молба от няколко реда с приложен изпълнителен лист и платена такса.

Ето защо в процесния случай претендираният адвокатски хонорар се явява прекомерен и следва да се уважи единствено до минимално предвидения размер за образуване на изпълнителното дело, установен в Наредба № 1/2004 г., който е в размер на 200 лв. Длъжникът не следва да отговаря за разноските на взискателя, направени за изпълнителни способи, които не са приложени ( Тълкувателно решение № 2/2013 от 26 юни 2015 г. на ВКС. ОСГТК, Решение № 251 от 5.09.2012 г, на ВКС по гр. д. № 517/2011г., IV г. о., ГК, постановено по реда на 290 ГПК).

Настоящият съдебен състав намира, че с оглед на посочените по-горе корекции, които ЧСИ следва да извърши, пропорционална такса по чл. 26 ТТРЗЧСИ също подлежи на намаление.

Разноски за производството пред въззивната инстанция не следва да се присъждат, тъй като производството по частната жалба не е образувано във връзка с процесуално поведение на другата страна, поради което и разноските за него не следва да му се възлагат.

Поради изложеното частната жалба е основателна и като такава следва да бъде уважена.

          Така мотивиран, съдът

 

                                      Р   Е    Ш    И  :

         

                     

 ОТМЕНЯ разпореждане от17.09.2019г. на Частен съдебен изпълнител М.П., per. № 851, Район на действие СГС, гр.София 1000 ул."*******поизпълнително дело № 20198510401976, с което е отказано намаляване размера на приетото за събиране адвокатско възнаграждение от 360 лв. с вкл. ДДС, както и намаляване на размера на начислените по делото такси по ТТРЗЧСИ, като ОПРЕДЕЛЯ  на основание чл.10, т.1  от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ВАС(изм.ДВ.бр.10 от 5 февруари 2016г.) адв. възнаграждение в размер на 200лв. (двеста лева).

           РЕШЕНИЕТО  е окончателно.

 

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:             ЧЛЕНОВЕ:1/                      2/