Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 2098 Година 2021, 08.11. Град
ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., IІ състав
на 06.10.2021 година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР
КОЛЕВ
Секретар: СЪБИНА СТОЙКОВА
при участието на прокурора ПЕТЪР ПЕТРОВ, като разгледа докладваното от СЪДИЯ
ЯВОР КОЛЕВ адм. дело номер 2509 по описа за 2020 година и като обсъди:
Производство пред първа инстанция.
Предмет на разглеждане в
настоящото производство са предявени от И.Н. *** искови претенции срещу
Областна Дирекция на МВР – Пловдив с адрес на призоваване гр.Пловдив, ул. “Княз
Богориди” №7, както следва :
- за сумата в размер на 30 лв.,
ведно със законната лихва върху посочената главница, представляваща обезвреда
за причинени на ищеца имуществени вреди, вследствие на незаконосъобразни
действия/бездействия на органите на ОД на МВР – Пловдив „…от влязъл в сила административен акт –
Наказателно постановление №19-0327-000337 от 30.07.2019 година на ОДМВР Стара
Загора – РУ Раднево….;
- произтичащи от отменената по
съответния ред ЗППАМ №20-1030-000 601/26.02.2020г. на Началник група към ОД на
МВР – гр.Пловдив, сектор „Пътна полиция“, изразяващи се имуществени вреди в
размер на 97 лева винетка за МПС, собственост на ищеца; 62,22 лева вноска по
застраховка „Гражданска отговорност“ за МПС, собственост на ищеца; 55,58 лв.
вноска за застраховка „Гражданска отговорност“ на лек автомобил „Нисан Микра“;
45 лева две винетки за лек автомобил „Нисан Микра“; 40 лева годишен технически
преглед на лек автомобил „Нисан Микра“; 48,86 лв. годишен данък на лек
автомобил „Нисан Микра“; 6,60 лева разходи за пътуване с влак и имуществени
вреди в размер на 100 лева,ведно със законната лихва върху посочената главница,
изразяващи се в претърпян стрес от незаконосъобразно отнемане на табели с
номера на МПС и шофиране над 160 км. без тях;
- за имуществени вреди в размер
на „…2 лв., които заплатих на Пътна
Полиция Пловдив за това, че са ми загубили контролния талон.“, както и
неимуществени вреди в размер на 300 лв. „…в
продължение на 3 дни /21, 22 и 26 май – на 21 май съм подал жалба, на 22 съм си
взел книжката, което личи от писмо от 28.05.2020 на КАТ и квитанция за
недължимо платени глоби от 22.05.2020г., а на 26 ми е върнат талона, като
заявлението и разписката за получаването му са в КАТ – Пловдив/ … породени от
бюрокрацията в Пътна полиция Пловдив, включително и отсъствието ми от работа и
изключително неудобната ситуация, в която изпаднах пред работодателя си, поради
тази причина.“ и в размер на 100 лв. „…за
това, че поради незаконосъобразните и неморалните действия на Пътна полиция бях
принуден да ходя на преглед при психиатър, което се случваше за първи път в
живота ми, от което изпитвам допълнителен дискомфорт и чувства на срам от
приятели, роднини и др.“, ведно със законните лихви върху посочените
главници. Всички лихви се претендират от датата на завеждане на исковата молба.
Претендират се и сторените разноски. Прави се и възражение за прекомерност на
евентуално претендирано от ответника юрисконсултско възнаграждение.
Съдът приема за разглеждане
именно този предмет на делото, доколкото същият е очертан с влязло в сила Определение
№1041/08.07.2021г., постановено по настоящото дело.
Ответникът–ОД на МВР-Пловдив,
чрез процесуален представител юриск. П., счита исковите претенции за
неоснователни и настоява за тяхното отхвърляне.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност на исковата молба.
От фактическа страна съдът намира
за установено следното.
При извършена проверка на 26.02.2020г.
от органи на МВР е констатирано, че на Н. е издадено Наказателно постановление
№19-0327-000 337 от 30.07.2019г. от ОД на МВР Стара Загора – РУ Раднево, с
което на лицето са наложени 2 бр. административни наказани „глоба“ в общ размер
на 30 лева. Констатирано е също така, че НП е влязло в сила, но глобите не са
заплатени. Съгласно представена от ищеца Разписка за извършено плащане на
06.03.2020г./л.56/ е извършено плащане в размер на 30 лева с основание „D19327000337, Наказателно постановление по ЗДвП“, а на 22.05.2020г., съгласно Квитанция
за извършено плащане чрез ПОС терминално устройство /л.72/ е извършено ново
плащане, но с основание „НП
19-0327-00037“ отново за сумата в размер на 30 лв. Ищецът не отрича, че е
налице разлика в първо посоченото основание за плащане и действителния номер на
НП, но твърди, че е заплатил тази сума два пъти по вина на КАТ – Пловдив, тъй
като на представени извлечения/л.63-64/ по този начин бил изписан номерът на
НП. Посочва също така и че по надлежния начин е уведомил органите на ОД на МВР
– Пловдив за допуснатата грешка. Независимо от гореизложеното, претендира
имуществени вреди, които твърди да са следствие от незаконосъобразни действия/
бездействия на органите на ОД на МВР – Пловдив да му върнат първоначално
внесените 30 лева.
Вследствие на същата проверка от
26.02.2020г., на ищеца е съставен АУАН Серия АА бл.№324410/26.02.2020г., с
който от лицето са иззети СУМПС
№*********, както и СРМПС, част II/малък талон/ №*********. Този АУАН е
послужил като основание да бъдат издадени 3 бр. ЗППАМ, както следва:
- ЗППАМ №20-1030-000599/26.02.2020г., с
която на основание чл.171 т.1, б.“д“ ЗДвП на Н. е наложена принудителна
административна мярка временно отнемане на СУМПС на водач до заплащане на
дължимата глоба;
- ЗППАМ №20-1030-00600/26.02.2020г., с
която на основание чл.22 ЗАНН му е наложена ПАМ, изразяваща се във временно
спиране от движение на МПС до заплащане на дължимата глоба;
- ЗППАМ №20-1030-000601/26.02.2020г., с
която му е наложена ПАМ по чл.171 т.2 б.“а“ ЗДвП – временно спиране от
движение на МПС до отстраняване на неизправността.
Първите две ЗППАМ са влезли в сила, а
последната е отменена.
Или, установява се, че независимо от
отмяната на ЗППАМ №20-1030-000601/26.02.2020г., личното МПС на ищеца е било
спряно с влязлата в сила ЗППАМ №20-1030-00600/26.02.2020г., а СУМПС временно
отнето с влязлата в сила ЗППАМ №20-1030-000599/26.02.2020г.
На 22.05.2020г. на ищеца е върнато
СУМПС, а на 26.05.2020г. и талона, за който ищецът твърди, че е заплатил сума в
размер на 2 лева, поради това, че е бил изгубен от органите на МВР, за което
прилага разписка/л.83/.
При така установеното от фактическа
страна, настоящият състав на Административен съд – Пловдив намира следното от
правна страна.
Исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани
или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица, съгласно новелата на чл.203 ал.1 АПК
се разглеждат по реда на Глава единадесета. А за неуредените въпроси за имуществената отговорност по ал.1 се прилагат
разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди или на
Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража/ал.2/. По реда на
тази глава се разглеждат и исковете за обезщетения за вреди, причинени от
достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, като за
имуществената отговорност и за допустимостта на иска се прилагат стандартите на
извъндоговорната отговорност на държавата за нарушение на правото на
Европейския съюз/ал.3/.
Според чл.1 ЗОДОВ държавата и
общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за
вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени
за нищожни подзаконови нормативни актове, като исковете се разглеждат по реда,
установен в Административнопроцесуалния кодекс, като местната подсъдност се
определя по чл.7 ал.1.
Съдът констатира, че ищецът е
физическо лице, поради което се покрива изискването на чл.1 ал.1 ЗОДОВ, а
ответник е ОД на МВР – Пловдив, който съобразно новелата на чл.37 ал.2 от
Закона за министерство на вътрешните работи/ЗМВР/ е юридическо лице на бюджетна
издръжка и може принципно да отговаря/да е ответник/ по искове по чл.1 ЗОДОВ,
тъй като съобразно правилото на чл.7 от последния закон искът следва да се
предяви срещу органите по чл.1 ал.1 и чл.2 ал.1, от чиито незаконни актове,
действия или бездействия са причинени вредите. А съобразно чл.205 АПК искът за
обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от
чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
От изложеното следва, че както
ищецът, така и ответникът са легитимирани да бъдат страни в производство по
чл.203 АПК, във връзка с чл.1 ал.1 ЗОДОВ, т.е. са надлежни страни в
процесуалното правоотношение, като изводът дали същите са такива и в
материалното/по възникване на фактическия състав на отговорността/ следва и
може да се направи само с решението по същество на правния спор.
На следващо място следва да
бъде съобразено, че за да възникне правото на обезщетение, задължително е
необходимо наличието на няколко кумулативно предвидени предпоставки, а именно:
причинена вреда – имуществена или неимуществена; незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или
общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или
по повод изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена
причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието, и
настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения
фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на
чл.1 ал.1 ЗОДОВ.
В разпоредбата на чл.204 АПК са
въведени и специални предпоставки за допустимост на предявените искове по Глава
ХІ от АПК. Така, съгласно разпоредбата на чл.204 ал.1 АПК, иск може да се
предяви след отмяната на административния акт по съответния ред. Изключение от
това правило е предвидено в разпоредбите на ал.3 и 4 АПК, където липсва
изискване за предварително произнасяне с влязъл в сила административен акт или
съдебно решение относно нищожността на административния акт, респ.
незаконосъобразността на действието или бездействието. Така, съгласно изричното
правило на чл.204 ал.3 и 4 АПК нищожността на акта, респ. незаконосъобразността
на действието или бездействието се установява пред съда, пред който е предявен
искът за обезщетение. Т.е., когато твърдените вреди са настъпили от нищожен
административен акт, незаконосъобразни действия или бездействия на
административен орган или длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна
дейност, предварителното установяване на нищожността или незаконосъобразността,
не е процесуална предпоставка нито за завеждане на делото, нито за ангажиране
на отговорността. Необходимо е обаче, в исковото производство сезираният съд да
установи нищожността на акта, респ. незаконосъобразността на действието или
бездействието, което може да стане по два начина: преюдициално в мотивите на
решението, а когато има обективно съединяване на иск за обезщетение с оспорване
на административния акт по чл.149 ал.5 АПК и/или с искане по Глава ХV от дял
III на АПК, съдът се произнася с един съдебен акт.
В случая, както вече се посочи,
първият акт, от който се претендират имуществени вреди в размер на 30 лв. е
Наказателно постановление №19-0327-000337 от 30.07.2019г. на ОД на МВР Стара
Загора – РУ Раднево, което не е спорно, че е влязло в сила. Ищецът твърди, че е
заплатил тази сума два пъти по вина на КАТ – Пловдив, т.е. не твърди, че е
налице незаконосъобразен акт, поради което следва да се приеме, че претендира
имуществени вреди следствие от незаконосъобразни действия/бездействия на
органите на ОД на МВР – Пловдив.
В тази връзка следва да бъде
съобразено на първо място, че легално определение на термина „действие“, респ.
„бездействие“, липсва в АПК и ЗОДОВ, но под „действие“ следва да се разбира
всяко такова, извършено от държавен орган или длъжностно лице, което не е
юридически акт, а тяхна физическа изява, но не произволна, а в изпълнение или
съответно неизпълнение на определена нормативна разпоредба. Следователно, за
квалифицирането на едно бездействие като незаконосъобразно, е необходимо да
бъде установено неизпълнение на задължение за фактическо действие от страна на
административен орган или на длъжностно лице от администрацията, което
задължение е регламентирано от нормативен акт.
От събраните по делото
доказателства се установява, а и това не е спорно между страните, че ищецът е
извършил плащане по влязло в сила НП, но е посочил грешен номер, поради което и
на по-късен етап е извършил второ плащане по правилния номер на НП и в общи
линии иска да му бъде върната първоначално внесената сума в размер на 30 лева,
която тук претендира като настъпила имуществена вреда, вследствие
незаконосъобразни действия/ бездействия на органите на ОД на МВР – Пловдив.
Тук е мястото да се посочи, че
средствата от глоби за нарушения, установени с технически средства и системи
постъпват във Фонда за безопасност на движението, създаден с §1 ал.4 ДР на
ЗДвП, който Фонд, съгласно чл.7 от Наредбата за условията и реда за управление
на средствата от Фонда за безопасност на движението, се управлява от Министъра
на вътрешните работи, който може да възлага на определени от него длъжностни
лица изпълнението на конкретни дейности във връзка с правомощията му по
управление на фонда /чл.8 от същата наредба/. С други думи казано, веднъж
постъпили във Фонда за безопасност на движението, Министърът на вътрешните
работи или упълномощени от него лица имат правото да оперират с тези средства,
в т.ч. и да ги възстановят в случай на погрешно внасяне, каквото се твърди да е
сторено в настоящия случай. От страна на ищеца обаче липсват данни да е
отправено надлежно искане в търсената насока, поради което и няма как да се
приеме, че дори и сред упълномощените от Министъра на вътрешните работи органи,
да са и служители в ОД на МВР – Пловдив, същите да са бездействали, респ. да е
налице мълчалив отказ. Все в тази насока и следва да се посочи, че за органите
на ОД на МВР – Пловдив не съществува задължение за фактическо действие,
регламентирано с нормативен акт, въз основа на което при постъпване на суми във
Фонда за безопасност на движението, които са погрешно внесени, да възстановяват
тези средства на лицата, които са ги внесли, без от тяхна страна да са
направени постъпки за това.
От изложеното следва несъмнения
извод, че в случая не са налице действия и/или бездействия на органите на ОД
на МВР - Пловдив, в т.ч. и незаконосъобразни такива, както се претендира в
исковата молба. Или, липсва единият от елементите на фактическия състав на
отговорността по чл.1 ЗОДОВ. Това е достатъчно основание исковата молба в тази
й част да бъде отхвърлена, без да се обсъжда наличието на останалите
предпоставки. Друг е въпросът, че от наличните по делото данни се установява,
че дори и да е било налице увреждане, то същото е причинено поради изключителна
вина на Н., доколкото същият сам е въвел погрешни данни, поради което и на
основание чл.5 ЗОДОВ, обезщетение отново не би му се дължало.
За пълнота е необходимо да се
посочи, че на страницата на ОД на МВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ са
публикувани Указания за реда за възстановяване на средства, внесени за
погасяване на задължения за нарушения по ЗДвП и Кодекса за застраховането, от
които също няма данни ищецът в настоящото производство да се е възползвал.
По отношение на следващата
претенция за имуществени и неимуществени вреди, произтичащи от отменената по
съответния ред ЗППАМ №20-1030-000601/26.02.2020г. на Началник група към ОД на
МВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, както следва: имуществени вреди в размер
на 97 лв. винетка за МПС, собственост на ищеца; 62,22 лв. вноска по застраховка
„Гражданска отговорност“ за МПС, собственост на ищеца; 55,58 лв. вноска за
застраховка „Гражданска отговорност“ на лек автомобил „Нисан Микра“; 45 лв. две
винетки за лек автомобил „Нисан Микра“; 40 лв. годишен технически преглед на
лек автомобил „Нисан Микра“; 48,86 лв. годишен данък на лек автомобил „Нисан
Микра“; 6,60 лв. разходи за пътуване с влак и имуществени вреди в размер на 100
лв., ведно със законната лихва върху посочената главница, изразяващи се в
претърпян стрес от незаконосъобразно отнемане на табели с номера на МПС и
шофиране над 160 км. без тях, се установи следното.
Не е спорно между страните, че
с влязло в сила на 05.03.2021г. съдебно решение №481/05.03.2021г., постановено
по адм. дело №2899/2020г. по описа на Административен съд – Пловдив, е отменена
ЗППАМ №20-1030-000601/ 26.02.2020г. на Началник група към ОД на МВР – Пловдив,
сектор „Пътна полиция“. Или, налице е единият от елементите на фактическия
състав на отговорността по чл.1 ЗОДОВ – отменен по съответния ред
административен акт.
Следователно, дължима е
преценка установяват ли се от доказателствената съвкупност по делото претърпени
имуществени и неимуществени вреди и при положителен отговор на този въпрос – намират
ли се същите в пряка причинна обусловеност от отменения административен акт.
В конкретния случай Н. твърди,
че за периода, през който собственото му МПС е било временно спряно от
движение, е бил принуден да шофира автомобил, собственост на майката на
неговата съпруга, както и да пътува с обществен транспорт, във връзка с което е
извършил разходи, за което представя доказателства. Поддържа, че това е пряка и
непосредствена последица от спирането на собственото му МПС. От събраните по
делото доказателства обаче не се установява, че именно от незаконосъобразно
приложената ПАМ ищецът е претърпял твърдените имуществени и неимуществени вреди
и то в посочените по-горе размери, съответно не се доказа наличието на причинна
връзка между отменения акт и настъпилия вредоносен ефект. Това е така, защото,
независимо от отмяната на ЗППАМ №20-1030-000601/26.02.2020г. като
незаконосъобразна, МПС, собственост на ищеца през спорния период е било спряно
на друго основание/с влязлата в сила друга ЗППАМ №20-1030-00600 /26.02.2020г./,
а СУМПС временно му е било отнето с влязла в сила ЗППАМ
№20-1030-000599/26.02.2020г. С други думи казано, независимо от отменената като
незаконосъобразна ЗППАМ, МПС, собственост на ищеца е продължило да е временно
спряно на основание на друга – законосъобразна ЗППАМ, поради което и дори и да
е претърпял твърдените имуществени вреди, изразяващи се в извършени разходи, то
същите не се намират в пряка причинна обусловеност от отменения административен
акт/в този смисъл Решение № 8931 от 29.07. 2021 г. на ВАС по адм. д. №
2040/2021 г., III о./.
По идентичен начин стои
въпросът и с претендираните неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразна
ЗППАМ №20-1030-000601/26.02.2020г. на Началник група към ОД на МВР –
гр.Пловдив, сектор „Пътна полиция“.
Тук е необходимо да бъде
съобразено също така, че терминът „вреди“ е легално установен предвид
използването му в редица нормативни актове, съдържанието му обаче не е
дефинирано от законодателя. Според трайното разбиране, наложило се в теорията и
съдебната практика, вредите са последица от засягане на субективни права, на
защитени от правото блага, които не са предмет на права, както и от накърняване
на фактически отношения, които правото защитава. Вредата представлява смущение,
накърняване или унищожаване на благата на човека, представляващи неговото
имущество, права, телесна цялост и здраве, душевност и психическо състояние.
Традиционно вредите се делят на имуществени и неимуществени. Във връзка с
претендираните тук неимуществени вреди, ще следва да бъде съобразено още и че
те се изразяват в засягане на нематериални блага и личната сфера на правните
субекти, обхващат последиците от засягането на личността и достойнството на
пострадалия и неговото добро име в обществото, неговия емоционален живот, физическите
и морални страдания, предизвикани от действия и актове на други лица, както и
последиците от накърняване на естетическите му чувства.
От страна на ищеца обаче не са
ангажирани доказателства в подкрепа на твърденията му за претърпените
неимуществени вреди, въпреки дадените му с определението за насрочване в о.с.з.
указания. До извод в обратната насока не водят направените доказателствени
искания с исковата молба, доколкото в съдебно заседание същите не се поддържат
от ищеца, същият не ангажира доказателства, а изразява единствено становище по
съществото на спора. На следващо място, с оглед наложените му през периода и
други ПАМ, свързани с нарушения на ЗДвП, дори и да се приеме, че претърпял
някакви вреди, е невъзможно да се прецени каква част от негативните изживявания
са свързани именно с процесната ПАМ/а не с някоя от другите издадени такива,
които са законосъобразни/. При тези данни по делото, не може да се приеме, че
отменената като незаконосъобразна ЗППАМ, е изненадала ищеца и е предизвикала в личната
му сфера необичайни негативни емоционални изживявания.
Или, исковите претенции и в
тази им част като неоснователни и недоказани подлежат на отхвърляне.
И най-сетне, по отношение на
последните искови претенции, а именно за имуществени вреди в размер на „…2
лв., които заплатих на Пътна Полиция Пловдив за това, че са ми загубили
контролния талон.“, както и неимуществени вреди в размер на 300 лв. „…в продължение на 3 дни /21, 22 и 26 май –
на 21 май съм подал жалба, на 22 съм си взел книжката, което личи от писмо от
28.05.2020 на КАТ и квитанция за недължимо платени глоби от 22.05. 2020г., а на
26 ми е върнат талона, като заявлението и разписката за получаването му са в
КАТ – Пловдив/ … породени от бюрокрацията в Пътна полиция Пловдив, включително
и отсъствието ми от работа и изключително неудобната ситуация, в която изпаднах
пред работодателя си, поради тази причина.“ и в размер на 100 лв. „…за това, че поради незаконосъобразните и
неморалните действия на Пътна полиция бях принуден да ходя на преглед при психиатър,
което се случваше за първи път в живота ми, от което изпитвам допълнителен
дискомфорт и чувства на срам от приятели, роднини и др.“, ведно със
законните лихви върху посочените главници, настоящият съдебен състав намира
следното.
От ищеца се твърди, че след
заплащане на наложените му глоби и след поискване да му бъдат върнати отнетите
СУМПС и контролен талон, му е било върнато СУМПС, а контролният талон е обявен
от служители на ОД на МВР – Пловдив за изгубен, поради което и за издаването на
нов такъв е поискано да бъде заплатена такса в размер на 2 лева, която ищецът
заплатил и сега претендира като имуществена вреда, следствие от
незаконосъобразни действия /бездействия на органите на ОД на МВР – Пловдив.
На първо място следва да
посочи, че СУМПС, ведно с контролния талон, са иззети от Н. с АУАН Серия АА
бл.№324410/26.02.2020г., въз основа на който е издадено НП
№20-1030-002752/19.03.2020г. от началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД
на МВР – Пловдив, последното отменено с влязло в сила на 24.03.2021г. решение
№260317/01.03.2021г., постановено по АНД № 6764/2020г. по описа на ПРС.
Същевременно обаче с влязла в сила ЗППАМ №20-1030-000599/26.02.2020г. на
основание чл.171 т.1, б.“д“ ЗДвП на Н. е наложена принудителна административна
мярка временно отнемане на СУМПС на водач до заплащане на дължимата глоба.
Независимо от гореизложеното, глобите се установи да са заплатени от Н. на
22.05.2020г. /така квитанция на лист 72/, поради което и на основание чл.157
ал.6 във връзка с ал.7 ЗДвП, контролният талон е следвало да му бъде върнат
незабавно. Ищецът твърди, че това не е било сторено, тъй като е бил загубен,
които твърдения настоящият съдебен състав приема за доказани, доколкото от
страна на ответника този факт не се оспорва, нито пък са представени
доказателства за обратното. При това положение и следва да се приеме, че е
налице незаконосъобразно бездействие на служители на ОД на МВР – Пловдив да
изпълнят задължение, регламентирано в нормативен акт – ЗДвП. Налице е и вреда,
доколкото се установи, че ищецът е заплатил такса за издаване на нов контролен
талон, а и този факт също не се оспорва от ответника. Поради това, съдът
приема, че е налице и третият елемент от фактическия състав на отговорността по
чл.1 ал.1 ЗОДОВ - пряка причинно-следствена връзка между незаконосъобразното
бездействие и имуществените вреди, причинени на ищеца.
По отношение на размера на
претендираните имуществени вреди, които се твърди да са в размер на 2,00 лева,
от ищеца е представена разписка/л.83/, която удостоверява извършено плащане на
сумата в размер на 2,00 лева. Действително, от същата не може да се
установи по безспорен начин, че касае именно заплащане на такса за издаване на
дубликат на контролен талон, нито, на коя дата е сторено това. Но доколкото,
този е размерът, дължим за издаване на дубликат на контролен талон, а и с оглед
липсата на заявено оспорване от страна на ответника, следва да се приеме, че
същият удостоверява именно заплащане на дължимата за издаване на дубликат на
контролен талон сума.
Крайният извод, който се налага е, че
предявеният иск за присъждане на обезщетение за имуществените вреди на ищеца, е
основателен, като ще следва да бъде уважен за сумата от 2,00 лева,
представляваща сумата, която е заплатена от Н. за издаване на дубликат на
контролен талон, ведно със законната лихва върху посочената сума, начиная от
10.09.2020г. до окончалното и изплащане.
Неоснователни са обаче претенциите за
присъждане на неимуществени вреди в посочените размери и на
посочените основания. Както вече се посочи и по-горе, в исково производство, в
което се претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди, на доказване
подлежат конкретните проявления на изпитваните негативни чувства. Описанието на
проявленията е необходимо за определяне сериозността на емоционалния стрес, а
от тук – за справедливо съизмеряване на вредите от неимуществено естество. По
тази причина на доказване подлежат личните възприятия, времето и начинът на
отработване на негативните вътрешни изживявания, като тежестта да ги докаже, е
на ищеца. Доказателства в тази насока обаче не са ангажирани от страна на
ищеца, въпреки дадените му от съда указания и последиците от недоказването.
Ето защо, настоящият съдебен
състав приема, че по делото остана недоказано с изискуемата от закона категоричност
и несъмненост, твърдението, че ищецът е претърпял подобни на описаните в
исковата молба душевни тревоги и страдания, вследствие на твърдяните като
незаконосъобразни действия/ бездействия от органите на ОД на МВР – Пловдив,
които по някакъв начин да са увредили неговото психическо или физическо здраве
или да са намерили друго отражение върху неговите морални устои. До извод в
обратната насока не водят представените копия на амбулаторен лист и рецепта за
изписани лекарства, тъй като не всяко увреждане е релевантно, а само онова,
което се характеризира с продължителност и по-висока степен на интензивност и
то тогава, когато това увреждане се проявява в по-голяма степен от нормално
възприетото. Както вече се посочи нееднократно, на доказване подлежат конкретните
проявления на изпитваните негативни чувства и емоции. По тази причина на
доказване подлежат личните възприятия, времето и начинът на отработване на
негативните вътрешни изживявания, за което освен, че следва да бъдат
представени съответните медицински документи, са необходими и специални знания,
с които съдът не разполага, поради което и от ищеца, комуто бе
доказателствената тежест, следваше да се ангажират както свидетелски показания,
така и СМЕ. Такова пълно, главно доказване по делото не бе проведено, поради
което и на това само основание исковите претенции в тази им част следва да
бъдат отхвърлени.
По разноските.
С оглед изхода от спора,
на ищеца се дължат сторените разноски, които се констатираха в размер на 10
лева – заплатена държавна такса.
Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., ІІ състав:
Р Е Ш
И
ОСЪЖДА Областна
Дирекция на МВР – Пловдив с адрес на призоваване ***да заплати на И.Н. *** сумата в
размер на 2,00(два)лева,представляваща обезщетение
за претърпени от него имуществени вреди, вследствие на незаконосъобразно
бездействие от органите на ОД на МВР – Пловдив, ведно със законната лихва върху
посочената главница, начиная от 10.09.2020г. до окончателното им изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ исковата молба в останалата и част, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА Областна
Дирекция на МВР – Пловдив с адрес на призоваване гр.Пловдив, ул.“Княз Богориди“№7
да заплати на И.Н. *** сумата в размер на 10,00(десет) лева, разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14 –
дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ :